ТЕКСТ 34

TEXT 34

Текст

Tekstas

ятха̄ прака̄шаятй еках̣
кр̣тснам̇ локам имам̇ равих̣
кш̣етрам̇ кш̣етрӣ татха̄ кр̣тснам̇
прака̄шаяти бха̄рата

yathā prakāśayaty ekaḥ
kṛtsnaṁ lokam imaṁ raviḥ
kṣetraṁ kṣetrī tathā kṛtsnaṁ
prakāśayati bhārata

Дума по дума

Synonyms

ятха̄ – както; прака̄шаяти – осветява; еках̣ – едно; кр̣тснам – цялата; локам – Вселена; имам – това; равих̣ – Слънце; кш̣етрам – това тяло; кш̣етрӣ – душата; татха̄ – по същия начин; кр̣тснам – цялото; прака̄шаяти – осветява; бха̄рата – о, сине на Бхарата.

yathā — kaip; prakāśayati — apšviečia; ekaḥ — viena; kṛtsnaṁ — visą; lokam — visatą; imam — šią; raviḥ — saulė; kṣetram — šį kūną; kṣetrī — siela; tathā — lygiai taip; kṛtsnam — visą; prakāśayati — apšviečia; bhārata — o Bharatos sūnau.

Превод

Translation

О, сине на Бхарата, както Слънцето само осветява цялата Вселена, така и живото същество осветява цялото тяло чрез съзнанието.

O Bharatos sūnau, kaip viena saulė apšviečia visą mūsų visatą, taip ir kūne esanti viena gyvoji esybė sąmone apšviečia visą kūną.

Пояснение

Purport

По отношение на съзнанието съществуват множество теории. Тук, в Бхагавад-гӣта̄, е даден пример със Слънцето и слънчевата светлина. Както Слънцето се намира на едно място, но осветява цялата Вселена, така и малката душа, намираща се в сърцето на тялото, чрез съзнанието озарява цялото тяло. Следователно съзнанието е доказателство за присъствието на душата, както слънчевата светлина е доказателство за присъствието на Слънцето. Когато душата присъства в тялото, цялото тяло е озарено от съзнание; веднага щом душата напусне тялото, съзнанието изчезва. Това може да бъде разбрано лесно от всеки интелигентен човек. Съзнанието не е породено от материята. То е признак на живото същество. Въпреки че в качествено отношение съзнанието на живото същество не се отличава от върховното съзнание, то не е върховно, защото съзнанието, което се намира в едно определено тяло, не може да прониква в съзнанието на друго тяло. Но Свръхдушата, намираща се във всички тела като приятел на индивидуалната душа, е осъзната за всички тела. В това се състои разликата между върховното и индивидуалното съзнание.

KOMENTARAS: Sąmonę aiškina įvairiausios teorijos. Šiame „Bhagavad- gītos“ posme pateiktas saulės ir jos šviesos pavyzdys. Kaip saulė iš vienos vietos šviesdama nutvieskia visą visatą, taip ir maža dalelė – dvasinė siela, nors ir glūdi širdyje, sąmone apšviečia visą kūną. Taigi sąmonė yra sielos buvimo įrodymas, lygiai kaip saulės šviesa – saulės. Kol siela kūne, tol kūnas turi sąmonę, o kai siela iš jo išeina, užgesta ir sąmonė. Tai lengvai suvokia bet koks protingas žmogus. Taigi sąmonė nėra materijos elementų jungimosi padarinys. Ji – gyvosios esybės požymis. Nors kokybiškai gyvosios esybės sąmonė ir prilygsta aukščiausiajai sąmonei, jos sąmonė nėra aukščiausia, nes vieno konkretaus kūno sąmonė neapima kitų kūnų. Tačiau visuose kūnuose glūdinti Supersiela, individualios sielos draugas, Savo sąmone aprėpia visus kūnus. Ši savybė aukščiausiąją sąmonę ir skiria nuo individualios.