ТЕКСТ 43
TEXT 43
Текст
Texte
сам̇стабхя̄тма̄нам а̄тмана̄
джахи шатрум̇ маха̄-ба̄хо
ка̄ма-рӯпам̇ дура̄садам
saṁstabhyātmānam ātmanā
jahi śatruṁ mahā-bāho
kāma-rūpaṁ durāsadam
Дума по дума
Synonyms
евам – така; буддхех̣ – спрямо интелигентността; парам – по-висш; буддхва̄ – като знае; сам̇стабхя – чрез обуздаване; а̄тма̄нам – умът; а̄тмана̄ – със съзнателна интелигентност; джахи – да победи; шатрум – врага; маха̄-ба̄хо – о, силноръки; ка̄ма-рӯпам – под формата на похот; дура̄садам – страшен.
evam: ainsi; buddheḥ: à l’intelligence; param: supérieur; buddhvā: sachant; saṁstabhya: en tempérant; ātmānam: le mental; ātmanā: par une intelligence délibérée; jahi: conquiers; śatrum: l’ennemi; mahā-bāho: ô Arjuna aux bras puissants; kāma-rūpam: sous la forme de la concupiscence; durāsadam: formidable.
Превод
Translation
О, силноръки Арджуна, когато разбере, че е трансцендентален към материалните сетива, ума и интелигентността, човек трябва да обуздае ума си със съзнателна духовна интелигентност (Кр̣ш̣н̣а съзнание) и така с духовна сила да победи този ненаситен враг – похотта.
Ainsi sachant le soi au-delà des sens, du mental et de l’intelligence matériels, ô Arjuna aux bras puissants, tempère ton mental par l’action délibérée de l’intelligence spirituelle [la conscience de Kṛṣṇa] et de par cette force spirituelle, conquiers cet ennemi insatiable qu’est la concupiscence.
Пояснение
Purport
Трета глава на Бхагавад-гӣта̄ окончателно насочва към Кр̣ш̣н̣а съзнание, тъй като става ясно, че човек е вечен слуга на Върховната Божествена Личност и безличностната пустота не е крайната цел на човешкия живот. Материалното съществуване предполага склонност към похот и желание за господство над природните ресурси. Жаждата за власт и сетивно наслаждение е най-големият враг на обусловената душа; но със силата на Кр̣ш̣н̣а съзнание могат да се овладеят материалните сетива, ума и интелигентността. Няма нужда човек да изоставя работата и предписаните си задължения изведнъж; постепенното развиване на Кр̣ш̣н̣а съзнание ще го издигне до духовно равнище, отвъд влиянието на сетивата и ума – достатъчно е неговата интелигентност да бъде постоянно насочена към чистата му същност. Това е целият смисъл на тази глава. В незрелия стадий на материално съществуване философските търсения и изкуствените опити да се овладеят сетивата чрез т.нар. практика на йогийски пози няма да помогнат в духовния живот. Човек трябва да бъде обучен в Кр̣ш̣н̣а съзнание от по-висша интелигентност.
Ce troisième chapitre de la Bhagavad-gītā nous oriente de façon concluante vers la conscience de Kṛṣṇa. Il nous apprend à nous reconnaître comme les serviteurs éternels de la Personne Suprême, et à ne pas considérer le vide impersonnel comme l’objectif ultime. Au cours de son existence, l’homme est assurément porté à la concupiscence et désire se rendre maître des ressources de la nature matérielle. Ces désirs de domination et de jouissance sont les plus grands ennemis de l’âme conditionnée. Mais forts de la conscience de Kṛṣṇa, il est possible de maîtriser nos sens, notre mental et notre intelligence matériels. Il ne faut pas abandonner son devoir et cesser brusquement d’agir, mais développer graduellement la conscience de Kṛṣṇa – avec une intelligence ferme, rompue à la recherche de la pure identité du soi – pour s’établir au niveau transcendantal où l’on n’est plus influencé par les sens et le mental. Tel est l’enseignement de ce chapitre. Tant que l’homme reste plongé dans l’existence matérielle, la spéculation philosophique et la maîtrise artificielle des sens par la prétendue pratique de postures de yoga ne peuvent en rien servir à son évolution spirituelle. Il doit être guidé dans la conscience de Kṛṣṇa par une intelligence supérieure.
Така завършват поясненията на Бхактиведанта върху трета глава на Шрӣмад Бхагавад-гӣта̄, озаглавена „Карма йога – изпълняване на предписаните задължения в Кр̣ш̣н̣а съзнание“.
Ainsi s’achèvent les teneurs et portées de Bhaktivedanta sur le troisième chapitre de la Śrīmad Bhagavad-gītā traitant du karma-yoga, ou de l’accomplissement des devoirs prescrits dans la conscience de Kṛṣṇa.