Шрӣмад Бха̄гаватам 3.28.35

В материалния свят дейността на ума се свежда до това да приема и да отхвърля. Докато умът се пречупва през материално съзнание, той насила трябва да бъде заставян да медитира върху Върховната Божествена Личност, но когато човек е развил любов към Върховния, умът му сам се потапя в мисли за Бога. Тогава йогӣ не мисли за нищо друго освен за това, как да служи на Бога. Състоянието, при което умът на човека е в пълна хармония с желанията на Върховната Божествена Личност, се нарича нирва̄н̣а, или единение на ума с Върховния Бог.

Най-съвършеният пример за нирва̄н̣а е даден в Бхагавад-гӣта̄. В началото намеренията на Арджуна се различавали от желанията на Кр̣ш̣н̣а. Кр̣ш̣н̣а искал Арджуна да се сражава, но Арджуна отказвал, т.е. желанията на Арджуна противоречали на волята на Кр̣ш̣н̣а. Но щом чул Бхагавад-гӣта̄ от Върховната Божествена Личност, Арджуна съгласувал ума си с желанието на Кр̣ш̣н̣а. Това състояние се нарича състояние на единство. Но единство не означава, че Арджуна и Кр̣ш̣н̣а загубили индивидуалността си. Философите ма̄я̄ва̄дӣ не могат да разберат това. Те мислят, че единството неизбежно предполага загубване на индивидуалността. Ала от Бхагавад-гӣта̄ става ясно, че единството не означава загуба на индивидуалността. Когато умът се пречисти напълно и живото същество развие любов към Бога, умът става като ума на Върховната Божествена Личност. Тогава той спира да действа независимо и всичките му действия се диктуват единствено от стремежа да изпълни желанията на Бога. Освободената индивидуална душа няма други дейности. Пратинивр̣тта-гун̣а-права̄хах̣. В обусловено състояние умът на живото същество постоянно извършва дейности, налагани му от трите гун̣и на материалния свят, но когато преданият достигне трансцендентално равнище, материалните гун̣и спират да оказват влияние върху ума му. Единствената грижа на такъв предан е как да удовлетвори желанията на Бога. Това е равнището на най-висшето съвършенство, наречено нирва̄н̣а, или нирва̄н̣а-мукти. В това състояние умът напълно се освобождава от материални желания.

Ятха̄рчих̣. Арчих̣ означава „пламък“. Когато лампата се счупи или газта свърши, пламъкът угасва. Но от научна гледна точка пламъкът не изчезва, а преминава в потенциално състояние. Това се нарича запазване на енергията. По същия начин когато умът спре да функционира на материално равнище, той се трансформира и се пренася в сферата на дейностите на Върховния Бог. Тази строфа обяснява концепцията на философите ма̄я̄ва̄дӣ за спирането на менталните дейности: прекъсването на функциите на ума означава прекъсване на дейностите, които се извършват под влиянието на трите гун̣и на материалната природа.