ТЕКСТ 8
TEXT 8
Текст
Texte
прабха̄сми шаши-сӯряйох̣
пран̣авах̣ сарва-ведеш̣у
шабдах̣ кхе пауруш̣ам̇ нр̣ш̣у
prabhāsmi śaśi-sūryayoḥ
praṇavaḥ sarva-vedeṣu
śabdaḥ khe pauruṣaṁ nṛṣu
Дума по дума
Synonyms
расах̣ – вкус; ахам – Аз; апсу – вода; каунтея – о, сине на Кунтӣ; прабха̄ – светлина; асми – Аз съм; шаши-сӯряйох̣ – на Луната и Слънцето; пран̣авах̣ – трите букви а-у-м; сарва – във всички; ведеш̣у – Ведите; шабдах̣ – звукова вибрация; кхе – в етера; пауруш̣ам – способност; нр̣ш̣у – в хората.
rasaḥ: le goût; aham: Je; apsu: de l’eau; kaunteya: ô fils de Kunti; prabhā: la lumière; asmi: Je suis; śaśi-sūryayoḥ: du soleil et de la lune; praṇavaḥ: les trois lettres a-u-m; sarva: dans tous; vedeṣu: les Védas; śabdaḥ: la vibration sonore; khe: dans l’éther; pauruṣam: l’habilité; nṛṣu: dans les hommes.
Превод
Translation
О, сине на Кунтӣ, Аз съм вкусът на водата, светлината на Слънцето и Луната, сричката ом̇ във ведическите мантри; Аз съм звукът в етера и талантът у човека.
De l’eau Je suis la saveur, ô fils de Kuntī, du soleil et de la lune, la lumière, des mantras védiques, la syllabe oṁ. Je suis le son dans l’éther, et l’aptitude en l’homme.
Пояснение
Purport
Този стих обяснява как Бог е всепроникващ чрез разнообразните си материални и духовни енергии. Първоначално Върховният може да бъде възприет в неговите различни енергии и така да бъде осъзнат безличностния му аспект. Както полубогът на Слънцето е личност и може да бъде видян във всепроникващата му енергия – слънчевата светлина, – така и Господ, въпреки че се намира във вечната си обител, присъства навсякъде с енергиите си, изпълващи цялото творение. Вкусът на водата е активният принцип на водата. Никой не обича да пие морска вода, защото чистият вкус на водата е примесен със сол. Привличащата сила на водата зависи от чистотата на вкуса ѝ, а този чист вкус е една от енергиите на Върховния. Имперсоналистът усеща присъствието на Бога във водата чрез нейния вкус. Персоналистът също възхвалява Бога, че милостиво дарява вкусна вода за утоляване на жаждата. Това е начинът за възприемане на Върховния. Практически не съществува конфликт между персонализма и имперсонализма. Който познава Бога, знае, че имперсоналното и персоналното разбиране присъстват едновременно във всичко и противоречие няма. Затова Бог Чайтаня е установил възвишената си доктрина: ачинтя бхеда-и-абхеда-таттва – едновременна еднаквост и различие.
Il est expliqué dans ce verset comment le Seigneur manifeste Son omniprésence par l’intermédiaire de Ses énergies matérielles et spirituelles. On peut donc d’abord percevoir la Vérité Absolue à travers Ses énergies, et ainsi réaliser Son aspect impersonnel. À l’instar du deva du soleil dont la présence personnelle peut être perçue par le biais de son énergie – les rayons de l’astre – le Seigneur, bien que toujours présent en Son royaume éternel, peut être perçu à travers Ses énergies multiples et omniprésentes. Le principe essentiel de l’eau, par exemple, est son goût. Personne n’aime boire de l’eau de mer, car le sel altère le goût pur de l’eau. C’est la pureté de son goût qui rend l’eau agréable, et ce goût pur est l’une des énergies du Seigneur. Or, tandis que l’impersonnaliste se contente de voir l’Absolu dans la saveur de l’eau, le personnaliste, lui, glorifie le Seigneur pour avoir permis aux êtres d’étancher ainsi leur soif. Telle est la façon de percevoir le Suprême. En fait, personnalisme et impersonnalisme ne s’opposent pas vraiment. Pour qui connaît Dieu, toute chose renferme à la fois Son aspect personnel et Son aspect impersonnel, comme l’enseigne d’ailleurs Śrī Caitanya dans le sublime principe philosophique de l’acintya-bhedābheda-tattva – l’unité et la différence simultanée.
Източникът на слънчевата и лунната светлина е брахмаджьоти, безличностното сияние на Бога. А пран̣ава, трансценденталният звук ом̇-ка̄ра в началото на всеки ведически химн, е обръщение към Върховния. Тъй като имперсоналистите се страхуват да се обръщат към Върховния Бог Кр̣ш̣н̣а с някое от многобройните му имена, те предпочитат да произнасят трансценденталния звук ом̇-ка̄ра. Но те не съзнават, че ом̇-ка̄ра е звуков образ на Кр̣ш̣н̣а. Присъствието на Кр̣ш̣н̣а съзнание е навсякъде и този, който го усеща, е благословен. Непознаващите Кр̣ш̣н̣а са в илюзия. Знанието за Кр̣ш̣н̣а е освобождение, а незнанието за него е робство.
Originellement, la lumière du soleil et de la lune émane du brahmajyoti, la radiance impersonnelle du Seigneur. Et le praṇava, le son transcendantal de l’oṁ-kāra qui introduit tout hymne védique, invoque le Seigneur Suprême. Les impersonnalistes, qui craignent d’appeler Kṛṣṇa par l’un de Ses innombrables noms, préfèrent émettre le son de l’oṁ-kāra, sans se rendre compte qu’il en est la représentation sonore.
Ainsi, la conscience de Kṛṣṇa embrasse tout. Quiconque la connaît est béni et libéré, alors que ceux qui ignorent Kṛṣṇa demeurent dans l’illusion et dans les chaînes de la matière.