Skip to main content
Библиотека » Бхагавад-гӣта̄ такава, каквато е » ТРИНАДЕСЕТА ГЛАВА

ТЕКСТ 35

TEXT 35

Текст

Tekstas

кш̣етра-кш̣етрагяйор евам
антарам̇ гя̄на-чакш̣уш̣а̄
бхӯта-пракр̣ти-мокш̣ам̇ ча
йе видур я̄нти те парам
kṣetra-kṣetrajñayor evam
antaraṁ jñāna-cakṣuṣā
bhūta-prakṛti-mokṣaṁ ca
ye vidur yānti te param

Дума по дума

Synonyms

кш̣етра – на тялото; кш̣етра-гяйох̣ – на собственика на тялото; евам – така; антарам – разликата; гя̄на-чакш̣уш̣а̄ – с очите на знанието; бхӯта – на живото същество; пракр̣ти – от материалната природа; мокш̣ам – освобождение; ча – също; йе – тези, които; видух̣ – знаят; я̄нти – се обръщат; те – те; парам – Върховния.

kṣetra — kūno; kṣetra-jñayoḥ — kūno savininko; evam — taip; antaram — skirtumą; jñāna-cakṣuṣā — žinojimo apšviestomis akimis; bhūta — gyvosios esybės; prakṛti — iš materialios gamtos; mokṣam — išsivadavimą; ca — taip pat; ye — tie, kurie; viduḥ — žino; yānti — eina; te — jie; param — į Aukščiausiąjį.

Превод

Translation

Всички, които виждат с очите на знанието разликата между тялото и познавача на тялото и могат да разберат процеса на освобождение от обвързаността с материалната природа, постигат върховната цел.

Tie, kurie žinojimo apšviestomis akimis regi skirtumą tarp kūno ir jį pažįstančio subjekto, o taip pat žino, kaip išsivaduoti iš materialios gamtos vergijos, pasiekia aukščiausią tikslą.

Пояснение

Purport

Смисълът на тринайсета глава е, че човек трябва да разбере разликата между тялото, собственика на тялото и Свръхдушата. Той трябва да приеме процеса на освобождение така, както е описан от осми до дванайсети стих. Тогава може да стигне до върховното местоназначение.

KOMENTARAS: Reikia suprasti, kuo skiriasi kūnas, jo savininkas ir Supersiela – tokia trylikto skyriaus esmė. Išsivadavimo kelią, kuris nusakomas posmuose nuo aštunto iki dvylikto, reikėtų pripažinti kaip tikrą kelią ir eiti juo į aukščiausią tikslą.

Всеки вярващ човек преди всичко трябва да общува с подходящи личности, за да слуша за Бога, и по този начин постепенно да се просветли. Ако приеме духовен учител, той може да се научи да прави разлика между материя и дух и това се превръща в основа за по-нататъшното му духовно развитие. Духовният учител обяснява на учениците си как да се освободят от материалната представа за живота. Например в Бхагавад-гӣта̄ виждаме как Кр̣ш̣н̣а наставлява Арджуна, за да го освободи от материалистическите му възгледи.

Tikintysis visų pirma turėtų stengtis bendrauti su tais, iš kurių girdėtų tiesą apie Dievą ir šitaip nuosekliai šviestųsi. Kas kreipiasi į dvasinį mokytoją, tas išmoks skirti materiją nuo dvasios. Tai taps jo tolimesnio dvasinio tobulėjimo pagrindu. Duodamas įvairius nurodymus, dvasinis mokytojas moko savo mokinius atsikratyti materialios būties sampratos. Pavyzdžiui, „Bhagavad-gītoje“ Kṛṣṇa moko Arjuną atsisakyti materialistinių motyvų.

Не е трудно да се разбере, че тялото е материя; чрез анализ в него разграничаваме двайсет и четири елемента. Тялото е грубо проявление, а фино проявление са умът и психичните дейности. Признаците на живот представляват взаимодействие на грубото и финото тяло. Но над тях са душата и Свръхдушата. Индивидуалната душа е различна от Свръхдушата. Материалният свят действа благодарение на свързването на душата с двайсет и четирите материални елемента. Всеки, който вижда устройството на цялото материално проявление като комбинация от душа и материални елементи и разбира позицията на Върховната Душа, е достоен да се пренесе в духовния свят. Тези неща изискват дълбок размисъл и осъзнаване и човек трябва напълно да проумее тази глава от Бхагавад-гӣта̄ с помощта на духовен учител.

Kiekvienas supras, jog kūnas – materija, ir jį galima suskaidyti į dvidešimt keturis pradmenis. Kūnas – grubi apraiška, o protas ir psichinė veikla – subtili apraiška. Sąveikaujant grubiai ir subtiliai apraiškoms atsiranda gyvybės požymiai. Be to, dar egzistuoja siela ir Supersiela. Jos – dvi. Materialaus pasaulio judėjimui pradžią duoda sielos ir dvidešimt keturių materijos pradmenų jungtis. Tas, kuris materialų pasaulį mato kaip sielos ir materijos pradmenų jungtį ir supranta Aukščiausiosios Sielos padėtį, vertas dvasinio pasaulio. Šiuos klausimus reikia apmąstyti ir suvokti, todėl, padedant dvasiniam mokytojui, derėtų šį skyrių labai gerai išsiaiškinti.

Така завършват поясненията на Бхактиведанта върху тринадесета глава на Шрӣмад Бхагавад-гӣта̄, озаглавена „Природата, наслаждаващият се и съзнанието“.

Taip Bhaktivedanta baigia komentuoti tryliktąjį „Śrīmad Bhagavad-gītos“ skyrių, pavadintą „Gamta, besimėgaujantis subjektas ir sąmonė“.