Шрӣмад Бха̄гаватам 4.22.38
Деванагари
यस्मिन्निदं सदसदात्मतया विभाति
माया विवेकविधुति स्रजि वाहिबुद्धि: ।
तं नित्यमुक्तपरिशुद्धविशुद्धतत्त्वं
प्रत्यूढकर्मकलिलप्रकृतिं प्रपद्ये ॥ ३८ ॥
माया विवेकविधुति स्रजि वाहिबुद्धि: ।
तं नित्यमुक्तपरिशुद्धविशुद्धतत्त्वं
प्रत्यूढकर्मकलिलप्रकृतिं प्रपद्ये ॥ ३८ ॥
Стих
ясминн идам̇ сад-асад-а̄тматая̄ вибха̄ти
ма̄я̄ вивека-видхути сраджи ва̄хи-буддхих̣
там̇ нитя-мукта-паришуддха-вишуддха-таттвам̇
пратйӯд̣ха-карма-калила-пракр̣тим̇ прападйе
ма̄я̄ вивека-видхути сраджи ва̄хи-буддхих̣
там̇ нитя-мукта-паришуддха-вишуддха-таттвам̇
пратйӯд̣ха-карма-калила-пракр̣тим̇ прападйе
Дума по дума
ясмин — в което; идам — това; сат-асат — Върховният Бог и многообразните му енергии; а̄тматая̄ — бивайки източник на всички причини и следствия; вибха̄ти — проявява се; ма̄я̄ — илюзия; вивека-видхути — постигнал освобождение чрез зрели разсъждения; сраджи — на въжето; ва̄ — или; ахи — змия; буддхих̣ — интелект; там — нему; нитя — вечно; мукта — освободен; паришуддха — незамърсен; вишуддха — чист; таттвам — истина; пратйӯд̣ха — трансцендентален; карма — плодоносни дейности; калила — замърсявания; пракр̣тим — намиращ се в духовната енергия; прападйе — да се отдаде.
Превод
В материалното тяло Богът, Върховната Личност, се проявява като тъждествен с причината и със следствието на тялото, но този, който чрез зрели разсъждения е превъзмогнал влиянието на илюзорната енергия и вече не се заблуждава, вземайки змията за въже, той разбира, че Парама̄тма̄ винаги е трансцендентална, отвъд пределите на материалното творение, и че винаги пребивава в чистата вътрешна енергия. Следователно Богът е недостижим за материалните замърсявания. Човек трябва да се отдаде единствено и само на него.
Пояснение
Тази строфа директно опровергава концепцията на ма̄я̄ва̄дӣте за пълното тъждество на индивидуалната душа и Свръхдушата. Според философията на ма̄я̄ва̄дӣте живото същество и Свръхдушата са напълно еднакви; между тях няма никаква разлика. Ма̄я̄ва̄дӣте заявяват, че нищо не може да съществува вън от безличностния Брахман и че чувството на обособеност от него е ма̄я̄, илюзия, под влиянието на която живото същество смята въжето за змия. Примерът с въжето и змията е любимият аргумент на философите ма̄я̄ва̄дӣ, затова тук нарочно са използвани тези думи, представящи концепцията виварта-ва̄да. В действителност Парама̄тма̄, Свръхдушата, е Върховната Божествена Личност и тя винаги е освободена. С други думи, Върховният Бог живее в тялото заедно с индивидуалната душа, което се потвърждава във Ведите. Те са като две птици приятели, които седят на едно и също дърво. Но Парама̄тма̄ е отвъд действието на илюзорната енергия. Илюзорната енергия се нарича бахиран̇га̄ шакти (външна енергия), а живото същество е тат̣астха̄ шакти (междинна енергия). В Бхагавад-гӣта̄ е казано, че и материалната енергия във формата на земя, вода, въздух, огън, етер и т.н., и духовната енергия, представяна от живите същества, са енергии на Върховния Бог. Въпреки че между енергиите и техния източник няма разлика, живото същество, душата, попада под влиянието на външната енергия и започва да се мисли за равно на Върховната Божествена Личност.
Думата прападйе в тази строфа също заслужава специално внимание, защото е свързана със заключителното наставление на Бхагавад-гӣта̄ (18.66): сарва-дхарма̄н паритяджя ма̄м екам̇ шаран̣ам̇ враджа. На друго място в Бхагавад-гӣта̄ (7.19) Богът казва: бахӯна̄м̇ джанмана̄м анте гя̄нава̄н ма̄м̇ прападяте. Думите прападйе и шаран̣ам̇ враджа означават, че индивидуалната душа трябва да се предаде на Свръхдушата. Тогава тя ще може да разбере, че макар Върховният Бог да се намира в сърцето ѝ, Той я превъзхожда във всяко едно отношение. Богът винаги е трансцендентален, отвъд материалното проявление, макар да ни се струва, че Той и материалното проявление са едно. Според ваиш̣н̣авската философия Богът е едновременно тъждествен с творението си и различен от него. Материалният свят е проявление на външната енергия на Бога и понеже енергията не се различава от източника си, на нас ни се струва, че Богът и индивидуалната душа са едно и също нещо. В действителност обаче обусловената душа се намира под влиянието на материалната енергия, а Богът винаги е трансцендентален, неподвластен на тази енергия. Ако Богът не заемаше по-висше положение спрямо индивидуалната душа, думата прападйе би била лишена от смисъл, тъй като не би могло да става дума индивидуалната душа да се предаде на Върховния Бог. Думата прападйе се отнася за процеса на преданото служене. Човек не може да постигне Абсолютната Истина с празни разсъждения за въжето и змията, без да отдава предано служене. Затова в тези строфи се подчертава изключителното значение на преданото служене, което е много по-важно за постигането на Абсолютната Истина от разсъжденията и философските търсения.