ТЕКСТ 36
VERSO 36
Текст
Texto
сва-джана-вадха̄д вимукхася дош̣а-буддхя̄
куматим ахарад а̄тма-видяя̄ яш
чаран̣а-ратих̣ парамася тася ме 'сту
sva-jana-vadhād vimukhasya doṣa-buddhyā
kumatim aharad ātma-vidyayā yaś
caraṇa-ratiḥ paramasya tasya me ’stu
Дума по дума
Sinônimos
вявахита – стоейки на разстояние; пр̣тана̄ – воини; мукхам – лица; нирӣкш̣я – гледайки; сва-джана – роднини; вадха̄т – от убиването; вимукхася – този, който не е склонен; дош̣а-буддхя̄ – заради замърсена интелигентност; куматим – бедни познания; ахарат – разпръсна; а̄тма-видяя̄ – чрез трансценденталното знание; ях̣ – Той, който; чаран̣а – към нозете; ратих̣ – влечение; парамася – на Върховния; тася – за него; ме – моето; асту – нека бъде.
vyavahita — permanecendo à distância; pṛtanā — soldados; mukham — rostos; nirīkṣya — olhando para; sva-jana — parentes; vadhāt — do ato de matar; vimukhasya — aquele que está relutante; doṣa-buddhyā — pela inteligência contaminada; kumatim — pobre fundo de conhecimento; aharat — erradicou; ātma-vidyayā — pelo conhecimento transcendental; yaḥ — aquele que; caraṇa — aos pés; ratiḥ — atração; paramasya — do Supremo; tasya — para Ele; me — minha; astu — que haja.
Превод
Tradução
Когато оглеждаше воините и военачалниците на бойното поле, Арджуна изглеждаше като че ли замърсен от невежество, но Богът отстрани това невежество, предавайки му трансценденталното знание. Нека лотосовите нозе на Бога вечно ме привличат.
Quando Arjuna ficou aparentemente contaminado pela ignorância ao observar os soldados e comandantes diante dele no campo de batalha, o Senhor erradicou sua ignorância transmitindo-lhe conhecimento transcendental. Que Seus pés de lótus continuem sendo o objeto de minha atração!
Пояснение
Comentário
Царете и военачалниците били длъжни да стоят начело на сражаващите се воини. Такива били правилата на истинския бой. Царете и военачалниците тогава не били като днешните президенти и министри на отбраната. Те не си стояли у дома, докато нещастните войници или наемници се сражават гърди в гърди с враговете. Това може и да съответства на правилата на съвременната демокрация, но по времето, когато господствала истинската монархия, царете не били страхливци, избрани въпреки лошите си качества. От описанията на битката при Курукш̣етра става ясно, че предводителите на двете страни – Дрон̣а, Бхӣш̣ма, Арджуна и Дурьодхана – не бездействали. Наравно с всички те участвали в боя, за който било избрано място далеч от жилищата на мирните жители. Това означава, че невинните поданици били щадени от последствията на сражението между войските на враждуващите царе. Поданиците нямало защо да наблюдават какво става по време на битката. Независимо кой щял да стане цар, Арджуна или Дурьодхана, те били длъжни да му плащат една четвърт от доходите си. Всички военачалници на бойното поле Курукш̣етра стояли един срещу друг и докато ги гледал, Арджуна почувствал огромно състрадание към тях. Той много съжалил, че заради императорския трон трябва да убива на бойното поле свои роднини. Той не се боял от безчислените бойни фаланги на Дурьодхана, но като милостив предан на Бога му било присъщо отречението от светските притежания. Затова той решил, че не трябва да се сражава заради светски притежания. Но това разбиране било много ограничено. Затова тук се казва, че интелигентността на Арджуна се била замърсила. И както става ясно от четвъртата глава на Бхагавад-гӣта̄, той бил предан и постоянен спътник на Бога, затова не било възможно интелигентността му да се замърси. Но отстрани изглеждало така, защото това предоставяло възможност да бъде предадено учението на Бхагавад-гӣта̄ за благото на всички обусловени замърсени души, попаднали в материалното робство заради лъжливите си представи за материалното тяло. Бхагавад-гӣта̄ била произнесена заради обусловените души от този свят – за да им помогне да се освободят от погрешните представи, които ги карат да отъждествяват тялото с душата, и да възстановят вечната връзка на душата с Върховния Бог. Богът изговорил а̄тма-видя̄, трансценденталното знание за себе си, заради благото на всички.
SIGNIFICADO—Os reis e comandantes deviam permanecer na frente dos soldados combatentes. Esse era o verdadeiro sistema de luta. Os reis e comandantes não eram assim chamados presidentes ou ministros da defesa como os de hoje em dia. Eles não ficavam em casa enquanto os pobres soldados ou mercenários lutavam corpo a corpo. Pode ser que esse seja o regulamento da democracia moderna, mas, quando prevalecia a verdadeira monarquia, os monarcas não eram covardes, eleitos sem consideração às suas qualificações. Como se evidenciou no Campo de Batalha de Kurukṣetra, nenhum dos líderes executivos de ambos os grupos, como Droṇa, Bhīṣma, Arjuna e Duryodhana, estava dormindo; todos eles participaram realmente da luta, para a qual se escolheu um lugar distante das zonas residenciais civis. Isso quer dizer que os cidadãos inocentes ficaram imunes aos efeitos da luta entre os grupos da realeza que se rivalizavam. Os cidadãos não tinham interesse de ver o que aconteceria durante a luta. Eles teriam que pagar um quarto de sua renda ao governante, fosse ele Arjuna ou Duryodhana. Todos os comandantes dos grupos presentes no Campo de Batalha de Kurukṣetra se encontravam uns diante dos outros, e Arjuna os viu com grande compaixão e lamentou que teria de matar seus parentes no campo de batalha por causa do império. Ele não estava de modo algum temeroso em relação à gigantesca falange militar apresentada por Duryodhana, mas, como um misericordioso devoto do Senhor, a renúncia às coisas mundanas lhe era natural, e, desse modo, ele decidiu não lutar por posses deste mundo. Mas isso se devia a um pobre fundo de conhecimento, e, por isso, aqui se diz que sua inteligência ficou contaminada. Sua inteligência não poderia se contaminar em nenhum momento, porque ele era devoto e companheiro constante do Senhor, como está claro no capítulo quatro da Bhagavad-gītā. Aparentemente, a inteligência de Arjuna se contaminara porque, de outra forma, não teria havido uma oportunidade de transmitir os ensinamentos da Bhagavad-gītā para o bem de todas as contaminadas almas condicionadas, ocupadas no cativeiro material por causa da concepção do falso corpo material. A Bhagavad-gītā foi transmitida para as almas condicionadas do mundo para livrá-las da concepção errônea de identificarem o corpo com a alma e para restabelecer a relação eterna da alma com o Senhor Supremo. Ātma-vidyā, ou o conhecimento transcendental de si mesmo, foi falado primeiramente pelo Senhor, para o benefício de todos os interessados em todas as partes do universo.