Шрӣмад Бха̄гаватам 1.8.37

Па̄н̣д̣авите били много щастливи, защото въпреки добрата си съдба изцяло се уповавали на милостта на Бога. В материалния свят да зависиш от милостта на някого, е признак на голяма несполука, но в трансценденталните взаимоотношения с Бога да зависиш напълно от него – това е най-голямото щастие. Материалната болест е резултат от стремежа към пълна независимост. Но жестоката материална природа не позволява на никого да стане независим. Безполезния си илюзорен опит да станат независими от строгите закони на природата хората наричат материален прогрес на експерименталното знание. Всичко в материалния свят се основава на тези измамни опити за постигане на независимост от природните закони. Като се започне от Ра̄ван̣а, който искал да построи стълба до райските планети, и се стигне до сегашната епоха, хората постоянно се опитват да преодолеят законите на природата. Сега те се опитват да достигнат далечните планетарни системи с помощта на електронни и механични средства. Но най-висшата цел на човешката цивилизация е упоритият труд под ръководството на Бога и постигането на пълна зависимост от него. Най-висшето постижение на съвършената цивилизация е хората да работят всеотдайно и в същото време да се уповават изцяло на Бога. Па̄н̣д̣авите по съвършен начин следвали принципите на тази цивилизация. Те напълно зависели от добрата воля на Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, но не били лениви безделници, които злоупотребяват с милостта му. Те притежавали прекрасни лични качества и били ненадминати в дейностите си. Но въпреки това винаги търсели милостта на Бога, защото знаели, че всяко живо същество е зависимо по природа. Следователно съвършенството на живота е да станем зависими от волята на Бога и да се откажем от въображаемата си независимост в материалния свят. Тези, които се стремят към измамната независимост, се наричат ана̄тха, лишени от покровител, докато тези, които напълно зависят от волята на Бога, се наричат сана̄тха, такива, които имат защитник. Хората трябва да се опитат да станат сана̄тха, за да бъдат винаги защитени от неблагоприятните условия в материалното битие. Под влияние на външната материална природа те се заблуждават и забравят, че материалното съществуване е един сложен лабиринт. Затова Бхагавад-гӣта̄ (7.19) учи, че след много, много раждания някой получава щастието да разбере, че Ва̄судева е всичко и че най-добрият път в живота е човек напълно да му се отдаде. Това е отличителната черта на маха̄тмите. Всички членове на семейството на Па̄н̣д̣авите били маха̄тми, които били глава на семейство. Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира стоял начело на тези маха̄тми, а царица Кунтӣ им била майка. Затова наставленията на Бхагавад-гӣта̄ и на всички Пура̄н̣и, особено на Бха̄гавата Пура̄н̣а, са неизменно свързани с историята на тези маха̄тми, Па̄н̣д̣авите. За тях раздялата с Бога била като изваждането на рибата от водата. Затова Шрӣматӣ Кунтӣдевӣ чувствала тази раздяла като удар от мълния и всичките ѝ молитви имали една цел – да се опита да убеди Бога да остане с тях. Макар че в битката при Курукш̣етра вражеските царе били убити, синовете и внуците им на свой ред можело да се разправят с Па̄н̣д̣авите. Не само Па̄н̣д̣авите били заобиколени от врагове; ние всички постоянно се намираме в подобни обстоятелства и най-добрият път в живота е напълно да се предадем на волята на Бога и с негова помощ да преодолеем всички трудности на материалното битие.