ТЕКСТ 18
VERSO 18
Текст
Texto
пун̣я-шлока-яшаскарам
дхя̄йед девам̇ самагра̄н̇гам̇
я̄ван на чявате манах̣
puṇya-śloka-yaśaskaram
dhyāyed devaṁ samagrāṅgaṁ
yāvan na cyavate manaḥ
Дума по дума
Sinônimos
кӣртаня – достойна за възпяване; тӣртха-яшасам – славата на Бога; пун̣я-шлока – на преданите; яшах̣-карам – увеличавайки славата; дхя̄йет – човек трябва да медитира; девам – върху Бога; самагра-ан̇гам – всички части на тялото; я̄ват – докато; на – не; чявате – се отклонява; манах̣ – умът.
Превод
Tradução
Славата на Бога е достойна постоянно да се възпява, защото тя увеличава славата на преданите му. Затова един йогӣ трябва да медитира върху Върховната Божествена Личност и нейните предани. Той трябва да се съсредоточи върху вечната форма на Бога и да медитира върху нея дотогава, докато умът му не стане устойчив.
A glória do Senhor é sempre digna de ser cantada, pois Suas glórias ressaltam as glórias de Seus devotos. Portanto, deve-se meditar na Suprema Personalidade de Deus e em Seus devotos. Deve-se meditar na forma eterna do Senhor até que a mente se torne fixa.
Пояснение
Comentário
Умът на един йогӣ винаги трябва да е съсредоточен върху Върховната Божествена Личност. Когато човек свикне постоянно да мисли за някоя от многобройните форми на Бога – Кр̣ш̣н̣а, Виш̣н̣у, Ра̄ма, На̄ра̄ян̣а и т.н., – той постига съвършенството в йога. Брахма сам̇хита̄ потвърждава това: човек, който е развил чиста любов към Бога и чиито очи са намазани с елея на трансценденталните любовни емоции, постоянно съзерцава в сърцето си Върховната Божествена Личност. Преданите виждат Бога в красивата му тъмна на цвят форма на Шя̄масундара. Това е съвършенството на йога. Човек трябва да продължи да се занимава с йога, докато умът му не стане напълно устойчив. Ом̇ тад виш̣н̣ох̣ парамам̇ падам̇ сада̄ пашянти сӯраях̣ – Виш̣н̣у е най-висшата личностна форма, която винаги е обект на съзерцание за мъдреците и святите личности.
É preciso fixar a mente na Suprema Personalidade de Deus, constantemente. Quem se acostuma a pensar em uma das inúmeras formas do Senhor – Kṛṣṇa, Viṣṇu, Rāma, Nārāyaṇa etc. – alcança a perfeição do yoga. Confirma-se isso na Brahma-saṁhitā: uma pessoa que tenha desenvolvido amor puro por Deus, e cujos olhos estejam untados com o unguento do amoroso intercâmbio transcendental, sempre vê, dentro de seu coração, a Suprema Personalidade de Deus. Os devotos veem especialmente o Senhor na bela forma enegrecida de Śyāmasundara. Essa é a perfeição do yoga. Deve-se continuar com esse sistema de yoga até que a mente não vacile por um instante sequer. Oṁ tad viṣṇoḥ paramaṁ padaṁ sadā paśyanti sūrayaḥ: a forma de Viṣṇu é a individualidade mais elevada e é sempre visível aos sábios e pessoas santas.
Същата цел постига и преданият, който обожава мӯртито на Бога, поставено в храма. Между преданото служене в храма и медитацията върху формата на Бога няма разлика, защото формата на Бога е неизменна, независимо дали Той се появява в ума на предания или се въплъщава в някаква материална субстанция. Писанията изброяват осем вида форми, които преданите могат да съзерцават. Тези форми на Бога може да са направени от пясък, глина, дърво или камък, да са нарисувани с бои, да са изработени от скъпоценни камъни или метал или да се съзерцават в ума, но те всичките имат еднаква стойност. Не бива да мислим, че този, който медитира върху Бога в ума си, вижда Бога по по-различен начин от този, който обожава формата му, поставена в храма. Върховната Божествена Личност е абсолютна, затова между тези две форми на Бога няма никаква разлика. Имперсоналистите, които не искат да признаят вечната форма на Бога, си представят някакъв кръг. Те особено предпочитат ом̇ка̄ра, която също има форма. В Бхагавад-гӣта̄ е казано, че ом̇ка̄ра е формата на Бога във вид на сричка. По подобен начин Богът приема и форми във вид на скулптурни или картинни изображения.
O devoto cumpre o mesmo propósito ao adorar a forma do Senhor no templo. Não há diferença entre serviço devocional no templo e meditação na forma do Senhor, visto que a forma do Senhor é a mesma, quer Ele apareça dentro da mente, quer em algum elemento concreto. Existem oito tipos de formas recomendadas para os devotos verem. As formas podem ser feitas de areia, barro, madeira ou pedra, podem ser contempladas dentro da mente ou podem ser feitas de joias, metal ou pinturas coloridas, mas todas as formas têm o mesmo valor. Não é verdade que quem medita na forma dentro da mente vê diferentemente de quem adora a forma no templo. A Suprema Personalidade de Deus é absoluta, de modo que não há diferença entre as duas. Os impersonalistas, que desejam desconsiderar a forma eterna do Senhor, imaginam alguma figura redonda. Eles preferem especialmente o oṁkāra, que também tem forma. Na Bhagavad-gītā, afirma-se que o oṁkāra é a forma em letra do Senhor. De modo semelhante, há formas de estátua e formas pintadas do Senhor.
Друга дума, която заслужава внимание в тази строфа, е думата пун̣я-шлока-яшаскарам. Пун̣я-шлока е название за предания. Както човек се пречиства, като повтаря святото име на Бога, така той може да се пречисти и като повтаря името на свят предан. Между чистия предан на Бога и самия Бог няма разлика. В някои случаи се препоръчва да се повтаря името на свят предан, защото това е изключително благотворно. Веднъж, когато Бог Чайтаня повтарял святите имена на гопӣте, някои от учениците му го упрекнали: „Защо повтаряш имената на гопӣте, вместо името на Кр̣ш̣н̣а?“ Забележката им възмутила Бог Чайтаня и довела до спречкване. Той искал да накаже учениците си, задето се осмелили да го поучават по отношение на трансценденталния процес на възпяването.
Another significant word in this verse is puṇya-śloka-yaśaskaram. The devotee is called puṇya-śloka. As one becomes purified by chanting the holy name of the Lord, so one can become purified simply by chanting the name of a holy devotee. The pure devotee of the Lord and the Lord Himself are nondifferent. ItOutra expressão significativa neste verso é puṇya-śloka-yaśaskaram. O devoto é chamado de puṇya-śloka. Assim como nos purificamos cantando o santo nome do Senhor, da mesma forma, podemos nos purificar simplesmente cantando o nome de um devoto santo. O devoto puro do Senhor e o próprio Senhor não são diferentes. Às vezes é possível cantar o nome de um devoto santo. Esse é um processo muito santificado. Certa vez, quando o Senhor Caitanya estava cantando os nomes das gopīs, Seus alunos O criticaram: “Por que estais cantando os nomes das gopīs? Por que não ‘Kṛṣṇa’?” O Senhor Caitanya ficou irritado com a crítica, e assim houve um desentendimento entre Ele e Seus alunos. Ele queria castigá-los por desejarem dar-Lhe instruções sobre o processo transcendental de cantar. is sometimes feasible to chant the name of a holy devotee. This is a very sanctified process. Lord Caitanya was once chanting the holy names of the gopīs when His students criticized Him: “Why are You chanting the names of the gopīs? Why not ‘Kṛṣṇa’?” Lord Caitanya was irritated by the criticism, and so there was some misunderstanding between Him and His students. He wanted to chastise them for desiring to instruct Him on the transcendental process of chanting.
Величието на Бога намира израз във факта, че преданите, които са свързани със забавленията на Върховния, също се прославят. Арджуна, Прахла̄да, Джанака Маха̄ра̄джа, Бали Маха̄ра̄джа и много други предани дори не били приели сання̄са, те били семейни. Някои от тях, например Прахла̄да Маха̄ра̄джа и Бали Маха̄ра̄джа, даже произхождали от семейства на демони – бащата на Прахла̄да Маха̄ра̄джа бил демон, а Бали Маха̄ра̄джа бил внук на Прахла̄да. Но въпреки това те се прочули, защото били свързани с Бога. Всеки, който е вечно свързан с Бога, се прославя наравно с него. В заключение можем да кажем, че съвършеният йогӣ постоянно трябва да вижда формата на Бога. Дотогава, докато умът му не постигне тази устойчивост и концентрация, той трябва да продължи да практикува йога.
A beleza do Senhor é que os devotos que estão ligados a Suas atividades também são glorificados. Arjuna, Prahlāda, Janaka Mahārāja, Bali Mahārāja e muitos outros devotos não estavam sequer na ordem de vida renunciada, senão que eram chefes de família. Alguns deles, como Prahlāda Mahārāja e Bali Mahārāja, haviam nascido em famílias demoníacas. O pai de Prahlāda Mahārāja era um demônio, e Bali Mahārāja era neto de Prahlāda Mahārāja, mas, ainda assim, tornaram-se famosos por causa de sua associação com o Senhor. A conclusão é que o yogī perfeito deve acostumar-se a sempre ver a forma do Senhor, e, a não ser que a mente esteja fixa dessa maneira, deve continuar praticando yoga.