ТЕКСТ 1
Text 1
Текст
Text
джанма̄дй ася ято 'нвая̄д итараташ ча̄ртхеш̣в абхигях̣ свара̄т̣
тене брахма хр̣да̄ я а̄ди-кавайе мухянти ят сӯраях̣
теджо-ва̄ри-мр̣да̄м̇ ятха̄ винимайо ятра три-сарго 'мр̣ш̣а̄
дха̄мна̄ свена сада̄ нираста-кухакам̇ сатям̇ парам̇ дхӣмахи
janmādy asya yato ’nvayād itarataś cārtheṣv abhijñaḥ svarāṭ
tene brahma hṛdā ya ādi-kavaye muhyanti yat sūrayaḥ
tejo-vāri-mṛdāṁ yathā vinimayo yatra tri-sargo ’mṛṣā
dhāmnā svena sadā nirasta-kuhakaṁ satyaṁ paraṁ dhīmahi
Дума по дума
Synonyms
ом – О, Господи; намах̣ – отдавам почитанията си; бхагавате – на Божествената Личност; ва̄судева̄я – на Ва̄судева (сина на Васудева), или Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, изначалния Бог; джанма-а̄ди – сътворение, поддържа не и унищожение; ася – на проявените вселени; ятах̣ – от когото; анвая̄т – пряко; итаратах̣ – опосредствано; ча – и; артхеш̣у – цели; абхигях̣ – надарен с вездесъщо съзнание; сва-ра̄т̣ – напълно независим; тене – предаде; брахма – ведическото знание; хр̣да̄ – съзнанието на сърцето; ях̣ – този, който; а̄ди-кавайе – на първото сътворено същество; мухянти – са заблудени; ят – за когото; сӯраях̣ – великите мъдреци и полубогове; теджах̣ – огън; ва̄ри – вода; мр̣да̄м – земя; ятха̄ – както и; винимаях̣ – действие и противодействие; ятра – след което; три-саргах̣ – трите проявления на сътворението, съзидателните енергии; амр̣ш̣а̄ – почти истински; дха̄мна̄ – заедно с всички трансцендентални принадлежности; свена – в състояние на себеудовлетвореност; сада̄ – винаги; нираста – отрицание на основата на отсъствие; кухакам – илюзия; сатям – истина; парам – абсолютна; дхӣмахи – медитирам върху нея.
om — O my Lord; namaḥ — offering my obeisances; bhagavate — unto the Personality of Godhead; vāsudevāya — unto Vāsudeva (the son of Vasudeva), or Lord Śrī Kṛṣṇa, the primeval Lord; janma-ādi — creation, sustenance and destruction; asya — of the manifested universes; yataḥ — from whom; anvayāt — directly; itarataḥ — indirectly; ca — and; artheṣu — purposes; abhijñaḥ — fully cognizant; sva-rāṭ — fully independent; tene — imparted; brahma — the Vedic knowledge; hṛdā — consciousness of the heart; yaḥ — one who; ādi-kavaye — unto the original created being; muhyanti — are illusioned; yat — about whom; sūrayaḥ — great sages and demigods; tejaḥ — fire; vāri — water; mṛdām — earth; yathā — as much as; vinimayaḥ — action and reaction; yatra — whereupon; tri-sargaḥ — three modes of creation, creative faculties; amṛṣā — almost factual; dhāmnā — along with all transcendental paraphernalia; svena — self-sufficiently; sadā — always; nirasta — negation by absence; kuhakam — illusion; satyam — truth; param — absolute; dhīmahi — I do meditate upon.
Превод
Translation
О, Господи Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, сине на Васудева, о, всепроникваща Божествена Личност, отдавам Ти смирените си почитания. Аз медитирам върху Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, защото Той е Абсолютната Истина и изначалната причина на всички причини за създаването, поддържането и разрушението на проявените вселени. Пряко и опосредствано Той познава всички проявления и е независим, защото не съществува никаква друга причина, освен него. Именно Той в самото начало вложи в сърцето на Брахма̄джӣ, първото живо същество, ведическото знание. Той може да обърка дори велики мъдреци и полубогове, така както ние се объркваме от измамното отражение на водата в огъня или на земята във водата. Само заради него материалните вселени, които са временно проявени чрез взаимодействието на трите качества на природата, изглеждат истински, макар че всъщност са недействителни. Затова медитирам върху него, Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, който вечно пребивава в трансценденталната обител, свободна от нереалните образи на материалния свят. Медитирам върху него, защото Той е Абсолютната Истина.
O my Lord, Śrī Kṛṣṇa, son of Vasudeva, O all-pervading Personality of Godhead, I offer my respectful obeisances unto You. I meditate upon Lord Śrī Kṛṣṇa because He is the Absolute Truth and the primeval cause of all causes of the creation, sustenance and destruction of the manifested universes. He is directly and indirectly conscious of all manifestations, and He is independent because there is no other cause beyond Him. It is He only who first imparted the Vedic knowledge unto the heart of Brahmājī, the original living being. By Him even the great sages and demigods are placed into illusion, as one is bewildered by the illusory representations of water seen in fire, or land seen on water. Only because of Him do the material universes, temporarily manifested by the reactions of the three modes of nature, appear factual, although they are unreal. I therefore meditate upon Him, Lord Śrī Kṛṣṇa, who is eternally existent in the transcendental abode, which is forever free from the illusory representations of the material world. I meditate upon Him, for He is the Absolute Truth.
Пояснение
Purport
Почитанията, отдавани на Ва̄судева, Личността на Бога, непосредствено указват Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, божествения син на Васудева и Девакӣ. В текста на даденото произведение това ще бъде обяснено по-подробно. Тук Шрӣ Вя̄садева утвърждава, че Шрӣ Кр̣ш̣н̣а е изначалната Божествена Личност и че всички други са негови преки или косвени пълни части или пък части от частите. Шрӣла Джӣва Госва̄мӣ обяснява това в Кр̣ш̣н̣а-сандарбха. А Брахма̄, първото живо същество, подробно е изложил науката за Шрӣ Кр̣ш̣н̣а в трактата си Брахма сам̇хита̄. В Са̄ма-веда Упаниш̣ад също се казва, че Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а е божественият син на Девакӣ. Затова първото твърдение на тази молитва е, че Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а е изначалният Бог и че ако на Абсолютната Личност на Бога може да се даде някакво трансцендентално определение, това трябва да е името, обозначавано с думата Кр̣ш̣н̣а, което означава този, който привлича всички. На много места в Бхагавад-гӣта̄ Богът заявява, че е изначалната Божествена Личност, а Арджуна, също така На̄рада, Вя̄са и много други велики мъдреци потвърждават това. В Падма Пура̄н̣а също се казва, че сред неизброимите имена на Бога името Кр̣ш̣н̣а е най-главното. Името Ва̄судева назовава пълната част от Личността на Бога, а този стих посочва формите на Бога, които са тъждествени с Ва̄судева. В частност името Ва̄судева се отнася за божествения син на Васудева и Девакӣ. Парамахам̇сите, най-съвършените личности сред тези, които водят живот в отречение, винаги медитират върху Шрӣ Кр̣ш̣н̣а.
Obeisances unto the Personality of Godhead Vāsudeva directly indicate Lord Śrī Kṛṣṇa, who is the divine son of Vasudeva and Devakī. This fact will be more explicitly explained in the text of this work. Śrī Vyāsadeva asserts herein that Śrī Kṛṣṇa is the original Personality of Godhead, and all others are His direct or indirect plenary portions or portions of the portion. Śrīla Jīva Gosvāmī has even more explicitly explained the subject matter in his Kṛṣṇa-sandarbha. And Brahmā, the original living being, has explained the subject of Śrī Kṛṣṇa substantially in his treatise named Brahma-saṁhitā. In an Upaniṣad in the Sāma-veda, it is also stated that Lord Śrī Kṛṣṇa is the divine son of Devakī. Therefore, in this prayer, the first proposition holds that Lord Śrī Kṛṣṇa is the primeval Lord, and if any transcendental nomenclature is to be understood as belonging to the Absolute Personality of Godhead, it must be the name indicated by the word Kṛṣṇa, which means the all-attractive. In Bhagavad-gītā, in many places, the Lord asserts Himself to be the original Personality of Godhead, and this is confirmed by Arjuna, and also by great sages like Nārada, Vyāsa, and many others. In the Padma Purāṇa, it is also stated that out of the innumerable names of the Lord, the name of Kṛṣṇa is the principal one. Vāsudeva indicates the plenary portion of the Personality of Godhead, and all the different forms of the Lord, being identical with Vāsudeva, are indicated in this text. The name Vāsudeva particularly indicates the divine son of Vasudeva and Devakī. Śrī Kṛṣṇa is always meditated upon by the paramahaṁsas, who are the perfected ones among those in the renounced order of life.
Ва̄судева, Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, е причината на всички причини. Всичко, което съществува, произлиза от Бога, а в по-следващите глави ще бъде обяснено как става това. Маха̄прабху Шрӣ Чайтаня нарича Шрӣмад Бха̄гаватам съвършената Пура̄н̣а, защото тя излага трансценденталното повествование за Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, Божествената Личност. Историята на самия Шрӣмад Бха̄гаватам също е забележителна. Бха̄гаватам е съставен от Шрӣла Вя̄садева, когато той достигнал зрелост в трансценденталното знание. Вя̄садева го написал, като следвал наставленията на Шрӣ На̄рададжӣ, духовния си учител. Вя̄садева съставил цялата ведическа литература, която обхваща четирите Веди, Веда̄нта-сӯтрите (или Брахма-сӯтрите), Пура̄н̣ите, Маха̄бха̄рата и пр. Но въпреки това той не бил доволен. Духовният му учител забелязал неудовлетворението му и го посъветвал да опише трансценденталните дейности на Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а. Те са изложени предимно в Десета песен на Шрӣмад Бха̄гаватам. Но за да може да проникне в същността, човек трябва да напредва постепенно, като изучава категориите ѝ.
Vāsudeva, or Lord Śrī Kṛṣṇa, is the cause of all causes. Everything that exists emanates from the Lord. How this is so is explained in later chapters of this work. This work is described by Mahāprabhu Śrī Caitanya as the spotless Purāṇa because it contains the transcendental narration of the Personality of Godhead, Śrī Kṛṣṇa. The history of the Śrīmad-Bhāgavatam is also very glorious. It was compiled by Śrī Vyāsadeva after he had attained maturity in transcendental knowledge. He wrote this under the instructions of Śrī Nāradajī, his spiritual master. Vyāsadeva compiled all Vedic literatures, containing the four divisions of the Vedas, the Vedānta-sūtras (or the Brahma-sūtras), the Purāṇas, the Mahābhārata, and so on. But nevertheless he was not satisfied. His dissatisfaction was observed by his spiritual master, and thus Nārada advised him to write on the transcendental activities of Lord Śrī Kṛṣṇa. These transcendental activities are described specifically in the Tenth Canto of this work. But, in order to reach to the very substance, one must proceed gradually by developing knowledge of the categories.
За философския ум е естествен стремежът да узнае какъв е източникът на творението. Нощем човек вижда звездите в небето и съвсем естествено се замисля кой живее там. Тези въпроси са естествени за човека, защото той има развито съзнание, което превъзхожда съзнанието на животните. Авторът на Шрӣмад Бха̄гаватам дава непосредствен отговор на тези въпроси. Той казва, че източник на всички творения е Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а. Кр̣ш̣н̣а е не само създател на вселената, но и неин разрушител. По волята на Бога проявената космическа природа се сътворява в определен момент, поддържа се известно време и след това пак по волята на Бога се разрушава. Следователно зад всички космически дейности стои върховната воля на Бога. Разбира се, има всякакви видове атеисти, които не вярват в съществуването на създател, но причина за това са недостатъчните им познания. Съвременните учени например са изобретили космически спътници, които извеждат за известно време в космическото пространство и ги управляват от разстояние. По същия начин разумът на Божествената Личност управлява всички вселени заедно с безбройните им звезди и планети.
It is natural that a philosophical mind wants to know about the origin of the creation. At night he sees the stars in the sky, and he naturally speculates about their inhabitants. Such inquiries are natural for man because man has a developed consciousness which is higher than that of the animals. The author of Śrīmad-Bhāgavatam gives a direct answer to such inquiries. He says that the Lord Śrī Kṛṣṇa is the origin of all creations. He is not only the creator of the universe, but the destroyer as well. The manifested cosmic nature is created at a certain period by the will of the Lord. It is maintained for some time, and then it is annihilated by His will. Therefore, the supreme will is behind all cosmic activities. Of course, there are atheists of various categories who do not believe in a creator, but that is due to a poor fund of knowledge. The modern scientist, for example, has created space satellites, and by some arrangement or other, these satellites are thrown into outer space to fly for some time at the control of the scientist who is far away. Similarly, all the universes with innumerable stars and planets are controlled by the intelligence of the Personality of Godhead.
Във ведическата литература се казва, че Абсолютната Истина, Божествената Личност, е най-главното от всички индивидуални живи същества. Като започнем от първото сътворено същество, Брахма̄, и стигнем до мъничката мравка, всички живи същества притежават индивидуалност. Но над Брахма̄ също има индивидуални живи същества и едно от тях е Божествената Личност. Върховният Бог притежава индивидуалност, както и останалите живи същества. Но Върховният Бог, т.е. върховното живо същество, притежава най-висшата интелигентност и свръхнепостижими енергии, безкрайно многообразни. Щом човешкият мозък може да създаде космически спътник, лесно можем да си представим, че мозъците, по-висши от човешкия, създават удивителни неща, които многократно превъзхождат постиженията на човешкия разум. Един разсъдлив човек лесно ще приеме това, но има и упорити атеисти, които никога не го признават. Шрӣла Вя̄садева обаче веднага приема върховната интелигентност като парамешвара. Той отдава смирените си почитания на върховната интелигентност, която нарича пара, парамешвара или Върховна Божествена Личност. Този парамешвара е Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, както потвърждават Бхагавад-гӣта̄ и останалите писания, предадени от Шрӣ Вя̄садева, и най-вече Шрӣмад Бха̄гаватам. В Бхагавад-гӣта̄ Богът казва, че не съществува друга пара-таттва (сумум бонум), освен него. Затова Шрӣ Вя̄садева още от самото начало отдава почитанията си на пара-таттва, Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, чиито трансцендентални дейности са описани в Десета песен.
In Vedic literatures, it is said that the Absolute Truth, Personality of Godhead, is the chief amongst all living personalities. All living beings, beginning from the first created being, Brahmā, down to the smallest ant, are individual living beings. And above Brahmā, there are even other living beings with individual capacities, and the Personality of Godhead is also a similar living being. And He is an individual as are the other living beings. But the Supreme Lord, or the supreme living being, has the greatest intelligence, and He possesses supermost inconceivable energies of all different varieties. If a man’s brain can produce a space satellite, one can very easily imagine how brains higher than man can produce similarly wonderful things which are far superior. The reasonable person will easily accept this argument, but there are stubborn atheists who would never agree. Śrīla Vyāsadeva, however, at once accepts the supreme intelligence as the parameśvara. He offers his respectful obeisances unto the supreme intelligence addressed as the para or the parameśvara or the Supreme Personality of Godhead. And that parameśvara is Śrī Kṛṣṇa, as admitted in Bhagavad-gītā and other scriptures delivered by Śrī Vyāsadeva and specifically in this Śrīmad-Bhāgavatam. In Bhagavad-gītā, the Lord says that there is no other para-tattva (summum bonum) than Himself. Therefore, Śrī Vyāsadeva at once worships the para-tattva, Śrī Kṛṣṇa, whose transcendental activities are described in the Tenth Canto.
Безскрупулните хора започват направо от Десета песен, и по-специално от петте глави, които описват танца ра̄са на Бога. Тези глави на Шрӣмад Бха̄гаватам са най-поверителната част на великото произведение. Ако човек не е овладял до съвършенство трансценденталното знание за Бога, той в никакъв случай няма да може да разбере трансценденталните му забавления (танца ра̄са и любовните му преживявания с гопӣте), които са достойни за възхищение и обожание. Това са теми, много възвишени в духовно отношение, и само освободените души, които постепенно са се издигнали до равнището парамахам̇са, могат да се насладят на трансценденталния вкус на танца ра̄са. Затова Шрӣла Вя̄садева дава възможност на читателя постепенно да задълбочи духовното си разбиране, за да може наистина да проникне до същността на забавленията на Бога. Той съзнателно се обръща към мантрата Га̄ятрӣ, дхӣмахи. Тази мантра е предназначена за духовно напреднали хора. Ако човек постигне успех в повтарянето на Га̄ятрӣ, ще може да достигне трансценденталното положение на Бога. Следователно трябва да изградим у себе си брахмински качества, т.е. да бъдем под влияние изключително на качеството на доброто, за да можем правилно и с успех да повтаряме мантрата Га̄ятрӣ и след това да се издигнем до равнището на трансценденталното осъзнаване на Бога, името му, славата му, качествата му и пр.
Unscrupulous persons go immediately to the Tenth Canto and especially to the five chapters which describe the Lord’s rāsa dance. This portion of the Śrīmad-Bhāgavatam is the most confidential part of this great literature. Unless one is thoroughly accomplished in the transcendental knowledge of the Lord, one is sure to misunderstand the Lord’s worshipable transcendental pastimes called rāsa dance and His love affairs with the gopīs. This subject matter is highly spiritual, and only the liberated persons who have gradually attained to the stage of paramahaṁsa can transcendentally relish this rāsa dance. Śrīla Vyāsadeva therefore gives the reader the chance to gradually develop spiritual realization before actually relishing the essence of the pastimes of the Lord. Therefore, he purposely invokes a Gāyatrī mantra, dhīmahi. This Gāyatrī mantra is meant for spiritually advanced people. When one is successful in chanting the Gāyatrī mantra, he can enter into the transcendental position of the Lord. One must therefore acquire brahminical qualities or be perfectly situated in the quality of goodness in order to chant the Gāyatrī mantra successfully and then attain to the stage of transcendentally realizing the Lord, His name, His fame, His qualities and so on.
Шрӣмад Бха̄гаватам е повествование за сварӯпата на Бога, която се проявява от вътрешната му енергия. Тази енергия е различна от външната енергия, която е проявила достъпния за нашето възприятие космически свят. В тази шлока Шрӣла Вя̄садева казва, че проявената вътрешна енергия е действителна, а проявленията на външната енергия, т.е. материалното битие, са кратковременни и нереални като пустинен мираж. В пустинния мираж няма истинска вода, там е само отражението ѝ. Истинската вода е някъде другаде. Проявеното космическо творение изглежда действително, но то е само сянка на реалността, т.е. на духовния свят. Абсолютната Истина се намира в духовното, а не в материалното небе, където всички истини са относителни. Иначе казано, тук всяка истина зависи от нещо друго. Космическото творение е следствие от взаимодействията между трите проявни форми на природата и временните проявления в него са устроени така, че да представят в обърканите умове на обусловените души, явяващи се в толкова много видове живот, дори и като висши полубогове – Брахма̄, Индра, Чандра и пр., – илюзията за реалност. Всъщност в проявения свят няма нищо реално. Но той изглежда реален, защото истинска реалност съществува в духовния свят, където Божествената Личност пребивава вечно с трансценденталното си обкръжение.
Śrīmad-Bhāgavatam is the narration of the svarūpa of the Lord manifested by His internal potency, and this potency is distinguished from the external potency which has manifested the cosmic world, which is within our experience. Śrīla Vyāsadeva makes a clear distinction between the two in this śloka. Śrī Vyāsadeva says herein that the manifested internal potency is real, whereas the external manifested energy in the form of material existence is only temporary and illusory like the mirage in the desert. In the desert mirage there is no actual water. There is only the appearance of water. Real water is somewhere else. The manifested cosmic creation appears as reality. But reality, of which this is but a shadow, is in the spiritual world. Absolute Truth is in the spiritual sky, not the material sky. In the material sky everything is relative truth. That is to say, one truth depends on something else. This cosmic creation results from interaction of the three modes of nature, and the temporary manifestations are so created as to present an illusion of reality to the bewildered mind of the conditioned soul, who appears in so many species of life, including the higher demigods, like Brahmā, Indra, Candra, and so on. In actuality, there is no reality in the manifested world. There appears to be reality, however, because of the true reality which exists in the spiritual world, where the Personality of Godhead eternally exists with His transcendental paraphernalia.
Главният инженер на един сложен строеж не взема непосредствено участие в строителството, но познава всяко кътче от строежа, защото всичко се върши под неговото ръководство. Пряко и опосредствано той знае всичко за строежа. По същия начин Божествената Личност, която е върховният инженер на космическото творение, познава всичките му кътчета, макар че цялата работа в него извършват полубоговете. Като започнем от Брахма̄ и стигнем до най-незначителната мравка, никой в материалното творение не е независим. Навсякъде може да се види ръката на Бога. Той е единственият източник на всички материални елементи, а също и на всички духовни искри. Всичко сътворено в материалния свят не е нищо друго, освен следствие от взаимодействието на двете енергии – материалната и духовната, – които произлизат от Абсолютната Истина, от Личността на Бога, Шрӣ Кр̣ш̣н̣а. Като съедини водород и кислород, един химик може да произведе вода в лабораторията си. Но всъщност в лабораторията работи живото същество под ръководството на Върховния Бог. Материалите, с които то работи, също са дадени от Бога. Пряко и опосредствано Богът знае всичко, осъзнава всичко до най-незначителните подробности и е напълно независим. Той е като златната мина, а космическите творения в разнообразните си форми са като изработени от злато предмети – златни пръстени, огърлици и пр. Златният пръстен и златната огърлица в качествено отношение не се различават от златото в мината. Но в количествено отношение те са различни от него. Така Абсолютната Истина е едновременно и еднаква, и различна. Нищо не е напълно равно на Абсолютната Истина, но в същото време и нищо не е независимо от нея.
The chief engineer of a complicated construction does not personally take part in the construction, but he knows every nook and corner because everything is done under his direction. He knows everything about the construction, both directly and indirectly. Similarly, the Personality of Godhead, who is the supreme engineer of this cosmic creation, knows every nook and corner, although affairs are being carried out by demigods. Beginning from Brahmā down to the insignificant ant, no one is independent in the material creation. The hand of the Lord is seen everywhere. All material elements as well as all spiritual sparks emanate from Him only. And whatever is created in this material world is but the interaction of two energies, the material and the spiritual, which emanate from the Absolute Truth, the Personality of Godhead, Śrī Kṛṣṇa. A chemist can manufacture water in the chemical laboratory by mixing hydrogen and oxygen. But, in reality, the living entity works in the laboratory under the direction of the Supreme Lord. And the materials with which he works are also supplied by the Lord. The Lord knows everything directly and indirectly, and He is cognizant of all minute details, and He is fully independent. He is compared to a mine of gold, and the cosmic creations in so many different forms are compared to objects made from the gold, such as gold rings, necklaces and so on. The gold ring and the gold necklace are qualitatively one with the gold in the mine, but quantitatively the gold in the mine is different. Therefore, the Absolute Truth is simultaneously one and different. Nothing is absolutely equal with the Absolute Truth, but at the same time, nothing is independent of the Absolute Truth.
Всички обусловени души, като започнем с Брахма̄, строителя на вселената, и стигнем до незначителната мравка, творят, но никоя от тях не е независима от Върховния Бог. Материалистите се заблуждават, като мислят, че няма друг творец, освен тях. Това се нарича ма̄я̄ – илюзия. Поради ограничените си познания материалистите не могат да проникнат отвъд обсега на несъвършените си сетива и затова мислят, че материята приема форма спонтанно, без помощта по-висш разум. В тази шлока Шрӣла Вя̄садева отхвърля това: „Тъй като пълното цяло, Абсолютната Истина, е източник на всичко, нищо не е независимо от тялото на Абсолютната Истина“. Всичко, което се случва с тялото, веднага става известно на личността, която е въплътена в него. Творението е тялото на абсолютното цяло. Следователно Абсолютът пряко или опосредствано знае всичко, което става в творението.
Conditioned souls, beginning from Brahmā, who engineers the entire universe, down to the insignificant ant, are all creating, but none of them is independent of the Supreme Lord. The materialist wrongly thinks that there is no creator other than his own self. This is called māyā, or illusion. Because of his poor fund of knowledge, the materialist cannot see beyond the purview of his imperfect senses, and thus he thinks that matter automatically takes its own shape without the aid of a superior intelligence. This is refuted in this śloka by Śrīla Vyāsadeva: “Since the complete whole or the Absolute Truth is the source of everything, nothing can be independent of the body of the Absolute Truth.” Whatever happens to the body quickly becomes known to the embodied. Similarly, the creation is the body of the absolute whole. Therefore, the Absolute knows everything directly and indirectly that happens in the creation.
В шрути-мантрата също се казва, че абсолютното цяло, или Брахман, е крайният източник на всичко. Всичко произлиза от него и всичко се поддържа от него. И накрая всичко се връща пак в него. Такъв е законът на природата. В смр̣ти-мантрата се потвърждава същото. Там се казва, че Абсолютната Истина, Брахман, е източникът, от който в началото на милениума на Брахма̄ произлиза всичко, и вместилището, в което най-накрая всичко се връща. Материалните учени приемат за дадено, че първоначалният източник на планетарната система е слънцето, но не са в състояние да обяснят откъде е произлязло самото слънце. Тук се обяснява кой е крайният източник. Според ведическата литература Брахма̄, който може да се сравни със слънцето, не е първоначалният създател. В тази шлока се казва, че Брахма̄ е получил ведическото знание от Божествената Личност. Човек може да възрази, че Брахма̄ не би могъл да бъде вдъхновяван от никого, защото той е първото живо същество; освен него, не е имало други живи същества. Но тук се казва, че Върховният Бог е вдъхновил вторичния създател Брахма̄, за да може той да изпълни съзидателните си функции. И така, върховният разум, който стои зад всички творения, е Абсолютният Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а. В Бхагавад-гӣта̄ Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а казва, че единствено Той управлява творческата енергия пракр̣ти, съставена от съвкупната материя. Шрӣ Вя̄садева обожава Върховния Бог, а не Брахма̄, защото Върховният Бог ръководи Брахма̄ в съзидателната му дейност. В тази шлока са важни думите абхигях̣ и свара̄т̣. Те посочват разликата между Върховния Бог и всички други живи същества. Никое друго живо същество не е абхигях̣, нито свара̄т̣. Това означава, че никой друг не притежава нито пълно знание, нито пълна независимост. За да може да твори, дори Брахма̄ трябва да медитира върху Върховния Бог. А какво да говорим тогава за велики учени като Айнщайн! Очевидно е, че мозъкът на един такъв учен не е създаден от човешко същество. Дори учените не могат да сътворят такъв мозък, камо ли глупавите атеисти, които отхвърлят властта на Бога. Дори имперсоналистите ма̄я̄ва̄дӣ, които таят надежди да се слеят с Бога, не са нито абхигях̣, нито свара̄т̣. Те се подлагат на сурови лишения, за да получат знание и да се слеят с Бога. Но вместо това накрая стават зависими от някой от богатите си ученици, който ги снабдява със средства, за да строят манастири и храмове. Атеистите Ра̄ван̣а и Хиран̣якашипу трябвало да поемат сурови отречения, преди да се осмелят да отправят предизвикателство към властта на Бога. Но накрая се оказало, че са напълно безпомощни и че не могат да се спасят, когато Богът се появил пред тях под формата на жестоката смърт. Такава ще бъде съдбата и на съвременните атеисти, които се осмеляват да пренебрегват властта на Бога. И тях ще ги постигне същата участ, защото историята повтаря хода си. Когато хората пренебрегват властта на Бога, природата и природните закони ги наказват. Това се потвърждава в Бхагавад-гӣта̄, в добре известния стих яда̄ яда̄ хи дхармася гла̄них̣ – „Всеки път, когато настъпи упадък на дхармата и започне да надделява адхармата, идвам самият Аз, о, Арджуна“ (Бхагавад-гӣта̄, 4.7).
In the śruti-mantra, it is also stated that the absolute whole or Brahman is the ultimate source of everything. Everything emanates from Him, and everything is maintained by Him. And at the end, everything enters into Him. That is the law of nature. In the smṛti-mantra, the same is confirmed. It is said that the source from which everything emanates at the beginning of Brahmā’s millennium, and the reservoir to which everything ultimately enters, is the Absolute Truth, or Brahman. Material scientists take it for granted that the ultimate source of the planetary system is the sun, but they are unable to explain the source of the sun. Herein, the ultimate source is explained. According to the Vedic literatures, Brahmā, who may be compared to the sun, is not the ultimate creator. It is stated in this śloka that Brahmā was taught Vedic knowledge by the Personality of Godhead. One may argue that Brahmā, being the original living being, could not be inspired because there was no other being living at that time. Herein it is stated that the Supreme Lord inspired the secondary creator, Brahmā, in order that Brahmā could carry out his creative functions. So, the supreme intelligence behind all creations is the Absolute Godhead, Śrī Kṛṣṇa. In Bhagavad-gītā, Lord Śrī Kṛṣṇa states that it is He only who superintends the creative energy, prakṛti, which constitutes the totality of matter. Therefore, Śrī Vyāsadeva does not worship Brahmā, but the Supreme Lord, who guides Brahmā in his creative activities. In this śloka, the particular words abhijñaḥ and svarāṭ are significant. These two words distinguish the Supreme Lord from all the other living entities. No other living entity is either abhijñaḥ or svarāṭ. That is, no one is either fully cognizant or fully independent. Even Brahmā has to meditate upon the Supreme Lord in order to create. Then what to speak of great scientists like Einstein! The brains of such a scientist are certainly not the products of any human being. Scientists cannot manufacture such a brain, and what to speak of foolish atheists who defy the authority of the Lord? Even Māyāvādī impersonalists who flatter themselves that they can become one with the Lord are neither abhijñaḥ nor svarāṭ. Such impersonalists undergo severe austerities to acquire knowledge to become one with the Lord. But ultimately they become dependent on some rich disciple who supplies them with money to build monasteries and temples. Atheists like Rāvaṇa or Hiraṇyakaśipu had to undergo severe penances before they could flout the authority of the Lord. But ultimately, they were rendered helpless and could not save themselves when the Lord appeared before them as cruel death. This is also the case with the modern atheists who also dare to flout the authority of the Lord. Such atheists will be dealt with similarly, for history repeats itself. Whenever men neglect the authority of the Lord, nature and her laws are there to penalize them. This is confirmed in Bhagavad-gītā (Bg. 4.7) in the well-known verse yadā yadā hi dharmasya glāniḥ. “Whenever there is a decline of dharma and a rise of adharma, O Arjuna, then I incarnate Myself.”
В шрути-мантрите се потвърждава, че Върховният Бог е всесъвършен. Там се казва, че Той е сътворил живите същества, като е погледнал материята. Живите същества са неотделими части от Бога и Той опложда необятното материално творение със семената на духовните искри. По този начин се задействат творческите енергии, които създават многообразните удивителни творения. Атеистите могат да възразят, че Богът не е по-изкусен от часовникар, но е очевидно, че Богът превъзхожда всеки часовникар, защото може да създава две противоположни форми машини: мъжки и женски. Мъжките и женските форми на различните видове машини продължават да създават безброй себеподобни машини без по-нататъшната намеса на Бога. Ако хората можеха да правят комплекси от машини, които да произвеждат други без човешка намеса, тогава биха могли да се доближат до интелигентността на Бога. Но това е невъзможно, защото всяка машина изисква някой, който да я обслужва. Следователно никой не може да твори толкова съвършено, колкото Богът. Едно от имената на Бога е асамаурдхва – то означава, че никой не е равен на него и никой не го превъзхожда. Нищо не може да бъде нито равно на парам̇ сатям, Върховната Истина, нито да я превъзхожда. Това потвърждават и шрути-мантрите. Казано е, че преди сътворението на материалната вселена е съществувал само Богът, който е господар на всички. Богът е предал на Брахма̄ ведическото знание. Ние трябва безпрекословно да му се подчиняваме. Всеки, който иска да се освободи от мрежите на материята, трябва да се отдаде на Бога. Това се казва и в Бхагавад-гӣта̄.
That the Supreme Lord is all-perfect is confirmed in all śruti-mantras. It is said in the śruti-mantras that the all-perfect Lord threw a glance over matter and thus created all living beings. The living beings are parts and parcels of the Lord, and He impregnates the vast material creation with seeds of spiritual sparks, and thus the creative energies are set in motion to enact so many wonderful creations. An atheist may argue that God is no more expert than a watchmaker, but of course God is greater because He can create machines in duplicate male and female forms. The male and female forms of different types of machineries go on producing innumerable similar machines without God’s further attention. If a man could manufacture such a set of machines that could produce other machines without his attention, then he could approach the intelligence of God. But that is not possible, for each machine has to be handled individually. Therefore, no one can create as well as God. Another name for God is asamordhva, which means that no one is equal to or greater than Him. Paraṁ satyam, or the Supreme Truth, is He who has no equal or superior. This is confirmed in the śruti-mantras. It is said that before the creation of the material universe there existed the Lord only, who is master of everyone. That Lord instructed Brahmā in Vedic knowledge. That Lord has to be obeyed in all respects. Anyone who wants to get rid of the material entanglement must surrender unto Him. This is also confirmed in Bhagavad-gītā.
Докато не се отдаде в лотосовите нозе на Върховния Бог, човек неизбежно ще се заблуждава. Както се потвърждава в Бхагавад-гӣта̄, само когато се отдадат в лотосовите нозе на Кр̣ш̣н̣а и се убедят, че Кр̣ш̣н̣а е причината на всички причини, само тогава мислещите хора ще могат да станат маха̄тми, велики души. Но такива велики души се срещат много рядко. Само маха̄тмите могат да разберат, че Върховният Бог е изначалната причина на всички творения. Той е парама, крайната истина, защото всички останали истини са зависими от него. Той е всезнаещ и за него не съществува илюзия.
Unless one surrenders unto the lotus feet of the Supreme Lord, it is certain that he will be bewildered. When an intelligent man surrenders unto the lotus feet of Kṛṣṇa and knows completely that Kṛṣṇa is the cause of all causes, as confirmed in Bhagavad-gītā, then only can such an intelligent man become a mahātmā, or great soul. But such a great soul is rarely seen. Only the mahātmās can understand that the Supreme Lord is the primeval cause of all creations. He is parama or ultimate truth because all other truths are relative to Him. He is omniscient. For Him, there is no illusion.
Някои учени-ма̄я̄ва̄дӣ се опитват да докажат, че Шрӣмад Бха̄гаватам не е съставен от Шрӣ Вя̄садева. Част от тях изказват предположението, че той е съвременно произведение, написано от някой си Вопадева. За да опровергае тези безсмислени разсъждения, Шрӣ Шрӣдхара Сва̄мӣ изтъква, че в много от най-старите Пура̄н̣и има отпратки към Бха̄гаватам. Първата шлока на Бха̄гаватам започва с мантрата Га̄ятрӣ. Затова се споменава в Матся Пура̄н̣а, най-старата от всички Пура̄н̣и. Във връзка с мантрата Га̄ятрӣ в Бха̄гаватам тази Пура̄н̣а казва, че произведение, в което има повествования, съдържащи духовни наставления, започва с Га̄ятрӣ. В тази Пура̄н̣а е и историята за Вр̣тра̄сура. Всеки, който в ден на пълнолуние поднесе в дар това велико произведение (Бха̄гаватам), ще се върне обратно при Бога, а това е най-голямото съвършенство в живота. За Бха̄гаватам се говори и в други Пура̄н̣и, където ясно се казва, че това произведение се състои от осемнайсет хиляди шлоки, разделени в дванайсет песни. В Падма Пура̄н̣а също се споменава Бха̄гаватам – в един разговор между Гаутама и Маха̄ра̄джа Амбарӣш̣а царят бил посъветван редовно да чете Шрӣмад Бха̄гаватам, ако иска да се освободи от материалното робство. Така че автентичността на Бха̄гаватам не подлежи на никакво съмнение. През последните петстотин години редица признати учени и а̄ча̄рии, сред които Джӣва Госва̄мӣ, Сана̄тана Госва̄мӣ, Вишвана̄тха Чакравартӣ, Валлабха̄ча̄ря и още много изтъкнати учени след времето на Бог Чайтаня, са направили обстойни коментари върху Бха̄гаватам. И този, който сериозно изучава Бха̄гаватам, трябва да се запознае с тях, за да се наслади още повече на трансценденталното послание.
Some Māyāvādī scholars argue that Śrīmad-Bhāgavatam was not compiled by Śrī Vyāsadeva. And some of them suggest that this book is a modern creation written by someone named Vopadeva. In order to refute such meaningless arguments, Śrī Śrīdhara Svāmī points out that there is reference to the Bhāgavatam in many of the oldest Purāṇas. This first śloka of the Bhāgavatam begins with the Gāyatrī mantra. There is reference to this in the Matsya Purāṇa, which is the oldest Purāṇa. In that Purāṇa, it is said with reference to the Gāyatrī mantra in the Bhāgavatam that there are many narrations of spiritual instructions beginning with the Gāyatrī mantra. And there is the history of Vṛtrāsura. Anyone who makes a gift of this great work on a full moon day attains to the highest perfection of life by returning to Godhead. There is reference to the Bhāgavatam in other Purāṇas also, where it is clearly stated that this work was finished in twelve cantos, which include eighteen thousand ślokas. In the Padma Purāṇa also there is reference to the Bhāgavatam in a conversation between Gautama and Mahārāja Ambarīṣa. The king was advised therein to read regularly Śrīmad-Bhāgavatam if he desired liberation from material bondage. Under the circumstances, there is no doubt about the authority of the Bhāgavatam. Within the past five hundred years, many erudite scholars and ācāryas like Jīva Gosvāmī, Sanātana Gosvāmī, Viśvanātha Cakravartī, Vallabhācārya, and many other distinguished scholars even after the time of Lord Caitanya made elaborate commentaries on the Bhāgavatam. And the serious student would do well to attempt to go through them to better relish the transcendental messages.
Шрӣла Вишвана̄тха Чакравартӣ Т̣ха̄кура отделя особено внимание на първоначалната, чистата психология на секса (а̄ди-раса), в който напълно отсъстват светските замърсявания. Сексът е движещата сила на цялото материално творение. В съвременната цивилизация сексът е оста, около която се въртят всички дейности на хората. Накъдето и да обърнем поглед, виждаме, че господстват половите отношения. Така че те не са нереални. Реалността им може да се усети в духовния свят, а в материалния те са едно изкривено отражение на първоначалния образ. Тази първоначална реалност е Абсолютната Истина, затова Абсолютната Истина не може да бъде безличностна. Не е възможно нещо, което е безличностно, да съдържа в себе си чистия полов живот. Като държат на безличността на висшата истина, философите имперсоналисти незабелязано поощряват отвратителния светски секс. Хората са приели извратения материален полов живот за смисъл на живота си, защото не знаят за съществуването на истинската духовна форма на секса. Между секса в болестното материално състояние и духовния секс има огромна разлика.
Śrīla Viśvanātha Cakravartī Ṭhākura specifically deals with the original and pure sex psychology (ādi-rasa), devoid of all mundane inebriety. The whole material creation is moving under the principle of sex life. In modern civilization, sex life is the focal point for all activities. Wherever one turns his face, he sees sex life predominant. Therefore, sex life is not unreal. Its reality is experienced in the spiritual world. The material sex life is but a perverted reflection of the original fact. The original fact is in the Absolute Truth, and thus the Absolute Truth cannot be impersonal. It is not possible to be impersonal and contain pure sex life. Consequently, the impersonalist philosophers have given indirect impetus to the abominable mundane sex life because they have overstressed the impersonality of the ultimate truth. Consequently, man without information of the actual spiritual form of sex has accepted perverted material sex life as the all in all. There is a distinction between sex life in the diseased material condition and spiritual sex life.
Шрӣмад Бха̄гаватам постепенно ще отведе непредубедения читател до най-висшето стъпало на трансценденталното съвършенство; ще му помогне да се издигне над трите вида материални дейности, препоръчвани от Ведите: плодоносните дейности, умозрителната философия и обожаването на управляващите божества.
This Śrīmad-Bhāgavatam will gradually elevate the unbiased reader to the highest perfectional stage of transcendence. It will enable him to transcend the three modes of material activities: fruitive actions, speculative philosophy, and worship of functional deities as inculcated in Vedic verses.