ТЕКСТ 26
VERSO 26
Текст
Texto
праджа̄нанда̄мр̣та̄ртхинах̣
упастха а̄сӣт ка̄ма̄на̄м̇
приям̇ тад-убхая̄шраям
prajānandāmṛtārthinaḥ
upastha āsīt kāmānāṁ
priyaṁ tad-ubhayāśrayam
Дума по дума
Sinônimos
нирабхидята – появиха се; шишнах̣ – половите органи; ваи – несъмнено; праджа̄-а̄нанда – половото наслаждение; амр̣та-артхинах̣ – желаейки да вкуси от нектара; упастхах̣ – мъжките или женските органи; а̄сӣт – започнаха да съществуват; ка̄ма̄на̄м – на похотливите; приям – много скъп; тат – това; убхая-а̄шраям – убежище и за двете.
nirabhidyata — surgiram; śiśnaḥ — os órgãos genitais; vai — decerto; prajā-ānanda — o prazer sexual; amṛta-arthinaḥ — desejando saborear o néctar; upasthaḥ — os órgãos masculino ou feminino; āsīt — passaram a existir; kāmānām — dos luxuriosos; priyam — muito querido; tat — isso; ubhaya-āśrayam — refúgio para ambos.
Превод
Tradução
А после Богът създаде половите органи, за да се изпитва еротично удоволствие, да се създава потомство и да се опитва вкуса на райския нектар. Така половите органи се появиха заедно с тяхното управляващо божество, Праджа̄пати. Обектът на половото наслаждение и управляващото божество са подчинени на половите органи на Бога.
Em seguida, para o prazer sexual, para gerar prole e para saborear o néctar celestial, o Senhor desenvolveu os órgãos genitais, e assim existem o órgão genital e sua deidade controladora, o Prajāpati. O objeto do prazer sexual e a deidade controladora estão sob o controle dos órgãos genitais do Senhor.
Пояснение
Comentário
За обусловените души половото удоволствие, което изпитват с гениталиите си, е райско блаженство. Обект на половото наслаждение е жената, а усещането за полово наслаждение, както и самата жена, се контролират от Праджа̄пати. А той на свой ред е зависим от гениталиите на Бога. Имперсоналистите трябва да научат от този стих, че Богът не е безличностен, щом притежава полови органи, от които зависят всички обекти на половото наслаждение. Никой нямаше да се обременява с отглеждането на деца, ако половите отношения не носеха вкуса на райското блаженство. Материалният свят е сътворен, за да даде възможност на обусловените души да се възродят и да се върнат вкъщи, обратно при Бога. Създаването на потомство е необходимо, за да се осъществи целта на творението. Стимул за това действие е половото наслаждение, затова дори дейностите, които доставят полово наслаждение, могат да бъдат форма на служене на Бога. Половото наслаждение се признава за служене на Бога, ако родените впоследствие деца бъдат възпитани в съзнание за Бога. Смисълът на материалното творение е да се пробуди съзнанието за Бога, което спи у живите същества. В животинските форми половото наслаждение по никакъв начин не е свързано със служенето на мисията на Бога. Но в човешката форма на живот обусловените души могат да служат на Бога, като създават потомство, което е достойно за освобождение. Човек има правото да зачева стотици деца и да се наслаждава на райското блаженство на половите отношения, но само при едно условие: ако може да възпита децата си в съзнание за Бога. В противен случай той почти няма да се различава от свинете, когато зачева деца. В това отношение свинете са дори по-умели от хората, защото могат да зачеват по една дузина прасета наведнъж, докато хората обикновено раждат само по едно дете. Следователно човек винаги трябва да помни, че половите органи, половото наслаждение, жената и потомството са свързани със служенето на Бога. Този, който забравя връзката със служенето на Върховния Бог, ще бъде обречен от природните закони на тристранните страдания на материалното битие. Полово наслаждение може да се изпитва дори в кучешко тяло, но кучето е лишено от съзнание за Бога. Човешката форма на живот се отличава от кучешката по това, че е способна да развие съзнание за Бога.
SIGNIFICADO—Para as almas condicionadas, o prazer celestial é o prazer sexual, e esse prazer é saboreado pelos órgãos genitais. A mulher é o objeto do prazer sexual, e tanto a percepção sensorial do prazer sexual quanto a mulher são controladas pelo Prajāpati, que está sob o controle dos órgãos genitais do Senhor. Através deste verso, o impersonalista deve tomar conhecimento de que o Senhor não é impessoal, pois Ele tem Seus órgãos genitais, dos quais dependem todos os objetos de prazer sexual. Ninguém se daria ao trabalho de criar filhos se faltasse no intercurso sexual o sabor do néctar celestial. Este mundo material é criado para dar às almas condicionadas a oportunidade de rejuvenescimento para voltar ao lar, voltar ao Supremo, de maneira que produzir seres vivos é necessário para manter o propósito da criação. O prazer sexual é um impulso para essa ação, e, nesse caso, é possível servir o Senhor mesmo agindo com esse prazer sexual. O serviço é levado em conta quando os filhos nascidos desse prazer sexual recebem adequado treinamento em consciência de Deus. Toda a ideia em torno da criação material é que a entidade viva consiga reviver a sua adormecida consciência de Deus. Em outras formas de vida que não são formas humanas, o prazer sexual, embora proeminente, não contém nenhum motivo de serviço à missão do Senhor. Todavia, na forma de vida humana, a alma condicionada pode prestar serviço ao Senhor, criando progênie que tem condições de alcançar a salvação. A pessoa pode gerar centenas de filhos e desfrutar o prazer celestial da relação sexual, contanto que consiga treinar os filhos na consciência de Deus. Do contrário, o gerar filhos é agir igual aos suínos. Aliás, o suíno é mais beneficiado do que o ser humano porque o porco pode gerar uma dúzia de filhotes de uma só vez, ao passo que o ser humano só pode dar à luz um filho de cada vez. Logo, a pessoa deve lembrar sempre que os órgãos genitais, o prazer sexual, a mulher e a prole se relacionam todos no serviço ao Senhor, e quem esquece essa relação existente no serviço ao Senhor Supremo fica sujeito às três espécies de sofrimentos da existência material impostas pelas leis da natureza. A percepção do prazer sexual existe até mesmo no corpo do cão, mas ele não tem a percepção da consciência de Deus. A forma de vida humana é distinta da forma do cão por causa da percepção da consciência de Deus.