Чистият предан знае, че Мукунда, Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, има едновременно личностен и безличностен аспект. Безличностното космическо проявление също е Мукунда, защото произлиза от енергията му. Например дървото представлява завършено цяло, а листата и клоните му са части, които произлизат от него. Листата и клоните също принадлежат на дървото, но самото дърво не е нито листата, нито клоните. Твърдението на Ведите, че цялото космическо творение не е нищо друго, освен Брахман, означава, че нищо не може да се отдели от Върховния Брахман, защото всичко произлиза от него. По същия начин ръцете и краката, които са неотделими части от тялото, се наричат тяло, но самото тяло като завършено цяло не е нито ръце, нито крака. Богът представлява трансцендентална форма, изпълнена с вечност, знание и красота. Затова творението, произлязло от енергията на Бога, също изглежда вечно, красиво и изпълнено със знание. По тази причина обусловените души, които са в плен на външната енергия (ма̄я̄), се заплитат в мрежите на материалната природа. Те смятат, че освен нея, няма нищо друго, защото не знаят, че първопричината на всичко е Богът. Те не знаят и това, че ако откъснем от тялото неотделимите му части, те вече няма да бъдат същите ръце и крака както преди, когато са принадлежали на тялото. По същия начин една безбожна цивилизация, която се е откъснала от трансценденталното любовно служене на Върховната Божествена Личност, е като откъсната ръка или крак. Такива части на тялото на външен вид приличат на ръце и крака, но са напълно безпомощни. Шрӣла Вя̄садева, който е предан на Бога, знае това много добре. Шрӣла На̄рада го съветва да изложи тази идея по-подробно, за да могат обусловените души, попаднали в капана на материалната природа, да я разберат и да осъзнаят, че Върховният Бог е първопричината на всичко съществуващо.

Според ведическите представи Богът е изключително могъщ, следователно върховните му енергии винаги са съвършени и са тъждествени с него. Духовното и материалното небе, а също и всичките им атрибути са еманации на вътрешната и на външната енергия на Бога. Външната енергия е относително по-низша от вътрешната. Висшата енергия е жизнената сила и затова тя е напълно тъждествена с Бога, а инертната, външната енергия е тъждествена с него само отчасти. Но и двете енергии не са нито равни на Бога, нито го превъзхождат. Той е източникът на всички енергии; те винаги са под контрола му, както електрическата енергия винаги е под контрола на инженера, колкото и да е мощна.

Хората и всички останали живи същества са породени от вътрешните енергии на Бога. Затова живото същество също е тъждествено с Бога. Но то никога не може да е равно на Бога или да го превъзхожда. И Богът, и всички живи същества са индивидуални личности. С помощта на материалната енергия живите същества също създават разни неща, но произведенията им не могат да се сравняват с творенията на Бога или да ги превъзхождат. Човешкото същество може да създаде малък спътник-играчка и да го изстреля в космическото пространство, но това още не означава, че подобно на Бога може да създаде планета като Земята или Луната и да я накара да плува във въздуха. Хората с ограничени познания твърдят, че са равни на Бога. Това е абсолютно невъзможно. Те никога няма да станат равни на Бога. Когато достигне пълно съвършенство, човешкото същество може да придобие значителна част от качествата на Бога (около седемдесет и осем процента), но никога не може да превъзхожда Бога или да се изравни с него. Само в болестното си състояние глупавите същества твърдят, че са еднакви с Бога – по този начин те попадат в капана на илюзорната енергия. И така, заблудените живи същества трябва да приемат върховната власт на Бога и да се съгласят да му служат с любов. Те са създадени за това. В противен случай на земята няма да има нито мир, нито разбирателство. Шрӣла На̄рада съветва Шрӣла Вя̄садева да развие по-подробно тази идея в Бха̄гаватам. Тя е изложена и в Бхагавад-гӣта̄ – човек трябва напълно да се отдаде в лотосовите нозе на Бога. Това е единствената цел на съвършените човешки същества.