Шрӣмад Бха̄гаватам 3.28.37
Деванагари
देहं च तं न चरम: स्थितमुत्थितं वा
सिद्धो विपश्यति यतोऽध्यगमत्स्वरूपम् ।
दैवादुपेतमथ दैववशादपेतं
वासो यथा परिकृतं मदिरामदान्ध: ॥ ३७ ॥
सिद्धो विपश्यति यतोऽध्यगमत्स्वरूपम् ।
दैवादुपेतमथ दैववशादपेतं
वासो यथा परिकृतं मदिरामदान्ध: ॥ ३७ ॥
Стих
дехам̇ ча там̇ на чарамах̣ стхитам уттхитам̇ ва̄
сиддхо випашяти ято 'дхягамат сварӯпам
даива̄д упетам атха даива-ваша̄д апетам̇
ва̄со ятха̄ парикр̣там̇ мадира̄-мада̄ндхах̣
сиддхо випашяти ято 'дхягамат сварӯпам
даива̄д упетам атха даива-ваша̄д апетам̇
ва̄со ятха̄ парикр̣там̇ мадира̄-мада̄ндхах̣
Дума по дума
дехам — материално тяло; ча — и; там — това; на — не; чарамах̣ — последно; стхитам — седейки; уттхитам — ставайки; ва̄ — или; сиддхах̣ — себепозналата се душа; випашяти — разбира; ятах̣ — защото; адхягамат — тя е постигнала; сва-рӯпам — истинската си същност; даива̄т — според съдбата; упетам — идващ; атха — нещо повече; даива-ваша̄т — според съдбата; апетам — отминал; ва̄сах̣ — дрехи; ятха̄ — както; парикр̣там — облечен; мадира̄-мада-андхах̣ — този, който е заслепен от пиянството.
Превод
Тъй като е постигнала истинската си същност, себепозналата се душа вече не обръща внимание на това, как се движи и действа материалното тяло, подобно на пияния, който не разбира дали е облечен или не.
Пояснение
Това равнище на живот е обяснено от Рӯпа Госва̄мӣ в трактата му Бхакти-раса̄мр̣та синдху. Човек, чийто ум е напълно съгласуван с желанието на Върховната Божествена Личност и който напълно се е отдал на служенето за Бога, забравя за потребностите на материалното тяло.