Шрӣмад Бха̄гаватам 1.5.9
Деванагари
यथा धर्मादयश्चार्था मुनिवर्यानुकीर्तिता: ।
न तथा वासुदेवस्य महिमा ह्यनुवर्णित: ॥ ९ ॥
न तथा वासुदेवस्य महिमा ह्यनुवर्णित: ॥ ९ ॥
Стих
ятха̄ дхарма̄даяш ча̄ртха̄
муни-варя̄нукӣртита̄х̣
на татха̄ ва̄судевася
махима̄ хй ануварн̣итах̣
муни-варя̄нукӣртита̄х̣
на татха̄ ва̄судевася
махима̄ хй ануварн̣итах̣
Дума по дума
ятха̄ — доколкото; дхарма-а̄даях̣ — четирите принципа на религиозния живот; ча — и; артха̄х̣ — цели; муни-варя — от теб самия, великия мъдрец; анукӣртита̄х̣ — многократно описани; на — не; татха̄ — по този начин; ва̄судевася — Божествената Личност Шрӣ Кр̣ш̣н̣а; махима̄ — величие; хи — несъмнено; ануварн̣итах̣ — постоянно се описва.
Превод
Велики мъдрецо, макар че подробно си описал четирите принципа, като се започне с религиозните обреди, ти не си описал величието на Ва̄судева, Върховната Личност.
Пояснение
Шрӣ На̄рада веднага установил главната причина за унинието на Вя̄садева. Тя се състояла в това, че в различните варианти на Пура̄н̣ите мъдрецът съзнателно бил избегнал да възхвали Бога. Естествено, той бил поместил в тях описания на величието на Бога (Шрӣ Кр̣ш̣н̣а), но те не заемали същото място като проблемите на религиозността, икономическото развитие, сетивното наслаждение и освобождението. Тези четири вида дейности са далеч по-маловажни от отдаването на предано служене на Бога. Като авторитетен учен, Шрӣ Вя̄садева добре знаел тази разлика. И въпреки това, вместо да изтъкне важността на тази по-висша дейност, преданото служене, той бил употребил безценното си време неправилно – затова сега бил изпаднал в униние. Това ясно показва, че никой не може да бъде истински удовлетворен, ако не отдава предано служене на Бога. По този въпрос се говори и в Бхагавад-гӣта̄.
След освобождението – последния стадий на процеса, който започва с изпълняването на религиозните обреди – човек се отдава на чисто предано служене. Това равнище в себепознанието се нарича брахма-бхӯта. Тогава човек постига удовлетворение. Но удовлетворението е само началото на трансценденталното блаженство. Човек трябва да продължи да напредва, като постигне безпристрастност към всичко в този относителен свят. След това той се установява в трансценденталното любовно служене на Бога. Това са наставленията на Божествената Личност в Бхагавад-гӣта̄. И така, На̄рада препоръчал на Вя̄садева вдъхновено и подробно да опише пътя на преданото служене, ако иска да запази достигнатото си положение в равнището брахма-бхӯта и да постигне още по-дълбоко трансцендентално разбиране. Това трябвало да му помогне да излезе от дълбокото униние.