ТЕКСТ 47
ТЕКСТ 47
Текст
Текст
бхӣта̄ духитарам̇ тада̄
уджджахрус те прачетобхйа
упадишт̣а̄х̣ свайамбхува̄
бхӣта̄ духитарам̇ тада̄
уджджахрус те прачетобхя
упадиш̣т̣а̄х̣ сваямбхува̄
Пословный перевод
Дума по дума
татра — там; аваш́ишт̣а̄х̣ — уцелевшие; йе — которые; вр̣кша̄х̣ — деревья; бхӣта̄х̣ — в страхе; духитарам — свою дочь; тада̄ — тогда; уджджахрух̣ — отдали; те — они; прачетобхйах̣ — Прачетам; упадишт̣а̄х̣ — по совету; свайамбхува̄ — Господа Брахмы.
татра – там; авашиш̣т̣а̄х̣ – останали; йе – които; вр̣кш̣а̄х̣ – дървета; бхӣта̄х̣ – уплашени; духитарам – дъщеря си; тада̄ – тогава; уджджахрух̣ – дадоха; те – те; прачетобхях̣ – на Прачета̄сите; упадиш̣т̣а̄х̣ – посъветвани; сваямбхува̄ – от Брахма̄.
Перевод
Превод
По совету Господа Брахмы перепуганные деревья, которым удалось уцелеть, тут же отдали Прачетам свою дочь.
По съвета на Брахма̄ дърветата, които бяха останали живи, тозчас дадоха на Прачета̄сите своята дъщеря, защото бяха смъртно уплашени.
Комментарий
Пояснение
О дочери деревьев рассказывалось в тринадцатом стихе этой главы. Родителями девочки были Канду и Прамлоча. Родив ребенка, небесная куртизанка Прамлоча вернулась на райские планеты. Владыка Луны, проникшись состраданием к плачущей девочке, спас ее, положив ей в рот свой палец. Заботиться о ребенке было поручено деревьям, и, когда девочка выросла, они по указанию Господа Брахмы отдали ее в жены Прачетам. Из следующего стиха мы узнаем, что эту девушку звали Маришей и Прачетам передал ее бог древесного царства. В этой связи Шрила Джива Госвами Прабхупада говорит: вр̣кша̄х̣ тад-адхишт̣ха̄тр̣-девата̄х̣ — «Под деревьями подразумевается повелитель древесного царства». В ведических писаниях рассказывается о боге, повелителе водной стихии; точно так же существует божество, повелевающее деревьями. Прачеты хотели испепелить все деревья на поверхности земли, считая их своими врагами. Чтобы умиротворить Прачетов, бог деревьев по совету Господа Брахмы отдал им в жены дочь деревьев, Маришу.
За дъщерята на дърветата се говори в текст 13 от тази глава. Родители на момичето били Кан̣д̣у и Прамлоча̄. Веднага щом родила детето, небесната куртизанка Прамлоча̄ се върнала в райското царство. Когато момиченцето започнало да плаче, царят на Луната се смилил над него и му спасил живота, като сложил пръст в устата му и така му дал да суче нектар. Детето било поверено на грижите на дърветата, а когато пораснало и станало млада девойка, по волята на Брахма̄ било дадено за жена на Прачета̄сите. В следващата строфа се казва, че тази девойка се наричала Ма̄риш̣а̄. Тя била дадена на Прачета̄сите от управляващото божество на дърветата. Във връзка с това Шрӣла Джӣва Госва̄мӣ Прабхупа̄да казва: вр̣кш̣а̄х̣ тад-адхиш̣т̣ха̄тр̣-девата̄х̣ – „Като се казва „дървета“, се има предвид божеството, което управлява дърветата“. Както има божество, което управлява водите и за което може да научим от Ведите, така има и божество, което управлява дърветата. Прачета̄сите започнали поголовно да изпепеляват дърветата, считайки ги за врагове. За да умиротвори царските синове, полубогът на тези дървета последвал съвета на Брахма̄ и им дал младата девойка Ма̄риш̣а̄.