ТЕКСТ 8
Text 8
Текст
Text
апи смаратха но юш̣мат-
пакш̣а-ччха̄я̄-самедхита̄н
випад-ган̣а̄д виш̣а̄гня̄дер
мочита̄ ят сама̄тр̣ка̄х̣
api smaratha no yuṣmat-
pakṣa-cchāyā-samedhitān
vipad-gaṇād viṣāgnyāder
mocitā yat samātṛkāḥ
Дума по дума
Synonyms
юдхиш̣т̣хирах̣ ува̄ча – Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира каза; апи – дали; смаратха – ти помниш; нах̣ – нас; юш̣мат – от теб; пакш̣а – благосклонност към нас, подобна на крилете на птица; чха̄я̄ – закрила; самедхита̄н – ние, отгледани от теб; випат-ган̣а̄т – от различни бедствия; виш̣а – от даване на отрова; агни-а̄дех̣ – от предизвикване на пожар; мочита̄х̣ – освободени от; ят – това, което ти направи; са – заедно с; ма̄тр̣ка̄х̣ – майка ни.
yudhiṣṭhiraḥ uvāca — Mahārāja Yudhiṣṭhira said; api — whether; smaratha — you remember; naḥ — us; yuṣmat — from you; pakṣa — partiality towards us like the wings of a bird; chāyā — protection; samedhitān — we who were brought up by you; vipat-gaṇāt — from various types of calamities; viṣa — by administration of poison; agni-ādeḥ — by setting on fire; mocitāḥ — released from; yat — what you have done; sa — along with; mātṛkāḥ — our mother.
Превод
Translation
Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира каза: О, чичо, помниш ли как заедно с майка ни винаги ни защитаваше от беди? Благоразположението ти към нас бе като майчино крило и ни спаси от отравяне и от пожар.
Mahārāja Yudhiṣṭhira said: My uncle, do you remember how you always protected us, along with our mother, from all sorts of calamities? Your partiality, like the wings of a bird, saved us from poisoning and arson.
Пояснение
Purport
След ранната смърт на Па̄н̣д̣у по-възрастните членове на рода, най-вече Бхӣш̣мадева и Маха̄тма̄ Видура, с любов се грижели за невръстните му деца и за вдовицата му. Видура бил много благосклонен към Па̄н̣д̣авите, защото те се намирали в особено политическо положение. Дхр̣тара̄ш̣т̣ра също полагал грижи за малките деца на Маха̄ра̄джа Па̄н̣д̣у, но бил замесен в интригите, които целели отстраняването на потомците на Па̄н̣д̣у, и искал да издигне на трона собствените си синове. Маха̄тма̄ Видура научил за кроежите на Дхр̣тара̄ш̣т̣ра и съмишлениците му и макар че бил верен слуга на по-големия си брат (Дхр̣тара̄ш̣т̣ра), не харесал политическите му амбиции, които защитавали интересите само на неговите синове. Видура с голямо внимание се грижел за закрилата на Па̄н̣д̣авите и на овдовялата им майка. Затова той бил някак си пристрастен към Па̄н̣д̣авите и ги предпочитал пред синовете на Дхр̣тара̄ш̣т̣ра, макар че самият не виждал разлика в отношението си към тях. Той обичал по равно и двата враждуващи лагера, на които се били разделили племенниците му; той винаги упреквал Дурьодхана за интригите, които плетял зад гърба на братовчедите си. Видура постоянно укорявал по-големия си брат, че поощрява синовете си, но в същото време самият той винаги бил готов да защити Па̄н̣д̣авите. Тези действия на Видура на фона на дворцовите интриги го утвърдили като благодетел на Па̄н̣д̣авите. Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира споменавал точно тези минали събития, случили се преди Видура да напусне дома си и да поеме дългото пътуване из местата на поклонение. Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира припомнил, че Видура продължил да бъде мил и благосклонен към порасналите си племенници дори след голямото нещастие за рода – битката при Курукш̣етра.
Due to Pāṇḍu’s death at an early age, his minor children and widow were the object of special care by all the elderly members of the family, especially Bhīṣmadeva and Mahātmā Vidura. Vidura was more or less partial to the Pāṇḍavas due to their political position. Although Dhṛtarāṣṭra was equally careful for the minor children of Mahārāja Pāṇḍu, he was one of the intriguing parties who wanted to wash away the descendants of Pāṇḍu and replace them by raising his own sons to become the rulers of the kingdom. Mahātmā Vidura could follow this intrigue of Dhṛtarāṣṭra and company, and therefore, even though he was a faithful servitor of his eldest brother, Dhṛtarāṣṭra, he did not like his political ambition for the sake of his own sons. He was therefore very careful about the protection of the Pāṇḍavas and their widow mother. Thus he was, so to speak, partial to the Pāṇḍavas, preferring them to the sons of Dhṛtarāṣṭra, although both of them were equally affectionate in his ordinary eyes. He was equally affectionate to both the camps of nephews in the sense that he always chastised Duryodhana for his intriguing policy against his cousins. He always criticized his elder brother for his policy of encouragement to his sons, and at the same time he was always alert in giving special protection to the Pāṇḍavas. All these different activities of Vidura within the palace politics made him well known as partial to the Pāṇḍavas. Mahārāja Yudhiṣṭhira has referred to the past history of Vidura before his going away from home for a prolonged pilgrim’s journey. Mahārāja Yudhiṣṭhira reminded him that he was equally kind and partial to his grown-up nephews, even after the Battle of Kurukṣetra, a great family disaster.
Преди битката при Курукш̣етра Дхр̣тара̄ш̣т̣ра тихомълком се стремял да унищожи племенниците си, затова поръчал на Пурочана да построи къща във Ва̄ран̣а̄вата. Щом строежът бил завършен, Дхр̣тара̄ш̣т̣ра изразил желание да изпрати за известно време там семейството на брат си. Когато в присъствието на всички членове на рода Па̄н̣д̣авите се готвели да заминат, Видура съумял да им разкрие зловещите намерения на Дхр̣тара̄ш̣т̣ра. Това е описано в Маха̄бха̄рата (А̄ди-парва, 114). Той им намекнал: „Оръжието, което не е направено от стомана или от друг материал, също може да бъде толкова остро, че да убива врагове. Този, който знае това, никога няма да бъде убит“. Така той дал да се разбере, че във Ва̄ран̣а̄вата се готви покушение срещу Па̄н̣д̣авите, и предупредил Юдхиш̣т̣хира да бъдат много предпазливи в новия си дворец. Освен това Видура загатнал за пожар, като казал, че огънят не може да унищожи душата, обаче може да изпепели материалното тяло. Но този, който защити душата, ще оживее. Кунтӣ не разбрала този неясен, пълен с недомлъвки разговор между Видура и Юдхиш̣т̣хира и когато помолила сина си да ѝ открие смисъла на казаното, той отговорил, че от думите на Видура става ясно, че в къщата, в която ще живеят, ги заплашва пожар. По-късно Видура дошъл при Па̄н̣д̣авите с изменена до неузнаваемост външност и им казал, че човекът, който отговаря за домакинството, ще запали къщата на четиринайсетия ден след пълнолуние. Това било замислено от Дхр̣тара̄ш̣т̣ра; Па̄н̣д̣авите лесно можели да загинат заедно с майка си. След предупреждението на Видура Па̄н̣д̣авите избягали през един подземен проход, така че Дхр̣тара̄ш̣т̣ра не могъл да научи за бягството им. След пожара Кауравите били толкова сигурни в смъртта на Па̄н̣д̣авите, че Дхр̣тара̄шт̣ра със задоволство извършил посмъртните обреди. По време на траура всички в двореца били съкрушени, с изключение на Видура, който знаел, че Па̄н̣д̣авите са се укрили някъде здрави и читави. Изпитанията от този вид били безброй и всеки път Видура защитавал Па̄н̣д̣авите и се опитвал да осуети подлите кроежи на брат си Дхр̣тара̄ш̣т̣ра. Той винаги бил загрижен за Па̄н̣д̣авите, както птицата пази с криле малките си.
Before the Battle of Kurukṣetra, Dhṛtarāṣṭra’s policy was peaceful annihilation of his nephews, and therefore he ordered Purocana to build a house of lac at Vāraṇāvata, and when the building was finished Dhṛtarāṣṭra desired that his brother’s family live there for some time. When the Pāṇḍavas were going there in the presence of all the members of the royal family, Vidura tactfully gave instructions to the Pāṇḍavas about the future plan of Dhṛtarāṣṭra. This is specifically described in the Mahābhārata (Ādi-parva 144). He indirectly hinted, “Even a weapon not made of steel or any other material element can be more than sharp enough to kill an enemy, and he who knows this is never killed.” That is to say, he hinted that the party of the Pāṇḍavas was being sent to Vāraṇāvata to be killed, and thus he warned Yudhiṣṭhira to be very careful in their new residential palace. He also gave indications of fire and said that fire cannot extinguish the soul but can annihilate the material body. But one who protects the soul can live. Kuntī could not follow such indirect conversations between Mahārāja Yudhiṣṭhira and Vidura, and thus when she inquired from her son about the purport of the conversation, Yudhiṣṭhira replied that from the talks of Vidura it was understood that there was a hint of fire in the house where they were proceeding. Later on, Vidura came in disguise to the Pāṇḍavas and informed them that the housekeeper was going to set fire to the house on the fourteenth night of the waning moon. It was an intrigue of Dhṛtarāṣṭra that the Pāṇḍavas might die all together with their mother. And by his warning the Pāṇḍavas escaped through a tunnel underneath the earth so that their escape was also unknown to Dhṛtarāṣṭra, so much so that after setting the fire, the Kauravas were so certain of the death of the Pāṇḍavas that Dhṛtarāṣṭra performed the last rites of death with great cheerfulness. And during the mourning period all the members of the palace became overwhelmed with lamentation, but Vidura did not become so, because of his knowledge that the Pāṇḍavas were alive somewhere. There are many such instances of calamities, and in each of them Vidura gave protection to the Pāṇḍavas on one hand, and on the other he tried to restrain his brother Dhṛtarāṣṭra from such intriguing policies. Therefore, he was always partial to the Pāṇḍavas, just as a bird protects its eggs by its wing.