Шрӣмад Бха̄гаватам 3.27.15
Деванагари
मन्यमानस्तदात्मानमनष्टो नष्टवन्मृषा ।
नष्टेऽहङ्करणे द्रष्टा नष्टवित्त इवातुर: ॥ १५ ॥
नष्टेऽहङ्करणे द्रष्टा नष्टवित्त इवातुर: ॥ १५ ॥
Стих
маняма̄нас тада̄тма̄нам
анаш̣т̣о наш̣т̣аван мр̣ш̣а̄
наш̣т̣е 'хан̇каран̣е драш̣т̣а̄
наш̣т̣а-витта ива̄турах̣
анаш̣т̣о наш̣т̣аван мр̣ш̣а̄
наш̣т̣е 'хан̇каран̣е драш̣т̣а̄
наш̣т̣а-витта ива̄турах̣
Дума по дума
маняма̄нах̣ — мислейки; тада̄ — тогава; а̄тма̄нам — себе си; анаш̣т̣ах̣ — въпреки че не е загубено; наш̣т̣а-ват — като загубено; мр̣ш̣а̄ — неправилно; наш̣т̣е ахан̇каран̣е — заради изчезването на егото; драш̣т̣а̄ — зрител; наш̣т̣а-виттах̣ — този, който е загубил богатството си; ива — като; а̄турах̣ — нещастен.
Превод
Живото същество е в състояние много отчетливо да усети същността си на наблюдател, но тъй като по време на дълбокия сън егото му изчезва, то погрешно си мисли, че самото то се е загубило, подобно на човек, който е загубил богатството си и в нещастието си мисли, че е загубил себе си.
Пояснение
Само от невежество живото същество си мисли, че се е загубило. Когато с помощта на знанието отново заеме истинската си позиция и се върне в състоянието си на вечно съществуване, то разбира, че е невъзможно да се загуби. Примерът, даден тук, е много уместен: наш̣т̣а-витта ива̄турах̣. Човек, който е загубил голяма сума пари, се терзае, че с него всичко е свършено, но това не е вярно – свършено е не с него, а с парите му. Но понеже е изцяло погълнат от мисли за парите си и се отъждествява с тях, човек си мисли, че самият той е загубен. По аналогичен начин когато погрешно се отъждествяваме с материята, поле на нашите дейности, ни се струва, че сме се загубили, въпреки че не сме. Щом у нас се пробуди чистото знание, че сме вечни слуги на Бога, ние отново заемаме истинската си позиция. Живото същество никога не изчезва. Когато потъне в дълбок сън, човек забравя същността си и под влияние на сънищата си мисли, че е някой друг, или пък му се струва, че напълно е престанал да съществува. Но в действителност неговото аз си остава непроменено. Усещането на живото същество, че не съществува, се дължи на лъжливото его, и то ще остане дотогава, докато човек не се пробуди и не осъзнае, че е вечен слуга на Бога. Идеята на философите ма̄я̄ва̄дӣ за сливане с Върховния Бог е още един пример за загубване на себе си под влияние на лъжливото его. Човек може да твърди, че е Върховният Бог, но това няма нищо общо с реалността. Това е последният капан, който ма̄я̄ поставя на пътя на живото същество. Този, който се мисли за равен на Върховния Бог или за самия Бог, също се намира под влияние на лъжливото его.