Гопӣте на Вр̣нда̄вана били толкова привързани към Кр̣ш̣н̣а, че не можели да бъдат удовлетворени само от танца ра̄са през нощта. Те искали и през деня да са с него и да му се наслаждават. Когато Кр̣ш̣н̣а отивал в гората с пастирчетата и кравите, физически гопӣте били далече, но сърцата им отивали с него. Те били свързани с него чрез силните чувства, причинени от раздялата. В основата на ученията на Бог Чайтаня и на ученическата последователност, водеща началото си непосредствено от него, стои въпросът, как да се постигне това силно усещане за раздяла. Когато не общуваме с Кр̣ш̣н̣а лично, можем да усещаме присъствието му чрез чувствата, породени от раздялата ни с него, също като гопӣте. Трансценденталната форма на Кр̣ш̣н̣а, качествата му, забавленията му и нещата, които го заобикалят, не се различават от него. Има девет различни вида предано служене. Преданото служене на Кр̣ш̣н̣а, което се извършва в настроение на раздяла, издига предания до равнището на най-голямото съвършенство, до положението на гопӣте.

В молитвите на Шрӣнива̄са̄ча̄ря към шестимата Госва̄мӣ се казва, че те изоставили материалното богатство, което получавали от правителствената си служба и положението си сред аристокрацията, за да отидат във Вр̣нда̄вана, където живеели като обикновени просяци и ходели от врата на врата. Но те били така изпълнени с чувствата, които изпитвали гопӣте, когато Кр̣ш̣н̣а го нямало, че за тях всеки миг преливал от трансцендентално удоволствие. Когато бил в Джаганна̄тха Пурӣ, Бог Чайтаня пък бил в ролята на Ра̄дха̄ра̄н̣ӣ, която страда от раздялата с Кр̣ш̣н̣а. Личностите, които принадлежат към ученическата последователност от Ма̄дхва-Гауд̣ӣя-сампрада̄я също трябва да изпитват чувствата на раздялата, да обожават трансценденталната форма на Кр̣ш̣н̣а и да обсъждат трансценденталните му учения, забавления, качества, среда и придружители. Духовните учители трябва да обогатяват преданите с най-висшето съвършенство в преданото служене. Съвършенството на Кр̣ш̣н̣а съзнание е непрекъснато да усещаме раздялата си с Кр̣ш̣н̣а, докато му служим.

Гопӣте разговаряли за Кр̣ш̣н̣а по следния начин. Някоя гопӣ казвала: „Скъпи приятелки, знаете ли, че когато Кр̣ш̣н̣а лежи на земята, се обляга на левия си лакът и отпуска главата си на лявата си ръка? Докато свири на флейта с нежните си пръсти, красивите му вежди потрепват, а звуците, които изтръгва, са толкова приятни, че обитателите на райските планети, които пътуват из космоса със съпругите и любимите си, спират въздушните си кораби, поразени от песента на флейтата. Тогава съпругите на полубоговете, седнали в корабите, се срамуват от своите песни и музикални способности. И не само това, те се измъчват от любовна страст и косите им се разпиляват, а дрехите им се отпускат.“

Втора гопӣ казвала: „Скъпи приятелки, Кр̣ш̣н̣а е толкова красив, че богинята на щастието вечно прегръща гърдите му. Той винаги носи златна огърлица. Красивият Кр̣ш̣н̣а свири на флейта, за да ободри сърцата на многобройните си предани. Той е единственият приятел на страдащите живи същества. Когато свири на флейта, всичките крави и другите животни във Вр̣нда̄вана спират да дъвчат. Ушите им се изправят и те замират. Те приличат не на истински животни, а на нарисувани. Кр̣ш̣н̣а свири на флейта толкова очарователно, че омагьосва дори животните, какво да говорим за нас.“

Трета гопӣ казвала: „Скъпи приятелки, не само животните, но и безжизнените реки и езера във Вр̣нда̄вана замират, когато Кр̣ш̣н̣а минава покрай тях с паунови пера в косите си, изрисуван с естествените бои, които могат да се открият във Вр̣нда̄вана. С листата и цветята, които украсяват тялото му, Той прилича на истински герой. Когато свири на флейта и вика кравите с Балара̄ма, река Ямуна̄ спира да тече и изчаква ветрецът да донесе прах от лотосовите му крака. И Ямуна̄ е нещастна като нас, защото Кр̣ш̣н̣а не ѝ дава милостта си. Реката само стои вцепенена, смирила вълните си, както и ние спираме да плачем от мъка по Кр̣ш̣н̣а."

Когато Кр̣ш̣н̣а го нямало, от очите на гопӣте непрекъснато се стичали сълзи, но понякога те спирали да плачат, защото мислели, че Кр̣ш̣н̣а идва. И щом разбирали, че Кр̣ш̣н̣а няма да дойде, отново се натъжавали и започвали да плачат. Кр̣ш̣н̣а е изначалната Божествена Личност, източникът на всички форми на Виш̣н̣у, а всички пастирчета са полубогове. Шива, Брахма̄, Индра, Чандра и много други полубогове постоянно са около Бог Виш̣н̣у и го обожават. Пастирчетата съпровождали Кр̣ш̣н̣а, когато Той минавал през гората или се разхождал по хълма Говардхана. Той вървял и свирел на флейта, за да вика кравите си. Просто заради досега си с него дърветата, тревите и другите растения веднага достигали Кр̣ш̣н̣а съзнание. Личността, която е в Кр̣ш̣н̣а съзнание, жертва всичко за Кр̣ш̣н̣а. Въпреки че дърветата и тревите нямат много развито съзнание, като общували с Кр̣ш̣н̣а и приятелите му, те достигали Кр̣ш̣н̣а съзнание. И искали да отдадат всичко, което имат – плодовете си, цветовете си и меда, който непрекъснато капел от клоните им.

Кр̣ш̣н̣а се разхождал по брега на Ямуна̄ с красив тилак на челото си. Гирляндът му бил направен от различни горски цветя, а тялото му било намазано със сандалов балсам и украсено с листа от туласӣ. Пчелите полудявали по скъпоценния сладък нектар, с който бил напоен въздухът. Кр̣ш̣н̣а с голямо удоволствие слушал бръмченето им, надувал флейтата си и преливащите се звуци били толкова приятни, че пленявали водните обитатели, жеравите, лебедите, патиците и другите птици. Вместо да плуват или да летят, те стояли като вцепенени със затворени очи, потопени в транса на медитацията върху Кр̣ш̣н̣а.

Една гопӣ казвала: „Скъпа приятелко, Кр̣ш̣н̣а и Балара̄ма имат красиви обици и бисерни огърлици. Те се забавляват на върха на хълма Говардхана и всичко потъва в трансцендентално блаженство, когато Кр̣ш̣н̣а свири на флейта и омайва цялото проявено творение. Когато свири, облаците спират силните си гръмотевици, защото се боят от него. За да не пречат на музиката му, те само лекичко прогърмяват, поздравявайки приятеля си.“

Кр̣ш̣н̣а е приятел на облака, защото и двамата удовлетворяват хората, когато те са притеснени. Когато се измъчват от прекомерни горещини, облакът ги удовлетворява с дъжд. А когато материалистите се мъчат в пламтящия огън на материалните страдания, Кр̣ш̣н̣а им дава облекчение. Облакът и Кр̣ш̣н̣а имат един и същ цвят и затова се смятат за приятели. Поздравявайки по-големия си приятел, облакът изсипвал малки цветчета вместо вода и покривал главата на Кр̣ш̣н̣а, за да го предпази от палещите лъчи на слънцето.

Някоя от гопӣте казвала на майка Яшода̄: „Скъпа майко, от всички пастирчета твоят син е най-надарен. Той притежава всякакви умения, знае как да дои кравите и как да свири на флейта. Той сам съчинява песните си и ги изпълнява на флейта. Когато свири, независимо дали е сутрин или вечер, Шива, Брахма̄, Индра, Чандра и всички други полубогове свеждат глави и слушат много внимателно. Макар че са много учени и талантливи, те не могат да проумеят музиката от флейтата на Кр̣ш̣н̣а. Те слушат съсредоточено и се опитват да разберат, но само изпадат в недоумение и нищо повече.“

Втора гопӣ казвала: „Скъпа приятелко, когато Кр̣ш̣н̣а се върне у дома с кравите си, следите от стъпките му – със знаме, мълния, тризъбец и лотосов цвят – облекчават болката, която чувства земята, когато по нея вървят кравите. Той има много привлекателна походка, а в ръка носи флейтата си. Само като го погледнем, ни обзема страстно желание да се наслаждаваме с него. В този миг всичките ни движения спират и стоим напълно неподвижни, като дърветата. Забравяме дори как изглеждаме.“

Кр̣ш̣н̣а имал десетки хиляди крави. Те били разделени на стада според цвета си и всяка имала име, съответстващо на цвета ѝ. Когато Кр̣ш̣н̣а искал да се връща вече от пасището, Той събирал всички крави. Както ваиш̣н̣авите изброяват сто и осемте мъниста, които представляват сто и осемте гопӣ, така Кр̣ш̣н̣а броял сто и осемте различни стада.

Една гопӣ описвала Кр̣ш̣н̣а на приятелката си по следния начин: „Кр̣ш̣н̣а се връща с гирлянд от листа на туласӣ, прегръща през раменете някой свой приятел и надува трансценденталната си флейта. Съпругите на черните елени са омагьосани от звуците на флейтата, които наподобяват звуците на вӣн̣а̄. Сърните идват при Кр̣ш̣н̣а и от възторг замират неподвижни, забравили домовете и съпрузите си. Както ние сме пленени от необятния океан на трансценденталните качества на Кр̣ш̣н̣а, така сърните са омаяни от звуците на флейтата му.“

Друга гопӣ казвала на майка Яшода̄: „Скъпа майко, когато синът ти се завръща вкъщи, Той се закичва с пъпки от цветето кунда и надува флейтата си, за да зарадва и развесели приятелите си. От юг духа прохладен уханен ветрец, който носи свежест. Гандхарвите и Сиддхите се възползват и отдават молитвите си на Кр̣ш̣н̣а, като надуват тръби и бият барабани. Кр̣ш̣н̣а е много мил с жителите на Враджабхӯми, Вр̣нда̄вана, и когато се завръща с приятелите и кравите си, всички си припомнят как Той повдигна хълма Говардхана. Брахма̄, Шива и други от най-издигнатите полубогове използват възможността да му отдадат вечерните си молитви и се присъединяват към пастирчетата, които възхваляват качествата на Кр̣ш̣н̣а.

Кр̣ш̣н̣а се появи от утробата на Девакӣ така, както луната се ражда от океана. Когато се прибира вечер, Той изглежда уморен, но въпреки това се опитва да зарадва жителите на Вр̣нда̄вана с благодатното си присъствие. Когато се връща с гирлянд от цветя, лицето му е толкова красиво! Той върви из Вр̣нда̄вана с величествената походка на слон и тържествено влиза у дома си. Щом го видят, мъжете, жените и кравите тутакси забравят мъчителните дневни горещини.“

Докато Кр̣ш̣н̣а го нямало във Вр̣нда̄вана, гопӣте си припомняли тези негови трансцендентални забавления и дейности. Описанията им ни дават известна представа за прелестта на Кр̣ш̣н̣а. Кр̣ш̣н̣а привлича всичко и всички – това е най-точното описание на очарованието му. Примерът на гопӣте е много полезен за тези, които искат да се потопят в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Човек може много лесно да общува с Кр̣ш̣н̣а просто като помни трансценденталните му забавления. Всеки е склонен да обича някого. Основният момент в Кр̣ш̣н̣а съзнание е, че предмет на тази любов трябва да бъде Кр̣ш̣н̣а. Като повтаряме непрекъснато Харе Кр̣ш̣н̣а мантрата и помним трансценденталните забавления на Кр̣ш̣н̣а, можем да бъдем в пълно Кр̣ш̣н̣а съзнание и животът ни да бъде възвишен и пълноценен.