ТЕКСТ 22
Text 22
Текст
Text
свиш̣т̣ася сӯктася ча буддхи-даттайох̣
авичюто 'ртхах̣ кавибхир нирӯпито
яд-уттамашлока-гун̣а̄нуварн̣анам
sviṣṭasya sūktasya ca buddhi-dattayoḥ
avicyuto ’rthaḥ kavibhir nirūpito
yad-uttamaśloka-guṇānuvarṇanam
Дума по дума
Synonyms
идам – това; хи – определено; пум̇сах̣ – на всеки; тапасах̣ – чрез отречения; шрутася – чрез изучаване на Ведите; ва̄ – или; свиш̣т̣ася – жертвоприношения; сӯктася – духовно образование; ча – и; буддхи – развиване на знание; даттайох̣ – благотворителност; авичютах̣ – непогрешима; артхах̣ – полза; кавибхих̣ – от признатите учени; нирӯпитах̣ – направиха извода; ят – това, което; уттамашлока – Богът, който е възпяван с избрани стихове; гун̣а-ануварн̣анам – описание на трансценденталните качества.
idam — this; hi — certainly; puṁsaḥ — of everyone; tapasaḥ — by dint of austerities; śrutasya — by dint of study of the Vedas; vā — or; sviṣṭasya — sacrifice; sūktasya — spiritual education; ca — and; buddhi — culture of knowledge; dattayoḥ — charity; avicyutaḥ — infallible; arthaḥ — interest; kavibhiḥ — by the recognized learned person; nirūpitaḥ — concluded; yat — what; uttamaśloka — the Lord, who is described by choice poetry; guṇa-anuvarṇanam — description of the transcendental qualities of.
Превод
Translation
Учените кръгове са стигнали до извода, че крайната цел на процеса на познанието, който се състои от отречения, изучаване на Ведите, жертвоприношения, пеене на химни и благотворителност, намира висшия си израз в трансценденталните описания на Бога, възпяван в подбрани стихове.
Learned circles have positively concluded that the infallible purpose of the advancement of knowledge, namely austerities, study of the Vedas, sacrifice, chanting of hymns and charity, culminates in the transcendental descriptions of the Lord, who is defined in choice poetry.
Пояснение
Purport
Развитият човешки интелект е предназначен за усъвършенстване на знанието за изкуството, науката, философията, физиката, химията, психологията, икономиката, политиката и пр. Със задълбочаването на тези познания човешкото същество може да постигне съвършенство в живота. Връхната точка на това съвършенство е осъзнаването на Върховното Същество, Виш̣н̣у. Затова шрути насочва тези, които наистина притежават знание, към служене на Бог Виш̣н̣у. За съжаление, хората, които са заслепени от външната красота на виш̣н̣у-ма̄я̄, не разбират, че себепознанието, най-висшето съвършенство, може да се постигне само по милостта на Виш̣н̣у. Виш̣н̣у-ма̄я̄ означава сетивно наслаждение, мимолетно и жалко. Тези, които са в плен на виш̣н̣у-ма̄я̄, използват постигнатото в процеса на познанието, за да удовлетворяват сетивата си. Шрӣ На̄рада Муни обяснява, че всички атрибути на космическата вселена са еманации от различните енергии на Бога, защото чрез непроницаемата си енергия Богът е привел в действие причинно-следствените връзки в сътвореното проявление. Тези причини и следствия произхождат от енергията му, поддържат се от него и след разрушението потъват в него. Следователно нищо не е различно от него, но същевременно Богът винаги се различава от всичко.
Human intellect is developed for advancement of learning in art, science, philosophy, physics, chemistry, psychology, economics, politics, etc. By culture of such knowledge the human society can attain perfection of life. This perfection of life culminates in the realization of the Supreme Being, Viṣṇu. The śruti therefore directs that those who are actually advanced in learning should aspire for the service of Lord Viṣṇu. Unfortunately persons who are enamored by the external beauty of viṣṇu-māyā do not understand that culmination of perfection or self-realization depends on Viṣṇu. Viṣṇu-māyā means sense enjoyment, which is transient and miserable. Those who are entrapped by viṣṇu-māyā utilize advancement of knowledge for sense enjoyment. Śrī Nārada Muni has explained that all paraphernalia of the cosmic universe is but an emanation from the Lord out of His different energies because the Lord has set in motion, by His inconceivable energy, the actions and reactions of the created manifestation. They have come to be out of His energy, they rest on His energy, and after annihilation they merge into Him. Nothing is, therefore, different from Him, but at the same time the Lord is always different from them.
Когато научният прогрес се използва в служене на Бога, процесът на познанието става абсолютен. Личността на Бога не се различава от трансценденталното му име, слава, величие и пр. Затова всички мъдреци и предани на Бога препоръчват изкуството, науката, философията, физиката, химията, психологията и всички останали области на знанието да се използват единствено в служене на Бога. Изкуството, литературата, поезията, живописта и пр. могат да се използват за възхваляване на Бога. Писателите, поетите и знаменитите литератори пишат предимно за сетивното наслаждение. А ако се обърнат към служенето на Бога, те ще могат да описват трансценденталните забавления на Бога. Ва̄лмӣки е бил велик поет, а Вя̄садева – велик писател, двамата всецяло са се били отдали на описанието на трансценденталните дейности на Бога и с това са станали безсмъртни. Науката и философията също трябва да се използват в служене на Бога. От измислените теории, предназначени за сетивно наслаждение, няма никаква полза. Философията и науката трябва да утвърждават величието на Бога. Високоразвитите хора се стремят да разберат Абсолютната Истина чрез науката, затова големият учен трябва да се стреми да докаже съществуването на Бога на научна основа. По аналогичен начин философските разсъждения трябва да утвърдят, че Върховната Истина има сетива и е всемогъща. В служене на Бога трябва да се използват и всички останали области на знанието. Това твърди и Бхагавад-гӣта̄. Всяко „знание“, което не се използва в служене на Бога, не е нищо друго, освен невежество. Истинското предназначение на напредналото знание е да утвърди величието на Бога – това е смисълът на дадената шлока. Научното знание, което се използва в служене на Бога, и всяка подобна дейност е всъщност хари-кӣртана, прослава на Бога.
When advancement of knowledge is applied in the service of the Lord, the whole process becomes absolute. The Personality of Godhead and His transcendental name, fame, glory, etc., are all nondifferent from Him. Therefore, all the sages and devotees of the Lord have recommended that the subject matter of art, science, philosophy, physics, chemistry, psychology and all other branches of knowledge should be wholly and solely applied in the service of the Lord. Art, literature, poetry, painting, etc., may be used in glorifying the Lord. The fiction writers, poets and celebrated litterateurs are generally engaged in writing of sensuous subjects, but if they turn towards the service of the Lord they can describe the transcendental pastimes of the Lord. Vālmīki was a great poet, and similarly Vyāsadeva is a great writer, and both of them have absolutely engaged themselves in delineating the transcendental activities of the Lord and by doing so have become immortal. Similarly, science and philosophy also should be applied in the service of the Lord. There is no use presenting dry speculative theories for sense gratification. Philosophy and science should be engaged to establish the glory of the Lord. Advanced people are eager to understand the Absolute Truth through the medium of science, and therefore a great scientist should endeavor to prove the existence of the Lord on a scientific basis. Similarly, philosophical speculations should be utilized to establish the Supreme Truth as sentient and all-powerful. Similarly, all other branches of knowledge should always be engaged in the service of the Lord. In the Bhagavad-gītā also the same is affirmed. All “knowledge” not engaged in the service of the Lord is but nescience. Real utilization of advanced knowledge is to establish the glories of the Lord, and that is the real import. Scientific knowledge engaged in the service of the Lord, and all similar activities, are all factually hari-kīrtana, or glorification of the Lord.