ТЕКСТ 5

TEXT 5

Текст

Tekst

анта-ка̄ле ча ма̄м ева
смаран муктва̄ калеварам
ях̣ прая̄ти са мад-бха̄вам̇
я̄ти на̄стй атра сам̇шаях̣

anta-kāle ca mām eva
smaran muktvā kalevaram
yaḥ prayāti sa mad-bhāvaṁ
yāti nāsty atra saṁśayaḥ

Дума по дума

Synonyms

анта-ка̄ле – в края на живота; ча – също; ма̄м – мен; ева – несъмнено; смаран – като помни; муктва̄ – като напуска; калеварам – тялото; ях̣ – този, който; прая̄ти – отива; сах̣ – той; мат-бха̄вам – моята природа; я̄ти – достига; на – не; асти – има; атра – тук; сам̇шаях̣ – съмнение.

anta-kāle — ved livets slutning; ca — også; mām — Mig; eva — udelukkende; smaran — idet han husker; muktvā — når han opgiver; kalevaram — kroppen; yaḥ — han, som; prayāti — går (bort); saḥ — han; mat-bhāvam — Min natur; yāti — opnår; na — ikke; asti — der er; atra — her; saṁśayaḥ — tvivl.

Превод

Translation

Когато в края на живота човек напусне тялото си, като помни единствено мен, той веднага достига моята природа. В това няма съмнение.

Og den, der på dødstidspunktet, hvor han forlader sin krop, udelukkende husker på Mig, opnår øjeblikkeligt Min natur. Om det hersker der ingen tvivl.

Пояснение

Purport

В стиха се подчертава значимостта на Кр̣ш̣н̣а съзнание. Всеки, който напусне тялото си в Кр̣ш̣н̣а съзнание, веднага достига до трансценденталната природа на Върховния. Бог е най-чистият от чистите. Следователно постоянно Кр̣ш̣н̣а осъзнатият е също най-чистият от чистите. Думата смаран („помнене“) е важна. Не е възможно замърсената душа, която не е служила с преданост в Кр̣ш̣н̣а съзнание, да помни Кр̣ш̣н̣а. Затова Кр̣ш̣н̣а съзнание трябва да се практикува от самото начало на живота. Ако желаем успех в края на живота си, е много важно винаги да помним Кр̣ш̣н̣а като постоянно повтаряме маха̄-мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а, Харе Кр̣ш̣н̣а, Кр̣ш̣н̣а Кр̣ш̣н̣а, Харе Харе / Харе Ра̄ма, Харе Ра̄ма, Ра̄ма Ра̄ма, Харе Харе. Бог Чайтаня ни съветва да бъдем търпеливи като дърво (тарор апи сахиш̣н̣уна̄). Човек, който възпява Харе Кр̣ш̣н̣а, може да срещне много препятствия. Независимо от това трябва да търпи и да продължава с Харе Кр̣ш̣н̣а, Харе Кр̣ш̣н̣а, Кр̣ш̣н̣а Кр̣ш̣н̣а, Харе Харе / Харе Ра̄ма, Харе Ра̄ма, Ра̄ма Ра̄ма, Харе Харе; така в края на живота си ще извлече пълната полза от Кр̣ш̣н̣а съзнание.

FORKLARING: I dette vers bliver vigtigheden af Kṛṣṇa-bevidsthed betonet. Enhver, der forlader sin krop i Kṛṣṇa-bevidsthed, bliver omgående overført til den Højeste Herres transcendentale natur. Den Højeste Herre er den reneste rene. Hvem som helst, der er konstant Kṛṣṇa-bevidst, er derfor også den reneste af de rene. Ordet smaran (“idet han husker”) er vigtigt. At huske på Kṛṣṇa kan ikke lade sig gøre for en uren sjæl, der ikke har praktiseret Kṛṣṇa-bevidsthed i hengiven tjeneste. Man skal derfor praktisere Kṛṣṇa-bevidsthed lige fra livets begyndelse af. Hvis man gerne vil opnå en vellykket afslutning på sit liv, er det essentielt at huske på Kṛṣṇa. Derfor bør man konstant og uophørligt fremsige mahā-mantraet – Hare Kṛṣṇa, Hare Kṛṣṇa, Kṛṣṇa Kṛṣṇa, Hare Hare/ Hare Rāma, Hare Rāma, Rāma Rāma, Hare Hare. Herren Caitanya har rådet os til at være tolerante som et træ (taror iva sahiṣṇunā). Der kan være mange hindringer i vejen for en person, der reciterer Hare Kṛṣṇa. Ikke desto mindre må man tolerere alle disse forhindringer og blive ved med at recitere Hare Kṛṣṇa, Hare Kṛṣṇa, Kṛṣṇa Kṛṣṇa, Hare Hare/ Hare Rāma, Hare Rāma, Rāma Rāma, Hare Hare, så man ved afslutningen på sit liv kan drage fuld fordel af at være Kṛṣṇa-bevidst.