Шрӣмад Бха̄гаватам 3.28.18

Умът на един йогӣ винаги трябва да е съсредоточен върху Върховната Божествена Личност. Когато човек свикне постоянно да мисли за някоя от многобройните форми на Бога – Кр̣ш̣н̣а, Виш̣н̣у, Ра̄ма, На̄ра̄ян̣а и т.н., – той постига съвършенството в йога. Брахма сам̇хита̄ потвърждава това: човек, който е развил чиста любов към Бога и чиито очи са намазани с елея на трансценденталните любовни емоции, постоянно съзерцава в сърцето си Върховната Божествена Личност. Преданите виждат Бога в красивата му тъмна на цвят форма на Шя̄масундара. Това е съвършенството на йога. Човек трябва да продължи да се занимава с йога, докато умът му не стане напълно устойчив. Ом̇ тад виш̣н̣ох̣ парамам̇ падам̇ сада̄ пашянти сӯраях̣ – Виш̣н̣у е най-висшата личностна форма, която винаги е обект на съзерцание за мъдреците и святите личности.

Същата цел постига и преданият, който обожава мӯртито на Бога, поставено в храма. Между преданото служене в храма и медитацията върху формата на Бога няма разлика, защото формата на Бога е неизменна, независимо дали Той се появява в ума на предания или се въплъщава в някаква материална субстанция. Писанията изброяват осем вида форми, които преданите могат да съзерцават. Тези форми на Бога може да са направени от пясък, глина, дърво или камък, да са нарисувани с бои, да са изработени от скъпоценни камъни или метал или да се съзерцават в ума, но те всичките имат еднаква стойност. Не бива да мислим, че този, който медитира върху Бога в ума си, вижда Бога по по-различен начин от този, който обожава формата му, поставена в храма. Върховната Божествена Личност е абсолютна, затова между тези две форми на Бога няма никаква разлика. Имперсоналистите, които не искат да признаят вечната форма на Бога, си представят някакъв кръг. Те особено предпочитат ом̇ка̄ра, която също има форма. В Бхагавад-гӣта̄ е казано, че ом̇ка̄ра е формата на Бога във вид на сричка. По подобен начин Богът приема и форми във вид на скулптурни или картинни изображения.

Друга дума, която заслужава внимание в тази строфа, е думата пун̣я-шлока-яшаскарам. Пун̣я-шлока е название за предания. Както човек се пречиства, като повтаря святото име на Бога, така той може да се пречисти и като повтаря името на свят предан. Между чистия предан на Бога и самия Бог няма разлика. В някои случаи се препоръчва да се повтаря името на свят предан, защото това е изключително благотворно. Веднъж, когато Бог Чайтаня повтарял святите имена на гопӣте, някои от учениците му го упрекнали: „Защо повтаряш имената на гопӣте, вместо името на Кр̣ш̣н̣а?“ Забележката им възмутила Бог Чайтаня и довела до спречкване. Той искал да накаже учениците си, задето се осмелили да го поучават по отношение на трансценденталния процес на възпяването.

Величието на Бога намира израз във факта, че преданите, които са свързани със забавленията на Върховния, също се прославят. Арджуна, Прахла̄да, Джанака Маха̄ра̄джа, Бали Маха̄ра̄джа и много други предани дори не били приели сання̄са, те били семейни. Някои от тях, например Прахла̄да Маха̄ра̄джа и Бали Маха̄ра̄джа, даже произхождали от семейства на демони – бащата на Прахла̄да Маха̄ра̄джа бил демон, а Бали Маха̄ра̄джа бил внук на Прахла̄да. Но въпреки това те се прочули, защото били свързани с Бога. Всеки, който е вечно свързан с Бога, се прославя наравно с него. В заключение можем да кажем, че съвършеният йогӣ постоянно трябва да вижда формата на Бога. Дотогава, докато умът му не постигне тази устойчивост и концентрация, той трябва да продължи да практикува йога.