Шрӣмад Бха̄гаватам 1.8.36

Върховният Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а е недостъпен за сегашното ни обусловено зрение. За да може да го види, човек трябва да промени зрението си, като качествено измени живота си и го изпълни със спонтанна любов към Бога. Когато Шрӣ Кр̣ш̣н̣а лично бил на земята, много малко хора могли да го видят като Върховната Божествена Личност. Материалистите като Ра̄ван̣а, Хиран̣якашипу, Кам̇са, Джара̄сандха и Шишупа̄ла се намирали на много високо равнище от гледна точка на материалните богатства и постижения, но не можели да оценят правилно присъствието на Бога. Затова дори Богът да се намира пред очите ни, ако не притежаваме необходимото зрение, няма да можем да го видим. Това необходимо качество можем да развием единствено в процеса на преданото служене, което започва със слушането на разказите за Бога от достоверни източници. Бхагавад-гӣта̄ е широко известно произведение, което всички слушат, пеят, повтарят и пр., но въпреки това понякога хората, които правят това, не могат да видят Бога. Проблемът е в това, че много важен е първият принцип, шраван̣а. Ако слушаме за Бога от достоверен източник, процесът ще действа много бързо. Но обикновено хората слушат неавторитетни тълкуватели. Те могат да притежават блестящи академични познания, но понеже не следват принципите на преданото служене, да се слуша от тях, е чиста загуба на време. Понякога те тълкуват текстовете своеволно, за да ги нагодят към собствените си идеи. И така, на първо място човек трябва да избере знаещ и авторитетен проповедник, когото да слуша. Когато процесът на слушането се усъвършенства, всички останали процеси на преданото служене по естествен начин също се усъвършенстват.

Богът има най-различни трансцендентални дейности и всяка една от тях може да донесе желания резултат, но само при условие че процесът на слушане е съвършен. В Бха̄гаватам описанието на дейностите на Бога започва с отношенията му с Па̄н̣д̣авите. Други от забавленията му са свързани с взаимоотношенията му с асурите и т.н. А Десета песен е посветена на възвишените му отношения с гопӣте, спътничките му в любовните му забавления, а също така и със съпругите му в Два̄рака̄. Богът е абсолютен, затова всичките му взаимоотношения имат единна трансцендентална природа. Но понякога хората, тъй като следват неавторитетния процес на слушане, проявяват по-голям интерес към описанията на дейностите му с гопӣте. Тази склонност издава само похотливите желания на слушателя и истинският разказвач никога не поощрява такъв вид слушане. Човек трябва да слуша за дейностите на Бога от самото им начало, в последователността, в която са изложени в Шрӣмад Бха̄гаватам и в другите писания, и това ще му помогне да се развива и постепенно да достигне съвършенство. Затова човек не трябва да смята, че отношенията на Бога с Па̄н̣д̣авите са по-маловажни от отношенията му с гопӣте. Той винаги трябва да помни, че Богът е трансцендентален към всякакви материални привързаности. Във всички гореспоменати взаимоотношения Богът е главното действащо лице и слушането на разказите за него, за преданите му или за противниците му подпомага развиването на духовния живот. Казано е, че всички Веди, Пура̄н̣и и други писания са създадени, за да може човек да възстанови взаимоотношенията си с Бога. Слушането на всички тези писания е от изключително значение.