Освобождението на Видя̄дхара и убиването на демона Шан̇кха̄сура

Веднъж пастирите от Вр̣нда̄вана и Нанда Маха̄ра̄джа решили да отидат в Амбика̄вана, за да извършат церемонията Шивара̄три. Ра̄са-лӣла̄ се състояла през есента и следващият голям празник е Холи, или Долая̄тра̄. Междувременно има един важен ритуал, наречен Шивара̄три, който се изпълнява предимно от шиваитите, поклонниците на Шива. Понякога ваиш̣н̣авите също съблюдават тази церемония, защото приемат Шива за един от водещите ваиш̣н̣ави. Но бхактите, т.е. преданите на Кр̣ш̣н̣а, не следват редовно тази церемония. В този случай в Шрӣмад Бха̄гаватам се казва, че пастирите начело с Нанда Маха̄ра̄джа „веднъж пожелали“ да отпразнуват Шивара̄три. Това означава, че не са празнували Шивара̄три редовно, но веднъж решили да отидат в Амбика̄вана, просто от любопитство. Амбика̄вана се намира в провинция Гуджарат. Казват, че Амбика̄вана е разположена на брега на река Сарасватӣ. Но Сарасватӣ не минава през Гуджарат; единствената река, която тече оттам, е Савармати. Местата за поклонение в Индия са разположени по бреговете на красиви реки: Ганг, Ямуна̄, Сарасватӣ, Нармада̄, Года̄варӣ, Ка̄верӣ. Амбика̄вана се намирала близо до Сарасватӣ – там отишли всички пастири, предвождани от Нанда Маха̄ра̄джа.

Те с голяма преданост отдали почитанията си на мӯртите на Шива и на Амбика̄. Обикновено там, където има храм на Шива, трябва да има храм и на Амбика̄ (Дурга̄), защото тя е съпруга на Шива и е една от най-достойните и добродетелни жени. Тя никога не живее отделно от съпруга си. Щом пристигнали в Амбика̄вана, пастирите най-напред се изкъпали в Сарасватӣ. Когато човек отиде някъде на поклонение, първото му задължение е да се изкъпе, а понякога и да обръсне главата си. Това е първата му работа. После те се поклонили на мӯртите и раздали милостиня.

Според ведическата традиция милостиня трябва да се дава на бра̄хман̣ите. Във ведическите ша̄стри е казано, че само бра̄хман̣ите и сання̄сӣте могат да приемат подаяния. Пастирите от Вр̣нда̄вана дали крави, украсени със злато и красиви гирлянди. Бра̄хман̣ите приемат подаяния, защото не се занимават с работа, която носи печалба. Те трябва да изпълняват брахминските си задължения, които са описани в Бхагавад-гӣта̄: трябва да са образовани и да поемат отречения. Освен че трябва да са учени, те са длъжни да учат и другите. Те са длъжни не само да бъдат бра̄хман̣и, те трябва да правят бра̄хман̣и и другите. Ако някой се съгласи да бъде ученик на един бра̄хман̣а, той получава възможността също да стане бра̄хман̣а. Бра̄хман̣ите постоянно обожават Бог Виш̣н̣у. Затова те са достойни да получават всякакви благодеяния. Но ако получат прекалено много милостиня, трябва да дадат излишъка за обожанието на Виш̣н̣у. Във ведическите писания се препоръчва милостиня да се дава на бра̄хман̣ите, защото по този начин човек може да удовлетвори Бог Виш̣н̣у и всички полубогове.

Поклонниците се изкъпват, обожават мӯртите и дават подаяния. Препоръчително е също да се гладува един ден. На местата за поклонение човек трябва да остане поне три дена. Първият ден се пости, но вечерта може да се пие малко вода – тя не нарушава постите.

Пастирите, водени от Нанда Маха̄ра̄джа, прекарали нощта на брега на Сарасватӣ. Те гладували целия ден, а вечерта пили малко вода. И както си почивали, от близката гора се появила една голяма змия, която започнала стръвно да поглъща Нанда Маха̄ра̄джа. Той извикал отчаяно: „О, Кр̣ш̣н̣а, скъпи сине, моля те, избави ме от тази опасност! Тази змия ще ме погълне!“ Пастирите чули виковете му за помощ и скочили да видят какво се е случило. Веднага грабнали горящи главни и заудряли змията, дано я убият. Но въпреки ударите змията не искала да пусне Нанда Маха̄ра̄джа.

Тогава дошъл Кр̣ш̣н̣а и докоснал змията с лотосовите си нозе. В същия миг кожата ѝ се изхлузила и тя се превърнала в един много красив полубог на име Видя̄дхара. Той имал изключително красива външност, достойна за възхищение. Цялото му тяло блестяло и сияело, на врата си носел огърлица от злато. Той се поклонил на Бог Кр̣ш̣н̣а и застанал пред него много смирено. Кр̣ш̣н̣а го запитал: „Ти си много красив полубог и очевидно се ползваш с благоволението на богинята на щастието. Как получи това змийско тяло и защо вършиш такива отвратителни дейности?“ И тогава полубогът разказал историята на миналия си живот:

„Скъпи Господи, в миналия си живот аз носех името Видя̄дхара и бях прославен по целия свят с красотата си. Понеже бях известна личност, обичах да пътувам с въздушния си кораб навсякъде. Веднъж срещнах един велик мъдрец на име А̄н̇гира̄. Той беше много уродлив на външен вид и аз му се присмях, защото ужасно се гордеех с красотата си. Заради този грях великият мъдрец ме прокле да стана змия.“

Тук трябва да отбележим, че преди да получи милостта на Кр̣ш̣н̣а, човек винаги е подвластен на проявните форми на материалната природа, колкото и издигнат в материално отношение да е. Видя̄дхара бил значим полубог и бил много красив. Той имал висока материална позиция и можел да пътува по въздуха навсякъде, където поиска. И въпреки това бил прокълнат в следващия си живот да стане змия. Всяка личност, колкото и материално издигната да е, ако не внимава, може да бъде осъдена да слезе сред най-отвратителни биологични видове. Погрешно е да мислим, че щом веднъж достигнем човешко тяло, никога повече няма да деградираме. Самият Видя̄дхара казва, че е бил прокълнат да стане змия, макар и да е бил полубог. Но щом се докоснал до лотосовите нозе на Кр̣ш̣н̣а, той веднага достигнал Кр̣ш̣н̣а съзнание. Видя̄дхара признал, че в миналия си живот бил много грешен. Една Кр̣ш̣н̣а осъзната личност знае, че е вечен слуга на слугата на Кр̣ш̣н̣а, че е много незначителна и всяко хубаво нещо, което направи, става по благоволението на Кр̣ш̣н̣а и на духовния учител.

Полубогът Видя̄дхара продължил: „Понеже бях прекалено горд с изключителната красота на тялото си, аз се присмях на грозотата на великия мъдрец А̄н̇гира̄. Той ме прокле за този грях и така станах змия. Сега разбирам, че това изобщо не е било проклятие, а голяма благословия за мен. Ако той не ме беше проклел, нямаше да приема тяло на змия, тогава твоят лотосов крак нямаше да ме настъпи и да ме освободи от всички материални замърсявания.“

В материалния живот четири неща се смятат за много ценни: раждането в достойно семейство, голямото богатство, доброто образование и физическата красота. Това са материални достойнства. За жалост, ако не са съпътствани от Кр̣ш̣н̣а съзнание, те понякога стават причина за деградация и подтикват човек да извършва грехове. Макар че Видя̄дхара бил полубог и имал красиво тяло, заради гордостта си бил принуден да получи тяло на змия. Змията е смятана за най-жестокото и зло живо същество, но тези хора, които са жестоки с другите, са по-лоши дори и от змията. С помощта на мантри и упойващи треви змията може да бъде победена и да бъде държана в подчинение, но никой не може да овладее един злобен човек.

Видя̄дхара продължил: „О, Господи, сега, след като се освободих от всички греховни дейности, те моля да ми разрешиш да се върна в моя дом на райските планети.“ Тази молба показва, че личностите, които са привързани към плодоносните дейности и желаят да се издигнат до разкоша на райските планети, не могат да постигнат крайната цел на живота си без разрешението на Върховната Божествена Личност. В Бхагавад-гӣта̄ също се казва, че неинтелигентните хора обожават различни полубогове, защото желаят материални придобивки. Но в действителност получават благословията на полубоговете с разрешението на Бог Виш̣н̣у, или Кр̣ш̣н̣а. Самите полубогове не притежават способността да дават материални блага. Дори някой да е привързан към материалните притежания, той може да обожава Кр̣ш̣н̣а, Върховната Божествена Личност, и да ги иска от него. Кр̣ш̣н̣а може да ни даде всичко, всякакви материални блага. Има разлика, когато човек иска благословия за нещо материално от полубоговете и когато иска това от Кр̣ш̣н̣а. Дхрува Маха̄ра̄джа обожавал Върховната Божествена Личност, за да получи материални придобивки, но когато получил милостта на Бога и го видял, бил толкова удовлетворен, че отказал да приеме каквито и да е материални блага. Интелигентните личности нито се молят на полубоговете за нещо, нито ги обожават; те се обръщат направо към Кр̣ш̣н̣а съзнание и ако желаят нещо материално, молят Кр̣ш̣н̣а, а не полубоговете.

Видя̄дхара очаквал да получи разрешението на Кр̣ш̣н̣а да се върне на райските планети и казал: „Когато ме докоснаха лотосовите Ти нозе, аз се освободих от всички материални страдания. Ти притежаваш най-голямата мистична мощ. Ти си изначалната Върховна Божествена Личност, господарят на всички предани. Ти си собственикът на всички планети. Затова искам разрешението Ти. Приеми ме като душа, напълно отдадена на теб. Знам много добре, че личностите, които постоянно възпяват святото Ти име, се освобождават от всички грехове, и тези, които се докоснат до лотосовите Ти нозе, със сигурност са спасени. Аз съм уверен, че само заради допира до твоите лотосови нозе вече съм спасен от проклятието на онзи бра̄хман̣а.“

Видя̄дхара получил разрешението на Бог Кр̣ш̣н̣а да се върне у дома си на висшите планети. Когато му било оказано това благоволение, той обиколил Бога. После се поклонил и се върнал на своята планета в рая. Така Нанда Маха̄ра̄джа бил избавен от опасността да бъде погълнат от змия.

Пастирите, които дошли, за да извършат церемонии в чест на Шива и Амбика̄, свършили работата си и се приготвили да се връщат във Вр̣нда̄вана. По пътя те си припомняли прекрасните дейности на Кр̣ш̣н̣а. Докато разказвали за спасението на Видя̄дхара, те още повече се привързали към Кр̣ш̣н̣а. Пастирите дошли да обожават Шива и Амбика̄, а се привързали още повече към Кр̣ш̣н̣а. По същия начин и гопӣте обожавали богинята Ка̄тя̄янӣ, за да се привържат още повече към Кр̣ш̣н̣а. В Бхагавад-гӣта̄ се казва, че хората, които обожават полубоговете – Брахма̄, Шива, Индра и Чандра, – за да получат някаква лична изгода, са неинтелигентни и са забравили истинската цел на живота. Но жителите на Вр̣нда̄вана, пастирите, не били обикновени хора. Всичко, което правели, те правели за Кр̣ш̣н̣а. Ако някой обожава Шива и Брахма̄, за да усили привързаността си към Кр̣ш̣н̣а, това е добре. Но е осъдително, ако се обърне към полубоговете за своя лична изгода.

В една прекрасна нощ след това произшествие Кр̣ш̣н̣а и брат му Балара̄ма, които притежават невероятна сила, отишли в гората на Вр̣нда̄вана, за да се забавляват с девойките на Враджабхӯми. Младите момичета на Враджа били облечени хубаво, лицата им били украсени с балсам от сандалово дърво и те целите били окичени с цветя. Луната греела в небето, заобиколена от ярките звезди. Духал лек ветрец, напоен с благоуханието на цветята маллика̄, пчелите били като полудели. Кр̣ш̣н̣а и Балара̄ма запели със звучните си гласове в спокойната и тиха нощ. Момичетата толкова се унесли от звуците на песента, че забравили почти всичко. Косите им се разпилели, дрехите им се разхлабили, а гирляндите им паднали на земята.

В това време, докато те били така омаяни и почти били загубили съзнание, при тях се промъкнал един демон, който бил приближен на Кувера (пазителя на съкровищата на райските планети). Той се казвал Шан̇кха̄сура, защото на главата си имал скъпоценен камък, който наподобявал раковина. Както двамата сина на Кувера били много високомерни заради богатството и разкоша си и не обърнали внимание на На̄рада Муни, така и Шан̇кха̄сура много се гордеел с материалното си състояние. Той мислел, че Кр̣ш̣н̣а и Балара̄ма са две обикновени пастирчета, които се забавляват с група красиви момичета. В материалния свят богатите хора обикновено си въобразяват, че трябва да се наслаждават на всички красиви жени. Шан̇кха̄сура не бил по-различен и си мислел, че не Кр̣ш̣н̣а и Балара̄ма, а той трябва да се наслаждава на тези красиви момичета, защото бил от обкръжението на богатия Кувера. И решил да се заеме с тях. Промъкнал се при Кр̣ш̣н̣а, Балара̄ма и девойките на Враджа и отвел момичетата на север. Той пренебрегнал Кр̣ш̣н̣а и Балара̄ма и започнал да се държи така заповеднически с девойките, като че ли бил техен собственик или съпруг. Щом усетили, че ги отвличат, девойките започнали да викат Кр̣ш̣н̣а и Балара̄ма за помощ. Двамата братя се втурнали след тях с тежки дървета в ръце. Те извикали на гопӣте: „Не се бойте! Не се бойте! Веднага идваме да накажем този демон.“ За броени мигове те настигнали Шан̇кха̄сура. Той се уплашил от силните братя, изоставил гопӣте и се втурнал да бяга, за да спаси живота си. Но Кр̣ш̣н̣а не го пуснал да избяга. Той поверил гопӣте на грижите на Балара̄ма и хукнал да го гони. Кр̣ш̣н̣а искал да вземе от главата му скъпоценния камък във формата на раковина. Демонът бил успял да измине съвсем кратко разстояние, когато Кр̣ш̣н̣а го хванал, ударил го с юмрук по главата и го убил. И в присъствието на всички девойки на Враджа подарил скъпоценния камък на големия си брат Балара̄ма.