ТЕКСТ 19
Text 19
Текст
Text
авюччхиннена четаса̄
мано нирвиш̣аям̇ юктва̄
татах̣ кин̃чана на смарет
падам̇ тат парамам̇ виш̣н̣ор
мано ятра прасӣдати
avyucchinnena cetasā
mano nirviṣayaṁ yuktvā
tataḥ kiñcana na smaret
padaṁ tat paramaṁ viṣṇor
mano yatra prasīdati
Дума по дума
Synonyms
татра – впоследствие; ека – един по един; аваявам – крайниците на тялото; дхя̄йет – трябва да се съсредоточиш върху; авюччхиннена – като държиш в ума си цялостната форма; четаса̄ – с ума; манах̣ – ум; нирвиш̣аям – без да е замърсен от сетивните обекти; юктва̄ – съгласуван; татах̣ – след това; кин̃чана – нищо друго; на – не; смарет – мисли за; падам – личност; тат – тази; парамам – Върховен; виш̣н̣ох̣ – на Виш̣н̣у; манах̣ – умът; ятра – след което; прасӣдати – става спокоен.
tatra — thereafter; eka — one by one; avayavam — limbs of the body; dhyāyet — should be concentrated upon; avyucchinnena — without being deviated from the complete form; cetasā — by the mind; manaḥ — mind; nirviṣayam — without being contaminated by sense objects; yuktvā — being dovetailed; tataḥ — after that; kiñcana — anything; na — do not; smaret — think of; padam — personality; tat — that; paramam — Supreme; viṣṇoḥ — of Viṣṇu; manaḥ — the mind; yatra — whereupon; prasīdati — becomes reconciled.
Превод
Translation
След това трябва да медитираш върху крайниците на Виш̣н̣у, но същевременно да държиш в ума си представата за цялото му тяло. По този начин умът се освобождава от всички сетивни обекти. Не трябва да мислиш за нищо друго. Виш̣н̣у, Върховната Божествена Личност, е Окончателната Истина, затова умът може да се успокои напълно само когато е потопен в него.
Thereafter, you should meditate upon the limbs of Viṣṇu, one after another, without being deviated from the conception of the complete body. Thus the mind becomes free from all sense objects. There should be no other thing to be thought upon. Because the Supreme Personality of Godhead, Viṣṇu, is the Ultimate Truth, the mind becomes completely reconciled in Him only.
Пояснение
Purport
Объркани от външната енергия на Виш̣н̣у, глупавите хора не знаят, че крайната цел на търсенето на щастие е човек да общува лично с Бог Виш̣н̣у, Божествената Личност. Виш̣н̣у-таттва е безкрайна съвкупност от различни трансцендентални форми на Божествената Личност, а Говинда, Бог Кр̣ш̣н̣а, е върховната, изначалната форма на виш̣н̣у-таттва и върховната причина на всички причини. Следователно най-висшата медитация е да се мисли за Виш̣н̣у, т.е. да се медитира върху трансценденталната форма на Виш̣н̣у, и особено на Бог Кр̣ш̣н̣а. Тази медитация може да започне от лотосовите нозе на Бога. Но човек не трябва да забравя цялостната форма на Бога или да се отклонява от нея; затова той трябва да мисли последователно за различните части от трансценденталното тяло на Бога. Тази шлока категорично утвърждава, че Върховният Бог не е безличностен. Той е личност, но тялото му се различава от телата на обусловените личности, каквито сме ние. В противен случай за постигането на пълно духовно съвършенство Шукадева Госва̄мӣ нямаше да препоръчва медитация, която започва от пран̣ава-ом̇ка̄ра и стига до крайниците на тялото на самия Виш̣н̣у. Следователно големите храмове на Индия, в които се обожават формите на Виш̣н̣у, не са места за идолопоклонничество, както смятат ограничените хора. Напротив, те са духовни средища за медитация върху трансценденталните крайници на Виш̣н̣у. Благодарение на непроницаемата енергия на Бога мӯртите, обожавани в храмовете на Виш̣н̣у, са тъждествени с Бог Виш̣н̣у. Затова описаната в ша̄стрите медитация върху крайниците на Виш̣н̣у в храма дава възможност дори на начинаещите да концентрират вниманието си върху Виш̣н̣у, макар че за тях е трудно да седят неподвижно и да се съсредоточават върху пран̣ава ом̇ка̄ра или върху крайниците на Виш̣н̣у, както съветва тук великият авторитет Шукадева Госва̄мӣ. Вече обяснихме, че обикновените хора могат да извлекат по-голяма полза, ако медитират върху формата на Виш̣н̣у в храма, отколкото ако медитират върху ом̇ка̄ра, духовното съчетание „а-у-м“. Между ом̇ка̄ра и формите на Виш̣н̣у няма разлика, въпреки че хората, които не познават науката за Абсолютната Истина, се опитват да провокират разногласия, като разделят формите на Виш̣н̣у от ом̇ка̄ра. Тук се посочва, че формата на Виш̣н̣у е крайната цел на медитацията. Затова е по-добре човек да се съсредоточава върху формите на Виш̣н̣у, отколкото върху безличностната ом̇ка̄ра. Вторият процес е по-труден от първия.
Foolish persons, bewildered by the external energy of Viṣṇu, do not know that the ultimate goal of the progressive search after happiness is to get in touch directly with Lord Viṣṇu, the Personality of Godhead. Viṣṇu-tattva is an unlimited expansion of different transcendental forms of the Personality of Godhead, and the supreme or original form of viṣṇu-tattva is Govinda, or Lord Kṛṣṇa, the supreme cause of all causes. Therefore, thinking of Viṣṇu or meditating upon the transcendental form of Viṣṇu, specifically upon Lord Kṛṣṇa, is the last word on the subject of meditation. This meditation may be begun from the lotus feet of the Lord. One should not, however, forget or be misled from the complete form of the Lord; thus one should practice thinking of the different parts of His transcendental body, one after another. Here in this verse, it is definitely assured that the Supreme Lord is not impersonal. He is a person, but His body is different from those of conditioned persons like us. Otherwise, meditation beginning from the praṇava (oṁkāra) up to the limbs of the personal body of Viṣṇu would not have been recommended by Śukadeva Gosvāmī for the attainment of complete spiritual perfection. The Viṣṇu forms of worship in great temples of India are not, therefore, arrangements of idol worship, as they are wrongly interpreted to be by a class of men with a poor fund of knowledge; rather, they are different spiritual centers of meditation on the transcendental limbs of the body of Viṣṇu. The worshipable Deity in the temple of Viṣṇu is identical with Lord Viṣṇu by the inconceivable potency of the Lord. Therefore, a neophyte’s concentration or meditation upon the limbs of Viṣṇu in the temple, as contemplated in the revealed scriptures, is an easy opportunity for meditation for persons who are unable to sit down tightly at one place and then concentrate upon praṇava (oṁkāra) or the limbs of the body of Viṣṇu, as recommended herein by Śukadeva Gosvāmī, the great authority. The common man can benefit more by meditating on the form of Viṣṇu in the temple than on the oṁkāra, the spiritual combination of a-u-m as explained before. There is no difference between oṁkāra and the forms of Viṣṇu, but persons unacquainted with the science of Absolute Truth try to create dissension by differentiating between the forms of Viṣṇu and that of oṁkāra. Here it is indicated that the Viṣṇu form is the ultimate goal of meditation, and as such it is better to concentrate upon the forms of Viṣṇu than on impersonal oṁkāra. The latter process is also more difficult than the former.