Шрӣмад Бха̄гаватам 3.28.35
Деванагари
मुक्ताश्रयं यर्हि निर्विषयं विरक्तं
निर्वाणमृच्छति मन: सहसा यथार्चि: ।
आत्मानमत्र पुरुषोऽव्यवधानमेकम्
अन्वीक्षते प्रतिनिवृत्तगुणप्रवाह: ॥ ३५ ॥
निर्वाणमृच्छति मन: सहसा यथार्चि: ।
आत्मानमत्र पुरुषोऽव्यवधानमेकम्
अन्वीक्षते प्रतिनिवृत्तगुणप्रवाह: ॥ ३५ ॥
Стих
мукта̄шраям̇ ярхи нирвиш̣аям̇ вирактам̇
нирва̄н̣ам р̣ччхати манах̣ сахаса̄ ятха̄рчих̣
а̄тма̄нам атра пуруш̣о 'вявадха̄нам екам
анвӣкш̣ате пратинивр̣тта-гун̣а-права̄хах̣
нирва̄н̣ам р̣ччхати манах̣ сахаса̄ ятха̄рчих̣
а̄тма̄нам атра пуруш̣о 'вявадха̄нам екам
анвӣкш̣ате пратинивр̣тта-гун̣а-права̄хах̣
Дума по дума
мукта-а̄шраям — постигнал освобождение; ярхи — когато; нирвиш̣аям — откъснат от сетивните обекти; вирактам — безразличен; нирва̄н̣ам — замиране; р̣ччхати — постига; манах̣ — умът; сахаса̄ — веднага; ятха̄ — като; арчих̣ — пламъка; а̄тма̄нам — умът; атра — когато; пуруш̣ах̣ — човек; авявадха̄нам — неотделен; екам — единен; анвӣкш̣ате — изпитва; пратинивр̣тта — освободен; гун̣а-права̄хах̣ — от потока на материалните качества.
Превод
Когато умът напълно се освободи от материалните замърсявания и се откъсне от всички материални обекти, той става като пламъка на светилника. В това състояние умът се съединява с ума на Върховния Бог и освобождавайки се от потока на взаимодействията на материалните качества, живото същество осъзнава единството си с Върховния.
Пояснение
В материалния свят дейността на ума се свежда до това да приема и да отхвърля. Докато умът се пречупва през материално съзнание, той насила трябва да бъде заставян да медитира върху Върховната Божествена Личност, но когато човек е развил любов към Върховния, умът му сам се потапя в мисли за Бога. Тогава йогӣ не мисли за нищо друго освен за това, как да служи на Бога. Състоянието, при което умът на човека е в пълна хармония с желанията на Върховната Божествена Личност, се нарича нирва̄н̣а, или единение на ума с Върховния Бог.
Най-съвършеният пример за нирва̄н̣а е даден в Бхагавад-гӣта̄. В началото намеренията на Арджуна се различавали от желанията на Кр̣ш̣н̣а. Кр̣ш̣н̣а искал Арджуна да се сражава, но Арджуна отказвал, т.е. желанията на Арджуна противоречали на волята на Кр̣ш̣н̣а. Но щом чул Бхагавад-гӣта̄ от Върховната Божествена Личност, Арджуна съгласувал ума си с желанието на Кр̣ш̣н̣а. Това състояние се нарича състояние на единство. Но единство не означава, че Арджуна и Кр̣ш̣н̣а загубили индивидуалността си. Философите ма̄я̄ва̄дӣ не могат да разберат това. Те мислят, че единството неизбежно предполага загубване на индивидуалността. Ала от Бхагавад-гӣта̄ става ясно, че единството не означава загуба на индивидуалността. Когато умът се пречисти напълно и живото същество развие любов към Бога, умът става като ума на Върховната Божествена Личност. Тогава той спира да действа независимо и всичките му действия се диктуват единствено от стремежа да изпълни желанията на Бога. Освободената индивидуална душа няма други дейности. Пратинивр̣тта-гун̣а-права̄хах̣. В обусловено състояние умът на живото същество постоянно извършва дейности, налагани му от трите гун̣и на материалния свят, но когато преданият достигне трансцендентално равнище, материалните гун̣и спират да оказват влияние върху ума му. Единствената грижа на такъв предан е как да удовлетвори желанията на Бога. Това е равнището на най-висшето съвършенство, наречено нирва̄н̣а, или нирва̄н̣а-мукти. В това състояние умът напълно се освобождава от материални желания.
Ятха̄рчих̣. Арчих̣ означава „пламък“. Когато лампата се счупи или газта свърши, пламъкът угасва. Но от научна гледна точка пламъкът не изчезва, а преминава в потенциално състояние. Това се нарича запазване на енергията. По същия начин когато умът спре да функционира на материално равнище, той се трансформира и се пренася в сферата на дейностите на Върховния Бог. Тази строфа обяснява концепцията на философите ма̄я̄ва̄дӣ за спирането на менталните дейности: прекъсването на функциите на ума означава прекъсване на дейностите, които се извършват под влиянието на трите гун̣и на материалната природа.