ТЕКСТ 7
TEXT 7
Текст
Tekst
виджита̄тма̄ джитендриях̣
сарва-бхӯта̄тма-бхӯта̄тма̄
курванн апи на липяте
vijitātmā jitendriyaḥ
sarva-bhūtātma-bhūtātmā
kurvann api na lipyate
Дума по дума
Synonyms
йога-юктах̣ – заета в предано служене; вишуддха-а̄тма̄ – една пречистена душа; виджита-а̄тма̄ – себеовладяна; джита-индриях̣ – победила сетивата; сарва-бхӯта – към всички живи същества; а̄тма-бхӯта-а̄тма̄ – състрадателна; курван апи – въпреки че действа; на – никога; липяте – е обвързана.
yoga-yuktaḥ — engageret i hengiven tjeneste; viśuddha-ātmā — en renset sjæl; vijita-ātmā — selvbehersket; jita-indriyaḥ — der har overvundet sanserne; sarva-bhūta — over for alle levende væsener; ātma-bhūta-ātmā — medfølende; kurvan api — selv om han er engageret i arbejde; na — aldrig; lipyate — indvikles.
Превод
Translation
Този, който работи в преданост, който е чиста душа и контролира ума и сетивата си, е скъп на всекиго и всеки му е скъп. Въпреки че постоянно действа, той никога не се обвързва.
Den, der arbejder i hengivenhed og er en ren sjæl, der behersker sit sind og sine sanser, er afholdt af alle, og alle er ham kær. Skønt altid aktiv indvikles en sådan person aldrig.
Пояснение
Purport
Този, който е на пътя на освобождението чрез Кр̣ш̣н̣а съзнание, е много скъп на всяко живо същество и всяко живо същество му е много скъпо. Това се дължи на неговото Кр̣ш̣н̣а съзнание. Такава личност не може да мисли за нито едно живо същество като за отделено от Кр̣ш̣н̣а, както листата и клоните на едно дърво не са отделени от дървото. Той знае много добре, че ако полива корена на дървото, водата ще стигне до всички клони и листа, или ако дава храна на стомаха, енергията естествено ще се разпространи навсякъде из тялото. Тъй като човекът, който работи в Кр̣ш̣н̣а съзнание, е слуга на всички, той е много скъп на всеки. И понеже всеки е доволен от работата му, той е с чисто съзнание. Понеже е с чисто съзнание, умът му е напълно контролиран. И понеже умът му е контролиран, сетивата му също са контролирани. Тъй като умът му е постоянно зает с Кр̣ш̣н̣а, няма вероятност той да бъде отклонен от Кр̣ш̣н̣а; нито да насочи сетивата си към неща, които не са свързани със служенето на Бога. Той не обича да слуша за нищо друго, освен за неща, които се отнасят до Кр̣ш̣н̣а; не обича да се храни с нищо, което не е предложено на Кр̣ш̣н̣а; и не желае да ходи никъде, ако това не е за Кр̣ш̣н̣а. Ето защо сетивата му са контролирани. Човек с контролирани сетива не може да навреди никому. Някой може да запита: „Защо тогава в битката Арджуна извършва насилие спрямо другите? Той не е ли в Кр̣ш̣н̣а съзнание?“. В действителност само изглежда, че Арджуна извършва насилие, защото, както вече бе обяснено във втора глава, всички личности на бойното поле ще продължат да живеят индивидуално, тъй като душата не може да бъде убита. Тоест в духовно отношение на бойното поле Курукш̣етра не е бил убит никой. Там по заповед на Кр̣ш̣н̣а, който присъства лично, се извършва само смяна на „дрехите“. Така че, докато се сражава на бойното поле Курукш̣етра, Арджуна в действителност не се сражава; той просто изпълнява заповедите на Кр̣ш̣н̣а в пълно Кр̣ш̣н̣а съзнание. Такава личност никога не се обвързва с резултата от работата си.
FORKLARING: Den, der igennem Kṛṣṇa-bevidsthed befinder sig på befrielsens vej, er yderst afholdt af alle levende væsener, og han holder også selv af alle levende væsener. Det skyldes hans Kṛṣṇa-bevidsthed. En sådan person kan ikke se noget levende væsen som forskelligt fra Kṛṣṇa, ligesom man ikke ser bladene og grenene på et træ som forskellige fra træet. Han er udmærket klar over, at ved at hælde vand på træets rod vil vandet blive fordelt til alle bladene og grenene, eller ved at give maven mad bliver næringen automatisk fordelt til hele kroppen. Eftersom den, der handler i Kṛṣṇa-bevidsthed, er alles tjener, er han vellidt af alle. Og fordi alle er tilfredse med hans virke, er hans bevidsthed ren. Eftersom hans bevidsthed er ren, er hans sind helt under kontrol, og da hans sind er behersket, er hans sanser også beherskede. Fordi hans sind altid er fæstnet på Kṛṣṇa, er der ingen fare for, at han afviger fra Kṛṣṇa. Lige så lidt er der nogen chance for, at han vil involvere sine sanser i andet end Herrens tjeneste. Han bryder sig ikke om at lytte til andet end ting, der har med Kṛṣṇa at gøre. Han kan ikke lide at spise noget, der ikke er ofret til Kṛṣṇa, og han tager ikke gerne nogen steder hen, hvis Kṛṣṇa ikke er involveret. Derfor er hans sanser under kontrol. Et menneske med beherskede sanser gør ingen fortræd. Så kan man spørge: “Hvorfor var Arjuna da voldelig (i kamp) mod andre? Var han ikke Kṛṣṇa-bevidst?” Jo, det var han, for Arjuna var kun voldelig mod andre overfladisk betragtet, for som allerede forklaret i kapitel 2 ville alle de forsamlede personer på slagmarken fortsætte med deres individuelle eksistens, eftersom sjælen ikke kan slås ihjel. Så åndeligt set blev ingen dræbt på Kurukṣetras slagmark. Det var udelukkende deres ydre klædning, der blev udskiftet på ordre fra Kṛṣṇa, der personligt var til stede. Selv om Arjuna således tilsyneladende kæmpede på Kurukṣetras slagmark, gjorde han det i virkeligheden slet ikke. Han udførte blot Kṛṣṇas ordrer i fuld Kṛṣṇa-bevidsthed. En sådan person indvikles aldrig i arbejdets reaktioner.