Арджуна иска да узнае какво представляват пракр̣ти (природата), пуруш̣а (наслаждаващият се), кш̣етра (полето), кш̣етра-гя (неговият познавач), знанието и обектът на познание. Когато Арджуна пита за всичко това, Кр̣ш̣н̣а отговаря, че тялото се нарича поле, а този, който познава тялото, се нарича познавач на полето. Тялото е поле за дейностите на обусловената душа, която се е заплела в мрежите на материалното съществуване и се опитва да господства над материалната природа. И според способността си да властва над материалната природа обусловената душа получава поле за дейност. Това поле за дейност е тялото. А какво е тялото? То е изградено от сетива. Обусловената душа търси сетивно наслаждение и според способността ѝ да се наслаждава, получава тяло, поле за дейност. Затова тялото се нарича кш̣етра, „поле за дейност“ на обусловената душа. А душата, която не е тъждествена с тялото, се нарича кш̣етра-гя, познавач на полето. Не е много трудно да се разбере разликата между полето и неговия познавач, т.е. между тялото и познавача на тялото. Очевидно е, че от детството до старостта тялото ни претърпява множество промени и въпреки това личността остава една и съща. Тоест има разлика между познавача на полето на дейност и самото поле на дейността. Обусловената душа може да разбере, че е различна от тялото. Това се каза в началото – дехино 'смин, което означава, че живото същество е вътре в тялото и тялото се променя от детско в юношеско, от юношеско в младежко и от младежко в старческо, а личността, притежаваща тялото, знае, че то се променя. Собственикът на тялото безспорно е кш̣етра-гя. Понякога си мислим: „Аз съм щастлив“, „Аз съм мъж“, „Аз съм жена“, „Аз съм куче“, „Аз съм котка“. Така познавачът на тялото отъждествява себе си с тялото, макар в действителност да се различава от него. Ние използваме много неща – например дрехи и т.н., – но знаем, че се различаваме от вещите, които използваме. По същия начин, ако помислим малко, ще разберем, че се различаваме и от тялото си. Аз или ти, или някой друг, който притежава тяло, се нарича кш̣етра-гя – познавач на полето на дейността, а тялото се нарича кш̣етра – самото поле на дейността.

В първите шест глави на Бхагавад-гӣта̄ се описват познавачът на тялото (живото същество) и позицията, от която той може да разбере Върховния. Средните шест глави описват Бог, Върховната Личност и взаимоотношенията между индивидуалната душа и Свръхдушата във връзка с преданото служене. В тези глави се определя ясно господстващата позиция на Върховната Божествена Личност и подчинената позиция на индивидуалната душа. Живите същества са подчинени при всички обстоятелства, но забравяйки това, те обричат себе си на страдания. Когато се просветят чрез благочестиви дейности, те се обръщат към Върховния Бог поради различни причини: едни – защото са нещастни, други – защото имат нужда от пари, трети от любопитство, а четвърти – защото търсят знание. Това вече беше разяснено. От тринайсета глава нататък се обяснява как живото същество влиза в контакт с материалната природа и как Върховният Бог го освобождава чрез различни методи: плодоносни дейности, придобиване на знание и предано служене. Живото същество се различава напълно от материалното тяло, но е свързано с него по определен начин. Това също ще бъде обяснено.

Обсъждайки въпросите, свързани с тялото и познавача на тялото, душата и Свръхдушата, ние откриваме три различни обекта на изследване: Бог, живото същество и материята. Във всяко поле на дейност, т.е. във всяко тяло, съществуват две души – индивидуалната душа и Свръхдушата. Тъй като Свръхдушата е пълна експанзия на Бога, Той казва: „Аз съм също и познавачът, но не индивидуалният познавач. Аз съм върховният познавач. Аз присъствам във всяко тяло като Парама̄тма̄, Свръхдуша“.

Всеки, който внимателно изучава същността на полето на дейност и познавача на полето от гледна точка на Бхагавад-гӣта̄, може да постигне знание.

Бог казва: „Аз съм познавачът на полето на дейност във всяко тяло“. Индивидът може да познава собственото си тяло, но няма знание за другите тела. Бог, Върховната Личност, който присъства като Свръхдуша във всички тела, знае всичко за всяко едно от тях. Той познава различните тела в разнообразните им форми на живот. Един поданик на държавата може да знае всичко само за своето парче земя, докато царят познава не само двореца си, но и всичко, което притежават поданиците му. По същия начин човек е собственик на индивидуалното си тяло, но притежателят на всички тела е Върховният Бог. Царят е истинският владетел на царството, а поданиците му са второстепенни владетели. И Върховният Бог е върховният владетел на всички тела.

Тялото е изградено от сетива. Върховният Бог е Хр̣ш̣ӣкеша, което означава „повелител на сетивата“. Той е истинският господар на сетивата, както царят е истинският повелител на всички дейности в държавата, а властта на поданиците  е вторична.  Бог казва: „Аз съм също и познавачът“. Това означава, че Той е върховният познавач, докато индивидуалната душа познава само своето тяло. В Маха̄бха̄рата (Ша̄нти парва, 339.6) се казва следното:

Материалното тяло се нарича кш̣етра и вътре в него обитават собственикът на тялото и Върховният Бог, който познава както тялото, така и собственика на тялото. Затова Той се нарича познавач на всички полета. Разликата между полето и дейностите, познавача на дейностите и върховния познавач на дейностите се съдържа в следното. Съвършеното знание за природата на тялото, душата и Свръхдушата е известно от гледна точка на ведическата литература като гя̄на. Това е мнението на Кр̣ш̣н̣а. Да бъдат разбрани душата и Свръхдушата като тъждествени и въпреки това различни, е знание. Този, който не разбира полето на дейността и познавача на дейността, не притежава съвършено знание. Човек трябва да разбере позицията на пракр̣ти (природата), на пуруш̣а (наслаждаващия се) и на ӣшвара (познавача, който управлява и контролира природата и индивидуалната душа). Необходимо е правилно да бъдат разбрани различните им функции. Не трябва да объркваме художника, рисунката и статива. Материалният свят – полето на дейността – е природата, наслаждаващият се на природата е живото същество и над тях стои върховният повелител, Божествената Личност. Във ведическата литература (Швета̄шватара Упаниш̣ад, 1.12) се казва: бхокта̄ бхогям̇ прерита̄рам̇ ча матва̄ / сарвам̇ проктам̇ три видхам̇-брахмам етат. Има три проявления на Брахман: пракр̣ти е Брахман като поле на дейността; джӣва (индивидуалната душа), която се опитва да властва над материалната природа, също е Брахман; и този, който ги управлява, е Брахман, но единствено Той е истинският повелител.

От тази глава разбираме също, че единият от двамата познавачи допуска грешки, а другият е непогрешим. Единият е господар, а другият – подчинен. Човек, който схваща познавачите на полето като тъждествени един с друг, влиза в противоречие с Бога, Върховната Личност, който казва тук много ясно: „Аз съм също и познавачът на полето на дейността“. Този, който погрешно взема въжето за змия, е лишен от знание. Има различни видове тела и различни собственици на телата. Понеже всяка индивидуална душа е способна в различна степен да властва над материалната природа, съществуват и различни тела. Но във всички тях присъства Върховният като повелител. Тук думата ча е важна, защото с нея се обозначава общият брой тела. Такова е мнението на Шрӣла Баладева Видя̄бхӯш̣ан̣а. Кр̣ш̣н̣а е Свръхдушата, която отделно от индивидуалната душа присъства във всяко тяло. Кр̣ш̣н̣а категорично заявява, че истинско знание означава да се разбере как Свръхдушата е повелител и на полето на дейностите, и на ограниченото живо същество, наслаждаващо се на полето.

Бог описва полето на дейностите и познавача на полето в органично присъщите им позиции. Трябва да знаем как е устроено това тяло, кои са елементите, от които е изградено, под чий контрол действа, как стават промените в него, откъде идват те, какво ги поражда, какви са причините, каква е крайната цел и каква е формата на индивидуалната душ̣а. Човек трябва да знае също разликата между индивидуалната жива душа и Свръхдушата, различните им влияния, възможности и т.н. Той просто трябва да разбере Бхагавад-гӣта̄ непосредствено от описанията, дадени от Бога, и тогава всичко ще му стане ясно. Но не трябва да объркваме Върховната Божествена Личност във всяко тяло с индивидуалната душа, джӣвата. Това е като да сравняваме могъщия с безсилния.

Върховната Божествена Личност, Кр̣ш̣н̣а, е най-висшият авторитет в тълкуването на това знание. Въпреки това обичайно е компетентните учени и авторитети да привеждат доказателства от предшестващите ги авторитети. Кр̣ш̣н̣а обяснява спорния въпрос за различието и единството на душата и Свръхдушата, като се позовава на Веда̄нта, която се приема за авторитетна книга. Най-напред Той казва: „Това е според различните мъдреци“. Що се отнася до мъдреците, освен него самия, велик мъдрец е и Вя̄садева (авторът на Веда̄нта сӯтра). Във Веда̄нта сӯтра се дава съвършено обяснение на двойствеността. Бащата на Вя̄садева, Пара̄шара, също велик мъдрец, пише в книгите си по религия: ахам твам̇ ча татха̄нйе… – „Ние – ти, аз и другите живи същества – всички сме трансцендентални, въпреки че се намираме в материални тела. Сега сме попаднали под влияние на трите гун̣и на материалната природа според индивидуалната ни карма. Затова някои имат по-висша позиция, а други – по-нисша. По-висшите и по-нисшите форми съществуват поради невежество и се проявяват в неограничен брой живи същества. Но Свръхдушата е непогрешима, не е замърсена от трите качества на природата и е трансцендентална“. Същото разграничение между душата, Свръхдушата и тялото се прави и в най-древните Веди, и по-специално в Кат̣ха Упаниш̣ад. Има много велики мъдреци, които са обяснявали това, и Пара̄шара е приеман за най-авторитетен между тях.

Думата чхандобхих̣ се отнася до различните ведически произведения. Например Таиттирӣя Упаниш̣ад, който е част от Яджур Веда, описва природата, живото същество и Върховния Бог.

Както вече беше обяснено, кш̣етра е полето на дейностите и съществуват два вида кш̣етра-гя: индивидуалното живо същество и върховното живо същество. В Таиттирӣя Упаниш̣ад (2.5.1) се казва: брахма пуччхам̇ пратиш̣т̣ха̄. Първоначално енергията на Върховния Бог се проявява като анна-мая, т.е. зависимостта на съществуванието ни от храната. Това е материалистическо осъзнаване на Върховния. След постигане на Абсолютната Истина под формата на храна човек може да я осъзнае като пра̄н̣а-мая – в признаците на живот или в различните форми на живот. А на равнището гя̄на-мая живото същество не само осъзнава различните проявления на живота, но започва да мисли, да чувства и да желае. След това идва Брахман реализация, наречена вигя̄на-мая; при нея живото същество престава да отъждествява себе си с ума и признаците на живот в тялото. Следващият и най-висш етап на самопознанието е а̄нанда-мая – осъзнаване на изпълнената с блаженство природа на Брахман. И така, съществуват пет равнища на постигането на Брахман, които се наричат брахма-пуччхам. От тях първите три – анна-мая, пра̄н̣а-мая и гя̄на-мая – се отнасят към полето на дейностите на живите същества. Върховният Бог, наречен а̄нанда-мая, е трансцендентален към всички тези полета на дейността. Веда̄нта сӯтра също описва Върховния: а̄нанда-майо 'бхя̄са̄т – Бог, Върховната Личност, по природа е изпълнен с радост. За да се наслаждава на трансценденталното си блаженство, Той проявява своята енергия като вигя̄на-мая, пра̄н̣а-мая, гя̄на-мая и анна-мая. В полето на дейностите живото същество се счита за наслаждаващо се, но а̄нанда-мая е нещо различно от него. Това означава, че ако живото същество реши да се наслаждава, като се обедини с а̄нанда-мая, то постига съвършенство. Такова е истинското положение на Бога, върховния познавач на полето, живото същество – подчинения познавач, и природата – полето на дейностите. Всички тези истини могат да бъдат открити във Веда̄нта сӯтра, наричана още Брахма сӯтра.

Тук се споменава, че сентенциите на Брахма сӯтра са логически свързани на принципа на причината и следствието. Някои от сӯтрите, или афоризмите, са: на вияд ашрутех̣ (2.3.2), на̄тма̄ шрутех̣ (2.3.18) и пара̄т ту тач-чхрутех̣ (2.3.40). С първата сентенция се обозначава полето на дейностите, с втората – живото същество, а с третата – Върховният Бог, който е суммум бонум сред цялото многообразие от проявени същества.

От авторитетните твърдения на великите мъдреци, от ведическите химни и от сентенциите на Веда̄нта сӯтра става ясно, че съставните елементи на този свят са следните. На първо място съществуват земя, вода, огън, въздух и етер. Това са петте велики елемента (маха̄-бхӯта). След тях следват фалшивото его, интелигентността и непроявеното състояние на трите гун̣и на природата. Има също така пет сетива за придобиване на знание: очи, уши, нос, език и кожа. След това са петте действащи сетива: глас, крака, ръце, анус и полови органи. Над сетивата стои умът, който се намира в тялото и може да бъде наречен вътрешно сетиво. И заедно с ума, стават общо единайсет сетива. После следват петте обекта на сетивата: мирис, вкус, форма, допир и звук. Съвкупността от тези двайсет и четири елемента се нарича поле на дейността. Ако аналитично изучава тези двайсет и четири елемента, човек много добре ще разбере полето на дейността. Освен това има желание, омраза, щастие и нещастие, които са взаимодействия, представящи петте елемента в грубото тяло. Признаците на живот, представени от съзнанието и убежденията, са проявления на финото тяло – ум, его и интелигентност. Тези фини елементи също се включват в полето на дейностите.

Петте велики елемента са грубо проявление на фалшивото его, първичната му форма, наричана материално съзнание (та̄маса-буддхи) или „интелигентност в невежество“. Това представлява непроявеният стадий на трите гун̣и на природата. Непроявените гун̣и на материалната природа се наричат прадха̄на.

Този, който иска да разбере в детайли двайсет и четирите елемента, както и взаимодействията между тях трябва да изучи по-подробно тази философия. В Бхагавад-гӣта̄ е дадено само резюме.

Съвкупността от всички тези елементи образува тялото, което претърпява следните шест промени: то се ражда, расте, съществува известно време, възпроизвежда се, започва да старее и накрая изчезва. Следователно полето е материално и временно, за разлика от кш̣етра-гя – познавача, неговия собственик.

Понякога неинтелигентните хора погрешно считат този процес на познание за взаимодействие в полето на дейността. Но всъщност това е истинският път на познанието. Ако човек го приеме, пред него се открива възможността да достигне Абсолютната Истина. Това не е взаимодействие между двайсет и четирите елемента, описани по-горе, а истинското средство за излизане от техния плен. Въплътената душа е затворена в клетката на тялото, изградено от двайсет и четирите елемента, и процесът на познание, описан тук, открива пътя към свободата ѝ. Най-важният елемент от целия познавателен процес е даден в първия ред на единайсети стих. Майи ча̄наня-йогена бхактир авябхича̄рин̣ӣ – познавателният процес завършва с чисто предано служене на Бога. Така че, ако човек не извършва или не е способен да извършва трансцендентално служене на Бога, останалите деветнайсет елемента нямат особена стойност. Но ако се отдаде на предано служене в пълно Кр̣ш̣н̣а съзнание, другите деветнайсет качества ще се развият у него по естествен начин. В Шрӣмад Бха̄гаватам (5.18.12) се казва: яся̄сти бхактир бхагаватй акин̃чана̄ сарваир гун̣аис татра сама̄сате сура̄х̣. С предано служене се развиват всички добри качества на знанието. Приемането на духовен учител е основен принцип, както се споменава в осми стих. Дори за този, който се заема с предано служене, той е най-важен. Трансценденталният живот започва, когато приемем авторитетен духовен учител. Върховната Божествена Личност, Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, пределно ясно казва тук, че този процес на познание е верният път. Всичко, измислено извън това, е невежество.

Що се отнася до съставните елементи на знанието, те могат да бъдат анализирани по следния начин. Смирение означава човек да няма силно желание за почит от страна на другите. Материалното схващане за живота ни кара да желаем уважението на другите, но от гледна точка на съвършеното знание нищо, което се отнася до тялото – чест или безчестие – няма никаква стойност. Човек не трябва да копнее за тази материална заблуда. Хората силно желаят да се прославят с религията си и затова понякога, без да разбират принципите на религията, стават членове на група, в която тези принципи не се следват, а след време и те самите се обявяват за религиозни наставници. Когато става дума за истински напредък в духовната наука, човек трябва да има критерий, за да оцени степента на своя прогрес. Подобен критерий са качествата, изброени в тези стихове.

Обикновено под ненасилие се разбира да не се убива или наранява тялото, но всъщност ненасилие означава да не се причинява страдание на другите. Повечето хора са уловени в капана на невежеството, породено от материалистично схващане за живота, и непрекъснато понасят материални страдания. Ето защо, докато човек не издигне другите до духовно знание, той извършва насилие. Трябва да се прави всичко възможно, за да се даде истинско знание на хората, така че те да се просветлят и освободят от материалното оплитане. Това е ненасилие.

Търпение означава човек да понася оскърбленията и униженията от страна на другите. Ако някой се стреми към духовно знание, той ще изпита много оскърбления и унижения. Това е неизбежно, защото материалната природа е устроена така. Дори петгодишният Прахла̄да, който се занимавал с духовно знание, бил изложен на опасност, когато баща му започнал да се отнася враждебно към неговата преданост. Баща му се опитвал да го убие по много начини, но Прахла̄да търпял. Може да има много препятствия за напредъка в духовното знание, но ние трябва да бъдем търпеливи и решително да продължаваме развитието си.

Простота означава човек да бъде толкова открит и прям, че да разкрива истината дори пред врага си. Що се отнася до приемането на духовен учител, това е най-важно, защото без ръководството на авторитетен духовен учител не може да се напредне в духовната наука. С пълно смирение човек трябва да му служи по всякакъв начин, за да го удовлетвори и да бъде благословен от него. Истинският духовен учител е представител на Кр̣ш̣н̣а и ако той благослови ученика си, ученикът веднага ще напредне, дори без да следва регулиращите принципи; или пък няма да му бъде толкова трудно да ги следва, ако просто служи безрезервно на духовния си учител.

Чистотата е крайно необходимо качество за напредък в духовния живот. Има два вида чистота – външна и вътрешна. Външната чистота изисква да се къпем, а за да поддържаме вътрешна чистота, трябва винаги да мислим за Кр̣ш̣н̣а и да повтаряме Харе Кр̣ш̣н̣а, Харе Кр̣ш̣н̣а, Кр̣ш̣н̣а Кр̣ш̣н̣а, Харе Харе / Харе Ра̄ма, Харе Ра̄ма, Ра̄ма Ра̄ма, Харе Харе. Този метод изчиства ума от замърсяванията на натрупаната карма.

Постоянство означава да бъдем твърдо решени да напредваме духовно. Без такава решителност не е възможен реален напредък. А себеконтрол означава да не се приема нищо вредно за напредъка по духовния път. Човек трябва да се отказва от всичко, което пречи на духовния му прогрес. Това е истинско отречение. Сетивата са толкова силни, че винаги желаят сетивно наслаждение. Не трябва да се удовлетворяват желанията, които не са необходимост. Сетивата трябва да бъдат удовлетворявани само за да се поддържа тялото здраво, така че човек да изпълнява дълга си и да напредва в духовния живот. Най-важното и неконтролируемо сетиво е езикът. Ако контролираме езика си, ще контролираме и другите сетива. Функциите на езика са да усеща вкус и да възпроизвежда звуци. Чрез системно регулиране езикът трябва винаги да вкусва храна, предложена на Кр̣ш̣н̣а, и да повтаря Харе Кр̣ш̣н̣а. На очите не трябва да се разрешава да виждат нищо друго, освен прекрасната форма на Кр̣ш̣н̣а. Това ще ги постави под контрол. По същия начин ушите трябва да слушат за Кр̣ш̣н̣а, а носът – да вдъхва аромата на цветя, предложени на Кр̣ш̣н̣а. Това е методът на преданото служене. И оттук става ясно, че Бхагавад-гӣта̄ просто разяснява науката за преданото служене. Преданото служене е нейната главна и единствена цел. Неинтелигентните коментатори на Бхагавад-гӣта̄ се опитват да отклонят ума на читателя към други теми, но няма друга тема в Бхагавад-гӣта̄ освен преданото служене.

Фалшиво его означава да се отъждествяваме с тялото. Когато някой разбере, че не е това тяло, а душа, тогава стига до истинското его. Егото съществува. Порицава се фалшивото, а не истинското его. Във ведическата литература (Бр̣хад-а̄ран̣яка Упаниш̣ад, 1.4.10) се казва: ахам̇ брахма̄сми – аз съм Брахман, аз съм дух. Чувството за идентичност „аз съм“ се запазва и в освободеното състояние на себепознание. „Аз съм“ е его, но отнесено до това илюзорно тяло, то е фалшиво его. Когато чувството за идентичност е свързано с реалността – егото е реално. Според някои философи трябва да се откажем от егото си, но това е невъзможно, защото „его“ означава „самоличност“. Би трябвало да се откажем от погрешното отъждествяване с тялото.

Необходимо е да осъзнаем че раждането, смъртта, старостта и болестите са източник на страдания. В различни ведически книги има описание на раждането. В Шрӣмад Бха̄гаватам много живо е представен светът на нероденото – престоят му в утробата на майката, болката му и т.н. Трябва ясно да разберем, че раждането е свързано с множество страдания. Понеже забравяме колко много сме страдали в утробата на майка си, ние не правим нищо, за да разрешим проблема на повтарящото се раждане и смърт. По време на смъртта също има различни видове страдания и те също са посочени в авторитетните писания. Тези теми трябва да се обсъждат. Що се отнася до старостта и болестите, всеки придобива практически опит. Никой не иска да се разболява и да остарява, но това не може да се избегне. Ако не гледаме с песимизъм на този материален живот заради страданията, причинявани от раждането, смъртта, старостта и болестите, няма да имаме стимул за напредък в духовния живот.

Непривързаността към деца, съпруга и дом не означава, че не трябва да изпитваме чувства към тях. Те са естествени обекти на привързаност. Но когато станат препятствие за духовния прогрес, трябва да преодолеем тази привързаност. Методът на Кр̣ш̣н̣а съзнание е най-добрият начин да създадем благоприятна атмосфера в нашия дом. Ако сме Кр̣ш̣н̣а осъзнати, можем да направим семейния си живот много щастлив, тъй като практиката на Кр̣ш̣н̣а съзнание е много лесна. Достатъчно е само да повтаряме Харе Кр̣ш̣н̣а, Харе Кр̣ш̣н̣а, Кр̣ш̣н̣а Кр̣ш̣н̣а, Харе Харе / Харе Ра̄ма, Харе Ра̄ма, Ра̄ма Ра̄ма, Харе Харе, да вкусваме храна, предложена на Кр̣ш̣н̣а, да разискваме книги като Бхагавад-гӣта̄ и Шрӣмад Бха̄гаватам, и да обожаваме формата на Бога. Тези четири дейности ще ни направят щастливи. Всеки трябва да обучи семейството си по този начин. Сутрин и вечер членовете на семейството могат да се събират и заедно да възпяват Харе Кр̣ш̣н̣а, Харе Кр̣ш̣н̣а, Кр̣ш̣н̣а Кр̣ш̣н̣а, Харе Харе / Харе Ра̄ма, Харе Ра̄ма, Ра̄ма Ра̄ма, Харе Харе. Ако човек може да устрои семейния си живот така, че да развие Кр̣ш̣н̣а съзнание, следвайки тези четири принципа, не е нужно да заменя семейния живот с живот в отречение. Но ако семейният живот не е благоприятен за духовния напредък, ще го изоставим. Трябва да пожертваме всичко, за да постигнем Кр̣ш̣н̣а или да му служим, както прави Арджуна. Арджуна не желае да убива роднините си, но когато разбира, че те са пречка да постигне Кр̣ш̣н̣а, той приема наставленията на Бога и се сражава с тях. При всички обстоятелства трябва да стоим настрана от щастието и нещастието на семейния живот, защото в този свят никой никога не може да бъде напълно щастлив или напълно нещастен.

Щастието и нещастието са фактори, съпътстващи материалния живот. Човек трябва да се научи да ги търпи, както съветва Бхагавад-гӣта̄. Той не може да контролира появата и изчезването им, затова би трябвало да остава настрана от материалния начин на живот и да запазва равновесие и в двата случая. Когато получим нещо желано, обикновено сме много щастливи, а когато се случи нещо нежелано, сме нещастни. Но ако наистина заемем духовна позиция, тези неща няма да ни вълнуват. За да достигнем този стадий, трябва непрекъснато да практикуваме предано служене. Неотклонно да се служи на Кр̣ш̣н̣а, означава да сме заети в деветте начина на предано служене: повтаряне на святите имена, слушане, обожание, отдаване на почит и т.н., както са описани в последния стих на девета глава. Това е методът, който трябва да се следва.

Естествено е, щом човек приеме духовния начин на живот, да не желае повече общуване с материалисти. Това е против природата му. Той може да изпита себе си, като види до каква степен е готов да живее на усамотено място, без нежелателно общуване. Един предан няма склонност към ненужно спортуване, ходене на кино или към светски забавления, защото разбира, че това е напразно губене на време. Има много изследователи и философи, които изучават сексуалния живот или някой друг предмет, но според Бхагавад-гӣта̄ подобни изследвания и философстване нямат стойност. В известна степен те са безсмислени. Според Бхагавад-гӣта̄ чрез философски анализ човек трябва да разбере природата на душата; да се стреми да разбере себето. Това се препоръчва тук.

Що се отнася до себепознанието, ясно се казва, че бхакти йога е най-практична. Винаги щом става дума за преданост, трябва да имаме предвид връзката между Свръхдушата и индивидуалната душа. Индивидуалната душа и Свръхдушата не са тъждествени, поне от гледна точка на философията на предаността (бхакти). Служенето, което индивидуалната душа отдава на Върховната душа, е вечно, нитям, както ясно е посочено тук. Тоест бхакти, преданото служене, е вечно. Трябва да приемем това философско твърдение.

Шрӣмад Бха̄гаватам (1.2.11) обяснява: Ваданти тат таттва-видас таттвам̇ ядж гя̄нам адваям – „Тези, които наистина познават Абсолютната Истина, знаят, че има три етапа на постигане на Върховния: като Брахман, като Парама̄тма̄ и като Бхагава̄н“. Бхагава̄н е най-висшият стадий в осъзнаването на Абсолютната Истина. Човек трябва да се издигне до това ниво на разбиране на Бога и да му служи с преданост. Това е съвършенството на знанието.

Подобно на стълбище, което започва от партера и стига до последния етаж, този процес започва със смирение и завършва с осъзнаване на Върховната Истина, Абсолютната Божествена Личност. По това стълбище има много хора, които са стигнали до първия, втория или третия етаж, но ако не достигнат последния, осъзнаването на Кр̣ш̣н̣а, те все още са на нисш етап от знанието. Ако някой иска да съперничи на Бога и в същото време да напредва в духовното знание, ще се провали. Тук ясно се казва, че без смирение познанието е невъзможно. Човек, който се мисли за Бог, е изключително горделив. Въпреки че живото същество непрекъснато получава удари от строгите закони на материалната природа, поради невежеството си то продължава да мисли: „Аз съм Бог“. Ето защо началото на знанието е ама̄нитва, смирение. Със смирение ще научим, че сме подчинени на Върховния Бог. Когато въставаме срещу него, ставаме подчинени на материалната природа. Всеки трябва разбере и да се убеди в тази истина.

Господ обясни полето на дейностите и познавача на полето. Обясни също и метода за изучаване на познавача на полето. Сега Той започва да описва обекта на познание – най-напред душата, а след това – Свръхдушата. Посредством знанието за познавача, т.е. за душата и Свръхдушата, човек може да вкуси от нектара на безсмъртието. Както се обяснява във втора глава, живото същество е вечно. Това се потвърждава и тук. Никой не може да посочи деня, в който джӣвата се е родила, нито да проследи времето, когато джӣва̄тма̄ се е отделила от Върховния Бог. Тоест тя е без начало. Ведическата литература потвърждава това: на джа̄яте мрияте ва̄ випашчит (Кат̣ха Упаниш̣ад, 1.2.18). Познавачът на тялото никога не се ражда, никога не умира и е изпълнен със знание.

Върховният Бог, който е Свръхдушата, също е описан във ведическата литература (Швета̄шватара Упаниш̣ад, 6.16) като прадха̄на-кш̣етрагя-патир гун̣ешах̣ – върховен познавач на тялото и господар на трите гун̣и на материалната природа. В смр̣ти се казва: да̄са-бхӯто харер ева на̄нясяива када̄чана. Живите същества служат вечно на Върховния Бог. Това се потвърждава и от ученията на Бог Чайтаня. Следователно описанието на Брахман, дадено в този стих, се отнася до индивидуалната душа и когато думата Брахман се използва за живото същество, това означава, че то е вигя̄на-брахма, а не а̄нанда-брахма. А̄нанда-брахма е Върховният Брахман, Божествената Личност.

Както Слънцето разпръсква безбройните си лъчи, така и Свръхдушата, Върховната Божествена Личност, прониква навсякъде. Той е вездесъщ в своята всепроникваща форма и в нея се намират всички индивидуални живи същества, като се започне от първия велик учител – Брахма̄ – и се стигне до мъничката мравка. Съществуват безброй глави, крака, ръце и очи, и безброй много живи същества. Но всичко съществува в и въз основа на Свръхдушата. По този начин Свръхдушата е всепроникваща. За индивидуалната душа обаче не може да се каже, че има ръце, крака и очи навсякъде. Това е невъзможно. Някой може да си мисли: „От невежество сега не разбирам как ръцете и краката ми са навсякъде, но когато придобия знание, ще разбера това“. Такова мислене е погрешно. Индивидуалната душа, обусловена от материалната природа, не е върховна. Върховният се отличава от индивидуалната душа. Върховният Бог може да удължава ръката си безгранично, а индивидуалната душа не може. В Бхагавад-гӣта̄ Господ казва, че ако някой му поднесе цвете, плод или малко вода, Той ще ги приеме. Но ако Бог е на голямо разстояние от нас, как може да приеме нещо? В това се състои всемогъществото на Бога. Въпреки че се намира в собствената си обител, която е много, много далеч от Земята, Той може да протегне ръката си, за да приеме предлаганото. Такова е неговото могъщество. В Брахма сам̇хита̄ (5.37) се казва: голока ева нивасатй акхила̄тма-бхӯтах̣ – макар да е винаги зает със забавления на трансценденталната си планета, Той е всепроникващ. Индивидуалната душа не може да твърди, че е всепроникваща. Следователно в този стих се описва Върховната душа, Божествената Личност, а не индивидуалната душа.

Върховният Бог е източник на сетивата на живите същества, но Той няма подобни материални сетива. В действителност индивидуалните души имат духовни сетива, но в обусловения живот те са покрити от материални елементи и затова дейностите на сетивата се проявяват посредством материята. Сетивата на Върховния Бог са трансцендентални и затова се наричат ниргун̣а. Гун̣а означава материално проявление, но неговите сетива са без материално покритие. Трябва да разберем, че неговите сетива не са като нашите. Въпреки че е източникът на всички наши сетивни дейности, Той има свои трансцендентални сетива, незамърсени от материята. Това е много добре обяснено в Швета̄шватара Упаниш̣ад (3.19), в стиха апа̄н̣и-па̄до джавано грахӣта̄. Ръцете на Бога не са материално замърсени и с тях Той приема всяко жертвоприношение, което му се предлага. В това се състои разликата между обусловената душа и Свръхдушата. Той няма материални очи, но има очи – иначе как би могъл да вижда? Той вижда всичко – минало, настояще и бъдеще. Той обитава в сърцето на живото същество и знае какво сме правили в миналото, какво правим сега и какво ни очаква в бъдеще. Това се потвърждава и в Бхагавад-гӣта̄: „Той знае всичко, но него никой не го познава“. Казано е, че Върховният Бог няма крака като нашите, но може да пътува в пространството, защото има духовни крака. С други думи, Бог не е безличностен. Той има очи, крака, ръце и всичко останало и понеже сме частици, неразделно свързани с Върховния, ние също имаме тези неща. Но неговите ръце, крака, очи и сетива не са замърсени от материалната природа.

Бхагавад-гӣта̄ също потвърждава, че Бог се появява такъв, какъвто е, посредством вътрешната си енергия. Той не е замърсен от материалната природа, защото е неин господар. Във ведическата литература откриваме, че въплъщението му е напълно духовно. Той има вечна форма, която се нарича сач-чид-а̄нанда-виграха и притежава всички съвършенства. Той е владетел на всички богатства и всички енергии. Той е най-интелигентният и е изпълнен със знание. Това са някои от характерните черти на Бога, Върховната Личност. Той е поддръжникът на всички живи същества и е свидетел на всички дейности. От ведическата литература разбираме, че Върховният Бог винаги е трансцендентален. Въпреки че не може да видим главата, лицето, ръцете или нозете му, Той ги има и когато се издигнем на трансцендентална позиция, ще видим формата на Бога. Поради материално замърсените ни сетива, сега не можем да я видим. Затова имперсоналистите, които са все още под влиянието на материализма, не могат да разберат Върховната Божествена Личност.

От ведическата литература научаваме, че На̄ра̄ян̣а, Върховната Личност, се намира както вътре във всяко живо същество, така и вън от него. Той присъства и в духовния, и в материалния свят. Въпреки че е много, много далеч, все пак Той е близо до нас. Това са твърдения на ведическата литература. А̄сӣно дӯрам̇ враджати шая̄но я̄ти сарватах̣ (Кат̣ха Упаниш̣ад, 1.2.21). Той постоянно е изпълнен с трансцендентално блаженство, но ние не разбираме как се наслаждава на съвършенството си. Не можем да виждаме и да разбираме истински с тези материални сетива. Затова във Ведите се казва, че с нашия материален ум и сетива не сме способни да разберем Бога. Но човек, пречистил ума и сетивата си с предано служене в Кр̣ш̣н̣а съзнание, може да го вижда постоянно. В Брахма сам̇хита̄ се потвърждава, че преданият, който обича Върховния Бог, може да го вижда непрекъснато. А в Бхагавад-гӣта̄ (11.54) се казва, че Той може да бъде видян и разбран единствено с предано служене. Бхактя̄ тв ананяя̄ шакях̣.

Бог се намира в сърцето на всекиго като Свръхдуша. Означава ли това, че Той е разделен на части? Не. В действителност Той е единен. Можем да дадем пример със Слънцето. Когато е в зенита си, то стои на определено място. Но ако някой се отдалечи на осем хиляди километра в която и да е посока и попита къде е слънцето, ще му отговорят, че то грее над главата му. Във ведическата литература този пример се дава, за да се покаже, че макар и неделим, Върховният е установен като разделен. Там се казва също, че единният Виш̣н̣у благодарение на всемогъществото си присъства навсякъде, така, както Слънцето се появява на много места за много хора. И въпреки че Върховният Бог поддържа всяко живо същество, Той поглъща всичко по време на унищожението. Това се потвърждава в единайсета глава, в която Бог казва, че е дошъл да унищожи воините, събрани на Курукш̣етра. Той споменава също, че под формата на вечното време, поглъща всичко. Той носи унищожение и гибел за всичко. По време на сътворението дава възможност на всички да се развият от първоначалното си състояние, а по време на унищожението ги поглъща. Ведическите химни потвърждават факта, че Бог е източникът и хранилището на всички живи същества. След сътворението неговото всемогъщество крепи всичко, а след унищожението всичко отново се връща в него. Това са утвържденията на ведическите химни. Ято ва̄ има̄ни бхӯта̄ни джа̄янте йена джа̄та̄ни джӣванти ят праянти абхисам̇-вишанти тад брахма тад виджигя̄сасва (Таиттирӣя Упаниш̣ад, 3.1.1).

Свръхдушата, Върховната Божествена Личност, е източникът на светлина във всички светещи тела, такива като Слънцето, Луната и звездите. От ведическата литература узнаваме, че в духовното царство няма нужда от слънца и луни, защото там е сиянието на Върховния Бог. В материалния свят брахмаджьоти, духовното сияние на Бога, е покрито от махат-таттва, материалните елементи; затова в този материален свят се нуждаем от светлината на Слънцето, Луната, електричеството и т.н. Но в духовния свят няма нужда от тези неща. Ведическата литература недвусмислено посочва, че всичко се осветява от неговото блестящо сияние. Ясно е, че Бог не е в материалния, а в духовния свят, много, много далеч оттук, в духовното небе. Това също се потвърждава във ведическата литература. А̄дитя-варн̣ам̇ тамасах̣ параста̄т (Швета̄шватара Упаниш̣ад, 3.8). Като Слънцето Той е вечно сияещ, но е далеч, далеч отвъд тъмнината на този материален свят.

Неговото знание е трансцендентално. Ведическата литература потвърждава, че Брахман е концентрирано трансцендентално знание. На личност, която силно желае да се пренесе в духовния свят, Върховният Бог дава знание, защото Той се намира в сърцето на всекиго. Една ведическа мантра (Швета̄шватара Упаниш̣ад, 6.18) казва: там̇ ха девам а̄тма-буддхи-прака̄шам̇ мумукш̣ур ваи шаран̣ам ахам̇ прападйе. Човек трябва да се отдаде на Върховната Божествена Личност, ако въобще желае освобождение. Що се отнася до целта на крайното знание, тя също е посочена във ведическата литература: там ева видитва̄ти мр̣тюм ети. „Единствено като го осъзнае, човек може да преодолее кръговрата на раждането и смъртта“ (Швета̄шватара Упаниш̣ад, 3.8).

Той се намира в сърцето на всекиго като върховен властелин. Върховният има крака и ръце навсякъде, а това не може да се каже за индивидуалната душа. Следователно трябва да приемем, че има двама познавачи на полето на дейностите: индивидуалната душа и Свръхдушата. Ръцете и краката на човек се намират само на едно място, докато ръцете и краката на Кр̣ш̣н̣а са навсякъде. Това е посочено в Швета̄шватара Упаниш̣ад (3.17): сарвася прабхум ӣша̄нам̇ сарвася шаран̣ам̇ бр̣хат. Бог, Върховната Личност, Свръхдушата, е прабху – господар на всички живи същества. Той е и тяхното крайно убежище. Без съмнение, Върховната Свръхдуша и индивидуалната душа са винаги различни.

Бог описа накратко тялото, знанието и познаваемото. Това знание включва в себе си три аспекта: познаващия, обекта на познание и процеса на познание. Взети заедно, те са наричани вигя̄на – наука за знанието. Чистите предани на Бога лесно постигат съвършено знание. Другите са неспособни да го разберат. Монистите казват, че в крайната фаза тези три аспекта стават едно, но преданите не приемат това. Знание и процес на познание означава да разбереш себе си в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Ние сме ръководени от материално съзнание, но веднага щом го насочим в дейности за Кр̣ш̣н̣а и осъзнаем, че Кр̣ш̣н̣а е всичко, постигаме истинско знание. С други думи, знанието не е нищо друго, освен един предварителен етап към съвършено разбиране на преданото служене. В петнайсета глава това ще бъде подробно обяснено.

Сега, обобщавайки, можем да разберем, че 6 и 7 стих, от маха̄-бхӯта̄ни до четана̄ дхр̣тих̣, анализират материалните елементи и някои проявления на признаците на живот. Те се съединяват, за да оформят тялото, полето на дейностите. А стиховете от 8 до 12, от ама̄нитвам до таттва-гя̄на̄ртха-даршанам, описват процеса на знанието, чрез което разбираме двата вида познавачи на полето на дейностите – душата и Свръхдушата. След това стиховете от 13 до 18, които започват с а̄нади мат-парам и продължават до хр̣ди сарвася виш̣т̣хитам, описват душата и Върховния Бог, Свръхдушата.

Така тук са описани три предмета: полето на дейността (тялото), процесът на разбиране, душата и Свръхдушата. Специално се подчертава, че само чистите предани на Бога могат да разберат ясно всичко това. За тях Бхагавад-гӣта̄ е особено полезна. Те могат да постигнат най-висшата цел, природата на Върховния Бог, Кр̣ш̣н̣а. С други думи, само преданите могат да разберат Бхагавад-гӣта̄ и да постигнат желания резултат.

Чрез знанието, изложено в тази глава, човек може да разбере тялото (полето на дейностите) и познавачите на тялото (индивидуалната душа и Свръхдушата). Тялото е поле на дейността, състоящо се от материални елементи. Индивидуалната душа, въплътена и наслаждаваща се на дейностите на тялото, се нарича пуруш̣а, живо същество. Тя е единият от познавачите, другият е Свръхдушата. Разбира се, Свръхдушата и индивидуалното същество са различни проявления на Върховната Божествена Личност. Живото същество е една от енергиите му, а Свръхдушата – негова лична експанзия.

Материалната природа и живото същество са вечни. Това означава, че са съществували и преди сътворението. И двете са енергия на Върховния Бог, но живите същества се отнасят към неговата висша енергия. И живите същества, и материалната природа са съществували преди проявяването на този космос. Материалната природа е била погълната от Върховната Божествена Личност, Маха̄-виш̣н̣у, и когато е станало нужно, е била проявена посредством махат-таттва. Живите същества също пребивават в Бога, но понеже са обусловени, нямат склонност да му служат. Затова не са допускани в духовното небе. Но когато материалната природа бъде проявена, тези живи същества отново получават възможност да действат в материалния свят и да се подготвят за влизане в духовния свят. В това се състои цялата мистерия на материалното творение. В действителност живото същество е изначално духовна частица, неразделно свързана с Върховния Бог, но поради непокорството си, то става обусловено от материалната природа. Няма значение как живите същества, принадлежащи на висшата енергия на Бога, са влезли в контакт с материалната природа. Върховната Божествена Личност обаче знае как и защо това се е случило в действителност. В писанията Бог казва, че привлечените от материалната природа са изложени на трудна борба за съществуване. От тези няколко стиха трябва ясно да разберем, че самата материална природа е причината на всички трансформации и изменения в материята под влияние на трите гун̣и. Всички трансформации и разнообразието сред живите същества се дължат на тялото. Но в духовно отношение всички живи същества са еднакви.

Различните проявления на тела и сетива при живите същества са дело на материалната природа. Има 8 400 000 различни форми на живот и всички са творения на материалната природа. Те възникват от различните желания за сетивно наслаждение на живото същество, което по този начин си пожелава едно или друго тяло. Поставяно в различни тела, то изпитва различно щастие и нещастие. Материалното щастие или нещастие се дължат на тялото му, а не на самото живо същество. Без съмнение неговото естествено, истинско състояние е състояние на наслаждение. Но поради желанието си да господства над материалната природа, то е в материалния свят. В духовния свят това не съществува. Духовният свят е чист, а в материалния свят всеки упорито се бори, за да осигури различни удоволствия на тялото. Ще е по-ясно, ако се каже, че тялото е резултат от дейностите на сетивата. Сетивата са средства за удовлетворяване на желания. Съвкупността „тяло и инструменти сетива“ се получава от материалната природа и както ще стане ясно в следващия стих, живото същество е благославяно или наказвано с условия на живот според миналите си желания и дейности. В съответствие с желанията и дейностите му материалната природа го поставя да живее при различни обстоятелства. Самото живо същество е причина за определените условия на живот, то е причина за наслажденията и страданията, които го съпътстват. Веднъж попаднало в даден вид тяло, то е под контрола на природата, защото тялото е материя и действа в съответствие със законите на природата. Тогава живото същество е безсилно да промени тези закони. Да предположим, че съществото е поставено в тяло на куче. В тялото на куче то трябва да действа като куче. То не може да действа по друг начин. И ако живото същество бъде поставено в тяло на свиня, то е заставено да яде изпражнения и да действа като свиня. По същия начин, поставено в тяло на полубог, то трябва да действа в съответствие с тялото си. Това е законът на природата. Но във всички случаи Свръхдушата е заедно с индивидуалната душа. Това се обяснява във Ведите (Мун̣д̣ака Упаниш̣ад, 3.1.1) по следния начин: два̄ супарн̣а̄ саюджа̄ сакха̄ях̣. Върховният Бог е толкова милостив към живото същество, че винаги придружава индивидуалната душа и при всички обстоятелства присъства като Свръхдуша, Парама̄тма̄.

Този стих е много важен, за да разберем как живото същество се преселва от едно тяло в друго. Във втора глава беше обяснено, че живото същество преминава от тяло в тяло, както човек сменя дрехата си. Тази „смяна на дрехите“ се дължи на привързаността му към материалното съществуване. Докато продължава да е запленено от този илюзорен свят, то ще бъде принудено да преминава от тяло в тяло. Поради желанието си да господства над природата, то се поставя в такива неблагоприятни обстоятелства. Под въздействието на материални желания живото същество се ражда понякога като полубог, понякога като човек, понякога като животно или птица, като червей или риба, като светец, като насекомо. Тези раждания идват едно след друго. Във всички случаи живото същество си мисли, че е господар на обстоятелствата, но всъщност е под влияние на материалната природа.

Тук се обяснява по какъв начин живото същество попада в различни материални тела. Това става в резултат на свързването му с различни гун̣и на природата. Ето защо човек трябва да се издигне над трите материални гун̣и и да се установи на трансцендентална позиция. Това се нарича Кр̣ш̣н̣а съзнание. Ако не се установи в Кр̣ш̣н̣а съзнание, материалното му съзнание го заставя да преминава от едно тяло в друго, защото има материални желания от незапомнени времена. Но това трябва да се промени. Промяната може да се осъществи единствено със слушане от авторитетни източници. Най-добрият пример е пред нас: Арджуна слуша науката за Бога от Кр̣ш̣н̣а. Ако живото същество се отдаде на този процес на слушане, то ще изгуби дълго подхранваното си желание да господства над материалната природа и постепенно, в съответствие със спада на отдавнашното му желание за господство, ще започне да се наслаждава на духовно щастие. В една ведическа мантра се казва, че колкото повече разширява знанието си в общуване с Върховната Божествена Личност, толкова повече човек се наслаждава на вкуса на вечния, изпълнен с блаженство живот.

Тук се казва, че Свръхдушата, която винаги съпровожда индивидуалната душа, е проявление на Върховния Бог. Тя не е обикновено живо същество. Понеже философите монисти приемат, че съществува само един познавач на тялото, те мислят, че няма разлика между Свръхдушата и индивидуалната душа. За да изясни това, Бог казва, че Той се намира в тялото на всекиго като Парама̄тма̄. Той се различава от индивидуалната душа; Той е пара, трансцендентален. Индивидуалната душа се наслаждава на дейностите на определено поле, докато Парама̄тма̄ не е нито ограничен наслаждаващ се, нито е съпричастен към дейностите на тялото. Свръхдушата присъства в тялото като свидетел, съдник и върховен наслаждаващ се. Наречен е Парама̄тма̄, а не а̄тма̄; Той е трансцендентален. Съвършено ясно е, че а̄тма̄ и Парама̄тма̄ се различават. Свръхдушата, Парама̄тма̄, има крака и ръце навсякъде, докато индивидуалната душа няма. И понеже Парама̄тма̄ е Върховният Бог, Той присъства в сърцето на индивидуалната душа и позволява изпълнението на желанията ѝ за материално наслаждение. Без разрешението на Върховната Душа индивидуалната душа не може да направи нищо. Индивидът е бхукта, поддържаният, а Бог е бхокта – поддържащият. Има безброй много живи същества и Той присъства като приятел във всяко едно от тях.

В действителност всяко индивидуално живо същество е вечна, неразделно свързана с Върховния Бог частица, и те двамата са в много близки приятелски отношения. Но живото същество е склонно да пренебрегва волята на Върховния Бог и да действа независимо, като се опитва да господства над природата. Понеже притежава тази склонност, то е наречено междинна енергия на Бога. Живото същество може да се намира или в материалната, или в духовната енергия. Докато е обусловено от материалната енергия, Върховният Бог – приятелят му под формата на Свръхдуша – остава с него, за да го накара да се завърне към духовната енергия. Бог винаги силно желае да го върне в духовния свят, но живото същество поради малката си независимост непрекъснато отблъсква общуването с духовната светлина. Тази злоупотреба с независимостта е причина за неговата материална борба в обусловения живот. Затова Бог винаги дава напътствия – както отвътре, така и отвън. Отвън Той ни наставлява с думите си в Бхагавад-гӣта̄, а отвътре се опитва да убеди живото същество, че дейностите му в материалното поле не водят до истинско щастие. „Просто остави това и насочи вярата си към мен. Тогава ще бъдеш щастлив“ – казва Той. По такъв начин интелигентната личност, насочила вярата си към Парама̄тма̄, Върховната Божествена Личност, започва да напредва по пътя към вечния, изпълнен с блаженство и знание живот.

Задълбоченото разбиране на материалната природа, Свръхдушата, индивидуалната душа и взаимоотношенията им прави човек достоен за освобождение и достигане на духовния свят, без необходимост отново да се връща в материалната природа. Това е резултатът от знанието. Целта на знанието е да се разбере ясно, че живото същество е попаднало в това материално съществуване по силата на обстоятелствата. Със собствено усилие и чрез общуване с авторитети, святи личности и духовен учител, то трябва да проумее позицията си и да възстанови духовното си съзнание, Кр̣ш̣н̣а съзнание, като разбере Бхагавад-гӣта̄, както е обяснена от Божествената Личност. Тогава е сигурно, че то никога няма да се върне към материалното съществуване, а ще бъде пренесено в духовния свят за блажен и вечен, изпълнен със знание живот.

Бог казва на Арджуна, че обусловените души могат да бъдат разделени на две категории в зависимост от подхода им към себепознанието. Атеистите, агностиците и скептиците са лишени от ясно духовно разбиране. Но има хора, верни на разбирането си за духовния живот – това са потопените в медитация предани, философите и тези, които се отказват от плодовете на труда си. Убедените последователи на монизма също са причислявани към атеистите и агностиците. С други думи, най-добре установени в духовното разбиране са преданите на Бога, защото те разбират, че отвъд материалната природа са духовният свят и Върховният, който се е разширил като Парама̄тма̄, Свръхдушата във всекиго – Всепроникващият Бог. Разбира се, има и личности, които се опитват да разберат Върховната Абсолютна Истина чрез аналитично знание; те могат да бъдат причислени към групата на вярващите. Са̄н̇кхя философите изучават този материален свят, като го разделят на двайсет и четири елемента и считат индивидуалната душа за двайсет и петия. Ако са в състояние да осъзнаят природата на индивидуалната душа като трансцендентална спрямо материалните елементи, те ще разберат, че над индивидуалната душа стои Върховната Божествена Личност. Това е двайсет и шестият елемент. По такъв начин постепенно ще достигнат нивото на предано служене в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Всички, които работят, като се отказват от плодовете на труда си, също са съвършени в начина си на мислене. И те имат възможност да се издигнат до предано служене в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Тук се посочва, че има хора с чисто съзнание, които се опитват да открият Свръхдушата чрез медитация. Когато я открият вътре в себе си, те стават трансцендентално установени. Някои искат да разберат Върховната Душа чрез придобиване на знание; а има и други, които следват системата на хат̣ха йога в опит да удовлетворят Върховната Божествена Личност с детински занимания.

Казаното в този стих се отнася най-вече за съвременното общество, защото в него на практика няма образование по духовните въпроси. На пръв поглед някои изглеждат атеисти, агностици или философи, но в действителност те нямат реално философско знание. Що се отнася до обикновения човек, ако е достатъчно благочестив, той има шанс да напредне с процеса на слушане. Този метод е много важен. Бог Чайтаня, който разпространява Кр̣ш̣н̣а съзнание в съвременния свят, придава голямо значение на слушането, защото, ако просто слуша от авторитетни източници, човек може да напредне. И особено, според Бог Чайтаня, ако слуша трансценденталната вибрация Харе Кр̣ш̣н̣а, Харе Кр̣ш̣н̣а, Кр̣ш̣н̣а Кр̣ш̣н̣а, Харе Харе / Харе Ра̄ма, Харе Ра̄ма, Ра̄ма Ра̄ма, Харе Харе. Ето защо се казва, че всички хора трябва да се възползват от възможността да слушат себепознали се души и така постепенно ще започнат да разбират всичко. Тогава със сигурност ще се стигне и до обожание на Върховния Бог. Господ Чайтаня казва, че в тази епоха човек трябва не да променя положението си, а да изостави стремежа си да разбере Абсолютната Истина чрез философски разсъждения. Той трябва да се научи да бъде слуга на всички, които имат знание за Върховния Бог. Ако има щастието да намери убежище при чист предан, да слуша от него за себепознанието и да следва примера му, самият той постепенно ще се издигне до нивото на чист предан. В този стих настоятелно се препоръчва методът на слушане и това е много уместно. Въпреки че обикновеният човек често няма способностите на т.нар. „философи“, изпълненото с вяра слушане от авторитетни личности ще му помогне да се издигне над материалното съществуване и да се завърне обратно при Бога, обратно вкъщи.

Този стих е описание на материалната природа и живото същество, които са съществували още преди сътворението на космоса. Всичко сътворено не е нищо друго освен съчетание на живото същество с материалната природа. В света има много неподвижни обекти, като дървета, планини и хълмове, и други същества, които се движат, но всички те са само комбинации от материалната природа и висшата духовна природа – живото същество. Без докосване от висшата природа, живото същество, нищо не започва да съществува. Връзката между материалната и духовната природа е вечна и това комбиниране се осъществява от Върховния Бог. Следователно Той е господарят както на висшата, така и на нисшата природа. Материалната природа е създадена от Бога, а в нея е поставена висшата природа – по този начин се осъществяват всички проявления и дейности.

Ако чрез подходящо общуване човек разбере живото същество като съвкупност от тялото, собственика на тялото (индивидуалната душа) и приятеля на индивидуалната душа – той притежава истинско знание. Това се постига само чрез общуване с личност, която действително разбира духовната наука. Хората лишени от подобно общуване, са невежи; те виждат само тялото и мислят, че със смъртта на тялото всичко свършва. В действителност това не е така. След разрушаването на тялото душата и Свръхдушата продължават да съществуват, като непрекъснато преминават през различни движещи се и недвижещи се форми. Санскритската дума парамешвара понякога се превежда като „индивидуална душа“, защото душата е господар на тялото и след разрушаването му се преселва в друга форма. В този смисъл тя е господар. Но други обясняват, че парамешвара е Свръхдушата. И в единия, и в другия случай Свръхдушата и индивидуалната душа продължават да съществуват. Те не са унищожавани. Този, който разбира това, наистина вижда нещата такива, каквито са.

Приемайки материалното си съществуване, живото същество попада в положение, различно от духовното му съществуване. Но ако разбере, че Върховният, като Парама̄тма̄, се намира навсякъде, тоест, ако усеща присъствието на Върховната Божествена Личност във всяко живо същество, човек няма да се поддаде на пагубния си ум и ще напредва постепенно към духовния свят. Обикновено човешкият ум е привързан към сетивно наслаждение, но когато се обърне към Свръхдушата, това води до напредък в духовното разбиране.

Тялото е създадено от материалната природа под ръководството на Свръхдушата и дейностите, свързани с тялото, не са дело на самото живо същество. Каквото и да върши за своето щастие или нещастие, човек е принуден да го прави поради природата на тялото си. Душата обаче няма отношение към дейностите на тялото. Видът тяло се определя от предишните желания на живото същество. За да изпълни желанията си, то получава тяло, с което да действа по съответен начин. Образно казано, тялото е машина за осъществяване на желания, проектирана от Върховния Бог. Поради желанията си попадаме в неестествена за нас позиция, за да страдаме или да се наслаждаваме. Такъв трансцендентален поглед към живото същество помага да се разграничим от телесните дейности и да видим нещата в истинската им светлина.

Този, който може да види, че различните тела възникват поради различните желания на индивидуалната душа и в действителност не принадлежат на самата душа, притежава съвършено виждане. С материалното схващане за живота виждаме някой като полубог, друг като човешко същество, трети като куче, котка и т.н. Това е материално, а не истинско виждане. Това разграничаване се дължи на въпросното материално схващане. След разрушаването на материалното тяло душата остава същата. В резултат на контакта с материалната природа душата получава различни видове тела. Когато разбере това, човек постига духовно виждане. Така, освободен от обозначения като човек, животно, велик, нисш и т.н., той се пречиства и развива Кр̣ш̣н̣а съзнание в духовната си идентичност. Как такъв човек започва да гледа на света, ще бъде обяснено в следващия стих.

На пръв поглед живото същество изглежда родено, защото материалното тяло се ражда, но в действителност живото същество е вечно; то не се ражда и макар да се намира в материално тяло, е трансцендентално и вечно. Затова не може да бъде унищожено. По природа то е изпълнено с блаженство. То не се занимава с материални дейности. И дейностите, извършвани поради контакта му с материалните тела, не го обвързват.

Въздухът прониква във водата, в калта, в изпражнението и във всичко останало и въпреки това не се смесва с нищо. По същия начин живото същество попада в различни тела, но не се смесва с тях поради фината си природа. Не е възможно с материалните си очи да видим как живото същество е вътре в тялото и как го напуска в мига на смъртта. Никой учен не може да установи това.

По отношение на съзнанието съществуват множество теории. Тук, в Бхагавад-гӣта̄, е даден пример със Слънцето и слънчевата светлина. Както Слънцето се намира на едно място, но осветява цялата Вселена, така и малката душа, намираща се в сърцето на тялото, чрез съзнанието озарява цялото тяло. Следователно съзнанието е доказателство за присъствието на душата, както слънчевата светлина е доказателство за присъствието на Слънцето. Когато душата присъства в тялото, цялото тяло е озарено от съзнание; веднага щом душата напусне тялото, съзнанието изчезва. Това може да бъде разбрано лесно от всеки интелигентен човек. Съзнанието не е породено от материята. То е признак на живото същество. Въпреки че в качествено отношение съзнанието на живото същество не се отличава от върховното съзнание, то не е върховно, защото съзнанието, което се намира в едно определено тяло, не може да прониква в съзнанието на друго тяло. Но Свръхдушата, намираща се във всички тела като приятел на индивидуалната душа, е осъзната за всички тела. В това се състои разликата между върховното и индивидуалното съзнание.

Смисълът на тринайсета глава е, че човек трябва да разбере разликата между тялото, собственика на тялото и Свръхдушата. Той трябва да приеме процеса на освобождение така, както е описан от осми до дванайсети стих. Тогава може да стигне до върховното местоназначение.

Всеки вярващ човек преди всичко трябва да общува с подходящи личности, за да слуша за Бога, и по този начин постепенно да се просветли. Ако приеме духовен учител, той може да се научи да прави разлика между материя и дух и това се превръща в основа за по-нататъшното му духовно развитие. Духовният учител обяснява на учениците си как да се освободят от материалната представа за живота. Например в Бхагавад-гӣта̄ виждаме как Кр̣ш̣н̣а наставлява Арджуна, за да го освободи от материалистическите му възгледи.

Не е трудно да се разбере, че тялото е материя; чрез анализ в него разграничаваме двайсет и четири елемента. Тялото е грубо проявление, а фино проявление са умът и психичните дейности. Признаците на живот представляват взаимодействие на грубото и финото тяло. Но над тях са душата и Свръхдушата. Индивидуалната душа е различна от Свръхдушата. Материалният свят действа благодарение на свързването на душата с двайсет и четирите материални елемента. Всеки, който вижда устройството на цялото материално проявление като комбинация от душа и материални елементи и разбира позицията на Върховната Душа, е достоен да се пренесе в духовния свят. Тези неща изискват дълбок размисъл и осъзнаване и човек трябва напълно да проумее тази глава от Бхагавад-гӣта̄ с помощта на духовен учител.