ТЕКСТ 13
Text 13
Текст
Text
варн̣а̄шрама-вибха̄гашах̣
свануш̣т̣хитася дхармася
сам̇сиддхир хари-тош̣ан̣ам
varṇāśrama-vibhāgaśaḥ
svanuṣṭhitasya dharmasya
saṁsiddhir hari-toṣaṇam
Дума по дума
Synonyms
атах̣ – и така; пумбхих̣ – от човешкото същество; двиджа-шреш̣т̣ха̄х̣ – о, най-добри сред два пъти родените; варн̣а-а̄шрама – системата на четирите касти и четирите начина на живот; вибха̄гашах̣ – чрез разделението на; свануш̣т̣хитася – на собствените си предписани задължения; дхармася – на дейностите; сам̇сиддхих̣ – най-висшето съвършенство; хари – Божествената Личност; тош̣ан̣ам – удовлетворяване.
ataḥ — so; pumbhiḥ — by the human being; dvija-śreṣṭhāḥ — O best among the twice-born; varṇa-āśrama — the institution of four castes and four orders of life; vibhāgaśaḥ — by the division of; svanuṣṭhitasya — of one’s own prescribed duties; dharmasya — occupational; saṁsiddhiḥ — the highest perfection; hari — the Personality of Godhead; toṣaṇam — pleasing.
Превод
Translation
Затова о, най-добри сред два пъти родените, най-висшето съвършенство, което човек може да достигне, изпълнявайки задълженията, предписвани му от кастите и начините на живот, това е да удовлетвори Божествената Личност.
O best among the twice-born, it is therefore concluded that the highest perfection one can achieve by discharging the duties prescribed for one’s own occupation according to caste divisions and orders of life is to please the Personality of Godhead.
Пояснение
Purport
Навсякъде по света човешкото общество се дели на четири касти и четири начина на живот. Четирите касти са интелигенцията, военните, производителите и работниците. Делението на касти се основава на работата, която хората извършват, и на качествата, които притежават, а не на произхода им. След това са четирите начина на живот: ученичество, семеен живот, оттегляне от светските занимания и накрая пълно посвещаване на преданото служене. Това разделение на човешкото общество отговаря на интересите му. Обществената система, в която това деление отсъства, не може да функционира нормално. Освен това във всяко едно от гореспоменатите подразделения на живота целта на всички дейности трябва да бъде удовлетворяването на върховния господар – Божествената Личност. Тази стройна структура на човешкото общество е известна като системата варн̣а̄шрама дхарма и е естествена форма на организация на всяко цивилизовано общество. Тя е устроена така, че да подпомага човека в опитите му да осъзнае Абсолютната Истина. Тя не е предназначена за изкуствено поддържане на господството на една част от обществото над друга. Когато поради прекомерната си привързаност към индрия-прӣти (сетивното наслаждение) хората престанат да се интересуват от целта на живота, т.е. от осъзнаването на Абсолютната Истина, тогава, както казахме вече, егоистичните личности използват системата варн̣а̄шрама, за да наложат изкуствено господство над по-слабите слоеве на обществото. В Кали юга, епохата на вражди, това насилствено господство вече е широко разпространено, но трезвомислещите хора знаят добре, че кастовите разделения и начините на живот имат една-единствена цел – да се установят гладки обществени взаимоотношения, които да създадат на хората условия за духовно самоосъзнаване.
Human society all over the world is divided into four castes and four orders of life. The four castes are the intelligent caste, the martial caste, the productive caste and the laborer caste. These castes are classified in terms of one’s work and qualification and not by birth. Then again there are four orders of life, namely the student life, the householder’s life, the retired and the devotional life. In the best interest of human society there must be such divisions of life, otherwise no social institution can grow in a healthy state. And in each and every one of the above-mentioned divisions of life, the aim must be to please the supreme authority of the Personality of Godhead. This institutional function of human society is known as the system of varṇāśrama-dharma, which is quite natural for the civilized life. The varṇāśrama institution is constructed to enable one to realize the Absolute Truth. It is not for artificial domination of one division over another. When the aim of life, i.e., realization of the Absolute Truth, is missed by too much attachment for indriya-prīti, or sense gratification, as already discussed hereinbefore, the institution of the varṇāśrama is utilized by selfish men to pose an artificial predominance over the weaker section. In the Kali-yuga, or in the age of quarrel, this artificial predominance is already current, but the saner section of the people know it well that the divisions of castes and orders of life are meant for smooth social intercourse and high-thinking self-realization and not for any other purpose.
В тази шлока на Бха̄гаватам се казва, че най-висшата цел на живота, или най-голямото съвършенство в системата варн̣а̄шрама дхарма, е сътрудничеството в името на удовлетворението на Върховния Бог. Това се утвърждава в Бхагавад-гӣта̄ (4.13).
Herein the statement of Bhāgavatam is that the highest aim of life or the highest perfection of the institution of the varṇāśrama-dharma is to cooperate jointly for the satisfaction of the Supreme Lord. This is also confirmed in the Bhagavad-gītā (4.13).