VERZ 21
ТЕКСТ 21
Besedilo
Текст
jyotiṣāṁ ravir aṁśumān
marīcir marutām asmi
nakṣatrāṇām ahaṁ śaśī
джьотиш̣а̄м̇ равир ам̇шума̄н
марӣчир марута̄м асми
накш̣атра̄н̣а̄м ахам̇ шашӣ
Synonyms
Дума по дума
ādityānām – med Ādityami; aham – Jaz; viṣṇuḥ – Vsevišnji Gospod; jyotiṣām – med izvori svetlobe; raviḥ – sonce; aṁśu-mān – bleščeče; marīciḥ – Marīci; marutām – med Maruti; asmi – sem; nakṣatrāṇām – med zvezdami; aham – Jaz; śaśī – mesec.
а̄дитя̄на̄м – на А̄дитите; ахам – Аз съм; виш̣н̣ух̣ – Върховният Бог; джьотиш̣а̄м – от светилата; равих̣ – Слънцето; ам̇шу-ма̄н – блестящо; марӣчих̣ – Марӣчи; марута̄м – от Марутите; асми – Аз съм; накш̣атра̄н̣а̄м – от звездите; ахам – Аз съм; шашӣ – Луната.
Translation
Превод
Med Ādityami sem Viṣṇu, med izvori svetlobe sem bleščeče sonce, med Maruti sem Marīci, med zvezdami pa mesec.
От А̄дитите Аз съм Виш̣н̣у; от светилата Аз съм блестящото Слънце; от Марутите Аз съм Марӣчи, а сред звездите Аз съм Луната.
Purport
Пояснение
Obstaja dvanajst Āditij, med katerimi je glavni Kṛṣṇa. Med svetlečimi nebesnimi telesi je najpomembnejše sonce, ki je v Brahma-saṁhiti opisano kot sijoče oko Vsevišnjega Gospoda. Na nebu piha petdeset različnih vetrov. Marīci, božanstvo, ki jih upravlja, predstavlja Kṛṣṇo.
Има дванайсет А̄дити, сред които Кр̣ш̣н̣а е главният. Измежду блестящите в небето светила, Слънцето е главното. В Брахма сам̇хита̄ Слънцето се приема за блестящото око на Върховния Бог. В пространството духат петдесет вида ветрове и божеството Марӣчи, властващо над ветровете, представя Кр̣ш̣н̣а.
Med zvezdami na nočnem nebu je najbolj opazen mesec, ki zato predstavlja Kṛṣṇo. Iz tega verza je razvidno, da je mesec ena od zvezd. Zvezde, ki migetajo na nebu, torej prav tako odbijajo sončevo svetlobo. Teorija, po kateri je v univerzumu več sonc, je v Vedah ovržena. Sonce je eno, in kakor mesec tudi zvezde svetijo zato, ker odbijajo sončevo svetlobo. Ker je iz tega verza Bhagavad-gīte razvidno, da je mesec ena od zvezd, migetajoče zvezde torej niso sonca, temveč so podobne mesecu.
Сред звездите най-забележителна през нощта е Луната, тя представя Кр̣ш̣н̣а. От този стих става ясно, че Луната е звезда; следователно звездите, които блестят в небето, също отразяват светлината на Слънцето. Теорията, че има много слънца във Вселената, не се приема във ведическата литература. Слънцето е едно, а Луната и звездите светят с отразена слънчева светлина. След като Бхагавад-гӣта̄ посочва тук, че Луната е една от звездите, блестящите звезди не са слънца, а са подобни на Луната.