ТЕКСТ 38

Текст

йасминн идам̇ сад-асад-а̄тматайа̄ вибха̄ти
ма̄йа̄ вивека-видхути сраджи ва̄хи-буддхих̣
там̇ нитйа-мукта-париш́уддха-виш́уддха-таттвам̇
пратйӯд̣ха-карма-калила-пракр̣тим̇ прападйе

ясминн идам̇ сад-асад-а̄тматая̄ вибха̄ти
ма̄я̄ вивека-видхути сраджи ва̄хи-буддхих̣
там̇ нитя-мукта-паришуддха-вишуддха-таттвам̇
пратйӯд̣ха-карма-калила-пракр̣тим̇ прападйе

Пословный перевод

Дума по дума

йасмин — в котором; идам — это; сат-асат — Верховный Господь и Его разнообразные энергии; а̄тматайа̄ — будучи корнем всех причин и следствий; вибха̄ти — проявляется; ма̄йа̄ — иллюзия; вивека-видхути — обретший освобождение благодаря зрелым размышлениям; сраджи — на веревке; ва̄ — или; ахи — змея; буддхих̣ — разум; там — Ему; нитйа — вечному; мукта — освобожденному; париш́уддха — неоскверненному; виш́уддха — чистому; таттвам — истине; пратйӯд̣ха — трансцендентной; карма — кармическая деятельность; калила — скверна; пракр̣тим — пребывающему в духовной энергии; прападйе — предаться.

ясмин – в което; идам – това; сат-асат – Върховният Бог и многообразните му енергии; а̄тматая̄ – бивайки източник на всички причини и следствия; вибха̄ти – проявява се; ма̄я̄ – илюзия; вивека-видхути – постигнал освобождение чрез зрели разсъждения; сраджи – на въжето; ва̄ – или; ахи – змия; буддхих̣ – интелект; там – нему; нитя – вечно; мукта – освободен; паришуддха – незамърсен; вишуддха – чист; таттвам – истина; пратйӯд̣ха – трансцендентален; карма – плодоносни дейности; калила – замърсявания; пракр̣тим – намиращ се в духовната енергия; прападйе – да се отдаде.

Перевод

Превод

В материальном теле Верховный Господь проявляет тождество с причинами и следствиями, сформировавшими это тело, но тот, кто в результате зрелых размышлений вышел из-под влияния иллюзорной энергии и перестал принимать змею за веревку, понимает, что Параматма всегда трансцендентна к материальному творению и вечно пребывает в сфере чистой внутренней энергии. Иначе говоря, Господь трансцендентен к любым проявлениям материальной скверны. Ему и только Ему должен предаться человек.

В материалното тяло Богът, Върховната Личност, се проявява като тъждествен с причината и със следствието на тялото, но този, който чрез зрели разсъждения е превъзмогнал влиянието на илюзорната енергия и вече не се заблуждава, вземайки змията за въже, той разбира, че Парама̄тма̄ винаги е трансцендентална, отвъд пределите на материалното творение, и че винаги пребивава в чистата вътрешна енергия. Следователно Богът е недостижим за материалните замърсявания. Човек трябва да се отдаде единствено и само на него.

Комментарий

Пояснение

Этот стих прямо направлен против концепции философов-майявади, согласно которой индивидуальная душа и Сверхдуша тождественны друг другу. Согласно философии майявады, живое существо и Сверхдуша едины и между ними нет никакой разницы. Майявади заявляют, что все сущее неотделимо от безличного Брахмана и что чувство обособленности — это майя, иллюзия, под влиянием которой живое существо принимает веревку за змею. Пример с веревкой и змеей — излюбленный аргумент философов-майявади, вот почему эти слова, ассоциирующиеся с виварта-вадой, выделены в данном стихе. В действительности Параматма, Сверхдуша, — это Верховный Господь, который всегда находится в освобожденном состоянии. Иначе говоря, Верховный Господь живет в материальном теле вместе с индивидуальной душой, что подтверждается в Ведах. Их сравнивают с двумя друзьями-птицами, сидящими на одном дереве. Но при этом Параматма не подвержена влиянию иллюзорной энергии. Иллюзорную энергию называют бахиранга шакти, внешней энергией, а живое существо относится к татастха шакти, пограничной энергии Господа. В «Бхагавад-гите» сказано, что как материальная энергия в форме земли, воды, воздуха, огня, эфира и т.д., так духовная энергия, то есть живые существа, являются энергиями Верховного Господа. Хотя энергии неотличны от их источника, когда живое существо, индивидуальная душа, попадает под влияние внешней энергии, оно начинает отождествлять себя с Верховной Личностью Бога.

Тази строфа директно опровергава концепцията на ма̄я̄ва̄дӣте за пълното тъждество на индивидуалната душа и Свръхдушата. Според философията на ма̄я̄ва̄дӣте живото същество и Свръхдушата са напълно еднакви; между тях няма никаква разлика. Ма̄я̄ва̄дӣте заявяват, че нищо не може да съществува вън от безличностния Брахман и че чувството на обособеност от него е ма̄я̄, илюзия, под влиянието на която живото същество смята въжето за змия. Примерът с въжето и змията е любимият аргумент на философите ма̄я̄ва̄дӣ, затова тук нарочно са използвани тези думи, представящи концепцията виварта-ва̄да. В действителност Парама̄тма̄, Свръхдушата, е Върховната Божествена Личност и тя винаги е освободена. С други думи, Върховният Бог живее в тялото заедно с индивидуалната душа, което се потвърждава във Ведите. Те са като две птици приятели, които седят на едно и също дърво. Но Парама̄тма̄ е отвъд действието на илюзорната енергия. Илюзорната енергия се нарича бахиран̇га̄ шакти (външна енергия), а живото същество е тат̣астха̄ шакти (междинна енергия). В Бхагавад-гӣта̄ е казано, че и материалната енергия във формата на земя, вода, въздух, огън, етер и т.н., и духовната енергия, представяна от живите същества, са енергии на Върховния Бог. Въпреки че между енергиите и техния източник няма разлика, живото същество, душата, попада под влиянието на външната енергия и започва да се мисли за равно на Върховната Божествена Личност.

Особого внимания заслуживает также употребленное в этом стихе слово прападйе, так как оно связано с заключительным наставлением «Бхагавад-гиты» (18.66): сарва-дхарма̄н паритйаджйа ма̄м̇ экам̇ ш́аран̣ам̇ враджа. В другом стихе «Бхагавад-гиты» (7.19) Господь говорит: бахӯна̄м̇ джанмана̄м анте джн̃а̄нава̄н ма̄м̇ прападйате. Слова прападйе или ш́аран̣ам̇ враджа означают, что индивидуальная душа должна предаться Сверхдуше. Тогда она сможет понять, что, хотя Верховный Господь находится в сердце индивидуальной души, Он во всех отношениях превосходит ее. Господь всегда трансцендентен к материальному мирозданию, хотя может показаться, что Он и материальный космос неотличны друг от друга. В соответствии с вайшнавской философией, Господь одновременно тождествен материальному космосу и отличен от него. Материальный мир — это проявление внешней энергии Господа, и, поскольку энергия неотлична от ее источника, кажется, что Господь и индивидуальная душа едины, хотя на самом деле обусловленная индивидуальная душа находится под влиянием материальной энергии, а Господь всегда трансцендентен к ней. Если бы Господь не занимал по отношению к индивидуальной душе более высокого положения, слово прападйе было бы лишено смысла, то есть нельзя было бы говорить о том, что индивидуальная душа должна предаться Господу. Слово прападйе относится к процессу преданного служения. Тому, кто не занимается преданным служением, а только рассуждает о веревке и змее, никогда не постичь Абсолютной Истины. Поэтому говорится, что постичь Абсолютную Истину можно только занимаясь преданным служением, а не в процессе философских размышлений.

Думата прападйе в тази строфа също заслужава специално внимание, защото е свързана със заключителното наставление на Бхагавад-гӣта̄ (18.66): сарва-дхарма̄н паритяджя ма̄м екам̇ шаран̣ам̇ враджа. На друго място в Бхагавад-гӣта̄ (7.19) Богът казва: бахӯна̄м̇ джанмана̄м анте гя̄нава̄н ма̄м̇ прападяте. Думите прападйе и шаран̣ам̇ враджа означават, че индивидуалната душа трябва да се предаде на Свръхдушата. Тогава тя ще може да разбере, че макар Върховният Бог да се намира в сърцето ѝ, Той я превъзхожда във всяко едно отношение. Богът винаги е трансцендентален, отвъд материалното проявление, макар да ни се струва, че Той и материалното проявление са едно. Според ваиш̣н̣авската философия Богът е едновременно тъждествен с творението си и различен от него. Материалният свят е проявление на външната енергия на Бога и понеже енергията не се различава от източника си, на нас ни се струва, че Богът и индивидуалната душа са едно и също нещо. В действителност обаче обусловената душа се намира под влиянието на материалната енергия, а Богът винаги е трансцендентален, неподвластен на тази енергия. Ако Богът не заемаше по-висше положение спрямо индивидуалната душа, думата прападйе би била лишена от смисъл, тъй като не би могло да става дума индивидуалната душа да се предаде на Върховния Бог. Думата прападйе се отнася за процеса на преданото служене. Човек не може да постигне Абсолютната Истина с празни разсъждения за въжето и змията, без да отдава предано служене. Затова в тези строфи се подчертава изключителното значение на преданото служене, което е много по-важно за постигането на Абсолютната Истина от разсъжденията и философските търсения.