ТЕКСТ 25

VERSO 25

Текст

Texto

са упавраджя варадам̇
прапанна̄рти-харам̇ харим
ануграха̄я бхакта̄на̄м
анурӯпа̄тма-даршанам

sa upavrajya varadaṁ
prapannārti-haraṁ harim
anugrahāya bhaktānām
anurūpātma-darśanam

Дума по дума

Sinônimos

сах̣ – Брахма̄; упавраджя – обръщайки се; вара-дам – дарителя на всички благословии; прапанна – на тези, които са приели подслон в лотосовите му нозе; а̄рти – мъка; харам – който разсейва; харим – Бог Шрӣ Хари; ануграха̄я – за да излее милостта си; бхакта̄на̄м – над своите предани; анурӯпа – в подходящи форми; а̄тма-даршанам – който се проявява.

saḥ — senhor Brahmā; upavrajya — aproximando-se; vara-dam — o outorgador de todas as bênçãos; prapanna — daqueles que se refugiam a Seus pés de lótus; ārti — aflição; haram — que dissipa; harim — o Senhor Śrī Hari; anugrahāya — para mostrar misericórdia; bhaktānām — para Seus devotos; anurūpa — sob formas adequadas; ātma-darśanam — que Se manifesta.

Превод

Tradução

Той се отправи към Божествената Личност, Бога, който дарява всички благословии и разсейва болките на преданите си и на онези, които са приели подслон в лотосовите му нозе. От любов към своите предани Той проявява пред тях безбройните си трансцендентални форми.

Ele se aproximou da Personalidade de Deus, que concede todas as bênçãos e dissipa a agonia de Seus devotos e daqueles que se refugiam a Seus pés de lótus. Ele manifesta Suas inúmeras formas transcendentais para a satisfação de Seus devotos.

Пояснение

Comentário

Думите бхакта̄на̄м анурӯпа̄тма-даршанам, употребени в тази строфа, означават, че Божествената Личност проявява безбройните си форми според желанията на своите предани. Например Ханума̄нджӣ (Ваджра̄н̇гаджӣ) искал да вижда Бога в образа му на Божествената Личност Ра̄мачандра, други ваиш̣н̣ави искат да съзерцават формата на Ра̄дха̄-Кр̣ш̣н̣а, а трети искат да виждат Бога в облика му на Лакш̣мӣ-На̄ра̄ян̣а. Философите ма̄я̄ва̄дӣ смятат, че макар Богът да приема всички тези форми, за да изпълни желанията на преданите си, Той в действителност е лишен от индивидуална форма. Но Брахма сам̇хита̄ опровергава това схващане и утвърждава, че Богът има безброй форми: адваитам ачютам. Когато се появява пред предания, Богът не е плод на въображението му. По-нататък Брахма сам̇хита̄ утвърждава още по-ясно, че Богът има безброй форми: ра̄ма̄ди-мӯртиш̣у кала̄-ниямена тиш̣т̣хан. Той съществува в милиони форми. Живите същества са 8 400 000 вида, но инкарнациите на Върховния Бог са неизброими. В Бха̄гаватам се казва, че инкарнациите и формите на Бога са безбройни като вълните в морето, които ту се появяват, ту изчезват в един непрекъснат ход, без да могат да бъдат преброени. Всеки предан е привързан към определена форма на Бога и точно тази форма той обожава. Вече описахме първото появяване на инкарнацията глиган в нашата вселена, а вселените са безброй и в този момент в някоя от тях Богът показва забавленията си в образа на глиган. Всички форми на Бога са вечни. Преданият обаче изпитва особена привързаност към една от тях и затова обожава тази конкретна форма и ѝ отдава предано служене. В един от стиховете на Ра̄ма̄ян̣а Ханума̄н, великият предан на Ра̄ма, казва: „Знам, че между формите на Сӣта̄-Ра̄ма и Лакш̣мӣ-На̄ра̄ян̣а няма разлика, тъй като и двете са форми на Върховната Божествена Личност, но въпреки това формата на Ра̄ма и Сӣта̄ е покорила сърцето ми. Затова искам да съзерцавам Бога винаги в образа му на Ра̄ма и Сӣта̄“. По подобен начин гауд̣ӣя ваиш̣н̣ави са привързани към формите на Ра̄дха̄ и Кр̣ш̣н̣а и на Кр̣ш̣н̣а и Рукмин̣ӣ в Два̄рака̄. Думите бхакта̄на̄м анурӯпа̄тма-даршанам означават, че Богът с радост дарява предания с милостта си, като се появява пред него в тази форма, на която той иска да служи и която обожава. В настоящата строфа се казва, че Брахма̄ се отправил към Хари, Върховната Божествена Личност. Тази форма на Бога е Кшӣродака-ша̄йӣ Виш̣н̣у. Когато вселената е връхлетяна от беди и Брахма̄ трябва да се обърне към Бога, той отива при Кшӣродака-ша̄йӣ Виш̣н̣у и по милостта си Богът всеки път му се притича на помощ и го избавя.

Aqui as palavras bhaktānām anurūpātma-darśanam significam que a Personalidade de Deus manifesta Suas múltiplas formas de acordo com os desejos dos devotos. Por exemplo, Hanumānjī (Vajrāṅgajī) queria ver a forma do Senhor como a Personalidade de Deus Rāmacandra, ao passo que outros vaiṣṇavas querem ver a forma de Rādhā-Kṛṣṇa, e existem ainda outros devotos que querem ver o Senhor na forma de Lakṣmī-Nārāyaṇa. Os filósofos māyāvādīs pensam que, embora o Senhor assuma todas essas formas da maneira como os devotos desejam vê-lO, Ele é impessoal, na realidade. A partir da Brahma-saṁhitā, contudo, podemos entender que não é assim, pois o Senhor tem múltiplas formas. A Brahma-saṁhitā afirma que advaitam acyutam. O Senhor não aparece perante o devoto devido à imaginação do devoto. A Brahma-saṁhitā explica ainda que o Senhor tem formas inumeráveis: rāmādi-mūrtiṣu kalā-niyamena tiṣṭhan. Ele existe em milhões e milhões de formas. Existem 8.400.000 espécies de entidades vivas, mas as encarnações do Senhor Supremo são inumeráveis. O Bhāgavatam declara que, assim como as ondas do mar não podem ser contadas, pois aparecem e desaparecem continuamente, do mesmo modo, as encarnações e formas do Senhor são inumeráveis. O devoto apega-se a uma forma em particular, e é essa forma que ele adora. Nós acabamos de descrever o primeiro aparecimento da encarnação de javali dentro deste universo. Existem inúmeros universos, e, em alguma parte, a forma de javali está existindo agora. Todas as formas do Senhor são eternas. O devoto tem a propensão a adorar uma forma em particular, e ocupa-se em serviço devocional a essa forma. Num verso do Rāmāyaṇa, Hanumān, o grande devoto de Rāma, disse: “Sei que não há diferença entre as formas Sītā-Rāma e Lakṣmī-Nārāyaṇa da Suprema Personalidade de Deus, mas, apesar disso, as formas de Rāma e Sītā absorveram meu amor e afeição. Por isso, desejo ver o Senhor nas formas de Rāma e Sītā.” De maneira semelhante, os vaiṣṇavas gauḍīyas amam as formas de Rādhā e Kṛṣṇa, e de Kṛṣṇa e Rukmiṇī em Dvārakā. As palavras bhaktānām anurūpātma-darśanam significam que o Senhor sente satisfação em favorecer o devoto sob a forma específica em que o devoto quer adorá-lO e prestar-Lhe serviço. Neste verso, afirma-se que Brahmā recorreu a Hari, a Suprema Personalidade de Deus. Essa forma do Senhor é Kṣīrodakaśāyī Viṣṇu. Sempre que surge algum problema e Brahmā tem de recorrer ao Senhor, ele pode recorrer a Kṣīrodakaśāyī Viṣṇu, e, pela graça do Senhor, sempre que Brahmā recorre a Ele por causa de distúrbios no universo, o Senhor lhe traz alívio de muitas maneiras.