ТЕКСТ 23
TEXT 23
Текст
Tekst
вартате ка̄ма-ка̄ратах̣
на са сиддхим ава̄пноти
на сукхам̇ на пара̄м̇ гатим
vartate kāma-kārataḥ
na sa siddhim avāpnoti
na sukhaṁ na parāṁ gatim
Дума по дума
Synonyms
ях̣ – този, който; ша̄стра-видхим – правилата от писанията; утср̣джя – отказвайки се; вартате – остава; ка̄ма-ка̄ратах̣ – своенравно действие от похот; на – никога; сах̣ – той; сиддхим – съвършенство; ава̄пноти – достига; на – никога; сукхам – щастие; на – никога; пара̄м – върховния; гатим – стадий на съвършенство.
yaḥ — enhver, der; śāstra-vidhim — skrifternes reguleringer; utsṛjya — efter at have opgivet; vartate — vedbliver; kāma-kārataḥ — med at handle lunefuldt i lyst; na — aldrig; saḥ — han; siddhim — fuldkommenhed; avāpnoti — opnår; na — aldrig; sukham — lykke; na — aldrig; parām — det højeste; gatim — fuldkomne stade.
Превод
Translation
Този, който пренебрегва наставленията на свещените писания и действа своенравно, не постига нито съвършенство, нито щастие, нито върховната цел.
Den, der forkaster skrifternes påbud og handler efter sit eget hoved, opnår hverken fuldkommenhed, lykke eller det højeste mål.
Пояснение
Purport
Както вече беше описано, ша̄стра-видхи, предписанията на ша̄стрите, се предоставят на различните касти и духовни стъпала в човешкото общество. Всеки би трябвало да следва тези правила и предписания. Ако не ги следва и действа по собствена прищявка, движен от похотта, алчността и желанията си, никога няма да постигне съвършенство в живота. Казано другояче, човек, който знае всички тези неща на теория, но не ги прилага в собствения си живот, трябва да бъде считан за най-нисш сред хората. В човешката форма от живото същество се очаква да проявява разум и да следва правилата за издигане на живота до висше ниво; в противен случай то деградира. Но дори да спазва правилата и моралните принципи, ако накрая не успее да разбере Върховния Господ, цялото му знание се обезценява. И дори ако приема съществуването на Бога, но не му служи, всичките му усилия са напразни. Постепенното издигане до Кр̣ш̣н̣а съзнание и предано служене е крайно необходимо; само така може да се достигне висшата степен на съвършенство.
FORKLARING: Som før nævnt bliver śāstra-vidhi, śāstraernes anvisninger, givet til menneskesamfundets forskellige kaster og ordener. Alle forventes at følge disse regler og forskrifter. Hvis man ikke følger dem, men lunefuldt gør, hvad man har lyst til for at opfylde sit begær, sin grådighed og sine ønsker, bliver ens liv aldrig perfekt. Man kan med andre ord have teoretisk viden om alt dette, men hvis man ikke handler på det i sit eget liv, må man siges at være den laveste blandt mennesker. Et levende væsen i den menneskelige livsform forventes at være intelligent og følge de regler, der er afstukket for at ophøje ens liv til det højeste stade, men hvis man ikke følger dem, fornedrer man sig selv. Men selv om man følger alle regler, forskrifter og moralske principper uden i sidste ende at komme til stadiet af forståelse af den Højeste Herre, er al ens viden til ingen nytte. Og selv hvis man accepterer Guds eksistens, men ikke engagerer sig i Herrens tjeneste, er ens bestræbelse omsonst. Man bør derfor gradvist ophøje sig til niveauet af Kṛṣṇa-bevidsthed og hengiven tjeneste. Det er da og kun da, at man kan opnå det højeste fuldkomne stadie.
Думата ка̄ма-ка̄ратах̣ е много важна. Този, който съзнателно нарушава правилата, действа, подтикван от похот. Той знае, че нещо е забранено, но го прави. И обратното – знае какво трябва да се направи, но не го прави. Това са своеволни действия. Съдбата на такива личности е да бъдат наказвани от Върховния. Те остават далеч от съвършенството, към което е насочен човешкият живот – пречистване на собственото съществуване. Този, който не следва правилата и предписанията, не може да се пречисти, нито да постигне истинско щастие.
Ordet kāma-kārataḥ er meget betydningsfuldt. En person, der bevidst bryder reglerne, handler af lyst. Han ved, at det er forbudt, men gør det alligevel. Dette kaldes at handle lunefuldt. Han ved, hvad han har at gøre, men gør det alligevel ikke. Derfor kaldes han lunefuld. Den slags mennesker er bestemt til at blive fordømt af den Højeste Herre. Sådanne personer kan ikke nå den fuldkommenhed, der er tiltænkt menneskelivet. Menneskelivets formål er især, at man skal rense sin eksistens, og den, der ikke følger reglerne og forskrifterne, kan ikke rense sig selv og heller ikke opnå det virkelige stadie af lykke.