ТЕКСТ 11
TEXT 11
Текст
Tekst
видхи-диш̣т̣о я иджяте
яш̣т̣авям евети манах̣
сама̄дха̄я са са̄ттвиках̣
vidhi-diṣṭo ya ijyate
yaṣṭavyam eveti manaḥ
samādhāya sa sāttvikaḥ
Дума по дума
Synonyms
апхала-а̄ка̄н̇кш̣ибхих̣ – от личности, без стремеж към резултата; ягях̣ – жертвоприношение; видхи-диш̣т̣ах̣ – в съответствие с писанията; ях̣ – която; иджяте – се извършва; яш̣т̣авям – трябва да се извърши; ева – несъмнено; ити – така; манах̣ – ума; сама̄дха̄я – като се установи; сах̣ – то; са̄ттвиках̣ – в гун̣ата на доброто.
aphala-ākāṅkṣibhiḥ — af dem, der intet ønske har om resultater; yajñaḥ — offer; vidhi-dṛṣṭaḥ — ifølge skrifternes anvisning; yaḥ — der; ijyate — udføres; yaṣṭavyam — den må udføres; eva — afgjort; iti — således; manaḥ — sindet; samādhāya — idet man fæstner; saḥ — den; sāttvikaḥ — i godhedens kvalitet.
Превод
Translation
От жертвоприношенията това, което се извършва като дълг в съответствие с наставленията на писанията от личности, които не желаят награда, е в природата на доброто.
Af ofre er det offer, der sker ifølge skrifternes anvisninger, og som gøres af pligt af dem, der intet ønsker til gengæld, af godhedens natur.
Пояснение
Purport
Обща тенденция е да се принасят жертви с някаква користна цел, но тук се казва, че жертвоприношението трябва да се извършва без подобно желание. То трябва да се изпълнява от чувство за дълг. Да вземем за пример ритуалите в храмовете и църквите. Обикновено те преследват материална изгода и не са в гун̣ата на доброто. Би трябвало да се отива в храма или църквата от чувство за дълг, да се отдава почит на Върховната Божествена Личност, да се предлагат цветя и храна, без да се очаква материална изгода. Всички мислят, че няма полза да ходят в храма само за да обожават Бога. Но обожаването за материални облаги не се препоръчва в писанията. Човек би трябвало да отива само за да отдаде почитта си. Това ще го постави в гун̣ата на доброто. Дълг на всеки цивилизован човек е да следва наставленията на писанията и да почита Върховната Божествена Личност.
FORKLARING: Den normale tendens er at bringe ofre med en eller anden bagtanke, men her står der, at offerhandlinger bør ske uden et sådant ønske. De bør gøres som et spørgsmål om pligt. Hvis vi ser på de ritualer, der foregår i templer eller kirker, udføres de almindeligvis for at opnå materielle fordele, men dette er ikke i godhedens kvalitet. Man bør besøge templet eller kirken, fordi det er ens pligt, og tilbyde sin respekt til Guddommens Højeste Personlighed og ofre blomster og mad uden noget ønske om materiel vinding. Alle tror, at det intet formål tjener at tage til templet blot for at tilbede Gud. Men at tilbede Gud for at opnå økonomisk vinding bliver ikke anbefalet i skrifterne. Man bør udelukkende besøge templet for at vise Deiteten sin respekt. Det vil situere én i godhedens kvalitet. Alle civiliserede mennesker har pligt til at adlyde skrifternes bud og vise Guddommens Højeste Personlighed deres respekt.