ВІРШ 16
ТЕКСТ 16
Текст
Текст
сва-дгарма-стга̄нупа̄ланам
ш́а̄сато ’нйа̄н йатга̄-ш́а̄страм
ана̄падй утпатга̄н іха
сва-дхарма-стха̄нупа̄ланам
ша̄сато 'ня̄н ятха̄-ша̄страм
ана̄падй утпатха̄н иха
Послівний переклад
Дума по дума
ра̄джн̃ах̣ — царя чи керівника; хі — певно; парамах̣ — найвищий; дгармах̣ — обов’язок; сва-дгарма-стга — вірного визначеному обов’язкові; анупа̄ланам — що завжди захищає; ш́а̄сатах̣ — правлячи; анйа̄н — інших; йатга̄ — згідно з; ш́а̄страм — вказівками писань; ана̄паді — коли немає небезпеки; утпатга̄н — тих, хто відхиляється; іха — як правило.
ра̄гях̣ – на царя или водача; хи – несъмнено; парамах̣ – върховен; дхармах̣ – предписан дълг; сва-дхарма-стха – този, който е верен на предписания си дълг; анупа̄ланам – винаги защитавайки; ша̄сатах̣ – управлявайки; аня̄н – другите; ятха̄ – според; ша̄страм – правилата на писанията; ана̄пади – безопасност; утпатха̄н – личности, които се отклоняват; иха – всъщност.
Переклад
Превод
Найвищий обов’язок царя й правителя — у всьому захищати тих, хто живе за законом, і карати тих, хто за нормальних обставин і без нагальної потреби йде проти наказів священних писань.
Върховното задължение на управляващия цар е да закриля тези, които спазват законите, и да наказва ония, които нарушават заповедите на писанията в делничния си живот, когато това не се налага от някакви крайни обстоятелства.
Коментар
Пояснение
У писаннях є згадка про апад-дгарму, тобто про обов’язки людей за екстремальних обставин. Відомо, що великий мудрець Вішвамітра, опинившись у надзвичайно небезпечному становищі, був змушений живитись собачатиною. За екстремальних обставин людині дозволено вживати в їжу м’ясо будь-яких тварин, однак це не означає, що в державі, та ще й під крилом уряду, для м’ясоїдів має працювати мережа боєн. Ніхто не має права їсти м’ясо за нормальних обставин, просто на догоду язику. Того, хто вдається до цієї грубої насолоди, цар чи правитель обов’язково має покарати.
В писанията се споменава за а̄пад дхарма, предписани задължения за хората при непредвидени обстоятелства. Говори се, че някога великият мъдрец Вишва̄митра бил принуден да се храни с кучешко месо, когато бил изпаднал в извънредно, много опасно положение. В случаи на крайна нужда човек може да се храни с месо от всякакви животни, но това не означава, че трябва да се поддържат кланици заради месоядците и правителството трябва да насърчава тази практика. Освен в случаите на крайна необходимост, никой няма правото да се храни с животинска плът само за да доставя удоволствие на езика си. Ако някой направи това, царят или правителственият водач трябва да го накаже за грубото наслаждение.
Для людей будь-якого фаху в писаннях встановлені певні правила, і того, хто їх додержує, називають сва-дгарма-стга, тобто вірним своєму визначеному обов’язкові. «Бгаґавад- ґіта» (18.48) радить не облишати своїх обов’язків, навіть якщо вони мають якісь вади. Йти проти сва-дгарми дозволяється тільки у виключних випадках, за екстремальних умов, але в повсякденному житті переступати їх не можна. Керівник держави покликаний стежити, щоб ніхто не зраджував сва- дгармі, хоч би які були визначені обов’язки людини, і всіляко захищати послідовників сва-дгарми. Порушників слід карати відповідно до приписів шастр, а обов’язок царя — стежити, щоб кожний твердо виконував свої обов’язки у згоді з писаннями.
В писанията са дадени конкретни правила за различните хора, които имат различни задължения, и оня, който следва тези правила, се нарича сва-дхарма-стха – „човек, който е верен на предписания си дълг“. В Бхагавад-гӣта̄ (18.48) се препоръчва човек да изпълнява предписаните си задължения дори ако не го прави безупречно. Тази сва дхарма може да се нарушава в случаи на крайна необходимост, когато човек е принуден по силата на обстоятелствата, но не и в делничния живот. Държавният глава не трябва да позволява последователите на сва дхармата да я променят, независимо каква е тя. Освен това той трябва да им осигурява спокойно съществуване. Нарушителите подлежат на наказание, което се определя от ша̄стрите, и царят е длъжен да следи дали всички стриктно следват предписаните си задължения – така, както изискват писанията.