Skip to main content

ОСМА ГЛАВА

Достигане на Върховния

Текст

арджуна ува̄ча
ким тад брахма ким адхя̄тмам
ким карма пуруш̣оттама
адхибхӯтам ча ким проктам
адхидаивам ким учяте

Дума по дума

арджунах̣ ува̄ча – Арджуна каза; ким – какво; тат – това; брахма – Брахман; ким – какво; адхя̄тмам – себето; ким – какво; карма – кармични дейности; пуруш̣а-уттама – о, Върховна Личност; адхибхӯтам – материалното проявление; ча – и; ким – какво; проктам – се нарича; адхидаивам – полубоговете; ким – какво; учяте – се нарича.

Превод

Арджуна каза: О, Господи, о, Върховна Личност, какво е Брахман? Какво е себето? Какво са кармичните дейности? Какво е материалното проявление? Какво са полубоговете? Моля те, обясни ми всичко това.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: В тази глава Бог Кр̣ш̣н̣а отговаря на различни въпроси на Арджуна, започвайки с въпроса „Какво е Брахман?“. Господ обяснява също какво е карма (плодоносните дейности), преданото служене, принципите на йога и преданото служене в чистия му вид. Шрӣмад Бха̄гаватам разяснява, че Върховната Абсолютна Истина е позната като Брахман, Парама̄тма̄ и Бхагава̄н. Живото същество, индивидуалната душа, също се нарича Брахман. Арджуна пита и за а̄тма̄, което се отнася до тялото, душата и ума. Според ведическия речник а̄тма̄ се използва за обозначаване на ума, душата, тялото, а също и на сетивата.

В този стих Арджуна се обръща към Бога, като го нарича Пуруш̣оттама – Върховна Личност. Това означава, че поставя тези въпроси не просто на приятеля си, а на Върховния Бог, защото знае, че Той е висшият авторитет и е способен да даде категорични отговори.

Текст

адхиягях̣ катхам ко 'тра
дехе 'смин мадхусӯдана
прая̄н̣а-ка̄ле ча катхам
гйейо 'си нията̄тмабхих̣

Дума по дума

адхиягях̣ – Господ на жертвоприношението; катхам – как; ках̣ – който; атра – тук; дехе – в тялото; асмин – това; мадхусӯдана – о, Мадхусӯдана; прая̄н̣а-ка̄ле – в мига на смъртта; ча – и; катхам – как; гйеях̣ аси – Ти можеш да бъдеш опознат; нията-а̄тмабхих̣ – от себеовладения.

Превод

О, Мадхусӯдана, кой е Господ на жертвоприношението и как живее Той в тялото? И как могат заетите в предано служене да те разберат в мига на смъртта?

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: „Господ на жертвоприношението“ може да се отнася до Индра или до Виш̣н̣у. Виш̣н̣у е главният сред основните полубогове като Брахма̄ и Шива, докато Индра оглавява управляващите полубогове. И Индра, и Виш̣н̣у са почитани с жертвени церемонии, ягя. Но тук Арджуна пита кой е истинският господар на ягя (жертвоприношението) и как Той присъства в тялото на живото същество.

Арджуна се обръща към Бога с името Мадхусӯдана, защото някога Кр̣ш̣н̣а е убил демона Мадху. Всъщност тези въпроси, породени от съмнение, не би трябвало да възникнат в ума на Арджуна, защото той е Кр̣ш̣н̣а осъзнат. Съмненията са като демони. И тъй като Кр̣ш̣н̣а е известен унищожител на демони, Арджуна го нарича Мадхусӯдана с надеждата Кр̣ш̣н̣а да унищожи демоничните съмнения, възникнали в ума му.

В този стих думата прая̄н̣а-ка̄ле е много важна, защото всичко, което правим през живота си, ще бъде подложено на изпитание в мига на смъртта. Арджуна искрено се интересува от тези, които постоянно са в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Какво ще стане с тях в последния момент? В мига на смъртта телесните функции се нарушават и умът е объркан. Така разстроен от състоянието на тялото си, човек може да е неспособен да помни Върховния Бог. Един велик предан, Маха̄ра̄джа Кулашекхара, се моли: „Мой скъпи Господи, сега съм напълно здрав и по-добре да умра веднага, така че лебедът на моя ум да намери цвета на твоите лотосови нозе“. Използваната метафора е свързана с лебеда, защото във водата той си играе, като пъха човката си в цветовете на лотоса; това е неговото забавление – да влиза в лотосовия цвят. Маха̄ра̄джа Кулашекхара казва на Бога: „Сега умът ми е спокоен и съм напълно здрав. Ако умра веднага, мислейки за лотосовите ти нозе, сигурен съм, че преданото служене, което извърших за теб, ще стане съвършено. Но ако трябва да чакам естествената си смърт, не зная какво ще се случи; тогава телесните ми функции ще бъдат разстроени, гърлото ми ще бъде сковано от спазми и не знам дали ще мога да повтарям твоето име. По-добре да умра веднага“. Въпросът на Арджуна е как може в такъв момент умът да се съсредоточи върху лотосовите нозе на Кр̣ш̣н̣а.

Текст

шрӣ-бхагава̄н ува̄ча
акш̣арам брахма парамам
свабха̄во 'дхя̄тмам учяте
бхӯта-бха̄водбхава-каро
висаргах̣ карма-самджн̃итах̣

Дума по дума

шрӣ-бхагава̄н ува̄ча – Върховният Бог каза; акш̣арам – неунищожим; брахма – Брахман; парамам – трансцендентална; свабха̄вах̣ – вечна природа; адхя̄тмам – себето; учяте – се нарича; бхӯта-бха̄ва-удбхава-карах̣ – създава материалните тела на съществата; висаргах̣ – творение; карма – кармични дейности; самджн̃итах̣ – се наричат.

Превод

Върховният Бог каза: Неунищожимото, трансцендентално живо същество се нарича Брахман, а вечната му природа – адхя̄тма, себе. Действията, които определят какво материално тяло ще получи живото същество, се наричат карма или кармична дейност.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Брахман не може да бъде унищожен; той съществува вечно и природата му никога не се променя. Но над Брахман се намира Пара-брахман. Брахман се отнася до живото същество, а Пара-брахман – до Върховната Божествена Личност. Органично присъщата на живото същество позиция се различава от позицията, която то приема в материалния свят. С материално съзнание неговата природа е да се опитва да стане господар на материята, но в духовно съзнание, Кр̣ш̣н̣а съзнание, позицията му е да служи на Върховния. Когато живото същество е с материално съзнание, то е принудено да приема различни тела в материалния свят. Това се нарича карма, многообразие в творението, и се дължи на материалното съзнание.

Във ведическата литература живото същество е наричано джӣва̄тма̄ и Брахман, но никога – Пара-брахман. Живото същество (джӣва̄тма̄) приема различни позиции – понякога потъва в мрака на материалната природа и се отъждествява с материята, а понякога се отъждествява с висшата, духовната природа. Затова то е наречено междинна енергия на Върховния Бог. Според това с коя от двете природи се отъждествява, то получава материално или духовно тяло. В материалната природа то може да получи тяло във всяка една от 8   400   000 форми на живот, но в духовната природа има само едно тяло. В материалната природа то се появява като човек, полубог, животно, птица, дърво и т.н. в зависимост от кармата си. За да достигне райските материални планети и да се наслаждава на благоприятните условия там, понякога то изпълнява жертвоприношения (ягя), но когато заслугите му се изчерпят, отново се връща на Земята във формата на човек. Този процес се нарича карма.

Чха̄ндогя Упаниш̣ад описва ведическия метод за жертвоприношения. На жертвения олтар се предлагат пет вида приношения в пет вида огън. Петте вида огън символизират райските планети, облаците, земята, мъжа и жената, а петте вида приношения – вярата, наслаждението на Луната, дъжда, зърната и семето.

В този жертвен процес живото същество извършва определени жертвоприношения и чрез тях достига различни райски планети. Когато благоприятните резултати от жертвоприношението му се изчерпят, то отново се връща на Земята с дъжда и приема формата на зърно; зърното се изяжда от мъж и се преобразува в семе, което опложда жената. И живото същество отново получава човешко тяло, за да извърши жертвоприношение, и така да повтори същия цикъл. По този начин то остава постоянно в материалния кръговрат. Но Кр̣ш̣н̣а осъзнатата личност избягва такива жертвоприношения. Тя направо приема Кр̣ш̣н̣а съзнание и се приготвя да се завърне при Бога.

Имперсоналистите, коментатори на Бхагавад-гӣта̄, основателно смятат, че Брахман приема формата на джӣва в материалния свят, и за да потвърдят това, се позовават на петнайсета глава, седми стих от Гӣта̄. Но в този стих Бог нарича живото същество „вечна частица от мен“. Частицата от Бога може да пропадне в материалния свят, но Върховният Бог (Ачюта) никога не пропада. Следователно предположението, че Върховният Брахман приема формата на джӣва, е невярно. Не бива да се забравя, че във ведическата литература Брахман (живото същество) се различава от Пара-брахман (Върховния Бог).

Текст

адхибхӯтам кш̣аро бха̄вах̣
пуруш̣аш ча̄дхидаиватам
адхиягьо 'хам ева̄тра
дехе деха-бхр̣та̄м вара

Дума по дума

адхибхӯтам – физическото проявление; кш̣арах̣ – винаги променлива; бха̄вах̣ – природа; пуруш̣ах̣ – вселенската форма, включваща всички полубогове като тези на Слънцето и Луната; ча – и; адхидаиватам – наричана адхидаива; адхиягях̣ – Свръхдушата; ахам – Аз (Кр̣ш̣н̣а); ева – несъмнено; атра – в това; дехе – тяло; деха-бхр̣та̄м – на въплътените; вара – о, най-добър.

Превод

О, най-добър от въплътените същества, постоянно променящата се физическа природа се нарича адхибхӯта (материално проявление). Вселенската форма на Бога, включваща всички полубогове, като тези на Слънцето и Луната, се нарича адхидаива. А Аз, Върховният Бог, представен като Свръхдуша в сърцето на всяко въплътено същество, съм наричан адхиягя (Господ на жертвоприношението).

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Физическата природа постоянно се променя. Материалните тела обикновено преминават през шест фази: те се раждат, израстват, съществуват известно време, произвеждат някакви странични продукти, западат и накрая изчезват. Тази физическа природа се нарича адхибхӯта. Тя е създадена в определен момент и ще бъде унищожена в определен момент. Схващането за вселенската форма на Върховния Бог, включваща всички полубогове и различните им планети, се нарича адхидаивата. А Свръхдушата, която е цялостно проявление на Бог Кр̣ш̣н̣а, присъства във всяко тяло заедно с индивидуалната душа. Свръхдушата се нарича Парама̄тма̄, или адхиягя, и се намира в сърцето. Думата ева е особено важна в контекста на този стих; чрез нея Бог подчертава, че Парама̄тма̄ не се различава от него. Свръхдушата, Върховната Личност, разположена редом с индивидуалната душа, е свидетел на дейностите ѝ и източник на различните ѝ видове съзнание. Свръхдушата ѝ дава възможност да действа свободно и наблюдава дейностите ѝ. Функциите на тези различни проявления на Върховния стават ясни за чистия предан в Кр̣ш̣н̣а съзнание, зает с трансцендентално служене на Бога. Гигантската вселенска форма, наречена адхидаивата, е обект на съзерцание за начинаещия, който не може да достигне Бога в неговото проявление като Свръхдуша. На начинаещия се препоръчва да съзерцава вселенската форма вира̄т̣-пуруш̣а; символично краката на тази форма са нисшите планети, очите ѝ са Слънцето и Луната, а главата ѝ е висшата планетарна система.

Текст

анта-ка̄ле ча ма̄м ева
смаран муктва̄ калеварам
ях̣ прая̄ти са мад-бха̄вам
я̄ти на̄стй атра самшаях̣

Дума по дума

анта-ка̄ле – в края на живота; ча – също; ма̄м – мен; ева – несъмнено; смаран – като помни; муктва̄ – като напуска; калеварам – тялото; ях̣ – този, който; прая̄ти – отива; сах̣ – той; мат-бха̄вам – моята природа; я̄ти – достига; на – не; асти – има; атра – тук; самшаях̣ – съмнение.

Превод

Когато в края на живота човек напусне тялото си, като помни единствено мен, той веднага достига моята природа. В това няма съмнение.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: В стиха се подчертава значимостта на Кр̣ш̣н̣а съзнание. Всеки, който напусне тялото си в Кр̣ш̣н̣а съзнание, веднага достига до трансценденталната природа на Върховния. Бог е най-чистият от чистите. Следователно постоянно Кр̣ш̣н̣а осъзнатият е също най-чистият от чистите. Думата смаран („помнене“) е важна. Не е възможно замърсената душа, която не е служила с преданост в Кр̣ш̣н̣а съзнание, да помни Кр̣ш̣н̣а. Затова Кр̣ш̣н̣а съзнание трябва да се практикува от самото начало на живота. Ако желаем успех в края на живота си, е много важно винаги да помним Кр̣ш̣н̣а като постоянно повтаряме маха̄-мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а, Харе Кр̣ш̣н̣а, Кр̣ш̣н̣а Кр̣ш̣н̣а, Харе Харе / Харе Ра̄ма, Харе Ра̄ма, Ра̄ма Ра̄ма, Харе Харе. Бог Чайтаня ни съветва да бъдем търпеливи като дърво (тарор апи сахиш̣н̣уна̄). Човек, който възпява Харе Кр̣ш̣н̣а, може да срещне много препятствия. Независимо от това трябва да търпи и да продължава с Харе Кр̣ш̣н̣а, Харе Кр̣ш̣н̣а, Кр̣ш̣н̣а Кр̣ш̣н̣а, Харе Харе / Харе Ра̄ма, Харе Ра̄ма, Ра̄ма Ра̄ма, Харе Харе; така в края на живота си ще извлече пълната полза от Кр̣ш̣н̣а съзнание.

Текст

ям ям ва̄пи смаран бха̄вам
тяджатй анте калеварам
там там еваити каунтея
сада̄ тад-бха̄ва-бха̄витах̣

Дума по дума

ям ям – каквото и; ва̄ апи – въобще; смаран – като помни; бха̄вам – природа; тяджати – изоставя; анте – накрая; калеварам – това тяло; там там – подобно; ева – със сигурност; ети – получава; каунтея – о, сине на Кунтӣ; сада̄ – винаги; тат – това; бха̄ва – състояние на съществуване; бха̄витах̣ – помнейки.

Превод

О, сине на Кунтӣ, каквото състояние на съществуване човек помни, когато напуска тялото си, такова състояние ще постигне.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Тук се обяснява процесът на промяна на човешката природа в критичния момент на смъртта. Личност, която в края на живота напуска тялото си, мислейки за Кр̣ш̣н̣а, постига трансценденталната природа на Върховния Бог; и не е вярно, че ако мисли за нещо друго, а не за Кр̣ш̣н̣а, ще постигне същото трансцендентално ниво. Трябва да обърнем особено внимание на този момент. Как човек може да умре в подходящо състояние на ума? Въпреки че бил велика личност, Маха̄ра̄джа Бхарата мислел за едно еленче в мига на смъртта и затова в следващия си живот приел тяло на елен. И макар като елен да помнел миналите си човешки дейности, факт е, че е бил принуден да приеме животинско тяло. Разбира се, мислите на човека се трупат през целия му живот, за да повлияят на мислите му в момента на смъртта – така този живот създава следващия. Ако в настоящия си живот човек живее в гун̣ата на доброто и винаги мисли за Кр̣ш̣н̣а, той ще може да помни Кр̣ш̣н̣а и в края на живота си. Това ще му помогне да се пренесе в трансценденталната природа на Бога. Ако е трансцендентално потопен в служене на Кр̣ш̣н̣а, следващото му тяло ще бъде трансцендентално, духовно, а не материално. Следователно мантруването на Харе Кр̣ш̣н̣а, Харе Кр̣ш̣н̣а, Кр̣ш̣н̣а Кр̣ш̣н̣а, Харе Харе / Харе Ра̄ма, Харе Ра̄ма, Ра̄ма Ра̄ма, Харе Харе е най-добрият метод за успешна смяна на състоянието на съществуване в края на човешкия живот.

Текст

тасма̄т сарвеш̣у ка̄леш̣у
ма̄м анусмара юдхя ча
майй арпита-мано-буддхир
ма̄м еваиш̣ясй асамшаях̣

Дума по дума

тасма̄т – следователно; сарвеш̣у – по всяко; ка̄леш̣у – време; ма̄м – мен; анусмара – продължавай да помниш; юдхя – сражавай се; ча – също; майи – на мен; арпита – като се отдаваш; манах̣ – ум; буддхих̣ – интелект; ма̄м – към мен; ева – непременно; еш̣яси – ти ще достигнеш; асамшаях̣ – извън съмнение.

Превод

Затова, Арджуна, винаги мислѝ за мен във формата на Кр̣ш̣н̣а и същевременно изпълнявай предписания си дълг да се сражаваш. Посветил дейностите си на мен, с ум и интелигентност, насочени към мен, ти без съмнение ще ме достигнеш.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Това наставление към Арджуна е много важно за всички, заети с материални дейности. Бог не казва да се изоставят предписаните задължения. Човек може да продължава да ги изпълнява и в същото време да мисли за Кр̣ш̣н̣а, като мантрува Харе Кр̣ш̣н̣а. Това ще го освободи от материалното замърсяване и ще свърже ума и интелигентността му с Кр̣ш̣н̣а. Понеже повтаря имената на Кр̣ш̣н̣а, той със сигурност ще се пренесе на върховната планета, Кр̣ш̣н̣алока.

Текст

абхя̄са-йога-юктена
четаса̄ на̄ня-га̄мина̄
парамам пуруш̣ам дивям
я̄ти па̄ртха̄нучинтаян

Дума по дума

абхя̄са-йога – практикувайки медитация; юктена – като е зает; четаса̄ – с ум и интелигентност; на аня-га̄мина̄ – неотклонно; парамам – Върховният; пуруш̣ам – Божествената Личност; дивям – трансцендентална; я̄ти – достига; па̄ртха – о, сине на Пр̣тха̄; анучинтаян – като мисли постоянно за.

Превод

О, Па̄ртха, този, който медитира върху мен, Върховната Божествена Личност, с ум постоянно и неотклонно зает да ме помни, със сигурност ще ме достигне.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: В този стих Бог Кр̣ш̣н̣а подчертава колко е важно да го помним. Паметта за Кр̣ш̣н̣а се възстановява чрез маха̄-мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а. Повтарянето и слушането на звуковата вибрация на Върховния Бог завладяват ушите, езика и ума. Тази мистична медитация е много лесна за практикуване и помага да се достигне Върховния. Пуруш̣ам означава наслаждаващ се. Живите същества принадлежат към междинната енергия на Бога, но са материално замърсени. Те се мислят за наслаждаващи се, но не са върховният наслаждаващ се. Тук ясно е казано, че върховният наслаждаващ се е Божествената Личност, в различните си проявления и разширения като На̄ра̄ян̣а, Ва̄судева и т.н.

Мантрувайки Харе Кр̣ш̣н̣а, преданият би могъл постоянно да мисли за своя обект на обожание, Върховния Бог, във всяка една от неговите форми – На̄ра̄ян̣а, Кр̣ш̣н̣а, Ра̄ма и т.н. Тази практика ще го пречисти и в края на живота си, поради постоянното повтаряне, той ще бъде пренесен в царството на Бога. Йога практиката е медитация върху Свръхдушата; така и мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а съсредоточава ума върху Върховния. Умът е неустойчив и е необходимо да го принудим да мисли за Кр̣ш̣н̣а. Често се дава пример с гъсеницата, която непрестанно мисли, че иска да стане пеперуда, и затова още в същия живот се превръща в пеперуда. Ако ние постоянно мислим за Кр̣ш̣н̣а, в края на живота си със сигурност ще получим духовно тяло, подобно на тялото на Кр̣ш̣н̣а.

Текст

кавим пура̄н̣ам ануша̄сита̄рам
ан̣ор ан̣ӣя̄мсам анусмаред ях̣
сарвася дха̄та̄рам ачинтя-рӯпам
а̄дитя-варн̣ам тамасах̣ параста̄т

Дума по дума

кавим – този, който знае всичко; пура̄н̣ам – най-старият; ануша̄сита̄рам – властелинът; ан̣ох̣ – от атома; ан̣ӣя̄мсам – по-малък; анусмарет – винаги мисли за; ях̣ – този, който; сарвася – на всички; дха̄та̄рам – поддръжникът; ачинтя – невъобразима; рӯпам – чиято форма; а̄дитя-варн̣ам – блестящ като слънце; тамасах̣ – спрямо мрака; параста̄т – трансцендентален.

Превод

Трябва да се медитира върху Върховния Бог – този, който знае всичко, най-старият, властелинът, по-малък от най-малкото; Той поддържа всичко и е извън всяка материална представа; Той е невъобразим и винаги е личност. Той е блестящ като слънцето, трансцендентален, отвъд тази материална природа.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: В този стих се описва как трябва да се мисли за Върховния. Най-важното е, че Той не е безличностен, не е пустота. Много е трудно да се медитира върху нещо безличностно или пусто. Но да се мисли за Кр̣ш̣н̣а е лесно и точно това е описано тук. Преди всичко Бог е пуруш̣а, т.е. личност – ние мислим за личността Ра̄ма и за личността Кр̣ш̣н̣а. За Ра̄ма или Кр̣ш̣н̣а би трябвало да мислим така, както е изложено в този стих на Бхагавад-гӣта̄. Бог е кави – Той познава миналото, настоящето и бъдещето, следователно знае всичко. Той е предвечната личност, източникът на всичко; всичко се ражда от него. Той е властелинът на Вселената, поддръжникът и учителят на човечеството. Той е по-малък от най-малкото. Живото същество е една десетохилядна част от върха на косъма, но Бог е толкова невъобразимо малък, че влиза в сърцето на тази частица. Затова е наречен по-малък от най-малкото. Върховният може да влезе в атома и в сърцето на най-малкото и да го контролира като Свръхдуша. Макар и толкова малък, Той е всепроникващ и поддържа всичко, например, планетарните системи. Често се чудим как тези огромни планети плуват в пространството. Тук се казва, че Върховният Бог с невъобразимата си енергия поддържа всички планетарни системи и галактики. Във връзка с това, много важна е думата ачинтя („невъобразим“). Енергията на Бога е отвъд нашето разбиране, отвъд мисловните ни способности; ето защо се нарича невъобразима (ачинтя). Кой може да оспори това? Бог прониква в материалния свят и въпреки това остава извън него. Ние не можем да обхванем дори този материален свят, който в сравнение с духовния е незначителен – как бихме могли да обхванем нещо отвъд. Ачинтя означава това, което е отвъд материалния свят; това, което не може да бъде докоснато от никакъв довод, логика и философско размишление; това, което е невъобразимо. Следователно интелигентните личности трябва да се откажат от безполезни доводи и разсъждения, да приемат посоченото в писания като Ведите, Бхагавад-гӣта̄ и Шрӣмад Бха̄гаватам, и да следват изложените в тях принципи. Това ще доведе до истинско разбиране.

Текст

прая̄н̣а-ка̄ле манаса̄чалена
бхактя̄ юкто йога-балена чаива
бхрувор мадхйе пра̄н̣ам а̄вешя самяк
са там парам пуруш̣ам упаити дивям

Дума по дума

прая̄н̣а-ка̄ле – в мига на смъртта; манаса̄ – с ума; ачалена – без да бъде отклоняван; бхактя̄ – с пълна преданост; юктах̣ – зает; йога-балена – със силата на мистичната йога; ча – също; ева – несъмнено; бхрувох̣ – двете вежди; мадхйе – между; пра̄н̣ам – жизнения дъх; а̄вешя – като установява; самяк – напълно; сах̣ – той; там – тази; парам – трансцендентална; пуруш̣ам – Божествена Личност; упаити – достига; дивям – в духовното царство.

Превод

Този, който в мига на смъртта установи жизнения си дъх между веждите и чрез силата на йога, неотклонно и с преданост помни Върховния Бог, неминуемо ще го достигне.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Тук ясно се казва, че в мига на смъртта умът трябва да бъде насочен с преданост към Бога. На практикуващите йога се препоръчва да издигнат жизнената си сила между веждите (до а̄гя̄-чакра). В стиха е предложена ш̣ат̣-чакра-йога, включваща медитация върху шестте чакри. Чистият предан не се занимава с такава йога, но понеже винаги е в Кр̣ш̣н̣а съзнание, в мига на смъртта по Божията милост може да помни Върховната Божествена Личност. Това е обяснено в четиринайсети стих.

Употребата на думата йога-балена е особено важна, защото без йога практика, било то ш̣ат̣-чакра или бхакти йога, не може да се достигне това трансцендентално състояние на съществуване в мига на смъртта. Няма как изведнъж да си припомним Върховния Бог. Необходимо е да се практикува някаква йога система и по-специално системата бхакти йога. В мига на смъртта умът е твърде разстроен, затова чрез йога човек трябва да се стреми към трансценденталност през целия си живот.

Текст

яд акш̣арам веда-видо ваданти
вишанти яд ятайо вӣта-ра̄га̄х̣
яд иччханто брахма-чарям чаранти
тат те падам санграхен̣а правакш̣йе

Дума по дума

ят – това, което; акш̣арам – сричката ом; веда-видах̣ – познавачи на Ведите; ваданти – казват; вишанти – проникват; ят – в които; ятаях̣ – велики мъдреци; вӣта-ра̄га̄х̣ – отрекли се от света; ят – това, което; иччхантах̣ – желаещи; брахма-чарям – безбрачие; чаранти – практикува; тат – това; те – на теб; падам – положение; санграхен̣а – накратко; правакш̣йе – ще обясня.

Превод

Учените ведантисти, които произнасят ом-ка̄ра и са велики мъдреци, отрекли се от света, проникват в Брахман. Желаещият това съвършенство дава обет за безбрачие. Сега ще ти обясня накратко начина, по който може да се постигне освобождение.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а препоръчва на Арджуна да практикува ш̣ат̣-чакра йога, при която жизненият дъх се установява между веждите. Като допуска, че Арджуна може да не е запознат с тази йога, Бог разяснява метода в следващите стихове. Той казва, че Брахман, макар единствен и неповторим, има различни проявления и аспекти. Най-вече за имперсоналистите, акш̣ара, т.е. ом-ка̄ра – сричката ом – е идентична с Брахман. Кр̣ш̣н̣а обяснява тук безличностния Брахман, в който проникват мъдреците, отрекли се от света.

Във ведическата образователна система още от самото начало учениците се обучават да вибрират ом и изучават висшия безличностен Брахман, като живеят заедно с духовния си учител в пълно въздържание от сексуален живот. Така те осъзнават аспектите на Брахман. Тази практика е съществена за духовния напредък на ученика, но днес такъв брахмача̄рӣ живот (без брак и сексуални отношения) не е възможен. Социалната структура на света се е променила толкова много, че да се спазва сексуално въздържание от самото начало на ученическия живот, е невъзможно. Навсякъде по света има учебни заведения за различни области на знанието, но няма признат институт, в който учениците да се обучават в принципите на брахмача̄ря. А без въздържание от сексуален живот духовният напредък става много труден. Според предписанията на свещените книги за тази епоха на Кали Бог Чайтаня е обявил, че няма друг начин за достигане на Върховния, освен повтарянето на святите имена на Бог Кр̣ш̣н̣а: Харе Кр̣ш̣н̣а, Харе Кр̣ш̣н̣а, Кр̣ш̣н̣а Кр̣ш̣н̣а, Харе Харе / Харе Ра̄ма, Харе Ра̄ма, Ра̄ма Ра̄ма, Харе Харе.

Текст

сарва-два̄ра̄н̣и самямя
мано хр̣ди нирудхя ча
мӯрдхнй а̄дха̄я̄тманах̣ пра̄н̣ам
а̄стхито йога-дха̄ран̣а̄м

Дума по дума

сарва-два̄ра̄н̣и – всички врати на тялото; самямя – като контролира; манах̣ – умът; хр̣ди – в сърцето; нирудхя – като ограничава; ча – също; мӯрдхни – на главата; а̄дха̄я – установяване; а̄тманах̣ – на душата; пра̄н̣ам – жизненият дъх; а̄стхитах̣ – установен в; йога-дха̄ран̣а̄м – състоянието на йога.

Превод

Един йогӣ е непривързан към сетивните дейности. Той затваря вратите на сетивата, съсредоточава ума в сърцето си, а жизнения дъх – във върха на главата и така се установява в йога.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: За да практикува предложената тук йога, човек трябва най-напред да затвори вратите за всякакво сетивно наслаждение. Тази практика се нарича пратя̄ха̄ра, отдръпване на сетивата от сетивните обекти. Сетивните органи за получаване на знание – очи, уши, нос, език и кожа – трябва да бъдат напълно овладени и да не се допуска въвличането им в наслаждение. По този начин умът се съсредоточава върху Свръхдушата в сърцето и жизнената сила се издига до върха на главата. Подробно описание на метода беше изложено в шеста глава. Но както се спомена и преди, тази практика е неподходяща за сегашната епоха. Най-добрият метод е Кр̣ш̣н̣а съзнание. Ако човек е в състояние постоянно да насочва ума си върху Кр̣ш̣н̣а в предано служене, за него е лесно да остава в непрекъснат трансцендентален транс, в сама̄дхи.

Текст

ом итй ека̄кш̣арам брахма
вя̄харан ма̄м анусмаран
ях̣ прая̄ти тяджан дехам
са
я̄ти парама̄м гатим

Дума по дума

ом – буквосъчетанието ом (ом-ка̄ра); ити – така; ека-акшарам – единствената сричка; брахма – абсолютната; вя̄харан – като вибрира; ма̄м – мен (Кр̣ш̣н̣а); анусмаран – помни; ях̣ – всеки, който; прая̄ти – напуска; тяджан – оставяйки; дехам – тялото; сах̣ – той; я̄ти – достига; парама̄м – върховното; гатим – местоназначение.

Превод

Като следва тази йога практика и повтаря най-висшето съчетание от букви – свещената сричка ом, ако мисли за Върховната Божествена Личност в мига на смъртта, със сигурност ще достигне духовните планети.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Тук ясно е заявено, че няма разлика между ом, Брахман и Бог Кр̣ш̣н̣а. Безличностният звук на Кр̣ш̣н̣а е ом, но и звукът Харе Кр̣ш̣н̣а съдържа ом. Повтарянето на Харе Кр̣ш̣н̣а мантра категорично се препоръчва за тази епоха. И ако при напускане на тялото в края на живота си човек повтаря Харе Кр̣ш̣н̣а, Харе Кр̣ш̣н̣а, Кр̣ш̣н̣а Кр̣ш̣н̣а, Харе Харе / Харе Ра̄ма, Харе Ра̄ма, Ра̄ма Ра̄ма, Харе Харе, той със сигурност достига една от духовните планети съобразно вида на неговата практика. Преданите на Кр̣ш̣н̣а влизат в планетата на Кр̣ш̣н̣а – Голока Вр̣нда̄вана. За персоналистите има и безброй други планети в духовното небе, известни като Ваикун̣т̣ха, а имперсоналистите остават в брахмаджьоти.

Текст

ананя-чета̄х̣ сататам
йо ма̄м смарати нитяшах̣
тася̄хам су-лабхах̣ па̄ртха
нитя-юктася йогинах̣

Дума по дума

ананя-чета̄х̣ – без да отклонява ума; сататам – винаги; ях̣ – всеки, който; ма̄м – мен (Кр̣ш̣н̣а); смарати – помни; нитяшах̣ – редовно; тася – на него; ахам – Аз съм; су-лабхах̣ – много лесно достижим; па̄ртха – о, сине на Пр̣тха̄; нитя – редовно; юктася – зает; йогинах̣ – за предания.

Превод

О, сине на Пр̣тха̄, за този, който винаги и неотклонно ме помни, Аз съм лесно достижим, поради постоянната му заетост в предано служене.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Този стих специално описва крайното местоназначение за чистите предани, които служат на Върховната Божествена Личност в бхакти йога. В предишните стихове бяха описани четирите вида предани: нещастните, любопитните, търсещите материална облага и размишляващите философи. Бяха описани и различните методи за освобождение: карма йога, гя̄на йога, хат̣ха йога. Принципите на тези йога системи имат като добавка и малко бхакти, но в този стих се говори за чиста бхакти йога без примеси от гя̄на, карма или хат̣ха. Както се посочва с думата ананя-чета̄х̣, в чиста бхакти йога преданият не желае нищо друго освен Кр̣ш̣н̣а. Един чист предан не се стреми към райските планети, не търси сливане с брахмаджьоти или освобождение от материалното оплитане. Той не желае нищо. В Чайтаня чарита̄мр̣та чистият предан е наречен ниш̣ка̄ма – той няма желание за собствена изгода. Съвършеният мир е негов, а не на тези, които преследват лична облага. Докато един гя̄на-йогӣ, карма-йогӣ или хат̣ха-йогӣ има свои собствени егоистични интереси, съвършеният предан няма друго желание, освен да удовлетвори Върховната Личност. Затова Бог казва, че е лесно достижим с безрезервна преданост.

Чистият предан непрестанно служи на Кр̣ш̣н̣а в някоя от многобройните му личностни форми. Кр̣ш̣н̣а има различни проявления и разширения, като Ра̄ма и Нр̣симха, и преданият може да избере една от тези трансцендентални форми на Бога и с любов да насочи ума си към нея. Той не се сблъсква с проблемите, измъчващи другите йогӣ. Бхакти йога е много проста, чиста и лесна за изпълнение. Всеки може да започне просто като повтаря Харе Кр̣ш̣н̣а. Бог е милостив към всички, но както вече обяснихме, Той е особено благосклонен към тези, които му служат постоянно и неотклонно; и им помага по различни начини. Във Ведите (Кат̣ха-Упаниш̣ад 1.2.23) е казано: ям еваиш̣а вр̣н̣уте тена лабхяс / тасяиш̣а а̄тма̄ вивр̣н̣уте танум сва̄м – напълно отдаденият в предано служене на Върховния Бог може да го разбере такъв, какъвто е. А в Бхагавад-гӣта̄ (10.10): дада̄ми буддхи-йогам там – Бог дава на такъв предан подходяща интелигентност, за да може да се завърне при него в духовното му царство.

Характерното качество на чистия предан е постоянно и неотклонно да мисли за Кр̣ш̣н̣а – независимо от времето или мястото. Не би трябвало да има пречки. Той трябва да изпълнява служенето си навсякъде и по всяко време. Някои казват, че преданите трябва да остават на святи места като Вр̣нда̄вана или някъде, където е живял Бога, но чистият предан може да живее навсякъде и да създава атмосферата на Вр̣нда̄вана чрез преданото си служене. Шрӣ Адвайта казва на Бог Чайтаня: „О, Господи, където си Ти, там е Вр̣нда̄вана“.

Употребата на думите сататам и нитяшах̣, които означават „винаги“, „редовно“, или „всекидневно“, указва, че чистият предан постоянно помни Кр̣ш̣н̣а и медитира върху него. С тези качества Богът е лесно достижим. Бхакти йога се препоръчва в Бхагавад-гӣта̄ пред всички други йога системи. Обикновено бхакти-йогӣте служат по пет различни начина: (1) ша̄нта-бхакта, с преданост в неутрално отношение; (2) да̄ся-бхакта, с преданост като слуга; (3) сакхя-бхакта, като приятел, (4) ва̄тсаля-бхакта, като родител и (5) ма̄дхуря-бхакта, в съпружески отношения с Върховния Бог. Във всеки от тези случаи присъства трансцендентално любовно служене на Върховния и с него Той е лесно достижим. Един чист предан не може да забрави Бога дори за миг. По същия начин и Върховният не забравя нито за миг чистия си предан. В това е великата благословия на метода Кр̣ш̣н̣а съзнание или повтарянето на маха̄-мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а, Харе Кр̣ш̣н̣а, Кр̣ш̣н̣а Кр̣ш̣н̣а, Харе Харе / Харе Ра̄ма, Харе Ра̄ма, Ра̄ма Ра̄ма, Харе Харе.

Текст

ма̄м упетя пунар джанма
дух̣кха̄лаям аша̄шватам
на̄пнуванти маха̄тма̄нах̣
самсиддхим парама̄м гата̄х̣

Дума по дума

ма̄м – мен; упетя – достигат; пунах̣ – отново; джанма – раждане; дух̣кха-а̄лаям – място на страдания; аша̄шватам – временно; на – никога; а̄пнуванти – достигат; маха̄-а̄тма̄нах̣ – великите души; самсиддхим – съвършенство; парама̄м – върховно; гата̄х̣ – след като постигнат.

Превод

След като ме достигнат, великите души, преданите йогӣ, никога повече не се връщат в този временен, пълен със страдания свят, защото са постигнали висшето съвършенство.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Временният материален свят е пълен със страданията на раждането, старостта, болестите и смъртта; напълно естествено е този, който стане съвършен и достигне върховната планета Кр̣ш̣н̣алока, Голока Вр̣нда̄вана, да не желае да се върне обратно. Най-висшата планета е описана във ведическата литература като авякта, акш̣ара и парама̄ гати. Тоест тя е невъобразима, отвъд материалното ни възприятие, но е висшата цел, мястото, към което се отправят маха̄тмите (великите души). Маха̄тмите, слушайки трансценденталните послания на себеосъзнатите предани, постепенно усъвършенстват преданото си служене в Кр̣ш̣н̣а съзнание и така се вглъбяват в него, че повече не се стремят към някоя от висшите материални планети, нито дори към духовните планети. Те желаят единствено Кр̣ш̣н̣а и общуване с Кр̣ш̣н̣а. Това е висшето съвършенство на живота. В стиха специално се говори за персоналистите – преданите на Върховния Бог. Тези предани в Кр̣ш̣н̣а съзнание достигат висшето съвършенство на живота; с други думи, те са възвишени души.

Текст

а̄-брахма-бхувана̄л лока̄х̣
пунар а̄вартино 'рджуна
ма̄м упетя ту каунтея
пунар джанма на видяте

Дума по дума

а̄-брахма-бхувана̄т – до планетата Брахмалока; лока̄х̣ – планетарните системи; пунах̣ – отново; а̄вартинах̣ – като се връща; арджуна – о, Арджуна; ма̄м – при мен; упетя – пристига; ту – но; каунтея – о, сине на Кунтӣ; пунах̣ джанма – прераждане; на – никога; видяте – се случва.

Превод

Всички планети в материалния свят – от най-висшата до най-нисшата – са места на страдание, където има повтарящо се раждане и смърт. Но достигналият моята обител, о, сине на Кунтӣ, никога не се ражда отново.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Всички йогӣкарма, гя̄на, хат̣ха и т.н. – в края на краищата трябва да стигнат до съвършената степен на преданост в бхакти йога, Кр̣ш̣н̣а съзнание, ако искат да се пренесат в трансценденталната обител на Кр̣ш̣н̣а и никога да не се завърнат. И най-висшите материални планети, планетите на полубоговете, са подложени на повтарящо се раждане и смърт. Както хората от Земята се издигат до висши планети, така и хората от висшите планети, като Брахмалока, Чандралока и Индралока, се раждат на Земята. Жертвоприношението пан̃ча̄гни-видя̄, препоръчвано в Чха̄ндогя Упаниш̣ад, дава възможност да се достигне Брахмалока, но ако на Брахмалока човек не развие Кр̣ш̣н̣а съзнание, той ще трябва да се върне на Земята. Тези, които напредват в Кр̣ш̣н̣а съзнание на висшите планети, постепенно се издигат до все по-висши планети и по време на вселенското унищожение се пренасят във вечното духовно царство. В своя коментар върху Бхагавад-гӣта̄, Баладева Видя̄бхӯш̣ан̣а цитира следния стих:

брахман̣а̄ саха те сарве
сампра̄пте пратисан̃чаре
парася̄нте кр̣та̄тма̄нах̣
правишанти парам падам

„При унищожението на тази материална вселена, Брахма̄ и преданите, постоянно заети в Кр̣ш̣н̣а съзнание, отиват до съответните духовни планети в духовната вселена, според желанията си.“

Текст

сахасра-юга-парянтам
ахар яд брахман̣о видух̣
ра̄трим юга-сахасра̄нта̄м
те 'хо-ра̄тра-видо джана̄х̣

Дума по дума

сахасра – хиляда; юга – епохи; парянтам – като включва; ахах̣ – ден; ят – това, което; брахман̣ах̣ – на Брахма̄; видух̣ – те знаят; ра̄трим – нощ; юга – епохи; сахасра-анта̄м – също свършва след хиляда; те – те; ахах̣-ра̄тра – ден и нощ; видах̣ – които разбират; джана̄х̣ – хора.

Превод

Един ден на Брахма̄ продължава хиляда епохи. Такава е продължителността и на неговата нощ.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Продължителността на съществуване на материалната вселена е ограничена. Тя се проявява в цикъла на калпите. Една калпа е равна на един ден на Брахма̄, а един ден на Брахма̄ се състои от хиляда цикъла на четирите юги, епохи: Сатя, Трета̄, Два̄пара и Кали. Периодът на Сатя се характеризира с добродетелност, мъдрост и религиозност; на практика в тази юга няма невежество и пороци и тя продължава 1   728   000 години. В Трета̄-юга се зараждат пороците; тя продължава 1   296   000 години. В Два̄пара-юга добродетелта и религията все повече западат, а пороците нарастват; тя продължава 864   000 години. И най-накрая, в Кали-юга (югата, в която живеем сега, започнала преди 5   000 години) изобилстват конфликтите, невежеството, нерелигиозността и пороците и практически не съществува истинска добродетел; тази юга продължава 432   000 години. В Кали-юга пороците ще се увеличат до такава степен, че накрая самият Върховен Бог ще се появи като Калки авата̄ра, за да унищожи демоните, да спаси преданите си и да постави началото на друга Сатя-юга. По този начин цикълът се завърта отново и отново. Тези четири юги се редуват хиляда пъти за един ден на Брахма̄; същият брой съставлява една негова нощ. Брахма̄ живее сто такива „години“ и след това умира. Тези „сто години“, по земни изчисления, възлизат на 311 трилиона и 40 милиарда земни години. Според тези изчисления животът на Брахма̄ изглежда фантастичен и безкраен, но от гледна точка на вечността той е кратък като проблясък на светкавица. В Причинния океан има безброй Брахма̄, които се появяват и изчезват като мехурчетата в Атлантическия океан. Брахма̄ и творението му са части от материалната вселена и затова постоянно се появяват и изчезват.

В материалната вселена дори Брахма̄ не е освободен от процеса на раждане, болести, старост и смърт. Той обаче е непосредствено зает в служене на Върховния Бог, управлявайки Вселената, затова веднага постига освобождение. Напредналите сання̄сӣ се издигат на неговата планета, Брахмалока; тя е най-висшата планета в материалната вселена и надживява всички райски планети в горните слоеве на планетарната система. Но и на Брахмалока както Брахма̄, така и другите обитатели са подчинени на смъртта според закона на материалната природа.

Текст

авякта̄д вяктаях̣ сарва̄х̣
прабхавантй ахар-а̄гаме
ра̄трй-а̄гаме пралӣянте
татраива̄вякта-самгяке

Дума по дума

авякта̄т – от непроявеното; вяктаях̣ – живи същества; сарва̄х̣ – всички; прабхаванти – се проявяват; ахах̣-а̄гаме – в началото на деня; ра̄три-а̄гаме – при настъпване на нощта; пралӣянте – се унищожават; татра – в това; ева – несъмнено; авякта – непроявеното; самгяке – което се нарича.

Превод

В началото на деня на Брахма̄, всички живи същества се проявяват от непроявеното си състояние, а след това, когато настъпи нощта, отново се сливат с непроявеното.

Текст

бхӯта-гра̄мах̣ са ева̄ям
бхӯтва̄ бхӯтва̄ пралӣяте
ра̄трй-а̄гаме 'вашах̣ па̄ртха
прабхаватй ахар-а̄гаме

Дума по дума

бхӯта-гра̄мах̣ – съвкупността от всички живи същества; сах̣ – тези; ева – несъмнено; аям – това; бхӯтва̄ бхӯтва̄ – повтарящо се раждане; пралӣяте – се унищожава; ра̄три – на нощта; а̄гаме – при настъпването; авашах̣ – от само себе си; па̄ртха – о, сине на Пр̣тха̄; прабхавати – се проявява; ахах̣ – на деня; а̄гаме – при настъпването.

Превод

Всеки път, когато настъпва денят на Брахма̄, живите същества се появяват, а с идването на неговата нощ, безпомощни, биват унищожени.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ:<~>Ниско интелигентните, опитващи се да останат в материалния свят, евентуално ще се издигнат до по-висши планети, но след това отново трябва да слязат на тази Земя. Докато продължава денят на Брахма̄, те могат да продължават с дейностите си на висши или на нисши планети в този материален свят, но с настъпването на нощта на Брахма̄ всички биват унищожени. През деня те получават различни тела за материални дейности, но през нощта нямат тела и остават плътно събрани в тялото на Виш̣н̣у. С идването на новия ден на Брахма̄ те се проявяват отново. Бхӯтва̄ бхӯтва̄ пралӣяте: през деня се проявяват, а през нощта са унищожени отново. И накрая, когато животът на Брахма̄ свърши, всички те са унищожени и остават в непроявено състояние в течение на милиони и милиони години. Когато Брахма̄ се роди отново в друга епоха, те отново се проявяват. По този начин остават пленници на материалния свят. Но интелигентните личности, приели Кр̣ш̣н̣а съзнание, използват човешкия си живот само за предано служене на Бога и мантруват Харе Кр̣ш̣н̣а, Харе Кр̣ш̣н̣а, Кр̣ш̣н̣а Кр̣ш̣н̣а, Харе Харе / Харе Ра̄ма, Харе Ра̄ма, Ра̄ма Ра̄ма, Харе Харе. Така още в този си живот те се пренасят на духовната планета на Кр̣ш̣н̣а и остават там вечно блажени, без принудата да се раждат отново.

Текст

парас тасма̄т ту бха̄во 'ньо
'вякто 'вякта̄т сана̄танах̣
ях̣ са сарвеш̣у бхӯтеш̣у
нашятсу на винашяти

Дума по дума

парах̣ – трансцендентална; тасма̄т – спрямо това; ту – но; бха̄вах̣ – природа; анях̣ – друга; авяктах̣ – непроявеното; авякта̄т – към непроявеното; сана̄танах̣ – вечно; ях̣ сах̣ – това, което; сарвеш̣у – всички; бхӯтеш̣у – проявление; нашятсу – бъде унищожено; на – никога; винашяти – се разрушава.

Превод

Но съществува и друга непроявена природа, която е вечна и трансцендентална спрямо изменящата се материя. Тя е висша и неунищожима. Когато всичко в този свят бива унищожено, тази част остава каквато е.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Висшата духовна енергия на Кр̣ш̣н̣а е трансцендентална и вечна. Тя е отвъд изменящата се материална природа, която се проявява и унищожава през дните и нощите на Брахма̄. Висшата енергия на Кр̣ш̣н̣а в качествено отношение е напълно противоположна на материалната природа. В седма глава са обяснени висшата и нисшата природа.

Текст

авякто 'кш̣ара итй уктас
там а̄хух̣ парама̄м гатим
ям пра̄пя на нивартанте
тад дха̄ма парамам мама

Дума по дума

авяктах̣ – непроявено; акш̣арах̣ – непогрешимо; ити – така; уктах̣ – се казва; там – това; а̄хух̣ – е известно; парама̄м – крайното; гатим – предназначение; ям – което; пра̄пя – като достига; на – никога; нивартанте – се връща; тат – тази; дха̄ма – обител; парамам – върховна; мама – моя.

Превод

Това, което ведантистите описват като непроявено и нетленно, върховното местоназначение, мястото, от което, след като го достигне, човек никога не се завръща – това е моята върховна обител.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Върховната обител на Бог Кр̣ш̣н̣а, е описана в Брахма самхита̄ като чинта̄ман̣и-дха̄ма – място, където се изпълняват всички желания. В тази обител, известна като Голока Вр̣нда̄вана, има много дворци, направени от философски камък. Там растат така наречените „дървета на желанията“, те доставят каквито си пожелаете ястия; има крави, познати като сурабхи, които дават неограничени количества мляко. На това място стотици хиляди богини на щастието (Лакш̣мӣ) служат на Говинда – предвечния Бог, причината на всички причини. Той обича да свири на флейтата си (вен̣ум кван̣антам). Трансценденталната му форма е най-привлекателната във всички светове – очите му са като лотосови листенца, а тялото му е с цвета на облаците. Той е толкова привлекателен, че красотата му превъзхожда красотата на хиляди Купидони. Той носи шафранена дреха, гирлянд на врата и пауново перо в косите си. В Бхагавад-гӣта̄ Бог Кр̣ш̣н̣а само загатва какво представлява личната му обител, Голока Вр̣нда̄вана, най-висшата планета в духовното царство. Брахма самхита̄ предлага живо описание на тази обител. Във ведическата литература (Кат̣ха Упаниш̣ад 1.3.11) се казва, че няма нищо по-висше от обителта на Върховния и тя е крайното местоназначение (пуруш̣а̄н на парам кин̃чит са̄ ка̄ш̣т̣ха̄ са̄ пара̄ гатих̣). От нея няма връщане в материалния свят. Не съществува разлика между върховната обител на Кр̣ш̣н̣а и самия Кр̣ш̣н̣а, защото те са от едно и също качество. На нашата планета, на деветдесет мили югоизточно от Делхи, се намира Вр̣нда̄вана, копие на върховната Голока Вр̣нда̄вана в духовното небе. Когато Кр̣ш̣н̣а е бил на Земята, Той се е забавлявал именно там – във Вр̣нда̄вана, в областта Матхура̄, Индия.

Текст

пуруш̣ах̣ са парах̣ па̄ртха
бхактя̄ лабхяс тв ананяя̄
яся̄нтах̣-стха̄ни бхӯта̄ни
йена сарвам идам татам

Дума по дума

пуруш̣ах̣ – Върховната Личност; сах̣ – Той; парах̣ – най-великият; па̄ртха – о, сине на Пр̣тха̄; бхактя̄ – с преданост; лабхях̣ – може да бъде достигнат; ту – но; ананяя̄ – чисто, неотклонно; яся – на когото; антах̣-стха̄ни – вътре; бхӯта̄ни – цялото материално проявление; йена – от когото; сарвам – всичко; идам – което можем да видим; татам – е проникнато.

Превод

Бог, Върховната Личност, най-великият, може да се достигне с чиста преданост. Въпреки че е в обителта си, Той е всепроникващ и всичко се намира в него.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Категорично беше казано, че върховното местоназначение, от което няма връщане, е обителта на Бог Кр̣ш̣н̣а. В Брахма самхита̄ тя е описана като а̄нанда-чинмая-раса – място, изпълнено с духовно блаженство. Цялото разнообразие, проявено там, притежава качеството духовно блаженство – нищо в тази обител не е материално. Това разнообразие е духовно разширение на самия Върховен Бог, проявено изцяло от духовната му енергия, както бе обяснено в седма глава. Що се отнася до този материален свят, въпреки че Бог е постоянно във върховната си обител, Той е всепроникващ чрез материалната си енергия. Така, с помощта на материалната и духовната си енергии, Той присъства навсякъде – и в материалните, и в духовните вселени. Яся̄нтах̣-стха̄ни означава, че всичко се вмества в него – или в духовната, или в материалната му енергия. Бог е всепроникващ чрез тези две енергии.

Думата бхактя̄ тук ясно посочва, че да се влезе във върховната обител на Кр̣ш̣н̣а или в безбройните Ваикун̣т̣ха планети, е възможно единствено чрез бхакти, предано служене. Никакъв друг метод не води към тази върховна обител. Ведите (Гопа̄ла-та̄панӣ Упаниш̣ад 1.21) също описват върховната обител и Върховната Божествена Личност. Еко вашӣ сарва-гах̣ кр̣ш̣н̣ах̣. В тази обител има само един Върховен Бог, чието име е Кр̣ш̣н̣а. Той е Върховният милостив Господ и макар един, дава началото на милиони свои разширения. Ведите сравняват Бога с дърво – то е неподвижно, но цъфти с великолепни цветове, ражда плодове и сменя листата си. Пълните разширения, експанзиите на Бога, които управляват Ваикун̣т̣ха планетите, са с четири ръце и са познати под различни имена – Пуруш̣оттама, Тривикрама, Кешава, Ма̄дхава, Анируддха, Хр̣ш̣ӣкеша, Санкарш̣ан̣а, Прадюмна, Шрӣдхара, Ва̄судева, Да̄модара, Джана̄рдана, На̄ра̄ян̣а, Ва̄мана, Падмана̄бха и др.

Брахма самхита̄ (5.37) също потвърждава – макар Бог винаги да се намира във върховната си обител, Голока Вр̣нда̄вана, Той е всепроникващ, така че всичко е устроено и се развива добре (голока ева нивасатй акхила̄тма-бхӯтах̣). Както се казва на друго място във Ведите (Швета̄шватара Упаниш̣ад 6.8): пара̄ся шактир вивидхаива шрӯяте / сва̄бха̄викӣ гя̄на-бала-крия̄ ча – неговите енергии са така всеобхватни, че систематично и по съвършен начин ръководят всичко в космичното проявление, въпреки че Върховният е много, много далеч.

Текст

ятра ка̄ле тв ана̄вр̣ттим
а̄вр̣ттим чаива йогинах̣
прая̄та̄ я̄нти там ка̄лам
вакш̣я̄ми бхаратарш̣абха

Дума по дума

ятра – в което; ка̄ле – време; ту – и; ана̄вр̣ттим – няма завръщане; а̄вр̣ттим – връщане; ча – също; ева – несъмнено; йогинах̣ – различни мистици; прая̄та̄х̣ – след като умрат; я̄нти – постигат; там – това; ка̄лам – време; вакш̣я̄ми – Аз ще опиша; бхарата-р̣ш̣абха – о, най-добър сред потомците на Бха̄рата.

Превод

О, най-добър сред потомците на Бха̄рата, сега ще ти опиша времето, когато един йогӣ напуска тялото си; от това зависи дали ще се върне обратно в този свят или няма.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Чистите предани на Бога, напълно отдадените души, не се интересуват кога и по какъв начин ще напуснат тялото си. Те оставят всичко в ръцете на Кр̣ш̣н̣а и така, лесно и щастливо, се връщат при него. Но ония, които не са чисти предани и зависят от други методи за духовно осъзнаване, като карма йога, гя̄на йога и хат̣ха йога, трябва да напуснат тялото си в подходящо време и от това зависи дали ще се завърнат, или не в този свят на раждане и смърт.

Ако един йогӣ е съвършен, той е в състояние да избере времето и мястото за напускане на материалния свят. Но ако не е толкова опитен, успехът му зависи от това по случайност да умре в благоприятен момент. Господ описва в следващия стих кои са благоприятните моменти за напускане на тялото. Според А̄ча̄ря Баладева Видя̄бхӯш̣ан̣а санскритската дума ка̄ла, употребена тук, се отнася до полубога, контролиращ времето.

Текст

агнир джьотир ахах̣ шуклах̣
ш̣ан̣-ма̄са̄ уттара̄ян̣ам
татра прая̄та̄ гаччханти
брахма брахма-видо джана̄х̣

Дума по дума

агних̣ – огън; джьотих̣ – светлина; ахах̣ – ден; шуклах̣ – двете седмици, през които Луната расте; ш̣ат̣-ма̄са̄х̣ – шестте месеца; уттара-аянам – когато Слънцето преминава над северната страна; татра – там; прая̄та̄х̣ – всички, които напускат; гаччханти – отиват; брахма – при Абсолюта; брахма-видах̣ – които познават Абсолюта; джана̄х̣ – личности.

Превод

Тези, които познават Върховния Брахман, го достигат, ако напуснат този свят по светло, когато влияе полубогът на огъня; в благоприятен момент през деня, през двете седмици, когато Луната расте, или през шестте месеца, когато Слънцето пътува на север.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Със споменаването на огъня, светлината, деня и двете седмици на Луната, трябва да се има предвид, че всички те са управлявани от различни полубогове, които насочват душата по нейния път. В мига на смъртта умът води човека към новия живот. Ако случайно или преднамерено напусне тялото си във времето, посочено по-горе, човек може да достигне безличностното брахмаджьоти. Напредналите в йога мистици могат да изберат по кое време и на кое място да напуснат тялото си. Другите нямат контрол над това – ако умрат в такъв благоприятен момент, те няма да се върнат в цикъла на раждането и смъртта; в противен случай съществуват всички възможности да се завърнат. За чистия предан в Кр̣ш̣н̣а съзнание няма опасност от връщане, независимо дали ще напусне тялото си в благоприятен, или неблагоприятен момент, случайно или по своя воля.

Текст

дхӯмо ра̄трис татха̄ кр̣ш̣н̣ах̣
ш̣ан̣-ма̄са̄ дакш̣ин̣а̄янам
татра ча̄ндрамасам джьотир
йогӣ пра̄пя нивартате

Дума по дума

дхӯмах̣ – дим; ра̄трих̣ – нощ; татха̄ – също; кр̣ш̣н̣ах̣ – двете седмици, през които Луната намалява; ш̣ат̣-ма̄са̄х̣ – шестте месеца; дакш̣ин̣а-аянам – когато Слънцето пътува на юг; татра – там; ча̄ндрамасам – лунната планета; джьотих̣ – светлината; йогӣ – мистикът; пра̄пя – като достига; нивартате – се връща.

Превод

Мистикът, напускащ този свят през нощта и в мъгла, през двете седмици, когато Луната намалява, или през шестте месеца, когато Слънцето пътува на юг, достига лунната планета, но след това отново се връща.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: В Трета песен на Шрӣмад Бха̄гаватам Капила Муни посочва, че хората, които на Земята са опитни в плодоносните дейности и в жертвоприношенията, след смъртта си отиват на Луната. Тези издигнати души живеят на Луната около десет хиляди години (по изчисленията на полубоговете) и се наслаждават на живота, като пият сома-раса. Но накрая се връщат на Земята. Това означава, че на Луната има по-висши живи същества, макар те да не могат да бъдат възприети с грубите сетива.

Текст

шукла-кр̣ш̣н̣е гатӣ хй ете
джагатах̣ ша̄швате мате
екая̄ я̄тй ана̄вр̣ттим
аняя̄вартате пунах̣

Дума по дума

шукла – светлина; кр̣ш̣н̣е – и тъмнина; гатӣ – пътища за напускане; хи – несъмнено; ете – тези два; джагатах̣ – на материалния свят; ша̄швате – на Ведите; мате – по мнението; екая̄ – по единия; я̄ти – отива; ана̄вр̣ттим – не се връща; аняя̄ – по другия; а̄вартате – се връща; пунах̣ – отново.

Превод

Според Ведите има два начина за напускане на този свят – единият в светлина, а другият в тъмнина. Който умре по светло, не се връща обратно, но който умре по тъмно, се завръща.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Същото описание на напускането и връщането на душата цитира А̄ча̄ря Баладева Видя̄бхӯш̣ан̣а от Чха̄ндогя Упаниш̣ад (5.10.3 – 5). Тези, които се занимават с кармични дейности и философски умозрения, идват и си отиват от незапомнени времена. Те не постигат крайно спасение, защото не се отдават на Кр̣ш̣н̣а.

Текст

наите ср̣тӣ па̄ртха джа̄нан
йогӣ мухяти кашчана
тасма̄т сарвеш̣у ка̄леш̣у
йога-юкто бхава̄рджуна

Дума по дума

на – никога; ете – тези два; ср̣тӣ – различни пътища; па̄ртха – о, сине на Пр̣тха̄; джа̄нан – дори да знае; йогӣ – един предан на Бога; мухяти – се обърква; кашчана – всеки; тасма̄т – следователно; сарвеш̣у ка̄леш̣у – винаги; йога-юктах̣ – в Кр̣ш̣н̣а съзнание; бхава – просто стани; арджуна – о, Арджуна.

Превод

Въпреки че знаят и за двата пътя, преданите никога не се объркват. Затова, о, Арджуна, бъди винаги установен в преданост.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Кр̣ш̣н̣а съветва Арджуна да не се обърква от различните пътища, по които поема душата, когато изоставя материалното тяло. Преданият на Бога не бива да се тревожи дали ще напусне по своя воля, или случайно. Установен твърдо в Кр̣ш̣н̣а съзнание, той трябва да повтаря Харе Кр̣ш̣н̣а, знаейки, че загрижеността за който и да е от двата пътя поражда притеснения. Най-добрият начин за развиване на Кр̣ш̣н̣а съзнание е постоянното служене на Бога; това прави пътя към духовното царство безопасен, сигурен и директен. Думата йога-юкта е особено важна в този стих. Този, който е установен в йога, извършва всичките си дейности с Кр̣ш̣н̣а съзнание. Шрӣ Рӯпа Госва̄мӣ съветва: ана̄сактася виш̣ая̄н ятха̄рхам упаюн̃джатах̣ – всичко би трябвало да се прави с Кр̣ш̣н̣а съзнание – без привързаност към материалните дела. С помощта на този метод, наречен юкта-ваира̄гя, се постига съвършенство. Така че преданият не се обърква от тези описания, защото знае, че връщането му във върховната обител е осигурено от преданото служене.

Текст

ведеш̣у ягйеш̣у тапах̣су чаива
да̄неш̣у ят пун̣я-пхалам прадиш̣т̣ам
атйети тат сарвам идам видитва̄
йогӣ парам стха̄нам упаити ча̄дям

Дума по дума

ведеш̣у – чрез изучаване на Ведите; ягйеш̣у – с извършване на ягя, жертвоприношение; тапах̣су – като се подлага на различни въздържания; ча – също; ева – несъмнено; да̄неш̣у – при даване на милостиня; ят – това, което; пун̣я-пхалам – резултати от благочестива дейност; прадиш̣т̣ам – насочени; атйети – превъзхожда; тат сарвам – всички тези; идам – това; видитва̄ – като знае; йогӣ – преданият; парам – върховната; стха̄нам – обител; упаити – достига; ча – също; а̄дям – първоначалното.

Превод

Личността, приела да следва пътя на преданото служене, не се лишава от резултатите, получени с изучаване на Ведите, жертвоприношения, въздържания, раздаване на милостиня, философски занимания и плодоносни дейности. Тя постига всичко това само с предано служене и накрая влиза във върховната вечна обител.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Този стих е обобщение на седма и осма глава, посветени специално на Кр̣ш̣н̣а съзнание и преданото служене. Човек трябва да изучава Ведите, ръководен от духовен учител, и да се подлага на много въздържания и отречения под негова грижа. Един брахмача̄рӣ трябва да живее в дома на духовния си учител точно като слуга, да проси милостиня от врата на врата и да я носи на своя учител. Той се храни единствено по негова заръка и ако учителят пропусне да извика ученика си за храна, този ден ученикът гладува. Това са някои от ведическите принципи за спазване на брахмачаря.

Когато ученикът изучава Ведите при учител, поне от пет до двайсет годишна възраст, той развива съвършен характер. Изучаването на Ведите не е предназначено да развлича кабинетни мислители, а да оформя характер. След това обучение на брахмача̄рӣ се разрешава да се ожени и да води семеен живот. Като семеен той трябва да извършва много жертвоприношения за по-нататъшно просветление. Освен това трябва да раздава милостиня съобразно мястото, времето и личността, разграничавайки милостинята в добро, в страст или в невежество, както се описва в Бхагавад-гӣта̄. След като се оттегли от семейния живот и приеме жизненото стъпало ва̄напрастха, той се подлага на строги въздържания, живее в гората, облича се с кора от дърво, не се бръсне и т.н. Когато премине последователно през жизнените стъпала на брахмачаря, семеен живот, ва̄напрастха и накрая сання̄са, човек се издига до съвършения стадий на живота. Тогава някои достигат райските владения, а ако са по-напреднали, получават освобождение в духовното небе, в безличностното брахмаджьоти, на Ваикун̣т̣ха планетите или на Кр̣ш̣н̣алока. Това е пътят, описан във ведическата литература.

Но красотата на Кр̣ш̣н̣а съзнание е в това, че с един замах, само с предано служене, се надхвърлят всички ритуали, предписани за различните житейски стъпала.

Думите идам видитва̄ посочват, че човек би трябвало да вникне в наставленията, дадени от Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а в седма и осма глава на Бхагавад-гӣта̄. Той трябва да разбере тези глави не с ерудиция или дълбоки размишления, а като ги слуша при общуване с предани на Бога. Главите от седма до дванайсета представляват същността на Бхагавад-гӣта̄. Първите шест и последните шест глави са като рамка на средните шест, а те са под особеното покровителство на Бога. Ако някой има щастието да разбере Бхагавад-гӣта̄ – особено средните шест глави – в общество на предани, животът му веднага се извисява над всички въздържания, жертвоприношения, благотворителност и философски размишления, защото ще постигне резултата от всички тези дейности просто чрез Кр̣ш̣н̣а съзнание.

Този, който има малко вяра в Бхагавад-гӣта̄, би трябвало да чуе Гӣта̄ от предани – в началото на четвърта глава ясно се казва, че тя може да бъде разбрана единствено от тях; никой друг не може напълно да разбере целта на Бхагавад-гӣта̄. Бхагавад-гӣта̄ трябва да се научи от предани на Кр̣ш̣н̣а, а не от спекулативни мислители. Това е признак за вяра. Когато някой търси преданите и получи възможност да общува с тях, едва тогава наистина започва да изучава и разбира Бхагавад-гӣта̄. Напредвайки в това общуване, той се установява в преданото служене, което разсейва съмненията му по отношение на Бог Кр̣ш̣н̣а, на неговите дейности, форма, забавления, име и различни качества. Когато всички тези съмнения изчезнат, човек става устойчив в учението си. Тогава той изпитва удоволствие от изучаването на Бхагавад-гӣта̄ и постига състоянието на постоянно Кр̣ш̣н̣а съзнание. В напредналия стадий той се отдава напълно на любовта си към Кр̣ш̣н̣а. Това висше съвършенство на живот дава възможност на предания да се пренесе в обителта на Кр̣ш̣н̣а в духовното небе, Голока Вр̣нда̄вана, където става вечно щастлив.

Така завършват поясненията на Бхактиведанта върху осма глава на Шрӣмад Бхагавад-гӣта̄, озаглавена „Достигане на Върховния“.