ТЕКСТ 5
STIH 5
Текст
Tekst
адхя̄тма-нитя̄ винивр̣тта-ка̄ма̄х̣
двандваир вимукта̄х̣ сукха-дух̣кха-сам̇гяир
гаччхантй амӯд̣ха̄х̣ падам авяям̇ тат
adhyātma-nityā vinivṛtta-kāmāḥ
dvandvair vimuktāḥ sukha-duḥkha-saṁjñair
gacchanty amūḍhāḥ padam avyayaṁ tat
Дума по дума
Synonyms
них̣ – без; ма̄на – гордост; моха̄х̣ – и илюзия; джита – след като са победили; сан̇га – в общуване; дош̣а̄х̣ – дефекти; адхя̄тма – с духовното знание; нитя̄х̣ – във вечността; винивр̣тта – откъснати; ка̄ма̄х̣ – от похот; двандваих̣ – от двойственостите; вимукта̄х̣ – освободени; сукха-дух̣кха – щастие и нещастие; сам̇гяих̣ – наричани; гаччханти – достигат; амӯд̣ха̄х̣ – необъркани; падам – положение; авяям – вечно; тат – това.
niḥ – bez; māna – lažna ugleda; mohāḥ – i iluzije; jita – pobjedivši; saṅga – druženja; doṣāḥ – greške; adhyātma – u duhovnom znanju; nityāḥ – u vječnosti; vinivṛtta – odvojeni; kāmāḥ – požude; dvandvaiḥ – dvostranosti; vimuktāḥ – oslobođeni; sukha-duḥkha – sreće i nesreće; saṁjñaiḥ – po imenu; gacchanti – dostižu; amūḍhāḥ – bez zbunjenosti; padam – položaj; avyayam – vječni; tat – taj.
Превод
Translation
Тези, които са освободени от гордост, илюзия и измамно общуване; които разбират вечното; които са приключили с материалната похот; които са освободени от двойственостите на щастие и нещастие, и без да са объркани, знаят как да се отдадат на Върховната Личност, достигат това вечно царство.
Oslobođeni lažna ugleda, iluzije i grešna druženja, oni koji su spoznali vječno postojanje odbacivši materijalnu požudu, oslobođeni dvostranosti sreće i nesreće, koji nisu zbunjeni i koji znaju proces predavanja Vrhovnoj Osobi, dostižu to vječno carstvo.
Пояснение
Purport
Тук много добре е описан процесът на отдаване. Първото условие е да не бъдем заблудени от гордост. Обусловената душа е горда, защото се мисли за господар на материалната природа. Затова ѝ е много трудно да се отдаде на Бога. Трябва да придобием истинско знание и така да разберем, че човек не е господарят на материалната природа – господарят е Върховната Божествена Личност. Когато се освободим от заблуждението, предизвикано от гордостта, можем да започнем процеса на отдаване. Този, който непрекъснато очаква почит в материалния свят, не може да се отдаде на Върховната Личност. Гордостта се дължи на илюзията, защото, въпреки че идва, остава тук за кратко време и после си отива, човек има глупостта да си представя, че е господар на света. По такъв начин той усложнява всичко и винаги има неприятности. Целият свят действа под влияние на това заблуждение. Хората смятат, че Земята, това земно кълбо, принадлежи на човешкото общество и са я разделили с измамното впечатление, че те са собствениците. Трябва да се освободим от лъжливата представа, че този свят е собственост на човешкото общество. Свободни от тази невярна представа, ще се освободим и от всяко измамно общуване, породено от обвързаност към семейство, общество или нация. Такива несъвършени връзки привързват към материалния свят. След този стадий трябва да се развива духовно знание. Човек трябва да разбере кое в действителност е негова собственост и кое не му принадлежи. Когато получи разбиране за нещата такива, каквито са, той се освобождава от всички двойствености като щастие и нещастие, удоволствие и страдание. Изпълва се със знание и тогава е възможно да се отдаде на Бога.
SMISAO: Ovdje je veoma lijepo opisan proces predavanja. Osoba ne smije biti obmanuta ponosom. To je prvi preduvjet. Uvjetovana duša ponosno misli da je gospodar materijalne prirode i zato se teško može predati Svevišnjoj Božanskoj Osobi. Njegujući pravo znanje treba shvatiti da nije gospodar materijalne prirode; gospodar je Svevišnja Božanska Osoba. Kad se oslobodi iluzije uzrokovane ponosom, može započeti proces predavanja. Onaj tko uvijek očekuje neko poštovanje u materijalnom svijetu ne može se predati Vrhovnoj Osobi. Ponos nastaje iz iluzije, jer čovjek, unatoč svom kratkotrajnom boravku ovdje, budalasto smatra sebe gospodarem svijeta. Tako čini cijelu situaciju složenom i uvijek je u nevolji. Čitav se svijet okreće pod tim dojmom. Ljudi smatraju da planet Zemlja pripada ljudskom društvu i zato su ga podijelili, pod lažnim dojmom da su njegovi vlasnici. Čovjek se mora osloboditi pogrešne ideje da je ljudsko društvo vlasnik ovoga svijeta. Kad se oslobodi takve pogrešne ideje, oslobađa se sveg grešnog druženja uzrokovanog naklonošću prema obitelji, društvu i narodu. To grešno druženje vezuje ga za materijalni svijet. Nakon toga mora razviti duhovno znanje. Mora njegovati znanje o tome što mu pripada, a što ne. Shvaćajući pravu prirodu stvari oslobađa se svih dvostranih shvaćanja sreće i nesreće, zadovoljstva i boli, i stječe potpuno znanje. Tada se može predati Svevišnjoj Božanskoj Osobi.