ТЕКСТ 33
VERSO 33
Текст
Texto
бубхудже 'ня̄виродхатах̣
сан̇гӣяма̄на-сат-кӣртих̣
састрӣбхих̣ сура-га̄якаих̣
пратй-ӯш̣еш̣в анубаддхена
хр̣да̄ шр̣н̣ван харех̣ катха̄х̣
bubhuje ’nyāvirodhataḥ
saṅgīyamāna-sat-kīrtiḥ
sastrībhiḥ sura-gāyakaiḥ
praty-ūṣeṣv anubaddhena
hṛdā śṛṇvan hareḥ kathāḥ
Дума по дума
Sinônimos
са-бха̄рях̣ – заедно със съпругата си; са-праджах̣ – заедно с поданиците си; ка̄ма̄н – житейските нужди; бубхудже – той се наслаждаваше; аня – от други; авиродхатах̣ – без тревоги; сан̇гӣяма̄на – възхваляван; сат-кӣртих̣ – слава на благочестив човек; са-стрӣбхих̣ – заедно със съпругите си; сура-га̄якаих̣ – от небесните музиканти; прати-ӯш̣еш̣у – всеки ден на зазоряване; анубаддхена – привързан; хр̣да̄ – със сърце; шр̣н̣ван – слушайки; харех̣ – за Бог Хари; катха̄х̣ – повествованията.
sa — bhāryaḥ – junto com sua esposa; sa-prajaḥ — junto de seus súditos; kāmān — as necessidades da vida; bubhuje — ele desfrutava; anya — dos outros; avirodhataḥ — sem distúrbio; saṅgīyamāna — sendo louvado; sat-kīrtiḥ — reputação por atividades piedosas; sa-strībhiḥ — junto com suas esposas; sura-gāyakaiḥ — por músicos celestiais; prati-ūṣeṣu — todo amanhecer; anubaddhena — estando apegado; hṛdā — com o coração; śṛṇvan — ouvindo; hareḥ — do Senhor Hari; kathāḥ — os tópicos.
Превод
Tradução
Император Сва̄ямбхува Ману заедно със съпругата и поданиците си се радваше на живота и удовлетворяваше своите желания, без да отстъпва от принципите на религията. Небесните музиканти и съпругите им възпяваха в хор безупречната слава на императора и всеки ден на зазоряване, със сърце, преливащо от любов, той слушаше за забавленията на Върховната Божествена Личност.
O imperador Svāyambhuva Manu desfrutava da vida com sua esposa e súditos e satisfazia seus desejos sem ser perturbado por princípios indesejáveis, contrários ao processo da religião. Músicos celestiais e suas esposas cantavam em coro sobre a pura reputação do imperador, que, todo dia de manhã cedo, costumava ouvir os passatempos da Suprema Personalidade de Deus com o coração cheio de amor.
Пояснение
Comentário
Истинското предназначение на човека е да постигне съвършенство в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Той може да живее със съпругата и децата си, но трябва да изгради живота си така, че той да съответства на принципите на религията, икономическото развитие, регулираното удовлетворяване на сетивата и, накрая, освобождението от материалното съществуване. Ведическите принципи са формулирани по такъв начин, че като ги следват, обусловените души, които са дошли в материалното съществуване, да могат да осъществят материалните си желания и в същото време да постигнат освобождение и да се върнат вкъщи, при Бога.
Na verdade, a sociedade humana destina-se à realização da perfeição em consciência de Kṛṣṇa. Não há restrição contra o fato de viver com esposa e filhos, mas deve-se conduzir a vida de tal modo que não se contrarie os princípios de religião, desenvolvimento econômico, gozo dos sentidos regulado e, por fim, liberação da existência material. Os princípios védicos são projetados de tal maneira que as almas condicionadas que vêm a esta existência material sejam orientadas na satisfação de seus desejos materiais e, ao mesmo tempo, libertem-se e voltem ao Supremo, voltem ao lar.
От дадената строфа става ясно, че император Сва̄ямбхува Ману се наслаждавал на семейния живот, като следвал тези принципи. Тук се казва, че рано сутрин музиканти пеели за славата на Бога в акомпанимент на музикални инструменти и императорът заедно със семейството си слушал разкази за забавленията на Върховната Личност. В някои царски семейства и храмове в Индия този обичай се следва и днес. Професионалните музиканти пеят в съпровод на шахна̄ӣ и обитателите на дома постепенно се събуждат в приятно разположение на духа. Вечер под звуците на инструмента шахна̄ӣ певците отново пеят за забавленията на Бога и семейните заспиват с мисли за славните деяния на Божествената Личност. Освен песните, вечер във всяка къща се провеждат и лекции върху Бха̄гаватам: членовете на семейството сядат заедно, правят Харе Кр̣ш̣н̣а кӣртан, четат откъси от Шрӣмад Бха̄гаватам и Бхагавад-гӣта̄ и преди да си легнат, слушат музика. Атмосферата, която се създава от сан̇кӣртана, прониква в сърцата им и докато спят, те сънуват как отново пеят в прослава на Бога. Така постепенно човек постига съвършено съзнание за Кр̣ш̣н̣а. Както научаваме от тази строфа на Шрӣмад Бха̄гаватам, това е много стара традиция. Още преди милиони години Сва̄ямбхува Ману я следвал и живеел спокоен и благополучен семеен живот в атмосфера на Кр̣ш̣н̣а съзнание.
Compreende-se que o imperador Svāyambhuva Manu desfrutava de sua vida familiar, seguindo esses princípios. Aqui se afirma que, de manhã cedo, havia músicos que costumavam cantar com instrumentos musicais sobre as glórias do Senhor, e o imperador, com sua família, costumava ouvir pessoalmente sobre os passatempos da Pessoa Suprema. Este costume ainda prevalece na Índia em algumas famílias reais e templos. Músicos profissionais cantam com śahnāīs, e os membros adormecidos da casa gradualmente se levantam de suas camas numa atmosfera agradável. À noite, antes de dormir, os cantores também entoam canções em relação com os passatempos do Senhor, com acompanhamento de śahnāīs, e os chefes de família gradualmente adormecem, lembrando-se das glórias do Senhor. Em todas as casas, além do canto, promovem-se palestras do Bhāgavatam à noite. Os familiares sentam-se, fazem um Hare Kṛṣṇa kīrtana, ouvem narrações do Śrīmad-Bhāgavatam e da Bhagavad-gītā e desfrutam de música antes de ir para a cama. A atmosfera criada por este movimento de saṅkīrtana vive em seus corações, e, enquanto dormem, também sonham com o canto e a glorificação do Senhor. Dessa maneira, pode-se obter a perfeição da consciência de Kṛṣṇa. Essa prática é muito antiga, como aprendemos a partir deste verso do Śrīmad-Bhāgavatam; há milhões de anos atrás, Svāyambhuva Manu costumava valer-se desta oportunidade de viver uma vida familiar na paz e prosperidade de uma atmosfera de consciência de Kṛṣṇa.
Що се отнася до храмовете, във всеки царски дворец или богат дом непременно има и красив храм. Рано сутрин всички членове на семейството отиват там, за да присъстват на церемонията ман̇гала̄ра̄трика. Тя е първата утринна служба в храма. По време на ман̇гала̄ра̄трика свещенослужителят с кръгови движения предлага на мӯртите огън, раковина, цветя и ветрило. Богът вече се е събудил от сън и след като е приел лека закуска, се явява на среща с преданите. След тази церемония преданите се връщат вкъщи или остават в храма, за да продължат да възпяват величието на Бога. Тази ранна утринна церемония се извършва и до днес във всички индийски храмове и дворци. Вратите на обикновените храмове са отворени за всички, докато дворцовите храмове са предназначени само за членовете на царското семейство, макар че в много от тях се допускат и други хора. Храмът на царя на Джайпур се намира в двореца му, но в него са свободни да влизат всякакви хора. Който е ходил в този храм, знае, че в него винаги има поне петстотин предани. Когато церемонията ман̇гала̄ра̄трика свърши, те сядат заедно и под акомпанимента на музикални инструменти възпяват величието на Бога, наслаждавайки се по този начин на живота. За храмовото обожание в царските семейства споменава и Бхагавад-гӣта̄, като казва, че ония, които не са успели да постигнат целта на бхакти йога в рамките на един живот, в следващия си живот получават възможност да се родят в семейство на богати хора, в царско семейство или в семейство на учени бра̄хман̣и и предани. Ако човек има щастието да се роди в такова семейство, той още от рождението си се ползва с всички преимущества на атмосферата на Кр̣ш̣н̣а съзнание. Детето, растящо в такава среда, непременно ще развие у себе си съзнание за Кр̣ш̣н̣а. В този си живот то отново получава възможност да постигне съвършенството, което не е успяло да постигне в миналия си живот, и ако се възползва от тази възможност, със сигурност ще успее.
Quanto a templos, em todo e cada palácio real ou casa de homem rico, inevitavelmente há um belo templo, e os membros da família levantam-se de madrugada e vão ao templo para ver a cerimônia chamada maṅgalārātrika. A cerimônia de maṅgalārātrika é a primeira adoração da manhã. Na cerimônia de ārātrika, é oferecida uma lamparina em círculos diante das Deidades, bem como um búzio, flores e um abano. Entende-se que o Senhor acorda de manhã cedo, faz uma refeição leve e dá audiência aos devotos. Os devotos, então, voltam para casa ou cantam as glórias do Senhor no templo. Ainda hoje em dia, a cerimônia da madrugada acontece nos templos e palácios indianos. Os templos destinam-se à reunião do público em geral. Os templos dentro de palácios são especialmente para as famílias reais, mas, em muitos desses templos palacianos, o público também tem permissão de fazer visitas. O templo do rei de Jaipur está situado dentro de seu palácio, mas o público tem permissão de reunir-se ali; quem for lá verá que o templo está sempre cheio, com pelo menos quinhentos devotos. Depois da cerimônia de maṅgalārātrika, sentam-se juntos e cantam as glórias do Senhor ao som de instrumentos musicais e, assim, desfrutam da vida. A adoração no templo feita pela família real também é mencionada na Bhagavad-gītā, onde se afirma que aqueles que não conseguem obter sucesso nos princípios de bhakti-yoga no transcurso de uma vida recebem a oportunidade de nascer, na próxima vida, em família de homens ricos, em família real ou em família de brāhmaṇas eruditos, ou devotos. Quem obtém a oportunidade de nascer nessas famílias pode conseguir as vantagens de uma atmosfera consciente de Kṛṣṇa, sem dificuldade. Uma criança nascida nessa atmosfera “kṛṣṇa-izada” certamente desenvolve sua consciência de Kṛṣṇa. A perfeição que ela não conseguiu alcançar em sua vida passada é-lhe novamente oferecida nesta vida, e ela pode tornar-se perfeita, sem falta.