Шрӣмад Бха̄гаватам 1.17.16
Деванагари
राज्ञो हि परमो धर्म: स्वधर्मस्थानुपालनम् ।
शासतोऽन्यान् यथाशास्त्रमनापद्युत्पथानिह ॥ १६ ॥
शासतोऽन्यान् यथाशास्त्रमनापद्युत्पथानिह ॥ १६ ॥
Стих
ра̄гьо хи парамо дхармах̣
сва-дхарма-стха̄нупа̄ланам
ша̄сато 'ня̄н ятха̄-ша̄страм
ана̄падй утпатха̄н иха
сва-дхарма-стха̄нупа̄ланам
ша̄сато 'ня̄н ятха̄-ша̄страм
ана̄падй утпатха̄н иха
Дума по дума
ра̄гях̣ — на царя или водача; хи — несъмнено; парамах̣ — върховен; дхармах̣ — предписан дълг; сва-дхарма-стха — този, който е верен на предписания си дълг; анупа̄ланам — винаги защитавайки; ша̄сатах̣ — управлявайки; аня̄н — другите; ятха̄ — според; ша̄страм — правилата на писанията; ана̄пади — безопасност; утпатха̄н — личности, които се отклоняват; иха — всъщност.
Превод
Върховното задължение на управляващия цар е да закриля тези, които спазват законите, и да наказва ония, които нарушават заповедите на писанията в делничния си живот, когато това не се налага от някакви крайни обстоятелства.
Пояснение
В писанията се споменава за а̄пад дхарма, предписани задължения за хората при непредвидени обстоятелства. Говори се, че някога великият мъдрец Вишва̄митра бил принуден да се храни с кучешко месо, когато бил изпаднал в извънредно, много опасно положение. В случаи на крайна нужда човек може да се храни с месо от всякакви животни, но това не означава, че трябва да се поддържат кланици заради месоядците и правителството трябва да насърчава тази практика. Освен в случаите на крайна необходимост, никой няма правото да се храни с животинска плът само за да доставя удоволствие на езика си. Ако някой направи това, царят или правителственият водач трябва да го накаже за грубото наслаждение.
В писанията са дадени конкретни правила за различните хора, които имат различни задължения, и оня, който следва тези правила, се нарича сва-дхарма-стха – „човек, който е верен на предписания си дълг“. В Бхагавад-гӣта̄ (18.48) се препоръчва човек да изпълнява предписаните си задължения дори ако не го прави безупречно. Тази сва дхарма може да се нарушава в случаи на крайна необходимост, когато човек е принуден по силата на обстоятелствата, но не и в делничния живот. Държавният глава не трябва да позволява последователите на сва дхармата да я променят, независимо каква е тя. Освен това той трябва да им осигурява спокойно съществуване. Нарушителите подлежат на наказание, което се определя от ша̄стрите, и царят е длъжен да следи дали всички стриктно следват предписаните си задължения – така, както изискват писанията.