Шрӣмад бха̄гаватам 3.3.19
Текст
лока-веда-патха̄нугах̣
ка̄ма̄н сиш̣еве два̄рватя̄м
асактах̣ са̄н̇кхям а̄стхитах̣
Дума по дума
бхагава̄н – Божествената Личност; апи – също така; виш̣ва-а̄тма̄ – Свръхдушата на вселената; лока – традиционни; веда – ведически принципи; патха-анугах̣ – следващ пътя; ка̄ма̄н – жизнените потребности; сиш̣еве – наслаждаваше се; два̄рватя̄м – в град Два̄рака̄; асактах̣ – без да има привързаности; са̄н̇кхям – знание за философията са̄н̇кхя; а̄стхитах̣ – установен.
Превод
В същото време Божествената Личност се наслаждаваше на живота в Два̄рака̄, стриктно следвайки обичаите, възприети във ведическото общество. Богът живееше в непривързаност и действаше на основата на съвършено знание, както постановява философската система са̄н̇кхя.
Пояснение
Докато светът се управлявал от Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира, Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а бил цар на Два̄рака̄ и се наричал Два̄рака̄дхӣша. Както и останалите васални царе, Той се намирал под властта на Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира. Въпреки че Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а е върховният господар на цялото творение, докато бил на Земята, Той никога не нарушавал принципите на Ведите, които са напътствия за човешкото съществуване. Следването на ведическите принципи, които се основават на философската система са̄н̇кхя, е истинският начин човек да удовлетвори потребностите си и да се наслаждава на живота. Ако това знание, непривързаност и традиции липсват, човешката цивилизация се превръща в животинско общество, в което всичко се свежда само до ядене, спане, веселби и развлечения. Богът бил напълно свободен и действал, както самият Той пожелаел, ала в същото време с примера си показвал на хората, че трябва да живеят според принципите на отречението и знанието. Истинското съвършенство на съществуването е човек да постигне знание и отреченост. Този път на съвършенството е описан във философията са̄н̇кхя. Знание притежава този, който знае, че целта на човешкия живот е да се сложи край на всички страдания на материалното съществуване. Освен това човекът, който има знание, удовлетворява телесните си потребности според ведическите предписания, без да се привързва към тази страна на живота. Задоволяването на исканията на тялото е принцип на животинското съществуване, а мисия на човешкия живот е да се осъществи предназначението на душата.