В тази глава Бог Кр̣ш̣н̣а отговаря на различни въпроси на Арджуна, започвайки с въпроса „Какво е Брахман?“. Господ обяснява също какво е карма (плодоносните дейности), преданото служене, принципите на йога и преданото служене в чистия му вид. Шрӣмад Бха̄гаватам разяснява, че Върховната Абсолютна Истина е позната като Брахман, Парама̄тма̄ и Бхагава̄н. Живото същество, индивидуалната душа, също се нарича Брахман. Арджуна пита и за а̄тма̄, което се отнася до тялото, душата и ума. Според ведическия речник а̄тма̄ се използва за обозначаване на ума, душата, тялото, а също и на сетивата.

В този стих Арджуна се обръща към Бога, като го нарича Пуруш̣оттама – Върховна Личност. Това означава, че поставя тези въпроси не просто на приятеля си, а на Върховния Бог, защото знае, че Той е висшият авторитет и е способен да даде категорични отговори.

„Господ на жертвоприношението“ може да се отнася до Индра или до Виш̣н̣у. Виш̣н̣у е главният сред основните полубогове като Брахма̄ и Шива, докато Индра оглавява управляващите полубогове. И Индра, и Виш̣н̣у са почитани с жертвени церемонии, ягя. Но тук Арджуна пита кой е истинският господар на ягя (жертвоприношението) и как Той присъства в тялото на живото същество.

Арджуна се обръща към Бога с името Мадхусӯдана, защото някога Кр̣ш̣н̣а е убил демона Мадху. Всъщност тези въпроси, породени от съмнение, не би трябвало да възникнат в ума на Арджуна, защото той е Кр̣ш̣н̣а осъзнат. Съмненията са като демони. И тъй като Кр̣ш̣н̣а е известен унищожител на демони, Арджуна го нарича Мадхусӯдана с надеждата Кр̣ш̣н̣а да унищожи демоничните съмнения, възникнали в ума му.

В този стих думата прая̄н̣а-ка̄ле е много важна, защото всичко, което правим през живота си, ще бъде подложено на изпитание в мига на смъртта. Арджуна искрено се интересува от тези, които постоянно са в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Какво ще стане с тях в последния момент? В мига на смъртта телесните функции се нарушават и умът е объркан. Така разстроен от състоянието на тялото си, човек може да е неспособен да помни Върховния Бог. Един велик предан, Маха̄ра̄джа Кулашекхара, се моли: „Мой скъпи Господи, сега съм напълно здрав и по-добре да умра веднага, така че лебедът на моя ум да намери цвета на твоите лотосови нозе“. Използваната метафора е свързана с лебеда, защото във водата той си играе, като пъха човката си в цветовете на лотоса; това е неговото забавление – да влиза в лотосовия цвят. Маха̄ра̄джа Кулашекхара казва на Бога: „Сега умът ми е спокоен и съм напълно здрав. Ако умра веднага, мислейки за лотосовите ти нозе, сигурен съм, че преданото служене, което извърших за теб, ще стане съвършено. Но ако трябва да чакам естествената си смърт, не зная какво ще се случи; тогава телесните ми функции ще бъдат разстроени, гърлото ми ще бъде сковано от спазми и не знам дали ще мога да повтарям твоето име. По-добре да умра веднага“. Въпросът на Арджуна е как може в такъв момент умът да се съсредоточи върху лотосовите нозе на Кр̣ш̣н̣а.

Брахман не може да бъде унищожен; той съществува вечно и природата му никога не се променя. Но над Брахман се намира Пара-брахман. Брахман се отнася до живото същество, а Пара-брахман – до Върховната Божествена Личност. Органично присъщата на живото същество позиция се различава от позицията, която то приема в материалния свят. С материално съзнание неговата природа е да се опитва да стане господар на материята, но в духовно съзнание, Кр̣ш̣н̣а съзнание, позицията му е да служи на Върховния. Когато живото същество е с материално съзнание, то е принудено да приема различни тела в материалния свят. Това се нарича карма, многообразие в творението, и се дължи на материалното съзнание.

Във ведическата литература живото същество е наричано джӣва̄тма̄ и Брахман, но никога – Пара-брахман. Живото същество (джӣва̄тма̄) приема различни позиции – понякога потъва в мрака на материалната природа и се отъждествява с материята, а понякога се отъждествява с висшата, духовната природа. Затова то е наречено междинна енергия на Върховния Бог. Според това с коя от двете природи се отъждествява, то получава материално или духовно тяло. В материалната природа то може да получи тяло във всяка една от 8   400   000 форми на живот, но в духовната природа има само едно тяло. В материалната природа то се появява като човек, полубог, животно, птица, дърво и т.н. в зависимост от кармата си. За да достигне райските материални планети и да се наслаждава на благоприятните условия там, понякога то изпълнява жертвоприношения (ягя), но когато заслугите му се изчерпят, отново се връща на Земята във формата на човек. Този процес се нарича карма.

Чха̄ндогя Упаниш̣ад описва ведическия метод за жертвоприношения. На жертвения олтар се предлагат пет вида приношения в пет вида огън. Петте вида огън символизират райските планети, облаците, земята, мъжа и жената, а петте вида приношения – вярата, наслаждението на Луната, дъжда, зърната и семето.

В този жертвен процес живото същество извършва определени жертвоприношения и чрез тях достига различни райски планети. Когато благоприятните резултати от жертвоприношението му се изчерпят, то отново се връща на Земята с дъжда и приема формата на зърно; зърното се изяжда от мъж и се преобразува в семе, което опложда жената. И живото същество отново получава човешко тяло, за да извърши жертвоприношение, и така да повтори същия цикъл. По този начин то остава постоянно в материалния кръговрат. Но Кр̣ш̣н̣а осъзнатата личност избягва такива жертвоприношения. Тя направо приема Кр̣ш̣н̣а съзнание и се приготвя да се завърне при Бога.

Имперсоналистите, коментатори на Бхагавад-гӣта̄, основателно смятат, че Брахман приема формата на джӣва в материалния свят, и за да потвърдят това, се позовават на петнайсета глава, седми стих от Гӣта̄. Но в този стих Бог нарича живото същество „вечна частица от мен“. Частицата от Бога може да пропадне в материалния свят, но Върховният Бог (Ачюта) никога не пропада. Следователно предположението, че Върховният Брахман приема формата на джӣва, е невярно. Не бива да се забравя, че във ведическата литература Брахман (живото същество) се различава от Пара-брахман (Върховния Бог).

Физическата природа постоянно се променя. Материалните тела обикновено преминават през шест фази: те се раждат, израстват, съществуват известно време, произвеждат някакви странични продукти, западат и накрая изчезват. Тази физическа природа се нарича адхибхӯта. Тя е създадена в определен момент и ще бъде унищожена в определен момент. Схващането за вселенската форма на Върховния Бог, включваща всички полубогове и различните им планети, се нарича адхидаивата. А Свръхдушата, която е цялостно проявление на Бог Кр̣ш̣н̣а, присъства във всяко тяло заедно с индивидуалната душа. Свръхдушата се нарича Парама̄тма̄, или адхиягя, и се намира в сърцето. Думата ева е особено важна в контекста на този стих; чрез нея Бог подчертава, че Парама̄тма̄ не се различава от него. Свръхдушата, Върховната Личност, разположена редом с индивидуалната душа, е свидетел на дейностите ѝ и източник на различните ѝ видове съзнание. Свръхдушата ѝ дава възможност да действа свободно и наблюдава дейностите ѝ. Функциите на тези различни проявления на Върховния стават ясни за чистия предан в Кр̣ш̣н̣а съзнание, зает с трансцендентално служене на Бога. Гигантската вселенска форма, наречена адхидаивата, е обект на съзерцание за начинаещия, който не може да достигне Бога в неговото проявление като Свръхдуша. На начинаещия се препоръчва да съзерцава вселенската форма вира̄т̣-пуруш̣а; символично краката на тази форма са нисшите планети, очите ѝ са Слънцето и Луната, а главата ѝ е висшата планетарна система.

В стиха се подчертава значимостта на Кр̣ш̣н̣а съзнание. Всеки, който напусне тялото си в Кр̣ш̣н̣а съзнание, веднага достига до трансценденталната природа на Върховния. Бог е най-чистият от чистите. Следователно постоянно Кр̣ш̣н̣а осъзнатият е също най-чистият от чистите. Думата смаран („помнене“) е важна. Не е възможно замърсената душа, която не е служила с преданост в Кр̣ш̣н̣а съзнание, да помни Кр̣ш̣н̣а. Затова Кр̣ш̣н̣а съзнание трябва да се практикува от самото начало на живота. Ако желаем успех в края на живота си, е много важно винаги да помним Кр̣ш̣н̣а като постоянно повтаряме маха̄-мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а, Харе Кр̣ш̣н̣а, Кр̣ш̣н̣а Кр̣ш̣н̣а, Харе Харе / Харе Ра̄ма, Харе Ра̄ма, Ра̄ма Ра̄ма, Харе Харе. Бог Чайтаня ни съветва да бъдем търпеливи като дърво (тарор апи сахиш̣н̣уна̄). Човек, който възпява Харе Кр̣ш̣н̣а, може да срещне много препятствия. Независимо от това трябва да търпи и да продължава с Харе Кр̣ш̣н̣а, Харе Кр̣ш̣н̣а, Кр̣ш̣н̣а Кр̣ш̣н̣а, Харе Харе / Харе Ра̄ма, Харе Ра̄ма, Ра̄ма Ра̄ма, Харе Харе; така в края на живота си ще извлече пълната полза от Кр̣ш̣н̣а съзнание.

Тук се обяснява процесът на промяна на човешката природа в критичния момент на смъртта. Личност, която в края на живота напуска тялото си, мислейки за Кр̣ш̣н̣а, постига трансценденталната природа на Върховния Бог; и не е вярно, че ако мисли за нещо друго, а не за Кр̣ш̣н̣а, ще постигне същото трансцендентално ниво. Трябва да обърнем особено внимание на този момент. Как човек може да умре в подходящо състояние на ума? Въпреки че бил велика личност, Маха̄ра̄джа Бхарата мислел за едно еленче в мига на смъртта и затова в следващия си живот приел тяло на елен. И макар като елен да помнел миналите си човешки дейности, факт е, че е бил принуден да приеме животинско тяло. Разбира се, мислите на човека се трупат през целия му живот, за да повлияят на мислите му в момента на смъртта – така този живот създава следващия. Ако в настоящия си живот човек живее в гун̣ата на доброто и винаги мисли за Кр̣ш̣н̣а, той ще може да помни Кр̣ш̣н̣а и в края на живота си. Това ще му помогне да се пренесе в трансценденталната природа на Бога. Ако е трансцендентално потопен в служене на Кр̣ш̣н̣а, следващото му тяло ще бъде трансцендентално, духовно, а не материално. Следователно мантруването на Харе Кр̣ш̣н̣а, Харе Кр̣ш̣н̣а, Кр̣ш̣н̣а Кр̣ш̣н̣а, Харе Харе / Харе Ра̄ма, Харе Ра̄ма, Ра̄ма Ра̄ма, Харе Харе е най-добрият метод за успешна смяна на състоянието на съществуване в края на човешкия живот.

Това наставление към Арджуна е много важно за всички, заети с материални дейности. Бог не казва да се изоставят предписаните задължения. Човек може да продължава да ги изпълнява и в същото време да мисли за Кр̣ш̣н̣а, като мантрува Харе Кр̣ш̣н̣а. Това ще го освободи от материалното замърсяване и ще свърже ума и интелигентността му с Кр̣ш̣н̣а. Понеже повтаря имената на Кр̣ш̣н̣а, той със сигурност ще се пренесе на върховната планета, Кр̣ш̣н̣алока.

В този стих Бог Кр̣ш̣н̣а подчертава колко е важно да го помним. Паметта за Кр̣ш̣н̣а се възстановява чрез маха̄-мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а. Повтарянето и слушането на звуковата вибрация на Върховния Бог завладяват ушите, езика и ума. Тази мистична медитация е много лесна за практикуване и помага да се достигне Върховния. Пуруш̣ам означава наслаждаващ се. Живите същества принадлежат към междинната енергия на Бога, но са материално замърсени. Те се мислят за наслаждаващи се, но не са върховният наслаждаващ се. Тук ясно е казано, че върховният наслаждаващ се е Божествената Личност, в различните си проявления и разширения като На̄ра̄ян̣а, Ва̄судева и т.н.

Мантрувайки Харе Кр̣ш̣н̣а, преданият би могъл постоянно да мисли за своя обект на обожание, Върховния Бог, във всяка една от неговите форми – На̄ра̄ян̣а, Кр̣ш̣н̣а, Ра̄ма и т.н. Тази практика ще го пречисти и в края на живота си, поради постоянното повтаряне, той ще бъде пренесен в царството на Бога. Йога практиката е медитация върху Свръхдушата; така и мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а съсредоточава ума върху Върховния. Умът е неустойчив и е необходимо да го принудим да мисли за Кр̣ш̣н̣а. Често се дава пример с гъсеницата, която непрестанно мисли, че иска да стане пеперуда, и затова още в същия живот се превръща в пеперуда. Ако ние постоянно мислим за Кр̣ш̣н̣а, в края на живота си със сигурност ще получим духовно тяло, подобно на тялото на Кр̣ш̣н̣а.

В този стих се описва как трябва да се мисли за Върховния. Най-важното е, че Той не е безличностен, не е пустота. Много е трудно да се медитира върху нещо безличностно или пусто. Но да се мисли за Кр̣ш̣н̣а е лесно и точно това е описано тук. Преди всичко Бог е пуруш̣а, т.е. личност – ние мислим за личността Ра̄ма и за личността Кр̣ш̣н̣а. За Ра̄ма или Кр̣ш̣н̣а би трябвало да мислим така, както е изложено в този стих на Бхагавад-гӣта̄. Бог е кави – Той познава миналото, настоящето и бъдещето, следователно знае всичко. Той е предвечната личност, източникът на всичко; всичко се ражда от него. Той е властелинът на Вселената, поддръжникът и учителят на човечеството. Той е по-малък от най-малкото. Живото същество е една десетохилядна част от върха на косъма, но Бог е толкова невъобразимо малък, че влиза в сърцето на тази частица. Затова е наречен по-малък от най-малкото. Върховният може да влезе в атома и в сърцето на най-малкото и да го контролира като Свръхдуша. Макар и толкова малък, Той е всепроникващ и поддържа всичко, например, планетарните системи. Често се чудим как тези огромни планети плуват в пространството. Тук се казва, че Върховният Бог с невъобразимата си енергия поддържа всички планетарни системи и галактики. Във връзка с това, много важна е думата ачинтя („невъобразим“). Енергията на Бога е отвъд нашето разбиране, отвъд мисловните ни способности; ето защо се нарича невъобразима (ачинтя). Кой може да оспори това? Бог прониква в материалния свят и въпреки това остава извън него. Ние не можем да обхванем дори този материален свят, който в сравнение с духовния е незначителен – как бихме могли да обхванем нещо отвъд. Ачинтя означава това, което е отвъд материалния свят; това, което не може да бъде докоснато от никакъв довод, логика и философско размишление; това, което е невъобразимо. Следователно интелигентните личности трябва да се откажат от безполезни доводи и разсъждения, да приемат посоченото в писания като Ведите, Бхагавад-гӣта̄ и Шрӣмад Бха̄гаватам, и да следват изложените в тях принципи. Това ще доведе до истинско разбиране.

Тук ясно се казва, че в мига на смъртта умът трябва да бъде насочен с преданост към Бога. На практикуващите йога се препоръчва да издигнат жизнената си сила между веждите (до а̄гя̄-чакра). В стиха е предложена ш̣ат̣-чакра-йога, включваща медитация върху шестте чакри. Чистият предан не се занимава с такава йога, но понеже винаги е в Кр̣ш̣н̣а съзнание, в мига на смъртта по Божията милост може да помни Върховната Божествена Личност. Това е обяснено в четиринайсети стих.

Употребата на думата йога-балена е особено важна, защото без йога практика, било то ш̣ат̣-чакра или бхакти йога, не може да се достигне това трансцендентално състояние на съществуване в мига на смъртта. Няма как изведнъж да си припомним Върховния Бог. Необходимо е да се практикува някаква йога система и по-специално системата бхакти йога. В мига на смъртта умът е твърде разстроен, затова чрез йога човек трябва да се стреми към трансценденталност през целия си живот.

Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а препоръчва на Арджуна да практикува ш̣ат̣-чакра йога, при която жизненият дъх се установява между веждите. Като допуска, че Арджуна може да не е запознат с тази йога, Бог разяснява метода в следващите стихове. Той казва, че Брахман, макар единствен и неповторим, има различни проявления и аспекти. Най-вече за имперсоналистите, акш̣ара, т.е. ом̇-ка̄ра – сричката ом̇ – е идентична с Брахман. Кр̣ш̣н̣а обяснява тук безличностния Брахман, в който проникват мъдреците, отрекли се от света.

Във ведическата образователна система още от самото начало учениците се обучават да вибрират ом̇ и изучават висшия безличностен Брахман, като живеят заедно с духовния си учител в пълно въздържание от сексуален живот. Така те осъзнават аспектите на Брахман. Тази практика е съществена за духовния напредък на ученика, но днес такъв брахмача̄рӣ живот (без брак и сексуални отношения) не е възможен. Социалната структура на света се е променила толкова много, че да се спазва сексуално въздържание от самото начало на ученическия живот, е невъзможно. Навсякъде по света има учебни заведения за различни области на знанието, но няма признат институт, в който учениците да се обучават в принципите на брахмача̄ря. А без въздържание от сексуален живот духовният напредък става много труден. Според предписанията на свещените книги за тази епоха на Кали Бог Чайтаня е обявил, че няма друг начин за достигане на Върховния, освен повтарянето на святите имена на Бог Кр̣ш̣н̣а: Харе Кр̣ш̣н̣а, Харе Кр̣ш̣н̣а, Кр̣ш̣н̣а Кр̣ш̣н̣а, Харе Харе / Харе Ра̄ма, Харе Ра̄ма, Ра̄ма Ра̄ма, Харе Харе.

За да практикува предложената тук йога, човек трябва най-напред да затвори вратите за всякакво сетивно наслаждение. Тази практика се нарича пратя̄ха̄ра, отдръпване на сетивата от сетивните обекти. Сетивните органи за получаване на знание – очи, уши, нос, език и кожа – трябва да бъдат напълно овладени и да не се допуска въвличането им в наслаждение. По този начин умът се съсредоточава върху Свръхдушата в сърцето и жизнената сила се издига до върха на главата. Подробно описание на метода беше изложено в шеста глава. Но както се спомена и преди, тази практика е неподходяща за сегашната епоха. Най-добрият метод е Кр̣ш̣н̣а съзнание. Ако човек е в състояние постоянно да насочва ума си върху Кр̣ш̣н̣а в предано служене, за него е лесно да остава в непрекъснат трансцендентален транс, в сама̄дхи.

Тук ясно е заявено, че няма разлика между ом̇, Брахман и Бог Кр̣ш̣н̣а. Безличностният звук на Кр̣ш̣н̣а е ом̇, но и звукът Харе Кр̣ш̣н̣а съдържа ом̇. Повтарянето на Харе Кр̣ш̣н̣а мантра категорично се препоръчва за тази епоха. И ако при напускане на тялото в края на живота си човек повтаря Харе Кр̣ш̣н̣а, Харе Кр̣ш̣н̣а, Кр̣ш̣н̣а Кр̣ш̣н̣а, Харе Харе / Харе Ра̄ма, Харе Ра̄ма, Ра̄ма Ра̄ма, Харе Харе, той със сигурност достига една от духовните планети съобразно вида на неговата практика. Преданите на Кр̣ш̣н̣а влизат в планетата на Кр̣ш̣н̣а – Голока Вр̣нда̄вана. За персоналистите има и безброй други планети в духовното небе, известни като Ваикун̣т̣ха, а имперсоналистите остават в брахмаджьоти.

Този стих специално описва крайното местоназначение за чистите предани, които служат на Върховната Божествена Личност в бхакти йога. В предишните стихове бяха описани четирите вида предани: нещастните, любопитните, търсещите материална облага и размишляващите философи. Бяха описани и различните методи за освобождение: карма йога, гя̄на йога, хат̣ха йога. Принципите на тези йога системи имат като добавка и малко бхакти, но в този стих се говори за чиста бхакти йога без примеси от гя̄на, карма или хат̣ха. Както се посочва с думата ананя-чета̄х̣, в чиста бхакти йога преданият не желае нищо друго освен Кр̣ш̣н̣а. Един чист предан не се стреми към райските планети, не търси сливане с брахмаджьоти или освобождение от материалното оплитане. Той не желае нищо. В Чайтаня чарита̄мр̣та чистият предан е наречен ниш̣ка̄ма – той няма желание за собствена изгода. Съвършеният мир е негов, а не на тези, които преследват лична облага. Докато един гя̄на-йогӣ, карма-йогӣ или хат̣ха-йогӣ има свои собствени егоистични интереси, съвършеният предан няма друго желание, освен да удовлетвори Върховната Личност. Затова Бог казва, че е лесно достижим с безрезервна преданост.

Чистият предан непрестанно служи на Кр̣ш̣н̣а в някоя от многобройните му личностни форми. Кр̣ш̣н̣а има различни проявления и разширения, като Ра̄ма и Нр̣сим̇ха, и преданият може да избере една от тези трансцендентални форми на Бога и с любов да насочи ума си към нея. Той не се сблъсква с проблемите, измъчващи другите йогӣ. Бхакти йога е много проста, чиста и лесна за изпълнение. Всеки може да започне просто като повтаря Харе Кр̣ш̣н̣а. Бог е милостив към всички, но както вече обяснихме, Той е особено благосклонен към тези, които му служат постоянно и неотклонно; и им помага по различни начини. Във Ведите (Кат̣ха-Упаниш̣ад, 1.2.23) е казано: ям еваиш̣а вр̣н̣уте тена лабхяс / тасяиш̣а а̄тма̄ вивр̣н̣уте танӯм̇ сва̄м – напълно отдаденият в предано служене на Върховния Бог може да го разбере такъв, какъвто е. А в Бхагавад-гӣта̄ (10.10): дада̄ми буддхи-йогам̇ там – Бог дава на такъв предан подходяща интелигентност, за да може да се завърне при него в духовното му царство.

Характерното качество на чистия предан е постоянно и неотклонно да мисли за Кр̣ш̣н̣а – независимо от времето или мястото. Не би трябвало да има пречки. Той трябва да изпълнява служенето си навсякъде и по всяко време. Някои казват, че преданите трябва да остават на святи места като Вр̣нда̄вана или някъде, където е живял Бога, но чистият предан може да живее навсякъде и да създава атмосферата на Вр̣нда̄вана чрез преданото си служене. Шрӣ Адвайта казва на Бог Чайтаня: „О, Господи, където си Ти, там е Вр̣нда̄вана“.

Употребата на думите сататам и нитяшах̣, които означават „винаги“, „редовно“, или „всекидневно“, указва, че чистият предан постоянно помни Кр̣ш̣н̣а и медитира върху него. С тези качества Богът е лесно достижим. Бхакти йога се препоръчва в Бхагавад-гӣта̄ пред всички други йога системи. Обикновено бхакти-йогӣте служат по пет различни начина: (1) ша̄нта-бхакта, с преданост в неутрално отношение; (2) да̄ся-бхакта, с преданост като слуга; (3) сакхя-бхакта, като приятел, (4) ва̄тсаля-бхакта, като родител и (5) ма̄дхуря-бхакта, в съпружески отношения с Върховния Бог. Във всеки от тези случаи присъства трансцендентално любовно служене на Върховния и с него Той е лесно достижим. Един чист предан не може да забрави Бога дори за миг. По същия начин и Върховният не забравя нито за миг чистия си предан. В това е великата благословия на метода Кр̣ш̣н̣а съзнание или повтарянето на маха̄-мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а, Харе Кр̣ш̣н̣а, Кр̣ш̣н̣а Кр̣ш̣н̣а, Харе Харе / Харе Ра̄ма, Харе Ра̄ма, Ра̄ма Ра̄ма, Харе Харе.

Временният материален свят е пълен със страданията на раждането, старостта, болестите и смъртта; напълно естествено е този, който стане съвършен и достигне върховната планета Кр̣ш̣н̣алока, Голока Вр̣нда̄вана, да не желае да се върне обратно. Най-висшата планета е описана във ведическата литература като авякта, акш̣ара и парама̄ гати. Тоест тя е невъобразима, отвъд материалното ни възприятие, но е висшата цел, мястото, към което се отправят маха̄тмите (великите души). Маха̄тмите, слушайки трансценденталните послания на себеосъзнатите предани, постепенно усъвършенстват преданото си служене в Кр̣ш̣н̣а съзнание и така се вглъбяват в него, че повече не се стремят към някоя от висшите материални планети, нито дори към духовните планети. Те желаят единствено Кр̣ш̣н̣а и общуване с Кр̣ш̣н̣а. Това е висшето съвършенство на живота. В стиха специално се говори за персоналистите – преданите на Върховния Бог. Тези предани в Кр̣ш̣н̣а съзнание достигат висшето съвършенство на живота; с други думи, те са възвишени души.

Всички йогӣ – карма, гя̄на, хат̣ха и т.н. – в края на краищата трябва да стигнат до съвършената степен на преданост в бхакти йога, Кр̣ш̣н̣а съзнание, ако искат да се пренесат в трансценденталната обител на Кр̣ш̣н̣а и никога да не се завърнат. И най-висшите материални планети, планетите на полубоговете, са подложени на повтарящо се раждане и смърт. Както хората от Земята се издигат до висши планети, така и хората от висшите планети, като Брахмалока, Чандралока и Индралока, се раждат на Земята. Жертвоприношението пан̃ча̄гни-видя̄, препоръчвано в Чха̄ндогя Упаниш̣ад, дава възможност да се достигне Брахмалока, но ако на Брахмалока човек не развие Кр̣ш̣н̣а съзнание, той ще трябва да се върне на Земята. Тези, които напредват в Кр̣ш̣н̣а съзнание на висшите планети, постепенно се издигат до все по-висши планети и по време на вселенското унищожение се пренасят във вечното духовно царство. В своя коментар върху Бхагавад-гӣта̄, Баладева Видя̄бхӯш̣ан̣а цитира следния стих от Кӯрма Пура̄н̣а (1.11.284):

„При унищожението на тази материална вселена, Брахма̄ и преданите, постоянно заети в Кр̣ш̣н̣а съзнание, отиват до съответните духовни планети в духовната вселена, според желанията си.“

Продължителността на съществуване на материалната вселена е ограничена. Тя се проявява в цикъла на калпите. Една калпа е равна на един ден на Брахма̄, а един ден на Брахма̄ се състои от хиляда цикъла на четирите юги, епохи: Сатя, Трета̄, Два̄пара и Кали. Периодът на Сатя се характеризира с добродетелност, мъдрост и религиозност; на практика в тази юга няма невежество и пороци и тя продължава 1   728   000 години. В Трета̄-юга се зараждат пороците; тя продължава 1   296   000 години. В Два̄пара-юга добродетелта и религията все повече западат, а пороците нарастват; тя продължава 864   000 години. И най-накрая, в Кали-юга (югата, в която живеем сега, започнала преди 5   000 години) изобилстват конфликтите, невежеството, нерелигиозността и пороците и практически не съществува истинска добродетел; тази юга продължава 432   000 години. В Кали-юга пороците ще се увеличат до такава степен, че накрая самият Върховен Бог ще се появи като Калки авата̄ра, за да унищожи демоните, да спаси преданите си и да постави началото на друга Сатя-юга. По този начин цикълът се завърта отново и отново. Тези четири юги се редуват хиляда пъти за един ден на Брахма̄; същият брой съставлява една негова нощ. Брахма̄ живее сто такива „години“ и след това умира. Тези „сто години“, по земни изчисления, възлизат на 311 трилиона и 40 милиарда земни години. Според тези изчисления животът на Брахма̄ изглежда фантастичен и безкраен, но от гледна точка на вечността той е кратък като проблясък на светкавица. В Причинния океан има безброй Брахма̄, които се появяват и изчезват като мехурчетата в Атлантическия океан. Брахма̄ и творението му са части от материалната вселена и затова постоянно се появяват и изчезват.

В материалната вселена дори Брахма̄ не е освободен от процеса на раждане, болести, старост и смърт. Той обаче е непосредствено зает в служене на Върховния Бог, управлявайки Вселената, затова веднага постига освобождение. Напредналите сання̄сӣ се издигат на неговата планета, Брахмалока; тя е най-висшата планета в материалната вселена и надживява всички райски планети в горните слоеве на планетарната система. Но и на Брахмалока както Брахма̄, така и другите обитатели са подчинени на смъртта според закона на материалната природа.

Ниско интелигентните, опитващи се да останат в материалния свят, евентуално ще се издигнат до по-висши планети, но след това отново трябва да слязат на тази Земя. Докато продължава денят на Брахма̄, те могат да продължават с дейностите си на висши или на нисши планети в този материален свят, но с настъпването на нощта на Брахма̄ всички биват унищожени. През деня те получават различни тела за материални дейности, но през нощта нямат тела и остават плътно събрани в тялото на Виш̣н̣у. С идването на новия ден на Брахма̄ те се проявяват отново. Бхӯтва̄ бхӯтва̄ пралӣяте: през деня се проявяват, а през нощта са унищожени отново. И накрая, когато животът на Брахма̄ свърши, всички те са унищожени и остават в непроявено състояние в течение на милиони и милиони години. Когато Брахма̄ се роди отново в друга епоха, те отново се проявяват. По този начин остават пленници на материалния свят. Но интелигентните личности, приели Кр̣ш̣н̣а съзнание, използват човешкия си живот само за предано служене на Бога и мантруват Харе Кр̣ш̣н̣а, Харе Кр̣ш̣н̣а, Кр̣ш̣н̣а Кр̣ш̣н̣а, Харе Харе / Харе Ра̄ма, Харе Ра̄ма, Ра̄ма Ра̄ма, Харе Харе. Така още в този си живот те се пренасят на духовната планета на Кр̣ш̣н̣а и остават там вечно блажени, без принудата да се раждат отново.

Висшата духовна енергия на Кр̣ш̣н̣а е трансцендентална и вечна. Тя е отвъд изменящата се материална природа, която се проявява и унищожава през дните и нощите на Брахма̄. Висшата енергия на Кр̣ш̣н̣а в качествено отношение е напълно противоположна на материалната природа. В седма глава са обяснени висшата и нисшата природа.

Върховната обител на Бог Кр̣ш̣н̣а, е описана в Брахма сам̇хита̄ като чинта̄ман̣и-дха̄ма – място, където се изпълняват всички желания. В тази обител, известна като Голока Вр̣нда̄вана, има много дворци, направени от философски камък. Там растат така наречените „дървета на желанията“, те доставят каквито си пожелаете ястия; има крави, познати като сурабхи, които дават неограничени количества мляко. На това място стотици хиляди богини на щастието (Лакш̣мӣ) служат на Говинда – предвечния Бог, причината на всички причини. Той обича да свири на флейтата си (вен̣ум̇ кван̣антам). Трансценденталната му форма е най-привлекателната във всички светове – очите му са като лотосови листенца, а тялото му е с цвета на облаците. Той е толкова привлекателен, че красотата му превъзхожда красотата на хиляди Купидони. Той носи шафранена дреха, гирлянд на врата и пауново перо в косите си. В Бхагавад-гӣта̄ Бог Кр̣ш̣н̣а само загатва какво представлява личната му обител, Голока Вр̣нда̄вана, най-висшата планета в духовното царство. Брахма сам̇хита̄ предлага живо описание на тази обител. Във ведическата литература (Кат̣ха Упаниш̣ад, 1.3.11) се казва, че няма нищо по-висше от обителта на Върховния и тя е крайното местоназначение (пуруш̣а̄н на парам̇ кин̃чит са̄ ка̄ш̣т̣ха̄ са̄ пара̄ гатих̣). От нея няма връщане в материалния свят. Не съществува разлика между върховната обител на Кр̣ш̣н̣а и самия Кр̣ш̣н̣а, защото те са от едно и също качество. На нашата планета, на сто и петдесет километра югоизточно от Делхи, се намира Вр̣нда̄вана, копие на върховната Голока Вр̣нда̄вана в духовното небе. Когато Кр̣ш̣н̣а е бил на Земята, Той се е забавлявал именно там – във Вр̣нда̄вана, в областта Матхура̄, Индия.

Категорично беше казано, че върховното местоназначение, от което няма връщане, е обителта на Бог Кр̣ш̣н̣а. В Брахма сам̇хита̄ тя е описана като а̄нанда-чинмая-раса – място, изпълнено с духовно блаженство. Цялото разнообразие, проявено там, притежава качеството духовно блаженство – нищо в тази обител не е материално. Това разнообразие е духовно разширение на самия Върховен Бог, проявено изцяло от духовната му енергия, както бе обяснено в седма глава. Що се отнася до този материален свят, въпреки че Бог е постоянно във върховната си обител, Той е всепроникващ чрез материалната си енергия. Така, с помощта на материалната и духовната си енергии, Той присъства навсякъде – и в материалните, и в духовните вселени. Яся̄нтах̣-стха̄ни означава, че всичко се вмества в него – или в духовната, или в материалната му енергия. Бог е всепроникващ чрез тези две енергии.

Думата бхактя̄ тук ясно посочва, че да се влезе във върховната обител на Кр̣ш̣н̣а или в безбройните Ваикун̣т̣ха планети, е възможно единствено чрез бхакти, предано служене. Никакъв друг метод не води към тази върховна обител. Ведите (Гопа̄ла-та̄панӣ Упаниш̣ад, 1.21) също описват върховната обител и Върховната Божествена Личност. Еко вашӣ сарва-гах̣ кр̣ш̣н̣ах̣. В тази обител има само един Върховен Бог, чието име е Кр̣ш̣н̣а. Той е Върховният милостив Господ и макар един, дава началото на милиони свои разширения. Ведите сравняват Бога с дърво – то е неподвижно, но цъфти с великолепни цветове, ражда плодове и сменя листата си. Пълните разширения, експанзиите на Бога, които управляват Ваикун̣т̣ха планетите, са с четири ръце и са познати под различни имена – Пуруш̣оттама, Тривикрама, Кешава, Ма̄дхава, Анируддха, Хр̣ш̣ӣкеша, Сан̇карш̣ан̣а, Прадюмна, Шрӣдхара, Ва̄судева, Да̄модара, Джана̄рдана, На̄ра̄ян̣а, Ва̄мана, Падмана̄бха и др.

Брахма сам̇хита̄ (5.37) също потвърждава – макар Бог винаги да се намира във върховната си обител, Голока Вр̣нда̄вана, Той е всепроникващ, така че всичко е устроено и се развива добре (голока ева нивасатй акхила̄тма-бхӯтах̣). Както се казва на друго място във Ведите (Швета̄шватара Упаниш̣ад, 6.8): пара̄ся шактир вивидхаива шрӯяте / сва̄бха̄викӣ гя̄на-бала-крия̄ ча – неговите енергии са така всеобхватни, че систематично и по съвършен начин ръководят всичко в космичното проявление, въпреки че Върховният е много, много далеч.

Чистите предани на Бога, напълно отдадените души, не се интересуват кога и по какъв начин ще напуснат тялото си. Те оставят всичко в ръцете на Кр̣ш̣н̣а и така, лесно и щастливо, се връщат при него. Но ония, които не са чисти предани и зависят от други методи за духовно осъзнаване, като карма йога, гя̄на йога и хат̣ха йога, трябва да напуснат тялото си в подходящо време и от това зависи дали ще се завърнат, или не в този свят на раждане и смърт.

Ако един йогӣ е съвършен, той е в състояние да избере времето и мястото за напускане на материалния свят. Но ако не е толкова опитен, успехът му зависи от това по случайност да умре в благоприятен момент. Господ описва в следващия стих кои са благоприятните моменти за напускане на тялото. Според А̄ча̄ря Баладева Видя̄бхӯш̣ан̣а санскритската дума ка̄ла, употребена тук, се отнася до полубога, контролиращ времето.

Със споменаването на огъня, светлината, деня и двете седмици на Луната, трябва да се има предвид, че всички те са управлявани от различни полубогове, които насочват душата по нейния път. В мига на смъртта умът води човека към новия живот. Ако случайно или преднамерено напусне тялото си във времето, посочено по-горе, човек може да достигне безличностното брахмаджьоти. Напредналите в йога мистици могат да изберат по кое време и на кое място да напуснат тялото си. Другите нямат контрол над това – ако умрат в такъв благоприятен момент, те няма да се върнат в цикъла на раждането и смъртта; в противен случай съществуват всички възможности да се завърнат. За чистия предан в Кр̣ш̣н̣а съзнание няма опасност от връщане, независимо дали ще напусне тялото си в благоприятен, или неблагоприятен момент, случайно или по своя воля.

В Трета песен на Шрӣмад Бха̄гаватам Капила Муни посочва, че хората, които на Земята са опитни в плодоносните дейности и в жертвоприношенията, след смъртта си отиват на Луната. Тези издигнати души живеят на Луната около десет хиляди години (по изчисленията на полубоговете) и се наслаждават на живота, като пият сома-раса. Но накрая се връщат на Земята. Това означава, че на Луната има по-висши живи същества, макар те да не могат да бъдат възприети с грубите сетива.

Същото описание на напускането и връщането на душата цитира А̄ча̄ря Баладева Видя̄бхӯш̣ан̣а от Чха̄ндогя Упаниш̣ад (5.10.3 – 5). Тези, които се занимават с кармични дейности и философски умозрения, идват и си отиват от незапомнени времена. Те не постигат крайно спасение, защото не се отдават на Кр̣ш̣н̣а.

Кр̣ш̣н̣а съветва Арджуна да не се обърква от различните пътища, по които поема душата, когато изоставя материалното тяло. Преданият на Бога не бива да се тревожи дали ще напусне по своя воля, или случайно. Установен твърдо в Кр̣ш̣н̣а съзнание, той трябва да повтаря Харе Кр̣ш̣н̣а, знаейки, че загрижеността за който и да е от двата пътя поражда притеснения. Най-добрият начин за развиване на Кр̣ш̣н̣а съзнание е постоянното служене на Бога; това прави пътя към духовното царство безопасен, сигурен и директен. Думата йога-юкта е особено важна в този стих. Този, който е установен в йога, извършва всичките си дейности с Кр̣ш̣н̣а съзнание. Шрӣ Рӯпа Госва̄мӣ съветва: ана̄сактася виш̣ая̄н ятха̄рхам упаюн̃джатах̣ – всичко би трябвало да се прави с Кр̣ш̣н̣а съзнание – без привързаност към материалните дела. С помощта на този метод, наречен юкта-ваира̄гя, се постига съвършенство. Така че преданият не се обърква от тези описания, защото знае, че връщането му във върховната обител е осигурено от преданото служене.

Този стих е обобщение на седма и осма глава, посветени специално на Кр̣ш̣н̣а съзнание и преданото служене. Човек трябва да изучава Ведите, ръководен от духовен учител, и да се подлага на много въздържания и отречения под негова грижа. Един брахмача̄рӣ трябва да живее в дома на духовния си учител точно като слуга, да проси милостиня от врата на врата и да я носи на своя учител. Той се храни единствено по негова заръка и ако учителят пропусне да извика ученика си за храна, този ден ученикът гладува. Това са някои от ведическите принципи за спазване на брахмачаря.

Когато ученикът изучава Ведите при учител, поне от пет до двайсет годишна възраст, той развива съвършен характер. Изучаването на Ведите не е предназначено да развлича кабинетни мислители, а да оформя характер. След това обучение на брахмача̄рӣ се разрешава да се ожени и да води семеен живот. Като семеен той трябва да извършва много жертвоприношения за по-нататъшно просветление. Освен това трябва да раздава милостиня съобразно мястото, времето и личността, разграничавайки милостинята в добро, в страст или в невежество, както се описва в Бхагавад-гӣта̄. След като се оттегли от семейния живот и приеме жизненото стъпало ва̄напрастха, той се подлага на строги въздържания, живее в гората, облича се с кора от дърво, не се бръсне и т.н. Когато премине последователно през жизнените стъпала на брахмачаря, семеен живот, ва̄напрастха и накрая сання̄са, човек се издига до съвършения стадий на живота. Тогава някои достигат райските владения, а ако са по-напреднали, получават освобождение в духовното небе, в безличностното брахмаджьоти, на Ваикун̣т̣ха планетите или на Кр̣ш̣н̣алока. Това е пътят, описан във ведическата литература.

Но красотата на Кр̣ш̣н̣а съзнание е в това, че с един замах, само с предано служене, се надхвърлят всички ритуали, предписани за различните житейски стъпала.

Думите идам̇ видитва̄ посочват, че човек би трябвало да вникне в наставленията, дадени от Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а в седма и осма глава на Бхагавад-гӣта̄. Той трябва да разбере тези глави не с ерудиция или дълбоки размишления, а като ги слуша при общуване с предани на Бога. Главите от седма до дванайсета представляват същността на Бхагавад-гӣта̄. Първите шест и последните шест глави са като рамка на средните шест, а те са под особеното покровителство на Бога. Ако някой има щастието да разбере Бхагавад-гӣта̄ – особено средните шест глави – в общество на предани, животът му веднага се извисява над всички въздържания, жертвоприношения, благотворителност и философски размишления, защото ще постигне резултата от всички тези дейности просто чрез Кр̣ш̣н̣а съзнание.

Този, който има малко вяра в Бхагавад-гӣта̄, би трябвало да чуе Гӣта̄ от предани – в началото на четвърта глава ясно се казва, че тя може да бъде разбрана единствено от тях; никой друг не може напълно да разбере целта на Бхагавад-гӣта̄. Бхагавад-гӣта̄ трябва да се научи от предани на Кр̣ш̣н̣а, а не от спекулативни мислители. Това е признак за вяра. Когато някой търси преданите и получи възможност да общува с тях, едва тогава наистина започва да изучава и разбира Бхагавад-гӣта̄. Напредвайки в това общуване, той се установява в преданото служене, което разсейва съмненията му по отношение на Бог Кр̣ш̣н̣а, на неговите дейности, форма, забавления, име и различни качества. Когато всички тези съмнения изчезнат, човек става устойчив в учението си. Тогава той изпитва удоволствие от изучаването на Бхагавад-гӣта̄ и постига състоянието на постоянно Кр̣ш̣н̣а съзнание. В напредналия стадий той се отдава напълно на любовта си към Кр̣ш̣н̣а. Това висше съвършенство на живот дава възможност на предания да се пренесе в обителта на Кр̣ш̣н̣а в духовното небе, Голока Вр̣нда̄вана, където става вечно щастлив.