Skip to main content

ТЕКСТ 64

ТЕКСТ 64

Текст

Текст

ср̣шт̣ам̇ сва-ш́актйедам ануправишт̣аш́
чатур-видхам̇ пурам а̄тма̄м̇ш́акена
атхо видус там̇ пурушам̇ сантам антар
бхун̇кте хр̣шӣкаир мадху са̄ра-гхам̇ йах̣
ср̣ш̣т̣ам̇ сва-шактйедам ануправиш̣т̣аш
чатур-видхам̇ пурам а̄тма̄м̇шакена
атхо видус там̇ пуруш̣ам̇ сантам антар
бхун̇кте хр̣ш̣ӣкаир мадху са̄ра-гхам̇ ях̣

Пословный перевод

Дума по дума

ср̣шт̣ам — в творении; сва-ш́актйа̄ — Твоей энергией; идам — это космическое проявление; ануправишт̣ах̣ — затем входя; чатух̣-видхам — четыре типа; пурам — тел; а̄тма-ам̇ш́акена — Своей частью; атхо — поэтому; видух̣ — знаешь; там — его; пурушам — наслаждающегося; сантам — существуя; антах̣ — внутри; бхун̇кте — наслаждается; хр̣шӣкаих̣ — чувствами; мадху — сладость; са̄ра-гхам — мед; йах̣ — тот, кто.

ср̣ш̣т̣ам – в творението; сва-шактя̄ – чрез твоята собствена енергия; идам – космическото проявление; ануправиш̣т̣ах̣ – впоследствие влизащ; чатух̣-видхам – четири вида; пурам – тела; а̄тма-ам̇шакена – със своята неразделна част; атхо – затова; видух̣ – знаеш; там – него; пуруш̣ам – наслаждаващия се; сантам – съществуващ; антах̣ – вътре; бхун̇кте – се наслаждава; хр̣ш̣ӣкаих̣ – със сетивата; мадху – сладост; са̄ра-гхам – мед; ях̣ – този, който.

Перевод

Превод

Дорогой Господь, создав посредством Своих энергий материальный мир, Ты вошел в него в четырех формах. Пребывая в сердце всех живых существ, Ты знаешь их самих и то, как они наслаждаются здесь. Так называемое счастье, существующее в этом мире, подобно радости пчел, которые наслаждаются собранным в соты медом.

О, Господи, щом създадеш мирозданието посредством енергиите си, Ти влизаш в него в четири различни образа. Ти добре познаваш живите същества, защото се намираш в сърцето им и знаеш как те доставят удоволствие на своите сетива. Лъжовното щастие в този свят е като насладата на пчелите от меда, който са събрали в килийките на восъчната пита.

Комментарий

Пояснение

Материальный космос представляет собой проявление внешней энергии Верховной Личности Бога, но, поскольку неодушевленная материя не способна действовать самостоятельно, Господь Сам входит в материальный мир в форме Своей частичной экспансии (Параматмы), а также в форме Своих отделенных частиц (то есть живых существ). Иными словами, и живые существа, и Верховная Личность Бога входят в материальное творение только для того, чтобы привести его в движение. В «Бхагавад-гите» (7.5) сказано:

Материалното мироздание е проявление на външната енергия на Върховната Божествена Личност, но понеже мъртвата материя не може да действа самостоятелно, Богът сам влиза в материалния свят под образа на частичната си еманация Парама̄тма̄ и като своите отделени частици, живите същества. С други думи, и живите същества, и Върховната Божествена Личност влизат в материалното творение, за да го приведат в действие. В Бхагавад-гӣта̄ (7.5) е казано:

апарейам итас тв анйа̄м̇
пракр̣тим̇ виддхи ме пара̄м
джӣва-бхӯта̄м̇ маха̄-ба̄хо
йайедам̇ дха̄рйате джагат
апареям итас тв аня̄м̇
пракр̣тим̇ виддхи ме пара̄м
джӣва-бхӯта̄м̇ маха̄-ба̄хо
яйедам̇ дха̄ряте джагат

«Помимо низшей энергии, о могучерукий Арджуна, существует Моя высшая энергия, состоящая из живых существ, которые ведут борьбу с материальной природой и поддерживают существование вселенной».

„Освен тях, о, силноръки Арджуна, има и друга, висша моя енергия. Тя обхваща живите същества, които използват ресурсите на нисшата материална природа“.

Поскольку материальный мир не может действовать самостоятельно, в него входят живые существа, получая тела четырех типов. В связи с этим заслуживает внимания употребленное в этом стихе слово чатур-видхам. Живые существа в материальном мире делятся на четыре категории. Одни из них развиваются из зародыша (джараю-джа), другие рождаются из яиц (анда-джа), третьи — из пота (сведа-джа), а четвертые, например деревья, вырастают из семян (удбхидж-джа). Но, каким бы образом живые существа ни появлялись на свет, все они приходят в материальный мир в поисках чувственных наслаждений.

Материалният свят не може да функционира самостоятелно, затова живите същества влизат в него, като приемат четири вида тела. Думата чатур-видхам в тази строфа заслужава специално внимание. Живите същества, които се раждат в материалния свят, се делят на четири категории. Едни от тях се развиват от зародиш (джара̄ю-джа), други се излюпват от яйца (ан̣д̣а-джа), трети се появяват чрез ферментация (сведа-джа) и четвърти, например дърветата, поникват от семена (удбхидж-джа). Но независимо как се появяват, всички живи същества идват тук в търсене на сетивно наслаждение.

Этот стих опровергает представления ученых-материалистов о том, что ни у одного живого существа, кроме человека, нет души. Все живые существа, принадлежащие к 8 400 000 форм жизни, независимо от того, появляются ли они на свет из зародышей, яиц, пота или семян, являются частицами Верховной Личности Бога, то есть каждое из них — это индивидуальная духовная искра, душа. Верховная Личность Бога также находится в сердце каждого живого существа, будь то человек, животное, дерево, микроб или бактерия. Господь пребывает в сердце каждого, и, поскольку все живые существа приходят в материальный мир в поисках чувственных наслаждений, Господь руководит их действиями так, чтобы они могли исполнить это свое желание. Иначе говоря, Параматме, Верховной Личности Бога, известны желания каждого живого существа. В «Бхагавад-гите» (15.15) сказано:

Тази строфа опровергава мнението на материалните учени, че единствено хората имат душа. Всички живи същества, независимо дали се раждат от зародиши, яйца, ферментация или семена, всички живи същества сред осем милиона и четиристотинте хиляди форми на живот са неразделни частици от Върховната Божествена Личност, затова всяко от тях е индивидуална духовна искра, индивидуална душа. Върховният Бог също се намира в сърцето на живото същество, независимо в какво тяло е въплътено то: човек, животно, дърво или микроб. Богът живее във всяко сърце и понеже живите същества идват в материалния свят, за да търсят сетивни наслади, Той ги напътства така, че да могат да доставят удоволствие на сетивата си. По този начин Парама̄тма̄, Върховната Божествена Личност, знае желанията на всекиго. В Бхагавад-гӣта̄ (15.15) е казано:

сарвасйа ча̄хам̇ хр̣ди саннивишт̣о
маттах̣ смр̣тир джн̃а̄нам апоханам̇ ча
сарвася ча̄хам̇ хр̣ди саннивиш̣т̣о
маттах̣ смр̣тир гя̄нам апоханам̇ ча

«Я пребываю в сердце каждого живого существа, и от Меня исходят память, знание и забвение».

„Аз съм в сърцето на всекиго и от мен идват паметта, знанието и забравата“.

Пребывая в сердце каждого, Господь наделяет живые существа памятью, которая позволяет им испытывать те или иные наслаждения. Так живые существа создают свои медовые соты и наслаждаются ими. Пример с пчелами очень удачен, потому что, когда пчелы пытаются наслаждаться собранным в соты медом, им приходится страдать от укусов других пчел. Поскольку пчелы жалят друг друга, когда наслаждаются медом, их наслаждения неразрывно связаны со страданиями. Иными словами, живые существа, которые пытаются наслаждаться в материальном мире, испытывают удовольствия и страдания, но к Верховному Господу, который знает об их желании наслаждаться, это не относится. В Упанишадах приводится пример двух птиц, сидящих на одном дереве. Одна птица (джива, или живое существо) наслаждается плодами этого дерева, а другая (Параматма) просто наблюдает за ней. В «Бхагавад-гите» (13.23) Верховную Личность Бога в аспекте Параматмы называют упадраштой (наблюдателем) и анумантой (санкционирующим).

Като остава в сърцата на живите същества, Богът им дава памет, за да могат да се наслаждават на определени неща. Така те си създават свои медени пити и им се радват. Примерът с пчелите е много уместен: ако искат да се насладят на вкуса на меда в питата, пчелите са принудени да търпят ужилванията на другите пчели. Когато ядат мед, пчелите жестоко се жилят една друга. Така те никога не могат да вкусят спокойно сладостта на меда, наслаждението им винаги е съпроводено от страдание. С други думи, когато се опитват да се наслаждават в материалния свят, живите същества изпитват радост и болка, но Върховната Божествена Личност, която добре познава плановете им за сетивна наслада, няма отношение към това. В Упаниш̣адите душата и Свръхдушата са сравнени с две птици, които са кацнали на едно и също дърво. Едната птица (джӣвата, живото същество) кълве плодовете на дървото, а другата птица (Парама̄тма̄) само я наблюдава. В Бхагавад-гӣта̄ (13.23) Върховната Божествена Личност в аспекта си на Парама̄тма̄ е наречена упадраш̣т̣а̄ („наблюдател“) и ануманта̄ („разрешител“).

Таким образом, Господь только наблюдает за действиями живого существа и позволяет ему в той или иной форме наслаждаться в этом мире. Именно Параматма наделяет пчел разумом, который помогает им построить улей, собирать с разных цветов мед, хранить его и наслаждаться им. Хотя Господь в аспекте Параматмы не вмешивается в деятельность живых существ, Он знает об их намерениях и дает им возможность наслаждаться или страдать, пожиная плоды своих поступков. Человеческое общество очень похоже на улей: люди собирают с разных цветов мед, то есть добывают где только можно деньги, а затем создают огромные империи, чтобы предоставить каждому возможность наслаждаться. Однако людям, живущим в таких империях, приходится страдать от укусов других стран. Нередко государства объявляют друг другу войну, и тогда человеческие ульи становятся источником страданий. Люди создают свои ульи, чтобы наслаждаться медом чувственных удовольствий, но в то же время им приходится страдать от укусов других людей или целых народов. А Верховная Личность Бога в аспекте Параматмы просто взирает на их деятельность. Таким образом, Верховная Личность Бога входит в материальный мир вместе с дживами, однако Верховный Господь, Параматма, является объектом поклонения, ибо это Он устроил так, что живое существо в материальном мире может быть счастливым. Но, поскольку этот мир материален, счастье в нем неразрывно связано со страданиями. К материальным наслаждениям всегда примешана горечь страданий, тогда как в духовном мире живые существа находятся под покровительством Верховной Личности Бога и всегда испытывают ничем не омраченное блаженство.

Богът просто наблюдава живото същество и му позволява да се наслаждава по един или друг начин. Именно Парама̄тма̄ дава разум на пчелите да си построят кошер, да събират нектар от цветята, да го съхраняват и да му се наслаждават. Парама̄тма̄ стои встрани от живите същества, но познава техните намерения и им предоставя възможност да се наслаждават на плодовете от дейностите си или да страдат заради тях. Човешкото общество е като пчелен кошер: всички усърдно се трудят и събират нектар от цветята, с други думи, по всевъзможни начини трупат пари, след което градят огромни империи, където всеки да се наслаждава. Но създателите на всяка империя са принудени да търпят ужилванията на други империи и народи. Понякога те си обявяват война и човешките кошери се превръщат в източник на непоносими страдания. Хората строят кошерите си, за да се наслаждават на меда на сетивното удоволствие, но в същото време трябва да страдат от ужилванията на други хора или на други държави. А Върховната Божествена Личност в образа си на Парама̄тма̄ просто наблюдава всички тези дейности. Така и Върховният Бог, и джӣвите идват в материалния свят, но Върховният, Парама̄тма̄, е достоен за обожание, защото Той дава щастие на живото същество в този свят. Ала тъй като този свят е материален, в него не може да има щастие, което да не е примесено с болка. Материалното наслаждение означава страдание. Духовното щастие обаче е чисто блаженство, което душата изпитва под покровителството на Върховната Божествена Личност.