Шрӣмад Бха̄гаватам 3.28.36
Деванагари
सोऽप्येतया चरमया मनसो निवृत्त्या
तस्मिन्महिम्न्यवसित: सुखदु:खबाह्ये ।
हेतुत्वमप्यसति कर्तरि दु:खयोर्यत्
स्वात्मन्विधत्त उपलब्धपरात्मकाष्ठ: ॥ ३६ ॥
तस्मिन्महिम्न्यवसित: सुखदु:खबाह्ये ।
हेतुत्वमप्यसति कर्तरि दु:खयोर्यत्
स्वात्मन्विधत्त उपलब्धपरात्मकाष्ठ: ॥ ३६ ॥
Стих
со 'пй етая̄ чарамая̄ манасо нивр̣ття̄
тасмин махимнй аваситах̣ сукха-дух̣кха-ба̄хйе
хетутвам апй асати картари дух̣кхайор ят
сва̄тман видхатта упалабдха-пара̄тма-ка̄ш̣т̣хах̣
тасмин махимнй аваситах̣ сукха-дух̣кха-ба̄хйе
хетутвам апй асати картари дух̣кхайор ят
сва̄тман видхатта упалабдха-пара̄тма-ка̄ш̣т̣хах̣
Дума по дума
сах̣ — йогӣ; апи — още повече; етая̄ — чрез това; чарамая̄ — висше; манасах̣ — на ума; нивр̣ття̄ — преустановяване на материалните дейности; тасмин — в неговото; махимни — първоначално величие; аваситах̣ — установен; сукха-дух̣кха-ба̄хйе — отвъд щастието и нещастието; хетутвам — причината; апи — в действителност; асати — продукт на невежеството; картари — в лъжливото его; дух̣кхайох̣ — на удоволствието и болката; ят — които; сва-а̄тман — на собственото си аз; видхатте — той приписва; упалабдха — осъзнал; пара-а̄тма — на Божествената Личност; ка̄ш̣т̣хах̣ — висшата истина.
Превод
Постигнал висшето трансцендентално равнище, умът преустановява всичките си материални дейности и възвръща изначалното си величие, недосегаем за материалното щастие и нещастие. Тогава йогӣ осъзнава истината за своите отношения с Върховната Божествена Личност. Той открива, че истинската причина за удоволствието и болката, както и за техните съчетания, които е свикнал да свързва със себе си, е лъжливото его, създадено от невежеството.
Пояснение
Забравата на взаимоотношенията с Върховната Божествена Личност е следствие от невежеството. Като практикува йога, човек може да отстрани невежеството, което го кара да се мисли за независим от Върховния Бог. Истинските ни, вечни взаимоотношения с Бога са основани на любовта. Предназначението на живото същество е да служи на Бога с любов. Забравянето на тази блажена връзка се нарича невежество и поради невежеството си човек е подтикван от трите материални гун̣и да се смята за наслаждаващ се. Когато умът му се пречисти и човек разбере, че трябва да съгласува дейностите на ума си с желанията на Върховната Божествена Личност, той постига съвършеното трансцендентално равнище, което е отвъд усещанията за материално щастие и нещастие.
Докато човек действа по собствено усмотрение, той ще трябва да изпитва така нареченото щастие и нещастие. Всъщност щастие няма. Както безумецът не може да бъде щастлив с дейностите си, така щастията и страданията, които произтичат от материалните дейности, са само илюзия. В действителност в този свят има само страдания.
Когато умът действа в съгласие с желанията на Бога, човек е постигнал трансцендентално равнище. Желанието за господство над материалната природа поражда невежество, но когато това желание напълно угасне и вместо него човек иска единствено да действа в хармония с желанията на Върховния Бог, той постига съвършенство. Упалабдха-пара̄тма-ка̄ш̣т̣хах̣. Упалабдха означава „осъзнаване“. Осъзнаването предполага наличие на индивидуалност. А истинско осъзнаване има само тогава, когато човек е постигнал съвършенство и се е освободил от материалния плен. Нивр̣ття̄ означава, че живото същество запазва индивидуалността си; единството му с Бога означава, че то постига своето щастие в щастието на Върховния Бог. У Върховния Бог има само щастие. А̄нандамайо 'бхя̄са̄т – по природа Богът е изпълнен с трансцендентално щастие. Единството с Върховния Бог, което постигат освободените души, означава, че те не изпитват нищо друго, освен щастие. Но при това те запазват индивидуалността си, в противен случай тук нямаше да бъде използвана думата упалабдха, която говори за индивидуално възприемане на трансценденталното щастие.