15
ТЕКСТ 15
Текст
Текст
анашт̣о нашт̣аван мр̣ша̄
нашт̣е ’хан̇каран̣е драшт̣а̄
нашт̣а-вітта іва̄турах̣
анаш̣т̣о наш̣т̣аван мр̣ш̣а̄
наш̣т̣е 'хан̇каран̣е драш̣т̣а̄
наш̣т̣а-витта ива̄турах̣
Послівний переклад
Дума по дума
манйама̄нах̣ — думаючи; тада̄ — тоді; а̄тма̄нам — себе; анашт̣ах̣ — хоче не загублений; нашт̣а-ват — як загубленого; мр̣ша̄ — оманно; нашт̣е ахан̇каран̣е — через зникнення его; драшт̣а̄ — споглядач; нашт̣а-віттах̣ — який загубив свій маєток; іва — наче; а̄турах̣ — нещасний.
маняма̄нах̣ – мислейки; тада̄ – тогава; а̄тма̄нам – себе си; анаш̣т̣ах̣ – въпреки че не е загубено; наш̣т̣а-ват – като загубено; мр̣ш̣а̄ – неправилно; наш̣т̣е ахан̇каран̣е – заради изчезването на егото; драш̣т̣а̄ – зрител; наш̣т̣а-виттах̣ – този, който е загубил богатството си; ива – като; а̄турах̣ – нещастен.
Переклад
Превод
Жива істота може ясно відчути свою природу споглядача, але через те, що під час глибокого сну її его зникає, вона піддається омані і вважає себе теж загубленою. Так само людина, яка втратила своє багатство, поринає в горе, вважаючи себе погубленою.
Живото същество е в състояние много отчетливо да усети същността си на наблюдател, но тъй като по време на дълбокия сън егото му изчезва, то погрешно си мисли, че самото то се е загубило, подобно на човек, който е загубил богатството си и в нещастието си мисли, че е загубил себе си.
Коментар
Пояснение
ПОЯСНЕННЯ: Тільки в невігластві жива істота вважає себе загубленою. Розвинувши знання і усвідомивши своє істинне становище вічної істоти, вона розуміє, що ніколи не може пропасти. Вдалий приклад, який це ілюструє, наведено в цьому вірші: нашт̣а-вітта іва̄турах̣. Людина, яка втратила великі гроші, може думати, що вона пропала, але насправді пропала не вона, а тільки її гроші. Але через те, що її свідомість занурена в гроші, тобто через те, що вона ототожнює себе з цими грошима, вона вважає, що пропала вона сама. Так само, коли ми помилково ототожнюємо себе з матерією, яка становить наше поле діяльності, ми іноді думаємо, що пропали, хоча насправді це ілюзія. Коли в людині прокидається чисте знання і вона усвідомлює себе як вічного слугу Господа, вона повертається в своє істинне становище. Жива істота ніколи не може пропасти. Людина, яка поринула в сон і забула, хто вона, може вважати, що вона хтось інший чи що вона пропала, але насправді її тотожність залишається та сама. Уявляти себе загубленим примушує оманне его, яке існує доти, доки жива істота не прокинеться й не усвідомить, що вона вічний слуга Господа. Ідеї філософів-майаваді про злиття з Верховним Господом — це просто інший прояв оманного его, яке навіює їм думки про зникнення особи. Під впливом ілюзії хто завгодно може проголосити себе Верховним Господом, але це не має нічого спільного з дійсністю. Це остання пастка майі, в яку вона ловить живу істоту. Вважати себе за рівного Верховному Господу чи вважати себе за Самого Верховного Господа означає все ще залишатися під впливом оманного его.
Само от невежество живото същество си мисли, че се е загубило. Когато с помощта на знанието отново заеме истинската си позиция и се върне в състоянието си на вечно съществуване, то разбира, че е невъзможно да се загуби. Примерът, даден тук, е много уместен: наш̣т̣а-витта ива̄турах̣. Човек, който е загубил голяма сума пари, се терзае, че с него всичко е свършено, но това не е вярно – свършено е не с него, а с парите му. Но понеже е изцяло погълнат от мисли за парите си и се отъждествява с тях, човек си мисли, че самият той е загубен. По аналогичен начин когато погрешно се отъждествяваме с материята, поле на нашите дейности, ни се струва, че сме се загубили, въпреки че не сме. Щом у нас се пробуди чистото знание, че сме вечни слуги на Бога, ние отново заемаме истинската си позиция. Живото същество никога не изчезва. Когато потъне в дълбок сън, човек забравя същността си и под влияние на сънищата си мисли, че е някой друг, или пък му се струва, че напълно е престанал да съществува. Но в действителност неговото аз си остава непроменено. Усещането на живото същество, че не съществува, се дължи на лъжливото его, и то ще остане дотогава, докато човек не се пробуди и не осъзнае, че е вечен слуга на Бога. Идеята на философите ма̄я̄ва̄дӣ за сливане с Върховния Бог е още един пример за загубване на себе си под влияние на лъжливото его. Човек може да твърди, че е Върховният Бог, но това няма нищо общо с реалността. Това е последният капан, който ма̄я̄ поставя на пътя на живото същество. Този, който се мисли за равен на Върховния Бог или за самия Бог, също се намира под влияние на лъжливото его.