ТЕКСТ 9
Text 9
Текст
Text
муни-варя̄нукӣртита̄х̣
на татха̄ ва̄судевася
махима̄ хй ануварн̣итах̣
muni-varyānukīrtitāḥ
na tathā vāsudevasya
mahimā hy anuvarṇitaḥ
Дума по дума
Synonyms
ятха̄ – доколкото; дхарма-а̄даях̣ – четирите принципа на религиозния живот; ча – и; артха̄х̣ – цели; муни-варя – от теб самия, великия мъдрец; анукӣртита̄х̣ – многократно описани; на – не; татха̄ – по този начин; ва̄судевася – Божествената Личност Шрӣ Кр̣ш̣н̣а; махима̄ – величие; хи – несъмнено; ануварн̣итах̣ – постоянно се описва.
yathā — as much as; dharma-ādayaḥ — all four principles of religious behavior; ca — and; arthāḥ — purposes; muni-varya — by yourself, the great sage; anukīrtitāḥ — repeatedly described; na — not; tathā — in that way; vāsudevasya — of the Personality of Godhead, Śrī Kṛṣṇa; mahimā — glories; hi — certainly; anuvarṇitaḥ — so constantly described.
Превод
Translation
Велики мъдрецо, макар че подробно си описал четирите принципа, като се започне с религиозните обреди, ти не си описал величието на Ва̄судева, Върховната Личност.
Although, great sage, you have very broadly described the four principles beginning with religious performances, you have not described the glories of the Supreme Personality, Vāsudeva.
Пояснение
Purport
Шрӣ На̄рада веднага установил главната причина за унинието на Вя̄садева. Тя се състояла в това, че в различните варианти на Пура̄н̣ите мъдрецът съзнателно бил избегнал да възхвали Бога. Естествено, той бил поместил в тях описания на величието на Бога (Шрӣ Кр̣ш̣н̣а), но те не заемали същото място като проблемите на религиозността, икономическото развитие, сетивното наслаждение и освобождението. Тези четири вида дейности са далеч по-маловажни от отдаването на предано служене на Бога. Като авторитетен учен, Шрӣ Вя̄садева добре знаел тази разлика. И въпреки това, вместо да изтъкне важността на тази по-висша дейност, преданото служене, той бил употребил безценното си време неправилно – затова сега бил изпаднал в униние. Това ясно показва, че никой не може да бъде истински удовлетворен, ако не отдава предано служене на Бога. По този въпрос се говори и в Бхагавад-гӣта̄.
The prompt diagnosis of Śrī Nārada is at once declared. The root cause of the despondency of Vyāsadeva was his deliberate avoidance of glorifying the Lord in his various editions of the Purāṇas. He has certainly, as a matter of course, given descriptions of the glories of the Lord (Śrī Kṛṣṇa), but not as many as given to religiosity, economic development, sense gratification and salvation. These four items are by far inferior to engagement in the devotional service of the Lord. Śrī Vyāsadeva, as the authorized scholar, knew very well this difference. And still, instead of giving more importance to the better type of engagement, namely devotional service to the Lord, he had more or less improperly used his valuable time, and thus he was despondent. From this it is clearly indicated that no one can be pleased substantially without being engaged in the devotional service of the Lord. In the Bhagavad-gītā this fact is clearly mentioned.
След освобождението – последния стадий на процеса, който започва с изпълняването на религиозните обреди – човек се отдава на чисто предано служене. Това равнище в себепознанието се нарича брахма-бхӯта. Тогава човек постига удовлетворение. Но удовлетворението е само началото на трансценденталното блаженство. Човек трябва да продължи да напредва, като постигне безпристрастност към всичко в този относителен свят. След това той се установява в трансценденталното любовно служене на Бога. Това са наставленията на Божествената Личност в Бхагавад-гӣта̄. И така, На̄рада препоръчал на Вя̄садева вдъхновено и подробно да опише пътя на преданото служене, ако иска да запази достигнатото си положение в равнището брахма-бхӯта и да постигне още по-дълбоко трансцендентално разбиране. Това трябвало да му помогне да излезе от дълбокото униние.
After liberation, which is the last item in the line of performing religiosity, etc., one is engaged in pure devotional service. This is called the stage of self-realization, or the brahma-bhūta stage. After attainment of this brahma-bhūta stage, one is satisfied. But satisfaction is the beginning of transcendental bliss. One should progress by attaining neutrality and equality in the relative world. And passing this stage of equanimity, one is fixed in the transcendental loving service of the Lord. This is the instruction of the Personality of Godhead in the Bhagavad-gītā. The conclusion is that in order to maintain the status quo of the brahma-bhūta stage, as also to increase the degree of transcendental realization, Nārada recommended to Vyāsadeva that he (Vyāsadeva) should now eagerly and repeatedly describe the path of devotional service. This would cure him from gross despondency.