ТЕКСТ 4
Sloka 4
Текст
Verš
а̄тма-саинйеш̣в асатсв апи
теш̣а̄м̇ праматто нидханам̇
пашянн апи на пашяти
ātma-sainyeṣv asatsv api
teṣāṁ pramatto nidhanaṁ
paśyann api na paśyati
Дума по дума
Synonyma
деха – тяло; апатя – деца; калатра – съпруга; а̄дишу – и във всичко, което е свързано с тях; а̄тма – собствени; саинйеш̣у – воини; асатсу – ненадеждни; апи – въпреки; теш̣а̄м – на всички тях; праматтах̣ – прекалено привързан; нидханам – унищожение; пашян – преживял; апи – въпреки; на – не; пашяти – вижда това.
Превод
Překlad
Личностите, които са лишени от а̄тма-таттва, не търсят разрешение на проблемите на живота, защото са прекалено привързани към ненадеждните воини – тялото, децата и съпругата. Въпреки че са преживели достатъчно, те не съзнават, че гибелта им е неизбежна.
Ti, kterým chybí ātma-tattva, se nedotazují na životní problémy. Jsou příliš připoutaní ke svým nespolehlivým vojákům jako je tělo, děti a manželka. I když mají dostatek zkušeností, nevidí svůj nevyhnutelný zánik.
Пояснение
Význam
Материалният свят се нарича свят на смъртта. Всяко живо същество, като се започне от Брахма̄, който живее няколко милиарда години, и се стигне до микробите, които живеят само няколко секунди, се бори за съществуване. Следователно животът е борба с материалната природа, борба, която носи смърт на всички. В човешката форма живото същество има възможността да разбере, че е обречено в огромната борба за съществуване. Но понеже е прекалено привързано към семейството, обществото, родината си и пр., то иска да покори непобедимата материална природа с физическа сила, с помощта на децата, съпругата, роднините си и т.н. Въпреки че има достатъчно опит от собственото си минало и от живота на починалите си предшественици, човек не може да разбере, че всички тези „воини“ – децата, роднините, членовете на обществото и сънародниците му, не могат да му помогнат във великата борба. Човек трябва да се замисли над факта, че баща му и бащата на баща му вече не са между живите, което показва, че той самият също ще умре. На свой ред децата му, които един ден ще станат бащи, също ще умрат, когато им дойде времето. Никой няма да оцелее в борбата с материалната природа. Историята на човешкото общество доказва, че това е вън от всякакво съмнение. И въпреки това глупците не губят надежда, че материалната наука един ден ще ги направи безсмъртни. Тази нелепа идея, която се шири сред човешкото общество, е несъмнено голяма заблуда, а коренът ѝ е в това, че хората са забравили истинската природа на живата душа. Материалният свят е само сън, който съществува благодарение на привързаността ни към него. Истината е, че живата душа няма нищо общо с материалната природа. В океана на материалната природа бушуват вълните на времето, а така наречените жизнени условия приличат на мехурчета пяна, които приемаме за свое тяло, за своя съпруга, деца, общество, сънародници и пр. Тъй като не знаем нищо за душата, ние ставаме жертви на невежеството и пропиляваме ценната енергия на човешкия живот в напразни опити да намерим вечно съществуване – нещо, което е невъзможно в материалния свят.
Hmotnému světu se říká svět smrti. Každá živá bytost — od Brahmy, který žije tisíce miliónů let, po bakterie, které žijí pouhých několik sekund — všichni bojují o existenci. Tento život je proto jen bojem s hmotnou přírodou, v němž musí každý zemřít. V lidské životní podobě je živá bytost již dostatečně vyspělá, aby tento velký boj o existenci pochopila, ale je příliš připoutaná k rodině, ke společnosti, k zemi atd. a chce proto nad nepřemožitelnou hmotnou přírodou zvítězit za pomoci své tělesné síly, dětí, manželky, příbuzných atd. Přestože už má dostatek zkušeností z vlastního života i z příkladů svých zesnulých předchůdců, nechápe, že na žádné takzvané bojující vojáky jakou jsou děti, příbuzní, členové společnosti a krajané, se v tomto velkém boji nemůže spolehnout. Člověk musí uvážit, že jeho otec nebo otec jeho otce už zemřeli a že on sám tedy bude muset také zemřít, a podobně jeho děti, budoucí otcové svých dětí, také zemřou, až nastane jejich čas. V tomto boji s hmotnou přírodou nikdo nepřežije. Dějiny lidské společnosti to jednoznačně dokazují, ale bláhoví lidé si stále pohrávají s myšlenkou, že za pomoci hmotné vědy budou jednou moci žít věčně. Tento nedostatek poznání, zřejmě viditelný v lidské společnosti, nepochybně zavádí člověka na scestí, a to vše je následkem ignorování přirozeného postavení živé duše. Tento hmotný svět existuje pouze jako sen kvůli naší připoutanosti. Živá duše je jinak něco naprosto jiného nežli hmotná příroda. Velký oceán hmotné přírody se pohybuje s vlnami času a takzvané životní podmínky jsou něco jako pěnící bubliny, které se nám jeví jako tělesná totožnost, manželka, děti, společnost, krajané atd. Nemáme znalosti o svém vlastním já a stáváme se tak obětí sil nevědomosti. Cennou energii lidského života promarňujeme tím, že se marně snažíme dosáhnout věčného života, který je v tomto hmotném světě nemožný.
Нашите приятели, роднини, така наречени съпруги и деца са не само смъртни, но и заслепени от външния блясък на материалния свят. Затова те не могат да ни спасят. Но все едно, ние продължаваме да мислим, че сред семейството, обществото или в родината си сме в безопасност.
Nejenže jsou naši přátelé, příbuzní a takzvané manželky a děti nespolehliví, ale navíc jsou také zmateni vnějším půvabem hmotné existence a jako takoví nás nemohou zachránit. Přesto si v kruhu své rodiny, společnosti nebo země připadáme bezpeční.
Целият материален прогрес на човешката цивилизация може да се сравни с украсяването на труп. Всички сме вече мъртви, просто агонизираме за няколко дена, и въпреки това изразходваме цялата енергия на човешкия си живот, за да украсяваме собствения си труп.
След като разкрива безсмислието на дейностите на заблудените хора, Шукадева Госва̄мӣ посочва дълга на човешкото същество. Хората, които са лишени от знанието а̄тма-таттва, са объркани, но преданите на Бога, осъзнали до съвършенство трансценденталното знание, никога не се заблуждават.
Celý hmotný pokrok lidské civilizace je jako ozdoba na mrtvém těle. Každý je mrtvým tělem, pohybujícím se jen několik dní, a přesto se veškerá energie lidského života vynakládá na zdobení tohoto mrtvého těla. Śukadeva Gosvāmī zde poukázal na zmatenost lidského jednání, a nyní ukazuje na to, jaká je skutečná povinnost lidské bytosti. Lidé, kterým chybí poznání ātma-tattva, jsou svedení, ale ti, kteří jsou oddanými Pána a dokonale realizovali transcendentální poznání, nepodléhají zmatku.