Skip to main content

СЕДЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА

Видовете вяра

Текст

арджуна ува̄ча
йе ша̄стра-видхим утср̣джя
яджанте шраддхая̄нвита̄х̣
теш̣а̄м̇ ниш̣т̣ха̄ ту ка̄ кр̣ш̣н̣а
саттвам а̄хо раджас тамах̣

Дума по дума

арджунах̣ ува̄ча – Арджуна каза; йе – тези, които; ша̄стра-видхим – правилата от писанията; утср̣джя – като се отказват от; яджанте – почитат; шраддхая̄ – пълна вяра; анвита̄х̣ – притежаваща; теш̣а̄м – от тях; ниш̣т̣ха̄ – вярата; ту – но; ка̄ – какво; кр̣ш̣н̣а – о, Кр̣ш̣н̣а; саттвам – в добро; а̄хо – или; раджах̣ – в страст; тамах̣ – в невежество.

Превод

Арджуна каза: О, Кр̣ш̣н̣а, какво е положението на тези, които не следват принципите на писанията, а отдават почит според собственото си въображение? Дали те са в добро, в страст или в невежество?

Пояснение

В четвърта глава, трийсет и девети стих, се казва, че личност, вярваща в определен вид обожание, постепенно достига до знанието и до висшия съвършен стадий на умиротворение и благоденствие. В шестнайсета глава се посочва, че този, който не се съобразява с изложените в писанията принципи, се нарича асура, демон, а който с вяра ги следва, се нарича дева, полубог. А какво е положението на човека, следващ с вяра правила, неспоменати в писанията? Кр̣ш̣н̣а трябва да отговори на този въпрос. Дали тези, които си създават някакъв вид Бог, като за целта избират човешко същество и го почитат с вяра, са в добро, в страст или в невежество? Те достигат ли съвършения стадий на живот? Възможно ли е да се установят в истинско знание и да постигнат съвършенство? Дали тези, които не следват правилата на писанията, но вярват в нещо и почитат богове, полубогове и хора, увенчават с успех усилията си? Арджуна поставя тези въпроси на Кр̣ш̣н̣а.

Текст

шрӣ-бхагава̄н ува̄ча
три-видха̄ бхавати шраддха̄
дехина̄м̇ са̄ свабха̄ва-джа̄
са̄ттвикӣ ра̄джасӣ чаива
та̄масӣ чети та̄м̇ шр̣н̣у

Дума по дума

шрӣ-бхагава̄н ува̄ча – Бог, Върховната Личност, каза; три-видха̄ – три вида; бхавати – става; шраддха̄ – вярата; дехина̄м – на въплътените; са̄ – това; сва-бха̄ва-джа̄ – в съответствие със своята гун̣а; са̄ттвикӣ – в гун̣ата на доброто; ра̄джасӣ – в гун̣ата на страстта; ча – също; ева – несъмнено; та̄масӣ – в гун̣ата на невежеството; ча – и; ити – така; та̄м – това; шр̣н̣у – чуй от мен.

Превод

Върховната Божествена Личност каза: В съответствие с гун̣ите на природата, придобити от въплътената душа, вярата може да бъде три вида: в добро, в страст или в невежество. Сега чуй за това.

Пояснение

Тези, които знаят правилата и наставленията на свещените писания, но от леност или безразличие отказват да ги следват, се намират под влияние на материалните гун̣и. Според предишните си дейности в гун̣ата на доброто, страстта или невежеството те придобиват природа с определено качество. Връзката на живото същество с различните материални гун̣и продължава вечно; по силата на тази връзка то придобива различен манталитет. Но този манталитет може да бъде променен, ако общуваме с авторитетен духовен учител и се придържаме към неговите принципи и към писанията. Бихме могли постепенно да се издигнем от невежество и страст до гун̣ата на доброто. Изводът е, че сляпата вяра, обусловена от определена гун̣а на природата, не помага на никого да се издигне до нивото на съвършенство. Нещата трябва да се обмислят внимателно, интелигентно, с помощта на авторитетен духовен учител. Така човек ще може да промени положението си и да премине в по-висша гун̣а на природата.

Текст

саттва̄нурӯпа̄ сарвася
шраддха̄ бхавати бха̄рата
шраддха̄-майо 'ям̇ пуруш̣о
йо яч-чхраддхах̣ са ева сах̣

Дума по дума

саттва-анурӯпа̄ – според съществуването; сарвася – на всеки; шраддха̄ – вярата; бхавати – става; бха̄рата – о, сине на Бхарата; шраддха̄ – вяра; маях̣ – пълно с; аям – това; пуруш̣ах̣ – живо същество; ях̣ – което; ят – която има; шраддхах̣ – вяра; сах̣ – така; ева – несъмнено; сах̣ – той.

Превод

О, сине на Бхарата, под влияние на различните гун̣и на природата живото същество развива определен вид вяра. Тя отговаря на придобитите от него гун̣и.

Пояснение

Всеки, независимо какъв е той, има определен вид вяра. Но неговата вяра е в добро, в страст или в невежество в зависимост от придобитата природа. Вярата определя общуването с точно определени личности. В действителност всяко живо същество, както се посочва в петнайсета глава, по произход е откъсната, неразделно свързана с Върховния частица. Следователно то е трансцендентално спрямо материалните гун̣и. Но когато забрави връзката си с Върховната Божествена Личност и влезе в обусловен досег с материалната природа, човек оформя собственото си положение чрез общуване с нейните разновидности. Възникналите по този начин изкуствена вяра и съществуване са само материални. Макар и воден от някакво впечатление или схващане за живота, по произход човек е ниргун̣а, т.е. трансцендентален. Той трябва да се пречисти от натрупаното материално замърсяване, за да възстанови връзката си с Върховния Бог. Единственият път за връщане, който може да бъде следван без страх, е Кр̣ш̣н̣а съзнание. Този път гарантира издигане до съвършеното ниво. Но ако не тръгнем по пътя на Кр̣ш̣н̣а съзнание, по пътя на себепознанието, със сигурност ще попаднем под влияние на природните гун̣и.

Думата шраддха̄ (вяра) е много важна в този стих. Шраддха̄, вярата, води началото си от гун̣ата на доброто. Може да се вярва в някой полубог, в някакъв създаден Бог или в някаква въображаема измислица. Предполага се, че силната вяра поражда дейности в материалното добро. Но в материално обусловения живот дейностите не са напълно пречистени. Те са смесени, не са в чистото добро. Чистото добро е трансцендентално; в пречистеното добро може да се разбере истинската природа на Върховната Божествена Личност. Докато вярата не е напълно в пречистеното добро, тя е подложена на замърсяване от гун̣ите на материалната природа. Замърсяващите гун̣и достигат до сърцето. Тоест вярата се установява в зависимост от това с коя гун̣а на материалната природа е свързано сърцето. Трябва да знаем, че ако човешкото сърце е в гун̣ата на доброто, вярата също е в гун̣ата на доброто. Ако сърцето е в гун̣ата на страстта, вярата също е в гун̣ата на страстта. И ако сърцето се намира в гун̣ата на невежеството, илюзията, и вярата е замърсена по същия начин. В този свят откриваме различни видове вяра, на които съответстват различни религии. Истинският принцип на религиозната вяра е установен в гун̣ата на чистото добро, но понеже сърцето е замърсено, срещаме различни религиозни принципи. Така в съответствие с видовете вяра има и различно обожание.

Текст

яджанте са̄ттвика̄ дева̄н
якш̣а-ракш̣а̄м̇си ра̄джаса̄х̣
прета̄н бхӯта-ган̣а̄м̇ш ча̄нйе
яджанте та̄маса̄ джана̄х̣

Дума по дума

яджанте – обожават; са̄ттвика̄х̣ – тези, които са в гун̣ата на доброто; дева̄н – полубогове; якш̣а-ракш̣а̄м̇си – демони; ра̄джаса̄х̣ – тези, в гун̣ата на страстта; прета̄н – духовете на мъртвите; бхӯта-ган̣а̄н – призраци; ча – и; анйе – други; яджанте – обожават; та̄маса̄х̣ – в гун̣ата на невежеството; джана̄х̣ – хората.

Превод

Хората в гун̣ата на доброто обожават полубоговете, в гун̣ата на страстта – демоните; а тези, в гун̣ата на невежеството, обожават призраци и духове.

Пояснение

В този стих Върховният Бог описва различните обожаващи според външните им дейности. Съгласно наставленията на писанията единственият обект на обожание е Върховната Божествена Личност; но тези, които не са добре запознати с правилата от писанията или не вярват в тях, обожават различни обекти в съответствие с конкретното си положение в гун̣ите на материалната природа. Хората в гун̣ата на доброто обикновено почитат полубоговете. Полубогове са Брахма̄, Шива и други, като Индра, Чандра и богът на Слънцето. Има различни полубогове. Хората, които са в доброто, обожават даден полубог с определена цел. А тези, в гун̣ата на страстта, обожават демоните. Спомням си, че по време на Втората световна война един човек в Калкута обожаваше Хитлер, защото благодарение на тази война беше натрупал огромно богатство чрез сделки на черния пазар. По подобен начин хората в гун̣ата на страстта и невежеството обикновено избират някой могъщ човек за Бог. Те мислят, че всеки може да бъде почитан като Бог и резултатите ще бъдат едни и същи.

Тук ясно се описва, че хората в гун̣ата на страстта сами си създават богове и ги почитат; а тези в гун̣ата на невежеството, в мрака, почитат духове на умрели. Има такива, които извършват обожание на нечий гроб. Обреди, свързани със секса, също са в гун̣ата на мрака. В някои отдалечени села на Индия има хора, които почитат призраци. Виждал съм как в Индия хора от по-нисшите социални групи отиват в гората и ако знаят, че в някое дърво живее призрак, почитат дървото и му принасят жертви. Тези различни видове обожание в действителност не са обожание на Бога. Обожанието на Бога е за трансцендентално установените в чисто добро. В Шрӣмад Бха̄гаватам (4.3.23) се казва: саттвам̇ вишуддхам̇ васудева-шабдитам – „Когато някой е установен в чисто добро, той обожава Ва̄судева“. Смисълът е, че можем да обожаваме Върховната Божествена Личност, когато напълно се пречистим от материалните гун̣и на природата и се установим трансцендентално.

Имперсоналистите обикновено се намират в гун̣ата на доброто и почитат пет вида полубогове. Те почитат безличностната форма на Виш̣н̣у в материалния свят, известна като философски образ на Виш̣н̣у. Виш̣н̣у е пълна експанзия на Върховната Божествена Личност, но тъй като имперсоналистите не вярват в Личността на Бога, те си въобразяват, че Виш̣н̣у-формата е само друг аспект на безличностния Брахман. По същия начин приемат Господ Брахма̄ за безличностната форма в материалната гун̣а на страстта. И така понякога те описват пет вида богове, достойни за обожание, но понеже мислят, че действителната истина е безличностният Брахман, в крайна сметка се отказват от всички обекти на обожание. В заключение може да се каже, че общуването с трансцендентални личности пречиства различните качества на материалните гун̣и на природата.

Текст

аша̄стра-вихитам̇ гхорам̇
тапянте йе тапо джана̄х̣
дамбха̄хан̇ка̄ра-сам̇юкта̄х̣
ка̄ма-ра̄га-бала̄нвита̄х̣
карш̣аянтах̣ шарӣра-стхам̇
бхӯта-гра̄мам ачетасах̣
ма̄м̇ чаива̄нтах̣ шарӣра-стхам̇
та̄н виддхй а̄сура-нишчая̄н

Дума по дума

аша̄стра – извън писанията; вихитам – ръководени; гхорам – вредни за другите; тапянте – понасят; йе – тези, които; тапах̣ – въздържания; джана̄х̣ – хора; дамбха – от гордост; ахан̇ка̄ра – и егоизъм; сам̇юкта̄х̣ – обхванати; ка̄ма – от похот; ра̄га – и привързаност; бала – от силата; анвита̄х̣ – подтиквани; карш̣аянтах̣ – измъчвайки се; шарӣра-стхам – намиращи се в тялото; бхӯта-гра̄мам – съчетанието от материални елементи; ачетасах̣ – с погрешно мислене; ма̄м – мен; ча – също; ева – несъмнено; антах̣ – вътре; шарӣра-стхам – в тялото; та̄н – тях; виддхи – да разберат; а̄сура-нишчая̄н – демони.

Превод

Тези, които от гордост и егоизъм се подлагат на тежки въздържания и аскетизъм, непрепоръчани в писанията; които са подтиквани от похот и привързаност; които са глупави и измъчват материалните елементи на тялото, както и Свръхдушата в него, следва да бъдат приемани за демони.

Пояснение

Има личности, които си измислят начини за въздържание и аскетизъм, непосочени в писанията. Например гладуването с някакво скрито намерение, като преследване на чисто политическа цел, не се споменава в наставленията на писанията. Писанията препоръчват гладуване за духовен напредък, а не за достигане на политически или обществени цели. Според Бхагавад-гӣта̄ личностите, които се подлагат на такива въздържания, със сигурност са демонични. Техните дейности противоречат на правилата, изложени в писанията, и не са благоприятни за хората. Всъщност те действат, водени от гордост, фалшиво его, похот и привързаност към материално наслаждение. Тези дейности смущават не само съчетанието от материални елементи, изграждащи тялото, но и самия Бог, Върховната Личност, който живее в него. Подобни непрепоръчани от авторитет гладувания или въздържания с политическа цел са без съмнение много обезпокоителни за другите. Ведическата литература изобщо не ги споменава. Една демонична личност може да мисли, че по този начин ще застави противника си или другите партии да изпълняват собствените ѝ желания, но понякога от такова гладуване се умира. Бог, Върховната Личност, не одобрява подобни действия; Той казва, че тези, които ги извършват, са демони. Такива демонстрации са оскърбителни за Върховната Божествена Личност, защото са в разрез с ведическите предписания. В тази връзка е важна думата ачетасах̣. Хората с нормално мислене трябва да следват наставленията на писанията. Но тези, които нямат такава нагласа, пренебрегват писанията и не ги следват. Те измислят свои собствени начини за въздържания и аскетизъм. Трябва да се помни как свършват демоничните хора – това беше описано в предишната глава. Господ ги заставя да се раждат в утроби на демонични майки. И те ще живеят с демоничните си принципи живот след живот без да подозират за връзката си с Върховната Божествена Личност. Ако имат щастието да бъдат напътствани от духовен учител по пътя на ведическата мъдрост, те ще успеят да се измъкнат от това оплитане и накрая ще постигнат върховната цел.

Текст

а̄ха̄рас тв апи сарвася
три-видхо бхавати приях̣
ягяс тапас татха̄ да̄нам̇
теш̣а̄м̇ бхедам имам̇ шр̣н̣у

Дума по дума

а̄ха̄рах̣ – храната; ту – несъмнено; апи – също; сарвася – на всеки; три-видхах̣ – три вида; бхавати – има; приях̣ – скъпо; ягях̣ – жертвоприношение; тапах̣ – въздържание; татха̄ – също; да̄нам – благотворителност; теш̣а̄м – за техните; бхедам – различията; имам – това; шр̣н̣у – чуй.

Превод

Дори храната, която всеки предпочита, е три вида, според трите гун̣и на материалната природа. Същото се отнася и за жертвоприношенията, въздържанията и благотворителността. Сега чуй за разликата между тях.

Пояснение

В зависимост от влиянието на материалните гун̣и има разлика в начина на хранене и в извършването на жертвоприношения, въздържания и благотворителност. Те не се осъществяват на едно и също равнище. Ако разбират аналитично в какви гун̣и на материята се намират определени дейности, хората са наистина мъдри; а ако считат, че всички жертвоприношения, храна или благотворителност са еднакви, те не разграничават нещата и са неразумни. Има мисионери, които проповядват, че човек може да прави каквото си иска и да постигне съвършенство. Но тези безотговорни наставници не действат в съответствие с напътствията на писанията. Те си измислят собствени начини и заблуждават хората.

Текст

а̄юх̣-саттва-бала̄рогя-
сукха-прӣти-вивардхана̄х̣
рася̄х̣ снигдха̄х̣ стхира̄ хр̣дя̄

а̄ха̄ра̄х̣ са̄ттвика-прия̄х̣

Дума по дума

а̄юх̣ – продължителността на живот; саттва – съществуването; бала – сила; а̄рогя – здраве; сукха – щастие; прӣти – и задоволство; вивардхана̄х̣ – като увеличават; рася̄х̣ – сочна; снигдха̄х̣ – мазна; стхира̄х̣ – трайна; хр̣дя̄х̣ – приятна за сърцето; а̄ха̄ра̄х̣ – храна; са̄ттвика – на този, който е в доброто; прия̄х̣ – вкусна.

Превод

Храните, ценени от хората в гун̣ата на доброто, увеличават продължителността на живота, пречистват съществуването и дават сила, здраве, щастие и задоволство. Тези храни са сочни, мазни, пълноценни и приятни за сърцето.

Текст

кат̣в-амла-лаван̣а̄тй-уш̣н̣а-
тӣкш̣н̣а-рӯкш̣а-вида̄хинах̣
а̄ха̄ра̄ ра̄джасасйеш̣т̣а̄
дух̣кха-шока̄мая-прада̄х̣

Дума по дума

кат̣у – горчива; амла – кисела; лаван̣а – солена; ати-уш̣н̣а – много гореща; тӣкш̣н̣а – люта; рӯкш̣а – суха; вида̄хинах̣ – изгаряща; а̄ха̄ра̄х̣ – храна; ра̄джасася – на човека, в гун̣ата на страстта; иш̣т̣а̄х̣ – вкусна; дух̣кха – нещастие; шока – страдание; а̄мая – болест; прада̄х̣ – причинява.

Превод

Храни, които са твърде горчиви, твърде кисели, солени, люти, пикантни, сухи или горещи, се ценят от хората в гун̣ата на страстта. Такива храни причиняват нещастие, страдание и болест.

Текст

я̄та-я̄мам̇ гата-расам̇
пӯти парюш̣итам̇ ча ят
уччхиш̣т̣ам апи ча̄медхям̇
бходжанам̇ та̄маса-приям

Дума по дума

я̄та-я̄мам – храна, приготвена три часа преди да бъде ядена; гата-расам – безвкусна; пӯти – мирише лошо; парюш̣итам – развалена; ча – също; ят – тази, която; уччхиш̣т̣ам – остатъци от храна; апи – също; ча – и; амедхям – не е за докосване; бходжанам – храна; та̄маса – за човек в гун̣ата на мрака; приям – приятна.

Превод

Храна, приготвена повече от три часа, преди да бъде ядена; храна безвкусна, разлагаща се и воняща; храна, съставена от остатъци и продукти, които не бива да се докосват, е приятна за хората в гун̣ата на невежеството.

Пояснение

Предназначението на храната е да увеличи продължителността на живота, да пречисти ума и да даде телесна сила. Това е единственото ѝ предназначение. В миналото велики авторитети са избрали храните, полезни за здравето и удължаващи живота – например млечните продукти, захарта, ориза, пшеницата, плодовете и зеленчуците. Тези храни са много ценени от хората в гун̣ата на доброто. Някои храни, като печената царевица и меласата, въпреки че не са много вкусни, стават приятни, ако се смесят с мляко или с други храни. Тогава те са в гун̣ата на доброто. Всички тези храни са чисти по природа. Те са напълно различни от нещата, които не бива да се докосват, като месото и алкохола. Мазните храни, споменати в осми стих, нямат нищо общо с животинската мазнина, получена от заклани животни. Животинската мазнина е на разположение под формата на мляко – най-удивителната храна. Млякото, маслото, сиренето и подобните продукти доставят животинска мазнина във вид, изключващ всяка необходимост от убиване на невинни създания. Това убиване се дължи единствено на жестокия манталитет. Цивилизованият начин за получаване на необходимата мазнина е чрез млякото. Клането е присъщо за форми, по-нисши от човешката. Протеин има в изобилие в разцепения грах, в да̄ла, в пълнозърнестото брашно и т.н.

Храните в гун̣ата на страстта, които са горчиви, прекалено солени, много горещи или подправени с много лют пипер, причиняват страдание, защото намаляват слузта в стомаха, а това води до болести. Храните, които не са пресни, са в гун̣ата на невежеството, в мрака. Всяка храна, приготвена повече от три часа преди да бъде ядена (с изключение на праса̄дам – храната, предложена на Бога), е в гун̣ата на невежеството. Понеже се развалят, подобни храни миришат лошо, което често привлича хората от тази гун̣а, но отблъсква онези, в гун̣ата на доброто.

Остатъците от храна могат да се ядат само ако са част от ястие, предложено най-напред на Върховния Бог, или са вкусени от святи личности, особено от духовния учител. В противен случай остатъците от храна са в гун̣ата на мрака и водят до зарази и болести. Такива храни, макар и много вкусни за хора от гун̣ата на невежеството, не са желани, нито докосвани от хора в гун̣ата на доброто. Най-добрата храна са остатъците от предложеното на Върховната Божествена Личност. В Бхагавад-гӣта̄ Върховният Бог казва, че приема ястия от зеленчуци, брашно и мляко, предложени с преданост. Патрам̇ пуш̣пам̇ пхалам̇ тоям. Разбира се, предаността и любовта са главните неща, които Бог приема. Но се посочва също, че праса̄дам трябва да бъде приготвян по специален начин. Всяка храна, сготвена според препоръките на писанията и предложена на Бога, може да се яде дори ако е приготвена дълго преди това, защото е трансцендентална. Следователно, за да направи храната здравословна, добра за ядене и вкусна за всички, човек трябва най-напред да я предложи на Върховната Божествена Личност.

Текст

апхала̄ка̄н̇кш̣ибхир ягьо
видхи-диш̣т̣о я иджяте
яш̣т̣авям евети манах̣
сама̄дха̄я са са̄ттвиках̣

Дума по дума

апхала-а̄ка̄н̇кш̣ибхих̣ – от личности, без стремеж към резултата; ягях̣ – жертвоприношение; видхи-диш̣т̣ах̣ – в съответствие с писанията; ях̣ – която; иджяте – се извършва; яш̣т̣авям – трябва да се извърши; ева – несъмнено; ити – така; манах̣ – ума; сама̄дха̄я – като се установи; сах̣ – то; са̄ттвиках̣ – в гун̣ата на доброто.

Превод

От жертвоприношенията това, което се извършва като дълг в съответствие с наставленията на писанията от личности, които не желаят награда, е в природата на доброто.

Пояснение

Обща тенденция е да се принасят жертви с някаква користна цел, но тук се казва, че жертвоприношението трябва да се извършва без подобно желание. То трябва да се изпълнява от чувство за дълг. Да вземем за пример ритуалите в храмовете и църквите. Обикновено те преследват материална изгода и не са в гун̣ата на доброто. Би трябвало да се отива в храма или църквата от чувство за дълг, да се отдава почит на Върховната Божествена Личност, да се предлагат цветя и храна, без да се очаква материална изгода. Всички мислят, че няма полза да ходят в храма само за да обожават Бога. Но обожаването за материални облаги не се препоръчва в писанията. Човек би трябвало да отива само за да отдаде почитта си. Това ще го постави в гун̣ата на доброто. Дълг на всеки цивилизован човек е да следва наставленията на писанията и да почита Върховната Божествена Личност.

Текст

абхисандха̄я ту пхалам̇
дамбха̄ртхам апи чаива ят
иджяте бхарата-шреш̣т̣ха
там̇ ягям̇ виддхи ра̄джасам

Дума по дума

абхисандха̄я – като желае; ту – но; пхалам – резултата; дамбха – гордост; артхам – поради; апи – също; ча – и; ева – несъмнено; ят – това, което; иджяте – се извършва; бхарата-шреш̣т̣ха – о, първи сред Бха̄ратите; там – това; ягям – жертвоприношение; виддхи – знай; ра̄джасамгун̣ата на страстта.

Превод

О, пръв сред Бха̄ратите, трябва да знаеш, че жертвоприношението, извършвано за материална изгода или от гордост, е в гун̣ата на страстта.

Пояснение

Понякога се правят жертвоприношения и ритуали за издигане до райското царство или за материални ползи в този свят. Такива жертвоприношения и ритуални церемонии са в гун̣ата на страстта.

Текст

видхи-хӣнам аср̣ш̣т̣а̄ннам̇
мантра-хӣнам адакш̣ин̣ам
шраддха̄-вирахитам̇ ягям̇
та̄масам̇ паричакш̣ате

Дума по дума

видхи-хӣнам – без напътствията на писанията; аср̣ш̣т̣а-аннам – без раздаване на праса̄дам; мантра-хӣнам – без пеене на ведически химни; адакш̣ин̣ам – без възнаграждение за свещеници; шраддха̄ – вяра; вирахитам – без; ягям – жертвоприношения; та̄масам – в гун̣ата на невежеството; паричакш̣ате – се определя.

Превод

Всяко жертвоприношение, изпълнено против правилата на писанията, без да се раздава праса̄дам (духовна храна), без да се пеят ведически химни, без възнаграждение за свещениците и без вяра, се определя в гун̣ата на невежеството.

Пояснение

Вярата в гун̣ата на мрака или невежеството е всъщност безверие. Понякога хората почитат даден полубог просто за да спечелят пари и после да ги пропилеят за развлечения, като пренебрегват наредбите на писанията. Такива церемониални прояви на религиозност не се приемат за искрени. Всички те са в гун̣ата на мрака, пораждат демоничен манталитет и не са от полза за човешкото общество.

Текст

дева-двиджа-гуру-пра̄гя-
пӯджанам̇ шаучам а̄рджавам
брахмачарям ахим̇са̄ ча
ша̄рӣрам̇ тапа учяте

Дума по дума

дева – на Върховния Бог; двиджабра̄хман̣ите; гуру – духовния учител; пра̄гя – и почитани личности; пӯджанам – почитане; шаучам – чистота; а̄рджавам – простота; брахмачарям – въздържание от сексуален живот; ахим̇са̄ – ненасилие; ча – също; ша̄рӣрам – отнасящи се до тялото; тапах̣ – въздържание; учяте – се казва.

Превод

Въздържанието на тялото предполага обожание на Бога, почитане на бра̄хман̣ите, духовния учител и висшестоящите, като бащата и майката; също и чистота, простота, целомъдрие и ненасилие.

Пояснение

Тук Върховният обяснява различните видове въздържание и аскетизъм. Най-напред Той обяснява въздържанията, отнасящи се до тялото. Човек трябва да отдава или да се научи да отдава почит на Бога или на полубоговете, на съвършените учени бра̄хман̣и, на духовния учител и на висшестоящите – баща, майка или всяка личност, запозната с ведическото знание. Те заслужават подходяща почит. Човек би трябвало да поддържа вътрешна и външна чистота и да се държи естествено. Той не бива да прави нищо, противоречащо на правилата в писанията. Не бива да се занимава със секс извън семейния живот; в писанията сексът е разрешен единствено в брака и при никакви други обстоятелства. Това се нарича целомъдрие. Такива са отреченията и въздържанията, които се отнасят до тялото.

Текст

анудвега-карам̇ ва̄кям̇
сатям̇ прия-хитам̇ ча ят
сва̄дхя̄я̄бхясанам̇ чаива
ва̄н̇-маям̇ тапа учяте

Дума по дума

анудвега-карам – необезпокояващи; ва̄кям – думи; сатям – честни; прия – скъпи; хитам – благоприятни; ча – също; ят – което; сва̄дхя̄я – на изучаване на Ведите; абхясанам – практика; ча – също; ева – несъмнено; ва̄к-маям – на гласа; тапах̣ – въздържание; учяте – се казва.

Превод

Въздържанието на речта се състои в употреба на думи, които са правдиви, приятни, полезни и не безпокоят хората, а също и в редовно позоваване на ведическата литература.

Пояснение

Не бива да говорим така, че да смущаваме ума на другите. Разбира се, когато говори един учител, той казва истината заради обучението на учениците си, но трябва да внимава с другите, които не са негови ученици и да не притеснява умовете им. Това е въздържание по отношение на говоренето. Освен това не бива да се говорят глупости. В духовните среди се обсъждат само неща, потвърдени от писанията. Би трябвало да се позоваваме на авторитетните писания, за да подкрепим казаното от нас. В същото време добре е речта да бъде много приятна за слуха. От подобни обсъждания има огромна полза и те издигат човешкото общество. Ведическата литература е безкраен източник; тя трябва да се изучава. Всичко това се нарича въздържание на речта.

Текст

манах̣-праса̄дах̣ саумятвам̇
маунам а̄тма-виниграхах̣
бха̄ва-сам̇шуддхир итй етат
тапо ма̄насам учяте

Дума по дума

манах̣-праса̄дах̣ – удовлетворение на ума; саумятвам – без двуличие към другите; маунам – мълчаливост; а̄тма – на себето; виниграхах̣ – контрол; бха̄ва – на собствената природа; сам̇шуддхих̣ – пречистване; ити – така; етат – това; тапах̣ – въздържание; ма̄насам – на ума; учяте – се казва.

Превод

Удовлетворение, простота, мълчаливост, себеконтрол и пречистване на съществуването – това е въздържанието на ума.

Пояснение

Да се направи умът въздържан, означава той да се оттегли от сетивното наслаждение. Умът трябва да бъде така обучен, че винаги да мисли за доброто на другите. Най-подходящо възпитание за него е сериозността на мислите – неотклонно в Кр̣ш̣н̣а съзнание и далеч от сетивното наслаждение. За да пречисти природата си, човек трябва да стане Кр̣ш̣н̣а осъзнат. Умът може да постигне удовлетворение само ако бъде спасен от мисли за собствено наслаждение. Колкото повече преследваме сетивната наслада, толкова повече умът ни става неудовлетворен. В настоящата епоха ненужно, по всевъзможни начини, насочваме ума си към сетивното и така не му даваме възможност да бъде удовлетворен. Най-добрият начин за действие е да обърнем ума си към ведическата литература, която е пълна с удовлетворяващи разкази, като тези в Пура̄н̣ите и Маха̄бха̄рата. Нека да се възползваме от това знание и да се пречистим. Умът трябва да се освободи от двуличието и да се занимава с благоденствието на всички. Мълчаливост означава постоянно да се мисли за себепознанието. В този смисъл личността в Кр̣ш̣н̣а съзнание съблюдава съвършено мълчание. Контрол над ума означава да се отдръпва ума от сетивното наслаждение. Човек трябва да бъде прям в отношенията си и с това да пречисти своето съществуване. Всички тези качества, взети заедно, съставляват въздържание в умствените дейности.

Текст

шраддхая̄ парая̄ таптам̇
тапас тат три-видхам̇ нараих̣
апхала̄ка̄н̇кш̣ибхир юктаих̣
са̄ттвикам̇ паричакш̣ате

Дума по дума

шраддхая̄ – с вяра; парая̄ – трансцендентална; таптам – изпълнени; тапах̣ – въздържания; тат – това; три-видхам – три вида; нараих̣ – от хора; апхала-а̄ка̄н̇кш̣ибхих̣ – които не желаят плодовете; юктаих̣ – се заемат; са̄ттвикам – в гун̣ата на доброто; паричакш̣ате – се нарича.

Превод

Това тристранно въздържание, извършвано с трансцендентална вяра от хора, които не очакват материална изгода, а го правят единствено заради Върховния, се нарича въздържание в доброто.

Текст

сатка̄ра-ма̄на-пӯджа̄ртхам̇
тапо дамбхена чаива ят
крияте тад иха проктам̇
ра̄джасам̇ чалам адхрувам

Дума по дума

сат-ка̄ра – уважение; ма̄на – чест; пӯджа̄ – и почитане; артхам – заради; тапах̣ – въздържание; дамбхена – с гордост; ча – също; ева – несъмнено; ят – което; крияте – се извършва; тат – това; иха – в този свят; проктам – се казва; ра̄джасамгун̣ата на страстта; чалам – неустойчиво; адхрувам – временно.

Превод

Въздържание, извършено от гордост и с цел да се спечели внимание, почит и преклонение, е в гун̣ата на страстта. То е непостоянно.

Пояснение

Понякога въздържанието се извършва, за да се впечатлят хората, да се спечели тяхната почит, уважение и преклонение. Личностите в гун̣ата на страстта подреждат нещата така, че да са почитани от подчинените си, като ги оставят да им мият краката и да им предлагат скъпи подаръци. Такива изкуствени отношения, създавани чрез извършване на въздържания, са в гун̣ата на страстта. Резултатите им са временни, неустойчиви и непостоянни.

Текст

мӯд̣ха-гра̄хен̣а̄тмано ят
пӣд̣ая̄ крияте тапах̣
парасьотса̄дана̄ртхам̇ ва̄
тат та̄масам уда̄хр̣там

Дума по дума

мӯд̣ха – глупавият; гра̄хен̣а – с усилие; а̄тманах̣ – на собственото си себе; ят – който; пӣд̣ая̄ – чрез мъчение; крияте – се извършва; тапах̣ – въздържание; парася – за другите; утса̄дана-артхам – за да причини унищожение; ва̄ – или; тат – това; та̄масам – в гун̣ата на мрака; уда̄хр̣там – се казва.

Превод

Въздържанието, извършено от глупост, чрез себеизтезание или за да се наранят и унищожат другите, се определя в гун̣ата на невежеството.

Пояснение

Има примери за глупави въздържания, предприети от демони като Хиран̣якашипу, подложил се на суров аскетизъм, за да стане безсмъртен и да избие полубоговете. Той се молел за това на Брахма̄, но в крайна сметка бил убит от Бога, Върховната Личност. Аскетизмът за достигане на нещо невъзможно със сигурност е в гун̣ата на невежеството.

Текст

да̄тавям ити яд да̄нам̇
дӣяте 'нупака̄рин̣е
деше ка̄ле ча па̄тре ча
тад да̄нам̇ са̄ттвикам̇ смр̣там

Дума по дума

да̄тавям – като дълг; ити – така; ят – този, който; да̄нам – благотворителност; дӣяте – се дава; анупака̄рин̣е – без да желае нещо в замяна; деше – на подходящо място; ка̄ле – в подходящо време; ча – също; па̄тре – на подходяща личност; ча – и; тат – това; да̄нам – милостиня; са̄ттвикам – в гун̣ата на доброто; смр̣там – се счита.

Превод

Милостинята, която се дава от чувство за дълг, без очакване на нещо в замяна, в подходящо време и място и на достойна личност, е в гун̣ата на доброто.

Пояснение

Ведическата литература препоръчва милостинята, дадена на личност, която се занимава с духовни дейности. Няма препоръки за произволно даване на милостиня; винаги трябва да се взема под внимание духовното съвършенство. Затова е препоръчително милостиня да се дава на местата за поклонение, при лунно или слънчево затъмнение, в края на месеца, на учен бра̄хман̣а или предан ваиш̣н̣ава или в храмовете. Подобна благотворителност би трябвало да се предлага без никакво очакване на нещо в замяна. Понякога от състрадание хората дават милостиня на някой бедняк, но ако той не я заслужава, тогава няма духовен напредък. С други думи, безразборната благотворителност не се препоръчва във ведическата литература.

Текст

ят ту пратюпака̄ра̄ртхам̇
пхалам уддишя ва̄ пунах̣
дӣяте ча париклиш̣т̣ам̇
тад да̄нам̇ ра̄джасам̇ смр̣там

Дума по дума

ят – това, което; ту – но; прати-упака̄ра-артхам – за да се получи нещо в замяна; пхалам – резултат; уддишя – като желае; ва̄ – или; пунах̣ – отново; дӣяте – се дава; ча – също; париклиш̣т̣ам – неохотно; тат – това; да̄нам – благотворителност; ра̄джасам – в гун̣ата на страстта; смр̣там – се приема.

Превод

Благотворителност, извършена за да се получи нещо в замяна, с очакване на резултати или с неохота, се определя в гун̣ата на страстта.

Пояснение

Понякога благотворителността се извършва с цел издигане до райското царство, а понякога с голямо безпокойство и последващо съжаление: „Защо дадох толкова много!“. Понякога благотворителността се прави по задължение или по нареждане на висшестоящ. Тези видове милостиня са в гун̣ата на страстта.

Има много благотворителни фондации, предлагащи дарения на институции, които се занимават със сетивно наслаждение. Такава милостиня не се препоръчва във ведическите писания. Единствената предписана благотворителност е тази в гун̣ата на доброто.

Текст

адеша-ка̄ле яд да̄нам
апа̄требхяш ча дӣяте
асат-кр̣там авагя̄там̇
тат та̄масам уда̄хр̣там

Дума по дума

адеша – на нечисто място; ка̄ле – в нечисто време; ят – това, което; да̄нам – милостиня; апа̄требхях̣ – на недостойни личности; ча – също; дӣяте – се дава; асат-кр̣там – без уважение; авагя̄там – без подходящо внимание; тат – това; та̄масам – в гун̣ата на мрака; уда̄хр̣там – се казва, че е.

Превод

А милостинята, дадена на нечисто място, в неподходящо време, на недостойни личности или без подходящо внимание и уважение, е в гун̣ата на невежеството.

Пояснение

Тук не се поощряват даренията, които ще се използват за опиати, алкохол и хазарт. Този вид благотворителност е в гун̣ата на невежеството. Няма полза от такава милостиня, напротив, тя насърчава хората, вършещи грехове. Ако някой дава милостиня на подходяща личност, но без уважение и внимание, тя също е в гун̣ата на мрака.

Текст

ом̇ тат сад ити нирдешо
брахман̣ас три-видхах̣ смр̣тах̣
бра̄хман̣а̄с тена веда̄ш ча
ягя̄ш ча вихита̄х̣ пура̄

Дума по дума

ом̇ – обозначаване на Върховния; тат – това; сат – вечно; ити – така; нирдешах̣ – обозначаване; брахман̣ах̣ – на Върховния; три-видхах̣ – тристранно; смр̣тах̣ – се считат; бра̄хман̣а̄х̣бра̄хман̣ите; тена – с това; веда̄х̣ – ведическата литература; ча – също; ягя̄х̣ – жертвоприношение; ча – също; вихита̄х̣ – използвани; пура̄ – някога.

Превод

От началото на сътворението трите думи ом̇ тат сат се използват за обозначаване на Върховната Абсолютна Истина. Тези думи-символи се употребяват от бра̄хман̣ите във ведическите химни и по време на жертвоприношенията за удовлетворение на Върховния.

Пояснение

Вече бе обяснено, че въздържанието, жертвоприношението, благотворителността и храните се разделят на три вида – в гун̣ите на доброто, страстта и невежеството. Но независимо дали са първа, втора или трета класа, всички те са обусловени, замърсени от материалните гун̣и на природата. Когато са насочени към Върховния – ом̇ тат сат, Божествената Личност, Вечния, – те стават средство за духовно издигане. В писанията е посочена същата цел. Трите думи ом̇ тат сат обозначават специално Абсолютната Истина, Върховната Божествена Личност. Във ведическите химни винаги можем да открием думата ом̇.

Ако действа, без да следва правилата на писанията, човек няма да постигне Абсолютната Истина. Той ще постигне някакъв временен резултат, но не крайната цел на живота. В заключение – благотворителност, жертвоприношение и въздържание трябва да се извършват в гун̣ата на доброто. Извършени в гун̣ата на страстта или невежеството, те несъмнено са от по-ниско качество. Трите думи ом̇ тат сат се произнасят заедно със святото име на Върховния Господ, т.е. ом̇ тат виш̣н̣ох̣. Винаги, когато се изрича ведически химн или святото име на Върховния Бог, се добавя ом̇. Това е указание на ведическата литература. Тези три думи са взети от ведическите химни. Ом̇ итй етад брахман̣о недиш̣т̣хам̇ на̄ма посочва първата цел. След това тат твам аси (Чха̄ндогя Упаниш̣ад, 6.8.7) посочва втората цел. А сад ева саумя (Чха̄ндогя Упаниш̣ад, 6.2.1) посочва третата цел. Взети заедно, те стават ом̇ тат сат. В миналото, когато Брахма̄, първото сътворено живо същество, извършвал жертвоприношения, той обозначавал с тези три думи Бога, Върховната Личност. Затова същият принцип е следван от ученическата приемственост. Този химн има огромно значение. Ето защо Бхагавад-гӣта̄ препоръчва всяка работа да се посвещава на ом̇ тат сат, т.е. на Бога, Върховната Личност. Когато някой извършва въздържание, благотворителност и жертвоприношение с тези три думи, той действа в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Кр̣ш̣н̣а съзнание – това са научно обосновани трансцендентални дейности, които ни дават възможност да се върнем вкъщи, обратно при Бога. Няма загуба на енергия, когато се действа по този трансцендентален начин.

Текст

тасма̄д ом̇ итй уда̄хр̣тя
ягя-да̄на-тапах̣-крия̄х̣
правартанте видха̄нокта̄х̣
сататам̇ брахма-ва̄дина̄м

Дума по дума

тасма̄т – затова; ом̇ – започвайки с ом̇; ити – така; уда̄хр̣тя – обозначава; ягя – на жертвоприношение; да̄на – благотворителност; тапах̣ – и въздържание; крия̄х̣ – извършването; правартанте – започват; видха̄на-укта̄х̣ – в съответствие с правилата на писанията; сататам – винаги; брахма-ва̄дина̄м – на трансценденталистите.

Превод

Ето защо, когато извършват жертвоприношения, въздържания или благотворителност в съответствие с правилата на писанията, трансценденталистите започват с ом̇, за да достигнат Върховния.

Пояснение

Ом̇ тад виш̣н̣ох̣ парамам̇ падам (Р̣г Веда, 1.22.20). Лотосовите нозе на Виш̣н̣у са върховното ниво на преданост. Ако всяко нещо се извършва заради Върховната Божествена Личност, това гарантира съвършенство на дейността.

Текст

тад итй анабхисандха̄я
пхалам̇ ягя-тапах̣-крия̄х̣
да̄на-крия̄ш ча вивидха̄х̣
криянте мокш̣а-ка̄н̇кш̣ибхих̣

Дума по дума

тат – това; ити – така; анабхисандха̄я – без желание; пхалам – резултат; ягя – от жертвоприношение; тапах̣ – и въздържание; крия̄х̣ – дейности; да̄на – на благотворителност; крия̄х̣ – дейности; ча – също; вивидха̄х̣ – различни; криянте – се извършват; мокш̣а-ка̄н̇кш̣ибхих̣ – от тези, които наистина желаят да постигнат освобождение.

Превод

Различните жертвоприношения, въздържания и благотворителност трябва да се извършват с думата „тат“, без желание за материални резултати. Целта на тези трансцендентални дейности е освобождение от материалното оплитане.

Пояснение

За да се издигне до духовно ниво, човек не бива да действа за някаква материална изгода. Дейностите би трябвало да преследват крайната цел – пренасяне в духовното царство, обратно вкъщи, обратно при Бога.

Текст

сад-бха̄ве са̄дху-бха̄ве ча
сад итй етат праюджяте
прашасте карман̣и татха̄
сач-чхабдах̣ па̄ртха юджяте
ягйе тапаси да̄не ча
стхитих̣ сад ити чочяте
карма чаива тад-артхӣям̇
сад итй ева̄бхидхӣяте

Дума по дума

сат-бха̄ве – в смисъла на природата на Върховния; са̄дху-бха̄ве – в смисъла на природата на предания; ча – също; сат – думата сат; ити – така; етат – това; праюджяте – се използва; прашасте – в истински; карман̣и – дейности; татха̄ – също; сат-шабдах̣ – звукът сат; па̄ртха – о, сине на Пр̣тха̄; юджяте – се използва; ягйе – при жертвоприношения; тапаси – в аскетизъм; да̄не – при благотворителност; ча – също; стхитих̣ – положението; сат – Върховния; ити – така; ча – и; учяте – се произнася; карма – работа; ча – също; ева – несъмнено; тат – заради това; артхӣям – предназначено; сат – Върховния; ити – така; ева – несъмнено; абхидхӣяте – се обозначава.

Превод

О, сине на Пр̣тха̄! Абсолютната Истина е целта на преданото жертвоприношение и това се посочва с думата „сат“. „Сат“ се нарича също и неговият извършител; както и самите жертвоприношения, въздържания и благотворителност, които в съответствие с абсолютната им природа се извършват за удовлетворение на Върховната Личност.

Пояснение

Думите прашасте карман̣и, „предписани задължения“, означават, че много дейности, посочени във ведическата литература, са методи за пречистване – от деня на зачеването до края на човешкия живот. Такива пречистващи методи се използват заради крайното освобождение на живото същество. Във всички тези дейности препоръчително се произнася ом̇ тат сат. Думите сад-бха̄ве и са̄дху-бха̄ве обозначават трансценденталната природа. Дейността в Кр̣ш̣н̣а съзнание се нарича саттва, а този, който е напълно осъзнат за дейностите в Кр̣ш̣н̣а съзнание, се нарича са̄дху. В Шрӣмад Бха̄гаватам (3.25.25) се казва, че трансценденталните теми стават разбираеми при общуване с предани. Употребени са думите сата̄м̇ прасан̇га̄т. Без правилно общуване не може да се постигне трансцендентално знание. При посвещение или даване на свещения шнур се произнасят думите ом̇ тат сат. По същия начин обект на всички яги е Върховният, ом̇ тат сат. Думата тад-артхӣям означава да се служи на всичко, което представя Върховния – включително с такова служене, като готвене, помагане в храма или някаква друга работа за разпространение величието на Бога. Така тези върховни думи ом̇ тат сат се употребяват при най-различни случаи, за да направят всички дейности съвършени и всяко нещо завършено.

Текст

ашраддхая̄ хутам̇ даттам̇
тапас таптам̇ кр̣там̇ ча ят
асад итй учяте па̄ртха
на ча тат претя но иха

Дума по дума

ашраддхая̄ – без вяра; хутам – принесени като жертва; даттам – дадени; тапах̣ – въздържание; таптам – изпълнено; кр̣там – извършено; ча – също; ят – това, което; асат – фалшиво; ити – така; учяте – се казва, че е; па̄ртха – о, сине на Пр̣тха̄; на – никога; ча – също; тат – това; претя – след смъртта; на у – нито; иха – в този живот.

Превод

О, сине на Пр̣тха̄, жертвоприношения, въздържания или благотворителност без вяра във Върховния са нещо временно. Те се наричат „асат“ и са безполезни както в този, така и в следващия живот.

Пояснение

Всичко, извършено без трансцендентална цел – независимо дали е жертвоприношение, благотворителност или въздържание, – е безполезно. Поради това този стих осъжда такива дейности. Всяко нещо трябва да се прави за Върховния в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Без такава вяра и без подходящо ръководство никога няма да има каквато и да е полза. Всички ведически писания съветват да вярваме във Върховния. Крайната цел на ведическите наставления е разбирането на Кр̣ш̣н̣а. Никой няма да постигне успех, без да следва този принцип. Така че най-добрият път е да действаме от самото начало в Кр̣ш̣н̣а съзнание, под ръководството на авторитетен духовен учител. Това е начинът, по който се постига успех във всичко.

В обусловеното си положение хората са привлечени от почитането на полубогове, духове или Якш̣и като Кувера. Гун̣ата на доброто е за предпочитане пред гун̣ата на страстта и невежеството, но посветилият се на Кр̣ш̣н̣а съзнание става трансцендентален спрямо трите гун̣и на материалната природа. Макар да има процес за постепенно издигане, непосредственото приемане на Кр̣ш̣н̣а съзнание чрез общуване с чисти предани, е най-добрият път. И това се препоръчва в тази глава. Успехът ще дойде, ако човек най-напред намери авторитетен духовен учител и се обучи под негово ръководство. Тогава той може да постигне вяра във Върховния. Когато тази вяра с течение на времето узрее, тя се нарича любов към Бога. Тази любов е крайната цел на живите същества. Тоест трябва да се започне направо с Кр̣ш̣н̣а съзнание. Това е посланието на седемнайсета глава.

Така завършват поясненията на Бхактиведанта върху седемнадесета глава на Шрӣмад Бхагавад-гӣта̄, озаглавена Видовете вяра.