ТЕКСТ 31
TEXT 31
Текст
Texte
шашвач-чха̄нтим̇ нигаччхати
каунтея пратиджа̄нӣхи
на ме бхактах̣ пран̣ашяти
śaśvac-chāntiṁ nigacchati
kaunteya pratijānīhi
na me bhaktaḥ praṇaśyati
Дума по дума
Synonyms
кш̣ипрам – много скоро; бхавати – става; дхарма-а̄тма̄ – благочестив; шашват-ша̄нтим – траен мир; нигаччхати – постига; каунтея – о, сине на Кунтӣ; пратиджа̄нӣхи – заяви; на – никога; ме – мой; бхактах̣ – предан; пран̣ашяти – загива.
kṣipram: très bientôt; bhavati: devient; dharma-ātmā: vertueux; śaśvat-śāntim: une paix permanente; nigacchati: obtient; kaunteya: ô fils de Kuntī; pratijānīhi: déclare; na: jamais; me: Mon; bhaktaḥ: dévot; praṇaśyati: ne périt.
Превод
Translation
Той много скоро става благочестив и умиротворен. О, сине на Кунтӣ, можеш смело да заявиш, че мой предан никога не загива.
Rapidement, il devient vertueux et trouve pour toujours la paix. Tu peux le proclamer avec force, ô fils de Kuntī, jamais Mon dévot ne périra.
Пояснение
Purport
Това не бива да се разбира погрешно. В седма глава Бог казва, че който върши злонамерени дейности, не може да стане негов предан. А който не е предан на Бога, няма никакви добри качества. Тогава възниква въпросът как може някой, случайно или умишлено въвлечен в отвратителни дейности, да е чист предан? Това е съвсем справедлив въпрос. Както се казва в същата седма глава, безбожниците никога не стигат до предано служене на Бога и според твърденията на Шрӣмад Бха̄гаватам нямат добри качества. Обикновено един предан, който извършва деветте вида дейности на предаността, следва метода за пречистване на сърцето от замърсяване. Той помества Върховната Божествена Личност в сърцето си и греховните замърсявания естествено се отмиват. Постоянната мисъл за Върховния го прави чист по природа. Във Ведите за падналия от висока позиция са предписани строго определени пречистващи ритуали. Но това не важи в дадения случай, защото пречистващият процес вече е там, в сърцето на предания, който постоянно помни Върховната Личност. Така че повтарянето на Харе Кр̣ш̣н̣а, Харе Кр̣ш̣н̣а, Кр̣ш̣н̣а Кр̣ш̣н̣а, Харе Харе / Харе Ра̄ма, Харе Ра̄ма, Ра̄ма Ра̄ма, Харе Харе, трябва да продължава без прекъсване. Това ще предпази предания от всякакви инцидентни падания. И ще го поддържа чист от материалното замърсяване.
Ne nous méprenons pas sur le sens de ce verset. Le Seigneur, dans le septième chapitre, enseignait que celui qui commet toutes sortes d’actes répréhensibles ne peut devenir Son dévot, et que celui qui n’a pas de dévotion pour Dieu est dénué de qualités. Comment, dès lors, peut-on être un pur dévot si, par accident ou par intention, on agit d’horrible façon ? Les mécréants, ainsi que les décrivait le septième chapitre, ne pratiquent jamais le service du Seigneur et sont, comme le confirme le Śrīmad-Bhāgavatam, entièrement dépourvus de bonnes qualités. Normalement, le dévot qui pratique les neuf activités dévotionnelles purifie son cœur de toute souillure matérielle. Il garde le Seigneur Suprême dans son cœur et se voit naturellement lavé de la souillure de ses péchés. En pensant constamment à Lui, il retrouve sa pureté naturelle. Il n’a donc nul besoin d’accomplir les rites purificatoires prescrits dans les Védas pour ceux qui choient d’une position élevée. En vertu de son souvenir constant de la Personne Suprême, le processus de purification se déroule dans son cœur même. Pour se garder d’une chute accidentelle et ainsi s’affranchir à jamais de la moindre souillure matérielle, il lui suffit de constamment chanter Hare Kṛṣṇa Hare Kṛṣṇa Kṛṣṇa Kṛṣṇa Hare Hare / Hare Rāma Hare Rāma Rāma Rāma Hare Hare.