ТЕКСТ 20
TEXT 20
Текст
Texte
на̄ям̇ бхӯтва̄ бхавита̄ ва̄ на бхӯях̣
аджо нитях̣ ша̄швато 'ям̇ пура̄н̣о
на ханяте ханяма̄не шарӣре
nāyaṁ bhūtvā bhavitā vā na bhūyaḥ
ajo nityaḥ śāśvato ’yaṁ purāṇo
na hanyate hanyamāne śarīre
Дума по дума
Synonyms
на – никога; джа̄яте – се ражда; мрияте – умира; ва̄ – и двете; када̄чит – по всяко време (минало, настояще и бъдеще); на – никога; аям – това; бхӯтва̄ – започнало да съществува; бхавита̄ – ще започне да съществува; ва̄ – или; на – не; бхӯях̣ – или отново ще започне да съществува; аджах̣ – неродена; нитях̣ – вечна; ша̄шватах̣ – постоянна; аям – това; пура̄н̣ах̣ – най-старата; на – никога; ханяте – е убивана; ханяма̄не – когато е убито; шарӣре – тялото.
na: jamais; jāyate: ne naît; mriyate: ne meurt; vā: ou; kadācit: à aucun moment (passé, présent ou futur); na: jamais; ayam: cela; bhūtvā: étant venu au monde; bhavitā: vient à être; vā: ou; na: ne; bhūyaḥ: ou viendra à être; ajaḥ: non né; nityaḥ: éternel; śāśvataḥ: permanent; ayam: cela; purāṇaḥ: le plus ancien; na: jamais; hanyate: n’est tué; hanyamāne: étant tué; śarīre: le corps.
Превод
Translation
За душата няма раждане и смърт. Тя никога не е възниквала, не възниква и няма да възникне. Тя е неродена, вечна, винаги съществуваща и изначална. Тя не загива, когато тялото загине.
Jamais l’âme ne naît ni ne meurt. Elle n’eut jamais de commencement et n’en aura jamais. Non née, éternelle, immortelle et primordiale, elle ne périt pas avec le corps.
Пояснение
Purport
По своите качества безкрайно малката, отделена от Върховния Дух частица, е еднаква с Върховния. Тя не се променя като материалното тяло. Понякога душата е наричана неизменна, кӯт̣а-стха. Тялото е подложено на шест вида промени. То се ражда от майчината утроба, съществува известно време, расте, възпроизвежда се, постепенно запада и накрая потъва в небитието. Душата не е подложена на промени. Тя е неродена, но понеже приема материално тяло, изглежда, като че ли се ражда заедно с тялото. Душата се появява в него, но нито се ражда, нито умира. Там, където има раждане, има и смърт. И тъй като душата не се ражда, следователно за нея няма минало, настояще и бъдеще. Тя е вечна, винаги съществуваща и изначална – в историята няма и следа от възникването ѝ. Под влияние на материалната представа ние се опитваме да проследим нейното минало. За разлика от тялото душата никога не остарява. Ето защо така наречените старци понякога се чувстват като деца и юноши. Промените на тялото не засягат душата. Душата не изгнива като дървото или нещо друго материално. Тя не създава и странични продукти. Рожбите на тялото – децата – също са самостоятелни индивидуални души; ние ги възприемаме като наши деца само защото са свързани с тялото ни. Тялото се развива благодарение на присъствието на душата, но тя самата не създава поколение, нито се променя. Тоест, душата е свободна от шестте промени на тялото.
D’un point de vue qualitatif, on peut dire que l’âme infinitésimale ne fait qu’un avec l’Être Suprême. Elle n’est pas, comme le corps, en perpétuelle mutation; c’est pourquoi on la dit parfois kūṭa-stha, « immuable ». Le corps traverse, au cours de son existence, six étapes: il naît de la matrice d’une mère, grandit, se stabilise, engendre une descendance, vieillit, et finalement meurt pour retomber dans l’oubli. L’âme, elle, n’a pas à muter ainsi. Elle est non née, et ce n’est que parce qu’elle revêt une enveloppe charnelle que le corps naît. Elle n’est donc pas créée à l’instant où le corps se forme, pas plus qu’elle ne meurt au moment où celui-ci rend le dernier souffle. Seul ce qui naît doit mourir. Et parce qu’elle ne naît pas, l’âme ne connaît ni passé, ni présent, ni futur. Elle est éternelle, immortelle et originelle. On ne peut retrouver dans le temps l’origine de son existence. Mais parce que le corps est soumis à la naissance et à la mort, on pense que l’âme y est également astreinte. Or, si le corps vieillit, l’âme ne vieillit jamais. Le vieillard se sent intérieurement le même que l’enfant ou le jeune homme qu’il fut, car les changements du corps n’affectent pas l’âme. Elle ne dépérit pas comme le fait l’arbre ou tout autre objet matériel et n’engendre pas non plus de descendance. Les êtres produits par le corps sont des âmes distinctes également, et s’ils sont les enfants de tel ou tel parent, c’est seulement à cause de la relation corporelle qui les unit. Le corps se développe au contact de l’âme sans que celle-ci ne soit sujette au moindre changement, ne soit à l’origine d’une descendance ou ne soit astreinte aux six phases d’évolution du corps.
В Кат̣ха Упаниш̣ад (1.2.18) откриваме аналогичен стих:
Un des versets de la Kaṭha Upaniṣad (1.2.18) est presque identique à celui qui nous occupe:
на̄ям̇ куташчин на бабхӯва кашчит
аджо нитях̣ ша̄швато 'ям̇ пура̄н̣о
на ханяте ханяма̄не шарӣре
nāyaṁ kutaścin na babhūva kaścit
ajo nityaḥ śāśvato ’yaṁ purāṇo
na hanyate hanyamāne śarīre
Смисълът е същият като в Бхагавад-гӣта̄, но тук е употребена една особена дума, випашчит, която означава „учен“ или „притежаващ знание“.
La traduction et le sens de ce verset sont les mêmes que celui de la Bhagavad-gītā, à la différence près qu’on y trouve un mot particulier, vipaścit, qui signifie « érudit », « doté de savoir ».
Душата е изпълнена със знание, с други думи, тя винаги притежава съзнание. Следователно съзнанието е признак на душата. Дори ако не открива душата в сърцето, където тя пребивава, човек все пак може да усети съществуването ѝ от присъствието на съзнание. Понякога не виждаме слънцето, защото небето е покрито с облаци или по някоя друга причина, но виждаме светлината му и затова сме убедени, че в момента е ден. Щом като рано сутрин небето просветлее, разбираме, че слънцето се е появило. По същия начин, щом някое тяло – независимо човешко или животинско – има съзнание, усещаме присъствието на душата. Но съзнанието на душата е различно от съзнанието на Върховния, защото върховното съзнание е вездесъщо – то познава миналото, настоящето и бъдещето. За индивидуалната душа е присъща забравата. Когато забрави истинската си природа, тя получава знание и просветление от висшите уроци на Кр̣ш̣н̣а. А самият Кр̣ш̣н̣а не е като забравящата душа. В противен случай неговите наставления в Бхагавад-гӣта̄ нямаше да имат смисъл.
Comme l’âme est toujours pleinement consciente et connaissante, on dit que la conscience est la manifestation perceptible de l’âme. C’est pourquoi, si nous ne pouvons percevoir l’âme dans le cœur, son lieu de résidence, nous pouvons toujours appréhender son existence par le biais de la conscience. Il arrive que le soleil soit caché par des nuages, pourtant nous savons qu’il fait jour, car la lumière ambiante indique qu’il est toujours présent. Dès qu’à l’aube pointe une faible lueur, nous savons que le soleil s’est levé. Pareillement, puisqu’une conscience anime tous les corps, humains ou animaux, nous savons que l’âme est présente en chacun. La conscience de l’âme distincte diffère pourtant de celle de Dieu, dans le sens où la conscience suprême possède la connaissance intégrale du passé, du présent et de l’avenir, alors que la conscience de l’être infime, au contraire, est sujette à l’oubli. Puisque l’homme ne se souvient plus de sa vraie nature, Kṛṣṇa l’instruit et l’éclaire par Son enseignement. Du reste, si Kṛṣṇa n’était pas différent de l’âme oublieuse, l’enseignement qu’Il donne dans la Bhagavad-gītā serait vain.
Има два типа души: съвсем малката душа-частица (ан̣у-а̄тма̄) и Свръхдушата (вибху-а̄тма̄). Това се потвърждава и в Кат̣ха Упаниш̣ад (1.2.20) по следния начин:
La Kaṭha Upaniṣad (1.2.20) confirme l’existence de deux sortes d’âmes: l’âme distincte, infinitésimale (aṇu-ātmā) et l’Âme Suprême (vibhu-ātmā):
а̄тма̄ся джантор нихито гуха̄я̄м
там акратух̣ пашяти вӣта-шоко
дха̄тух̣ праса̄да̄н махима̄нам а̄тманах̣
ātmāsya jantor nihito guhāyām
tam akratuḥ paśyati vīta-śoko
dhātuḥ prasādān mahimānam ātmanaḥ
„Както Свръхдушата (Парама̄тма̄), така и индивидуалната душа (джӣва̄тма̄) се намират на едно и също дърво – тялото на живото същество, вътре в самото му сърце. Но само този, който се освободи от всички материални желания и скърби, може по милостта на Върховния да разбере величието на душата.“ Както ще узнаем от следващите глави, Кр̣ш̣н̣а е източникът на Свръхдушата, а Арджуна е индивидуална душа, забравила истинската си природа; затова той се нуждае от наставленията на Кр̣ш̣н̣а или на негов авторитетен представител (духовен учител).
« L’Âme Suprême (Paramātmā) et l’âme infinitésimale (jīvātmā) se trouvent toutes deux sur un même arbre, le corps de l’être animé, plus précisément dans son cœur. Celui qui s’est libéré de tout désir matériel et qui ne se lamente plus peut seul comprendre, par la grâce du Suprême, les gloires de l’âme. »
Comme nous le verrons dans les prochains chapitres, Kṛṣṇa est la source de l’Âme Suprême, et Arjuna représente l’âme infinitésimale oublieuse de sa véritable nature. Il a donc besoin d’être éclairé par les enseignements du Seigneur ou de Son représentant qualifié, le maître spirituel.