Вр̣нда̄вана постоянно била погълната от мисълта за Кр̣ш̣н̣а. Всички помнели забавленията му и всеки миг били потопени в истински океан от трансцендентално блаженство. Но материалният свят е толкова замърсен, че дори във Вр̣нда̄вана асурите, демоните, се опитват да развалят мира и спокойствието.

В селото се промъкнал един демон на име Аришт̣а̄сура. Той приел формата на огромен бик с грамадно туловище и рога, който риел земята с копитата си. Всичко наоколо треперело, сякаш ставало земетресение. Той издавал страховит рев и след като изорал речните брегове, влязъл в самото село. Страшният рев на бика бил толкова пронизващ, че някои от бременните крави и жени пометнали и загубили плода си. Туловището му било толкова огромно, здраво и силно, че приличало на планина – над него дори плували облаци, досущ като над планинските върхове. Аришт̣а̄сура се появил във Вр̣нда̄вана в такъв ужасяващ вид, че само като го зърнали, всички мъже и жени били обзети от силен страх, а кравите и другите животни избягали от селото.

Положението било много опасно и всички жители на Вр̣нда̄вана завикали: „Кр̣ш̣н̣а! Спаси ни, Кр̣ш̣н̣а!“ Кр̣ш̣н̣а също видял, че кравите бягат, и веднага отвърнал: „Няма нищо страшно! Не се бойте!“ След това отишъл при Ариш̣т̣а̄сура и казал: „Ти си най-низшето от всички живи същества. Защо плашиш жителите на Гокула? Какво ще постигнеш с това? Ако си дошъл да оспорваш могъществото ми, Аз съм готов да се бия с теб.“ Това било предизвикателството на Кр̣ш̣н̣а и демонът много се разгневил на тези думи. Кр̣ш̣н̣а стоял пред него, облегнал ръка на рамото на един от приятелите си. Разярен, бикът пристъпил към Кр̣ш̣н̣а. Бикът риел земята с копитата си, опашката му била щръкнала и над нея сякаш плували облаци. Очите му били налети с кръв и гневно се стрелкали. Той насочил рогата си към Кр̣ш̣н̣а и връхлетял като мълнията на Индра. Но Кр̣ш̣н̣а бързо го сграбчил за рогата и го запратил надалеч, както големият слон отблъсква нападението на някой дребосък. Демонът вече изглеждал съвсем изнемощял и от него се леела пот, но той събрал сили и се изправил. И отново нападнал Кр̣ш̣н̣а със страшна сила и ярост. Докато препускал към Кр̣ш̣н̣а, се чувало тежкото му дишане. Кр̣ш̣н̣а пак го пипнал за рогата, метнал го на земята и му строшил рогата. След това започнал да рита тялото му, както се изстисква мокър парцал на пода. Под ударите на Кр̣ш̣н̣а Ариш̣т̣а̄сура се претърколил и бясно заритал с крака. От него изтичали кръв, изпражнения и урина, очите му изскочили от орбитите си и той отпътувал за царството на смъртта.

Полубоговете в небесата започнали да сипят цветя по Кр̣ш̣н̣а заради невероятния му подвиг. Кр̣ш̣н̣а и преди бил душата и сърцето на жителите на Вр̣нда̄вана, но като убил демона в образа на бик, всички насочили към него възхитени погледи. Той победоносно влязъл във Вр̣нда̄вана заедно с Балара̄ма, а жителите ги възхвалявали с голямо въодушевление. Когато някой извърши нечуван подвиг, тогава естествено неговите роднини, близки и приятели са много щастливи.

След тази случка великият мъдрец На̄рада муни разкрил тайната на Кр̣ш̣н̣а. На̄рада муни е известен като дева-даршана, което означава, че могат да го виждат само полубоговете или личностите, които са на тяхното равнище. На̄рада обаче посетил Кам̇са, чието положение съвсем не било такова, и Кам̇са го видял. Разбира се, Кам̇са виждал и Кр̣ш̣н̣а, какво да говорим за На̄рада муни. Но в обикновения случай човек трябва да пречисти очите си, за да може да вижда Бога и неговите предани. Когато човек общува с чисти предани, неусетно може да извлече полза за себе си – това се нарича агя̄та-сукр̣ти. Просто като вижда преданите на Бога, човек напредва, макар и да не може да разбере как става това. Целта на На̄рада муни била бързо да доведе нещата до развръзката им. Кр̣ш̣н̣а се бил появил, за да убие демоните, а Кам̇са бил най-главният измежду тях. На̄рада искал да ускори нещата и затова отишъл при Кам̇са, за да му съобщи цялата истина. На̄рада му казал: „Беше предсказано, че ще бъдеш убит от осмия син на Васудева. Това е Кр̣ш̣н̣а. Васудева те излъга, че осмата му рожба е момиче. В действителност това момиченце беше родено от Яшода̄, съпругата на Нанда Маха̄ра̄джа, а Васудева размени децата и така те заблуди. Кр̣ш̣н̣а е син на Васудева, както и Балара̄ма. Понеже се боеше от жестокия ти нрав, Васудева предвидливо скри Кр̣ш̣н̣а във Вр̣нда̄вана, далеч от очите ти.“ После На̄рада добавил: „Кр̣ш̣н̣а и Балара̄ма живеят под опеката на Нанда Маха̄ра̄джа, без да разкриват кои са. Всички твои съюзници, асурите, които изпрати във Вр̣нда̄вана, за да убиват деца, намериха смъртта си от ръката или на Кр̣ш̣н̣а, или на Балара̄ма.“

Щом чул това, Кам̇са в същия миг извадил острата си сабя и се приготвил да убие Васудева заради лъжата му. Но На̄рада го възпрял и му казал: „Васудева няма да причини смъртта ти. Защо толкова искаш да го убиеш? По-добре се опитай да премахнеш Кр̣ш̣н̣а и Балара̄ма.“ Но за да удовлетвори гнева си Кам̇са задържал Васудева и съпругата му и ги оковал в железни вериги. Той взел под внимание новите сведения и незабавно повикал демона Кешӣ, на когото наредил веднага да отиде във Вр̣нда̄вана и да доведе Кр̣ш̣н̣а и Балара̄ма. Всъщност Кам̇са наредил на Кешӣ да отиде във Вр̣нда̄вана, за да бъде убит от Кр̣ш̣н̣а и Балара̄ма и така да получи освобождение.

После Кам̇са изпратил да извикат опитните водачи на слонове Ча̄н̣ӯра, Муш̣т̣ика, Шала и Тошала и им казал: „Скъпи приятели, изслушайте ме внимателно. В дома на Нанда Маха̄ра̄джа във Вр̣нда̄вана живеят двама братя, Кр̣ш̣н̣а и Балара̄ма. Всъщност те са синове на Васудева. Както знаете, предопределено ми е да умра от ръката на Кр̣ш̣н̣а, имаше такова предсказание. Искам да ви помоля да подготвите състезание по борба. За да видят празника, ще дойдат хора от различни краища на страната. Аз ще уредя и момчетата да бъдат тук, а вие се опитайте да ги убиете на бойната арена.“

И до ден-днешен в Северна Индия местните хора обичат състезанията по борба, а от думите на Шрӣмад Бха̄гаватам научаваме, че и преди пет хиляди години борбата се е радвала на много почитатели. Кам̇са замислял да подготви такова състезание и да покани на него всички хора. След това добавил: „На всяка цена доведете слона Кувалая̄пӣд̣а и го дръжте до входа на шатрата. Опитайте се да плените Кр̣ш̣н̣а и Балара̄ма още когато пристигнат и ги убийте.“

Кам̇са ги посъветвал още да направят жертвоприношения за Шива и да извършат в негова чест церемониите Дханур-ягя и Чатурдашӣ – втората се прави на четиринадесетия ден от новолуние. Тя се пада на четвъртия ден след Ека̄дашӣ, който е предназначен за обожание на Шива. Една от пълните експанзии на Шива се нарича Ка̄лабхаирава. Тази форма почитат демоните и ѝ предлагат убити животни. Този обичай и днес се среща в Индия в една местност, наречена Ваидяна̄тха-дха̄ма, където демоните принасят в жертва животни пред мӯртито на Ка̄лабхаирава. Кам̇са също спадал към тези демони. Освен това той бил хитър и опитен и много бързо намислил как демоничните му приятели да убият Кр̣ш̣н̣а и Балара̄ма.

После повикал Акрӯра, един от потомците на рода Яду, в който се родил Кр̣ш̣н̣а, синът на Васудева. Когато Акрӯра дошъл, Кам̇са много учтиво се ръкувал с него и рекъл: „Скъпи Акрӯра, ти си най-добрият ми приятел от династиите Бходжа и Яду. Ти си един от най-великодушните хора и като приятел, искам да те помоля за помощ. Аз се уповавам на теб така, както цар Индра се уповава на Бог Виш̣н̣у. Много те моля, замини веднага за Вр̣нда̄вана и намери двете момчета на име Кр̣ш̣н̣а и Балара̄ма. Те са синове на Нанда Маха̄ра̄джа. Вземи тази красива колесница, тя е направена специално за тях, и бързо ги доведи тук. Това е молбата ми. Аз възнамерявам да ги убия. Щом се приближат до портите, там ще ги чака един огромен слон, Кувалая̄пӣд̣а, който вероятно ще успее да ги убие. Но ако смогнат да избягат по някакъв начин, ще се натъкнат на борците, които ще ги убият. Такъв е замисълът ми. След като убия момчетата, ще убия Васудева и Нанда, защото подкрепят династиите Вр̣ш̣н̣и и Бходжа. После ще убия и баща си Уграсена и брат му Девака, защото са истински врагове, които ми пречат да осъществявам политическите си ходове. Така ще се отърва от всичките си врагове. Мой тъст е Джара̄сандха, а имам и един голям приятел, маймуната Двивида. С тяхна помощ лесно ще излича от лицето на земята всички царе, които са на страната на полубоговете. Това е планът ми. Ще се избавя от всичките си противници и с голяма радост ще управлявам света, защото никой няма ми се противопоставя. Може би знаеш, че Шамбара, Нарака̄сура и Ба̄н̣а̄сура са ми близки приятели и когато започна войната срещу царете, които подкрепят полубоговете, ще получа от тях значителна помощ. Най-после ще се освободя от всичките си врагове. Умолявам те незабавно да отидеш във Вр̣нда̄вана и да убедиш момчетата да дойдат тук, за да видят красотата на Матхура̄ и да се забавляват на състезанията по борба.“

Акрӯра изслушал кроежите на Кам̇са и отговорил: „Скъпи царю, планът, който си замислил, за да отстраниш всички препятствия за дипломатическите си ходове, е безупречен. Но трябва да запазиш самообладание, защото дейностите ти може да дадат плодове, но може и да се окаже, че усилията ти са били напразни. В края на краищата човек предполага, Господ разполага. Дори да замисляме много големи неща, ако не са одобрени от върховната власт, те ще се провалят. Всеки знае, че всичко в материалния свят в крайна сметка зависи от свръхестествените сили. Някой може да замисля много велики неща, но трябва да знае, че ще бъде подвластен на плодовете – щастие и нещастие. Лично аз обаче нямам нищо против предложението ти. Като твой приятел, ще изпълня поръката ти и ще доведа тук Кр̣ш̣н̣а и Балара̄ма, щом искаш.“

После Кам̇са дал разни наставления на приятелите си и се оттеглил, а Акрӯра се върнал обратно у дома си.