ТЕКСТ 36
Text 36
Текст
Text
тасмин махимнй аваситах̣ сукха-дух̣кха-ба̄хйе
хетутвам апй асати картари дух̣кхайор ят
сва̄тман видхатта упалабдха-пара̄тма-ка̄ш̣т̣хах̣
tasmin mahimny avasitaḥ sukha-duḥkha-bāhye
hetutvam apy asati kartari duḥkhayor yat
svātman vidhatta upalabdha-parātma-kāṣṭhaḥ
Дума по дума
Synonyms
сах̣ – йогӣ; апи – още повече; етая̄ – чрез това; чарамая̄ – висше; манасах̣ – на ума; нивр̣ття̄ – преустановяване на материалните дейности; тасмин – в неговото; махимни – първоначално величие; аваситах̣ – установен; сукха-дух̣кха-ба̄хйе – отвъд щастието и нещастието; хетутвам – причината; апи – в действителност; асати – продукт на невежеството; картари – в лъжливото его; дух̣кхайох̣ – на удоволствието и болката; ят – които; сва-а̄тман – на собственото си аз; видхатте – той приписва; упалабдха – осъзнал; пара-а̄тма – на Божествената Личност; ка̄ш̣т̣хах̣ – висшата истина.
saḥ — the yogī; api — moreover; etayā — by this; caramayā — ultimate; manasaḥ — of the mind; nivṛttyā — by cessation of material reaction; tasmin — in his; mahimni — ultimate glory; avasitaḥ — situated; sukha-duḥkha-bāhye — outside of happiness and distress; hetutvam — the cause; api — indeed; asati — a product of ignorance; kartari — in the false ego; duḥkhayoḥ — of pleasure and pain; yat — which; sva-ātman — to his own self; vidhatte — he attributes; upalabdha — realized; para-ātma — of the Personality of Godhead; kāṣṭhaḥ — the highest truth.
Превод
Translation
Постигнал висшето трансцендентално равнище, умът преустановява всичките си материални дейности и възвръща изначалното си величие, недосегаем за материалното щастие и нещастие. Тогава йогӣ осъзнава истината за своите отношения с Върховната Божествена Личност. Той открива, че истинската причина за удоволствието и болката, както и за техните съчетания, които е свикнал да свързва със себе си, е лъжливото его, създадено от невежеството.
Thus situated in the highest transcendental stage, the mind ceases from all material reaction and becomes situated in its own glory, transcendental to all material conceptions of happiness and distress. At that time the yogī realizes the truth of his relationship with the Supreme Personality of Godhead. He discovers that pleasure and pain as well as their interactions, which he attributed to his own self, are actually due to the false ego, which is a product of ignorance.
Пояснение
Purport
Забравата на взаимоотношенията с Върховната Божествена Личност е следствие от невежеството. Като практикува йога, човек може да отстрани невежеството, което го кара да се мисли за независим от Върховния Бог. Истинските ни, вечни взаимоотношения с Бога са основани на любовта. Предназначението на живото същество е да служи на Бога с любов. Забравянето на тази блажена връзка се нарича невежество и поради невежеството си човек е подтикван от трите материални гун̣и да се смята за наслаждаващ се. Когато умът му се пречисти и човек разбере, че трябва да съгласува дейностите на ума си с желанията на Върховната Божествена Личност, той постига съвършеното трансцендентално равнище, което е отвъд усещанията за материално щастие и нещастие.
Forgetfulness of one’s relationship with the Supreme Personality of Godhead is a product of ignorance. By yoga practice one can eradicate this ignorance of thinking oneself independent of the Supreme Lord. One’s actual relationship is eternally that of love. The living entity is meant to render transcendental loving service to the Lord. Forgetfulness of that sweet relationship is called ignorance, and in ignorance one is impelled by the three material modes of nature to think himself the enjoyer. When the devotee’s mind is purified and he understands that his mind has to be dovetailed with the desires of the Supreme Personality of Godhead, he has attained the perfectional, transcendental stage, which is beyond the perception of material distress and happiness.
Докато човек действа по собствено усмотрение, той ще трябва да изпитва така нареченото щастие и нещастие. Всъщност щастие няма. Както безумецът не може да бъде щастлив с дейностите си, така щастията и страданията, които произтичат от материалните дейности, са само илюзия. В действителност в този свят има само страдания.
As long as one acts on his own account, he is subject to all the material perceptions of so-called happiness and distress. Actually there is no happiness. Just as there is no happiness in any of the activities of a madman, so in material activities the mental concoctions of happiness and distress are false. Actually everything is distress.
Когато умът действа в съгласие с желанията на Бога, човек е постигнал трансцендентално равнище. Желанието за господство над материалната природа поражда невежество, но когато това желание напълно угасне и вместо него човек иска единствено да действа в хармония с желанията на Върховния Бог, той постига съвършенство. Упалабдха-пара̄тма-ка̄ш̣т̣хах̣. Упалабдха означава „осъзнаване“. Осъзнаването предполага наличие на индивидуалност. А истинско осъзнаване има само тогава, когато човек е постигнал съвършенство и се е освободил от материалния плен. Нивр̣ття̄ означава, че живото същество запазва индивидуалността си; единството му с Бога означава, че то постига своето щастие в щастието на Върховния Бог. У Върховния Бог има само щастие. А̄нандамайо 'бхя̄са̄т – по природа Богът е изпълнен с трансцендентално щастие. Единството с Върховния Бог, което постигат освободените души, означава, че те не изпитват нищо друго, освен щастие. Но при това те запазват индивидуалността си, в противен случай тук нямаше да бъде използвана думата упалабдха, която говори за индивидуално възприемане на трансценденталното щастие.
When the mind is dovetailed to act according to the desire of the Lord, one has attained the transcendental stage. The desire to lord it over material nature is the cause of ignorance, and when that desire is completely extinguished and the desires are dovetailed with those of the Supreme Lord, one has reached the perfectional stage. Upalabdha-parātma-kāṣṭhaḥ. Upalabdha means “realization.” Realization necessarily indicates individuality. In the perfectional, liberated stage, there is actual realization. Nivṛttyā means that the living entity keeps his individuality; oneness means that he realizes happiness in the happiness of the Supreme Lord. In the Supreme Lord there is nothing but happiness. Ānandamayo ’bhyāsāt: the Lord is by nature full of transcendental happiness. In the liberated stage, oneness with the Supreme Lord means that one has no realization other than happiness. But the individual still exists, otherwise this word upalabdha, indicating individual realization of transcendental happiness, would not have been used.