ТЕКСТ 5
TEXT 5
Текст
Text
адхя̄тма-нитя̄ винивр̣тта-ка̄ма̄х̣
двандваир вимукта̄х̣ сукха-дух̣кха-сам̇гяир
гаччхантй амӯд̣ха̄х̣ падам авяям̇ тат
adhyātma-nityā vinivṛtta-kāmāḥ
dvandvair vimuktāḥ sukha-duḥkha-saṁjñair
gacchanty amūḍhāḥ padam avyayaṁ tat
Дума по дума
Synonyms
них̣ – без; ма̄на – гордост; моха̄х̣ – и илюзия; джита – след като са победили; сан̇га – в общуване; дош̣а̄х̣ – дефекти; адхя̄тма – с духовното знание; нитя̄х̣ – във вечността; винивр̣тта – откъснати; ка̄ма̄х̣ – от похот; двандваих̣ – от двойственостите; вимукта̄х̣ – освободени; сукха-дух̣кха – щастие и нещастие; сам̇гяих̣ – наричани; гаччханти – достигат; амӯд̣ха̄х̣ – необъркани; падам – положение; авяям – вечно; тат – това.
niḥ — without; māna — false prestige; mohāḥ — and illusion; jita — having conquered; saṅga — of association; doṣāḥ — the faults; adhyātma — in spiritual knowledge; nityāḥ — in eternity; vinivṛtta — disassociated; kāmāḥ — from lust; dvandvaiḥ — from the dualities; vimuktāḥ — liberated; sukha-duḥkha — happiness and distress; saṁjñaiḥ — named; gacchanti — attain; amūḍhāḥ — unbewildered; padam — situation; avyayam — eternal; tat — that.
Превод
Translation
Тези, които са освободени от гордост, илюзия и измамно общуване; които разбират вечното; които са приключили с материалната похот; които са освободени от двойственостите на щастие и нещастие, и без да са объркани, знаят как да се отдадат на Върховната Личност, достигат това вечно царство.
Those who are free from false prestige, illusion and false association, who understand the eternal, who are done with material lust, who are freed from the dualities of happiness and distress, and who, unbewildered, know how to surrender unto the Supreme Person attain to that eternal kingdom.
Пояснение
Purport
Тук много добре е описан процесът на отдаване. Първото условие е да не бъдем заблудени от гордост. Обусловената душа е горда, защото се мисли за господар на материалната природа. Затова ѝ е много трудно да се отдаде на Бога. Трябва да придобием истинско знание и така да разберем, че човек не е господарят на материалната природа – господарят е Върховната Божествена Личност. Когато се освободим от заблуждението, предизвикано от гордостта, можем да започнем процеса на отдаване. Този, който непрекъснато очаква почит в материалния свят, не може да се отдаде на Върховната Личност. Гордостта се дължи на илюзията, защото, въпреки че идва, остава тук за кратко време и после си отива, човек има глупостта да си представя, че е господар на света. По такъв начин той усложнява всичко и винаги има неприятности. Целият свят действа под влияние на това заблуждение. Хората смятат, че Земята, това земно кълбо, принадлежи на човешкото общество и са я разделили с измамното впечатление, че те са собствениците. Трябва да се освободим от лъжливата представа, че този свят е собственост на човешкото общество. Свободни от тази невярна представа, ще се освободим и от всяко измамно общуване, породено от обвързаност към семейство, общество или нация. Такива несъвършени връзки привързват към материалния свят. След този стадий трябва да се развива духовно знание. Човек трябва да разбере кое в действителност е негова собственост и кое не му принадлежи. Когато получи разбиране за нещата такива, каквито са, той се освобождава от всички двойствености като щастие и нещастие, удоволствие и страдание. Изпълва се със знание и тогава е възможно да се отдаде на Бога.
The surrendering process is described here very nicely. The first qualification is that one should not be deluded by pride. Because the conditioned soul is puffed up, thinking himself the lord of material nature, it is very difficult for him to surrender unto the Supreme Personality of Godhead. One should know by the cultivation of real knowledge that he is not lord of material nature; the Supreme Personality of Godhead is the Lord. When one is free from delusion caused by pride, he can begin the process of surrender. For one who is always expecting some honor in this material world, it is not possible to surrender to the Supreme Person. Pride is due to illusion, for although one comes here, stays for a brief time and then goes away, he has the foolish notion that he is the lord of the world. He thus makes all things complicated, and he is always in trouble. The whole world moves under this impression. People are considering the land, this earth, to belong to human society, and they have divided the land under the false impression that they are the proprietors. One has to get out of this false notion that human society is the proprietor of this world. When one is freed from such a false notion, he becomes free from all the false associations caused by familial, social and national affections. These faulty associations bind one to this material world. After this stage, one has to develop spiritual knowledge. One has to cultivate knowledge of what is actually his own and what is actually not his own. And when one has an understanding of things as they are, he becomes free from all dual conceptions such as happiness and distress, pleasure and pain. He becomes full in knowledge; then it is possible for him to surrender to the Supreme Personality of Godhead.