Skip to main content

Шрӣмад бха̄гаватам 1.8.35

Текст

бхаве 'смин клишяма̄на̄на̄м
авидя̄-ка̄ма-кармабхих̣

шраван̣а-смаран̣а̄рха̄н̣и
кариш̣янн ити кечана

Дума по дума

бхаве – в материалното творение; асмин – това; клишяма̄на̄на̄м – на тези, които страдат от; авидя̄ – невежество; ка̄ма – желание; кармабхих̣ – чрез извършване на плодоносни дейности; шраван̣а – слушане; смаран̣а – помнене; арха̄н̣и – обожаване; кариш̣ян – да могат да извършват; ити – така; кечана – другите.

Превод

А други казват, че си се появил, за да възстановиш преданото служене, което включва слушане, помнене, обожаване и пр., за да могат обусловените души, страдащи в материалните окови, да се възползват от него и да се освободят.

Пояснение

В Шрӣмад Бхагавад-гӣта̄ Богът потвърждава, че се появява във всеки милениум, за да възстанови религиозните принципи. Религията е установена от Върховния Бог. Никой не може да измисли нов вид религия, въпреки че това е на мода сред някои амбициозни хора. Истинска религия означава да се приеме върховната власт на Бога и да му се отдава служене от спонтанна любов. Живото същество не може да не служи, защото това е заложено в природата му; то е създадено за това. Единственото предназначение на живото същество е да отдава служене на Бога. Богът е велик, а живите същества са му подчинени. Следователно дългът на живите същества е да служат единствено на Бога. За съжаление, поради погрешните си схващания заблудените живи същества стават слуги на сетивата и на материалните си желания. Тези желания се наричат авидя̄, невежество. Заради тези си желания живото същество крои различни планове за материално наслаждение, в основата на което стои извратеният полов живот. Така то се заплита в кръговрата на раждането и смъртта, като под надзора на Върховния Бог преминава през различни тела и планети. Докато човек не разкъса оковите на това невежество, няма да може да се освободи от трите вида страдания в материалния живот. Такъв е законът на природата.

Но Богът е по-милостив към страдащите живи същества, отколкото те могат да предполагат, и от безпричинна милост идва при тях и възстановява принципите на преданото служене, което включва слушане, възпяване, помнене, служене, обожаване, молене, сътрудничество и отдаване. Следването на всички гореспоменати принципи или само на някой от тях може да помогне на обусловената душа да се измъкне от мрежите на невежеството и да се освободи от всички материални страдания, които сама си създава под влияние на илюзията на външната енергия. Богът е дал на живите същества тази необикновена милост, като се е появил като Бог Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху.